О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 1022 12 ноември 2019 година град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………….втори граждански състав, на
дванадесети ноември …………2019 година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор……………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 1580……по описа за 2019………...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е разпореждане от 08.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 924/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК във връзка с чл.275, ал.2 ГПК е
върната частната жалба на В.Л.В. срещу разпореждането от 01.07.2019 г.,
постановено по същото дело за издаване на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател,
действащ чрез пълномощника си адв. П.С.Г., счита, че определението е
неправилно. Счита, че разпоредбата на чл.260 ГПК е изпълнена по отношение на
частната жалба. Чл.262, ал.2, т.2 ГПК, на която норма се позовал
първоинстанционният съд, се прилагала, когато не са отстранени в срок допуснати
нередовности. Съдът не бил определил поради кой текст от чл.260 или 261 ГПК
били нередовностите, а само, че не са представени преписи от приложенията за
другата страна. Счита, че чл.262, ал.1 ГПК имал предвид нередовностите в
жалбата, визирани в чл.260, т.1, 2, 4 и 7 ГПК. Освен това твърди, че приложените
към частната жалба доказателства не били нови, съгласно чл.261, т.3 ГПК, а
приложените разпечатки за извършените преводи визирали изпълнението на
споразумението, въз основа на което съдът издал изпълнителния лист, и те също
били известни и били връчени на другата страна и тя разполагала с тях, поради
което не следвало да й бъдат връчвани едни и същи доказателства няколко пъти.
Съдът, като обсъди направените в частната
жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Частната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д. №
924/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд е било образувано по искова
молба от И.Х.Г. като майка и законна представителка на малолетното дете В.В.Л.
за изменение за присъдена по-рано издръжка и е приключило със споразумение. С
молба от 28.06.2019 г. ищцата чрез процесуалния си представител е поискала
издаването на изпълнителен лист за присъдените суми. С разпореждане от
01.07.2019 г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на
молителя. Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба с приложения –
писмени доказателства, която е оставена без движение на два пъти: с
разпореждане от 10.09.2019 г., с което се указва на частния жалбоподател да
внесе дължимата държавна такса, и с разпореждане от 13.09.2019 г., с което се
указва на жалбоподателя да представи преписи от приложенията към жалбата. В
дадения с първото разпореждане едноседмичен срок частният жалбоподател е
представил доказателства за внесена по сметка на ОС Стара Загора държавна
такса. В дадения с второто разпореждане срок, който е изтекъл на 24.09.2019 г.
(присъствен ден), частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда.
С оглед на тези факти първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, приложима по
силата на препращащата разпоредба на чл. 275, ал.2 ГПК. Съгласно чл.261 ГПК към
жалбата, респ. към частната жалба се прилагат преписи от нея и от приложенията
й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна. Ако
жалбата не отговаря на това изискване, на страната се съобщава да отстрани
допуснатите нередовности в 1-седмичен срок. Ако тя не стори това, жалбата се
връща – чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Няма подкрепа в закона твърдението на
жалбоподателя, че нормата на чл.262, ал.1 ГПК има предвид визираните в чл.260,
т.1, 2,4 и 7 ГПК нередовности, тъй като в текста е посочен не само този член,
но и чл.261 относно приложенията към жалбата. Напълно несъстоятелно е и
твърдението, че приложените към нея доказателства не са нови; известни са на
насрещната страна, поради което няма смисъл да й бъдат връчвани отново.
Нормите, с които законодателят урежда съдържанието на въззивната жалба, респ.
на частната, както и на приложенията към нея, са императивни. Затова няма
основание да се прави преценка дали приложенията към жалбата са известни или не
на насрещната страна, респ. да се прави преценка на нуждата от връчването им.
Правните последици от неизпълнението на указанията на съда са посочени изрично.
Затова, след като не е изпълнил в дадения срок указанията на съда относно
приложенията към въззивната жалба, жалбоподателят следва да понесе последиците
от процесуалното си бездействие, посочени в закона.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 08.10.2019
г., постановено по гр.д. № 924/2019
г. по описа на РС Стара Загора за връщане на частна жалба
против разпореждане от 01.07.2019 г. на РС Стара
Загора за издаване на
изпълнителен лист по същото гражданско дело.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: