№ 14411
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110170497 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б.
И. И. и И. И. И. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при
условията на разделност следните суми, а именно: сумата от 466,53 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: адрес,
аб. № 368486, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 115,85 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
07.12.2023 г.; сумата от 23,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 5,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г., при
следните квоти:
- Б. И. И. – 1/2 или за следните суми: сумата от 233,26 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: адрес,
1
аб. № 368486, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 57,93 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
07.12.2023 г.; сумата от 11,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.;
- И. И. И. – 1/2 или за следните суми: сумата от 233,26 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: адрес,
аб. № 368486, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 57,93 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
07.12.2023 г.; сумата от 11,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на наследници на К. Г. А., който бил собственик
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
2
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците, чрез назначения им особен представител, с които се оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорва се представеното към
исковата молба извлечение, като се посочва, че отразените в него стойности са
неправилни. Оспорват предявените искове по размер. Правят възражения за
погасяването на задълженията по давност. Посочва се, че процесният имот е
необитаем, с оглед на което не следва да дължат претендираните от ищеца
суми. Оспорва се да е налице валидно сключен договор за услугата дялово
разпределение за сградата. Молят за отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан
в Служба по вписванията – София на 06.11.2003 г., под акт № 5м том
LLXXXVIII, вх. рег. № 42561/06.11.2003 г. се установява, че К. Г. А. е
придобил собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 38,
находящ се в адрес.
Представена е молба-декларация от К. Г. А. от 30.01.2004 г. за открИ.е на
партида при ищеца относно използването и отчитането на ТЕ за битови нужди
в процесния имот, като домакинството се състои от един член. Същата
съдържа подпис за К. Г. А..
От удостоверение за наследници изх. № РЛН24-УГ52-91/17.01.2024 г.,
издадено от Столична община, район „Люлин“, се установява, че К. Г. А. е
починал на 26.11.2020 г., като е оставил за наследници по закон ответниците Б.
И. И. и И. И. И..
Представени са още: констативен протокол № 44/19.11.2008 г., издаден
от ищеца, в който е посочено, че в сградата, в която се намира процесният
имот има техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но не
се прилага поради липса на договор между ЕС и ФДР; протокол от 10.06.2022
г., съставен от ищеца за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение, в това число и за ап. 38; два броя индивидуални изравнителни
сметки и два броя общи изравнителни сметки за процесния аб. № аб. №
3
368486; съобщение към фактура за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г.; и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му
представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение. В имота и в СЕС не се ползва ТЕ за отопление,
начислена е служебно ТЕ за БГВ на база едно лице. Разпределението на ТЕ в
исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ищеца.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът намира за
обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за
исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия
период е в размер на 466,53 лв. Стойността на услугата за дялово
разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 23,25 лв. Мораторната
лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 115,85 лв., а тази
върху главницата за УДР – на 5,80 лв. Стойността на потребената топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 22.12.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 274,72
лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е
в размер на 19,09 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия
период възлиза на 67,88 лв., а тази върху главницата за УДР – на 4,60 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
4
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
5
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
6
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
наследодателят на ответниците е имал качеството клиент на топлинна енергия,
доставяна до процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– договор за продажба на недвижим имот, молба-декларация, удостоверение за
наследници, се установи, че наследодателят на ответниците е придобил
процесния топлоснабден имот на 06.11.2003 г. и до неговата смърт на
26.11.2020 г. е бил негов собственик, след което ответниците са придобили
собствеността върху процесния топлоснабден по наследство от К. Г. А..
Предвид изложеното в исковия период от 01.05.2020 г. до 26.11.2020 г. К. Г. А.
е бил клиент на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна
енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот, респ.
неговите наследници – ответниците, в това си качество са отговорни за
дължимите в този период суми, доколкото по делото нито се твърди, нито се
събраха доказателства, от които може да се установи по категоричен начин, че
ответниците са се отказали от наследството на покойния К. Г. А.. За периода от
26.11.2020 г. до 30.04.2021 г. собственици при равни квоти на процесния имот
са били ответниците и в това си качество са били клиент на доставената до
7
процесния топлоснабден имот топлинна енергия, съответно страна по
възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия до процесния имот. Ето защо ответниците се явяват
материално легитимирани да отговарят за претендираните от ищеца вземания.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
8
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
По делото се установи, че за исковия период по отношение на процесния
топлоснабден имот са издадени фактури. Издадените фактури не се връчват
на клиента на ТЕ, а се публикуват на интернет страницата на ищеца.
Публикуването на приложимите общи условия е служебно известен на
съда факт, същевременно няма данни по делото, ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което влезлите в сила ОУ за процесния
период имат силата на договор между ищцовото дружество и ответника, без
да е необходими изричното им приемане.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
9
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание.
В тежест на ответниците е било да установят, че са платили дълга.
Същите обаче не представиха доказателства, от които този факт може да се
установи по категоричен начин.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
10
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск е предявен на
22.12.2023 г.
При това положение вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
22.12.2020 г., се явяват погасени по давност.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо вземанията за периода от м.05.2020 г. до м.10.2020 г. са
погасени по давност.
Непогасени по давност са вземанията за периода от м.11.2020 г. (падеж
22.12.2020 г.) до м.04.2021 г., като тяхната стойност бе определена чрез
заключението на приетата по делото ССЕ, както следва: сумата от 274,72 лв.
за ТЕ и сумата от 19,09 лв. за УДР.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху непогасената по давност главницата за ТЕ за
исковия период възлиза на общо 67,88 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
11
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 1550,00 лв., от
които 50,00 лв. за ДТ, 800,00 лв. за депозит за особен представител, 600,00 лв.
за депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от вземанията на
ищеца следва да се присъди сумата от 916,90 лв. или всеки един от
ответниците следва да заплати на ищеца по 458,45 лв.
Ответниците не претендират и доказват разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно:
сумата от 137,36 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.11.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден
имот на адрес: адрес, аб. № 368486, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 33,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.; сумата от 9,55 лв., представляваща
стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.12.2023 г. до изплащане на вземането; като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва: за разликата над сумата от 137,36 лв. до пълния предявен размер от
233,26 лв., представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г., за разликата над сумата от 9,55 лв.
12
до пълния предявен размер от 11,62 лв., представляваща стойност на
извършена услуга за дялово разпределение, за разликата над сумата от 33,94
лв. до пълния предявен размер от 57,93 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за сумата от 2,90 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно:
сумата от 137,36 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.11.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден
имот на адрес: адрес, аб. № 368486, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 33,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.; сумата от 9,55 лв., представляваща
стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.12.2023 г. до изплащане на вземането; като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва: за разликата над сумата от 137,36 лв. до пълния предявен размер от
233,27 лв., представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия
за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г., за разликата над сумата от 9,55 лв.
до пълния предявен размер от 11,63 лв., представляваща стойност на
извършена услуга за дялово разпределение, за разликата над сумата от 33,94
лв. до пълния предявен размер от 57,92 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за сумата от 2,90 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 458,45
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 458,45
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
13
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14