№ 2931
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110118003 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
срещу Е. Т. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. В. и длъжника Р. П. А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.В., кумулативно обективно съединени
искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на
всеки един ответник половината от както следва: сумата от 569,61 лв. или за всеки 284,80
лв., представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., инсталация **********/ аб. №
232092, дължима за периода от 11.2018 г. до 04.2020г., сумата от 84,76лв. или за всеки 42,38
лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021г., а за дялово
разпределение - сумата от 40,79 лв. или за всеки 20,39 лв., представляваща главница за
периода от 05.2018 г. до 04.2020г., сумата от 7,37 лв. или за всеки 3,68 лв., представляваща
лихва за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2020г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5485/04.10.2021г. по ч.гр.д. № 14240/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. Твърди се ,че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
1
енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.
Сочи, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите
суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми
за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми
за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уебстраница на „Топлофикация София" ЕАД за проверка на сметка.
Ищецът твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ни ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Техем сървисис"
ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Излага, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Твърди, че за имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки, като сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответниците оспорват исковете. Възразяват, че не е
ползвана и фактурираната топлинна енергия не е потребена. Правят възражение за
погасяване на вземането по давност.
Конституирания с определение на ВРС „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в дадения от съда срок не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 14240/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Е. Т. А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. В. и длъжника Р. П. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.В. всеки един ДА ЗАПЛАТИ на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, половината от както следва: сумата от
2
569,61 лв., представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., инсталация **********/ аб. №
232092, дължима за периода от 11.2018 г. до 04.2020г., сумата от 84,76лв., представляваща
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021г., а за дялово разпределение - сумата от 40,79
лв. (, представляваща главница за периода от 05.2018 г. до 04.2020г., сумата от 7,37 лв.,
представляваща лихва за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2020г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв. – държавна такса, както и сумата от
50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответниците е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжниците и има за предмет посочените в заповедта суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответниците му дължат сумите за които е издадена заповедта
за изпълнение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че за процесния
период м.11.2018 г. до м.04.2020г. Е. Т. А., и Р. П. А. са били собственици на имот, находящ
се в гр.С., инсталация **********/ аб. № 232092, като същият е прехвърлен от тях на
11.12.2020г. с нотариален акт за покупко-продажба №83, том ІІІ, рег.№5096, дело №318 от
2020г. на пом.нотариус Д.Димитрова при П.Тихова нотариус, с район на действие СРС.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./
дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/, Наредба №
2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От данните по делото и твърденията на страните се установява, че Е. Т. А., и Р. П. А.
са били собственици на имот, находящ се в гр.С., инсталация **********/ аб. № 232092. От
това следва по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответниците като собственици на имота
и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № 232092, без
да е необходимо изричното им приемане. Правоотношението с потребители на топлоенергия
за битови нужди възниква по силата на закона, въз основа на притежаваното право на
собственост, съответно вещно право на ползване върху топлоснабден имот, с оглед на което
3
и ответникът е задължена страна по облигационното правоотношение за заплащане цената
на доставената до имота топлоенергия и вода. Спорно между страните е основанието и
размера на претендираното вземане.
Доказателствената тежест при исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 вр. чл. 153 ЗЕ
е такава, че ищецът следва да докаже, че е доставил процесното количество топлоенергия на
ответника. Ответникът следва да докаже, че е извършено цялостно или частично плащане на
тази топлоенергия, респективно, че е настъпила погасителна давност по отношение на
цялата или част от претендираната сума.
Ответникът/ците като страна по облигационното правоотношение с ищеца, дължи
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в
жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната
станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена по делото, съдът е назначил комплексна съдебно счетоводна и
техническа експертиза, за изпълнението на която ищецът не е предоставил нужните
документи и същата е заличена, след определен от съда срок по чл.158 от ГПК. С оглед на
което ищеца не доказа претенцията си по основание и размер.
В тежест на ищеца по исковата молба е да докаже вземането си, поради направеното
оспорване на претенцията и с оглед на бездействието му, съдът намира, че при липса на
доказателства в подкрепа на претенцията му, същата следва да бъде оставена без уважение,
като недоказана.
Разноски на ответниците на осн.чл.78 ал.3 от ГПК не се присъждат, предвид
ангажирането на доказателства за извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Е. Т. А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. В. и длъжника Р. П. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.В. искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за
установяване вземането на ищеца по отношение на всеки един ответник половината от
както следва: сумата от 569,61 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и една
стотинки), представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., инсталация **********/ аб. №
232092, дължима за периода от 11.2018 г. до 04.2020г., сумата от 84,76лв. (осемдесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща лихва за периода от
15.09.2019 г. до 01.06.2021г., а за дялово разпределение - сумата от 40,79 лв. (четиридесет
лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща главница за периода от 05.2018 г. до
04.2020г., сумата от 7,37 лв. (седем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
лихва за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.06.2020г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5485/04.10.2021г. по ч.гр.д. № 14240/2021г. по описа на ВРС.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5