№ 1769
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110118207 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК
**********, гр. Варна срещу В.А. по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 334, 19 лв.,
претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в
********** за периода от 24.11.2017г. до 28.06.2021г., във връзка с която са издадени 12
броя фактури за времето от 19.04.2019г. до 30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 49, 47 лв. за периода от 19.05.2019г. до
19.09.2021г., както следва:
1./ фактура № **********/19.04.2019г. на стойност 47 лв. и обезщетение за забава в
размер на 10, 34 лв. за времето от 19.05.2019г. до 19.09.2021г.;
2./ фактура № **********/30.04.2019г. на стойност 15, 30 лв. и обезщетение за забава
в размер на 3, 32 лв. за времето от 30.05.2019г. до 19.09.2021г.;
3./ фактура № **********/31.05.2019г. на стойност 21, 67 лв. и обезщетение за забава
в размер на 4, 51 лв. за времето от 30.06.2019г. до 19.09.2021г.;
4./ фактура № **********/27.06.2019г. на стойност 9, 29 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 87 лв. за времето от 27.07.2019г. до 19.09.2021г.;
5./ фактура № **********/26.07.2019г. на стойност 9, 29 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 79 лв. за времето от 25.08.2019г. до 19.09.2021г.;
6./ фактура № **********/27.03.2020г. на стойност 47 лв. и обезщетение за забава в
размер на 6, 44 лв. за времето от 26.04.2020г. до 19.09.2021г.;
7./ фактура № **********/07.04.2020г. на стойност 126, 40 лв. и обезщетение за
забава в размер на 17, 31 лв. за времето от 07.05.2020г. до 19.09.2021г.;
8./ фактура № **********/28.04.2020г. на стойност 9, 65 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 28 лв. за времето от 28.05.2020г. до 19.09.2021г.;
1
9./ фактура № **********/28.05.2020г. на стойност 9, 65 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 20 лв. за времето от 27.06.2020г. до 19.09.2021г.;
10./ фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 6, 42 лв. и обезщетение за забава
в размер на 0, 74 лв. за времето от 30.07.2020г. до 19.09.2021г.;
11./ фактура № **********/28.05.2020г. на стойност 22, 76 лв. и обезщетение за
забава в размер на 0, 53 лв. за времето от 07.05.2020г. до 19.09.2021г.;
12./ фактура № **********/30.06.2021г. на стойност 9, 76 лв. и обезщетение за забава
в размер на 0, 14 лв. за времето от 30.07.2021г. до 19.09.2021г., за които суми е издадена
заповед № 5211/24.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 13771/2021г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в
качеството си на В и К оператор е доставил на ответника В.А. водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 24.11.2017г. до
28.06.2021г., във връзка с която са издадени 12 броя фактури за времето от 19.04.2019г. до
30.06.2021г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Отчитането в обекта е извършено, чрез електронен карнет (таблет).
Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.А., е депозирал писмен отговор, в който
признава съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото.
Оспорва предявените искове по основание и размер по съображения, че не е спазен
редът и начина на измерване и отчитане на количествата вода, които се претендират за
заплащане от потребителя.
В условие на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по
давност на вземанията с изтичане на краткия 3 – годишен давностен срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 5211/24.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13771/2021г. на Районен съд –
Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване
да установи основанието, от което е възникнало правото му да иска плащане от
потребителя, както и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка
между страните по договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил
посоченото в справките количество вода, съответстващо на потребената, което е отчетено и
начислено съобразно правилата предвидени в Общите условия.
С отговора на исковата молба, ответникът признава съществуването на валидно
облигационно отношение между страните по делото за процесния период от 24.11.2017г. до
28.06.2021г., поради което следва да се приеме, че В.А. има качество на потребител по
смисъла на чл. 2 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор, които са го обвързали, тъй като не са писмено оспорени от него.
Спорно е между страните дали за отчетения период от 24.11.2017г. до 28.06.2021г.,
ответникът е потребил претендираното от оператора количество В и К услуги.
Съгласно неоспореното заключение на СТЕ, кредитирано от съда в неговата цялост,
В и К операторът е издал процесните 12 броя фактури на стойност 334, 19 лв. с период на
2
отчитане от 24.11.2017г. до 30.06.2021г.
В първото съдебно заседание, процесуалният представител на „В.К.В.“ заявява, че до
25.03.2020г. отчитането в обекта на ответника, е извършено, чрез „визуален отчет“, а след
тази дата е монтиран водомер с дистанционно отчитане.
Действително, на 25.03.2020г., поради измръзване, е извършен демонтаж на водомер
с фабр. № 1462688 с показание от 53 куб.м. Протоколът е съставен и подписан от служител
на оператора, а в него подпис е положило в графата „потребите“ лицето Е.Д.. Полагането на
подпис в протокола сочи, че представител на потребителя, е извършил признание, че към
деня на демонтажа на СТИ, преминалите и подлежащи на заплащане куб.м. вода, са 53.
За времето от 24.11.2017г. до деня на демонтиране на водомер с фабр. № 1462688 –
25.03.2020г., В и К услугите, които са остойностени в издадените първични счетоводни
документи, са в размер на 88 куб.м. / 15 + 5 + 7 + 3 + 3 + 15 + 40/.
В конкретния случай, не би могъл да се определи периодът на извършената доставка
от 53 куб.м., тъй като не е известна датата на първоначалното поставяне на водомера, а
както беше посочено, остойностените във фактурите количества, са 88. Не би могло да се
установи кои от издадените първични счетоводни документи обективират 53 куб.м. вода.
Следва да се отбележи, че вероятно демонтираното средство за търговско измерване,
е било метрологично негодно и технически неизправно, тъй като подмяната му е резултат от
измръзване.
Изложеното налага извод, че претенцията за отчетния период от 24.11.2017г. до
25.03.2020г., за който са издадени 7 броя фактури от 19.04.2019г. до 07.04.2020г., е
неоснователна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане. Неоснователна е и претенцията по чл. 86 ЗЗД.
В деня на демонтажа на водомер с фабр. № 1462688, е поставен нов с фабр. № 033179
с показание от 0 куб.м.
На 23.03.2022г. е съставен констативен протокол от служител на оператора, подписан
от лице, обективиращо проверка на водомер с фабр. № 033179 с показание от 31 куб.м.
Протоколът носи подпис на лицето Йордан Йорданов, представило се като „нов
собственик.“ Доколкото ответникът признава качеството си на потребител за заявения
период, то лицето, подписано протокола, следва да се счита представител на абоната В.А..
Издадените фактури за отчетен период от 25.03.2020г. до 28.06.2021г., обективират
стойността на 18 куб.м. вода в размер, съгласно заключението на ССчЕ, на 58, 24 лв., която
се дължи от потребителя. Разликата от 13 куб.м. /31 куб.м. – 18 куб.м./ касае период, който
не е въведен в процеса.
Следователно, исковете по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, следва да бъдат уважени до размер на сумата от 58, 24 лв., представляваща цена на
доставени В и К услуги за отчетен период от 26.03.2020г. до 28.06.2021г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и отхвърлен за разликата до претендираната
сума от 334, 19 лв. за отчетен период от 24.11.2017г. до 25.10.2019г.
Възражението за погасяване по давност на вземанията е неоснователно, тъй като 3 –
годишният давностен срок, започнал да тече от момента, в който вземанията са станали
изискуеми, не е изтекъл до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.09.2021г.,
която прекъсва течението на давността.
Наред с главницата ответникът дължи на В и К оператора и обезщетение за забава
върху всяка неплатена сума по всяка фактура до 19.09.2021г., в размер на 3, 89 лв. за
времето от 28.05.2020г. до 19.09.2021г., което вземане също не е погасено по давност.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 49, 47 лв., претенцията по
3
реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна “В.К.В.”
ООД за уважената част от претенциите, чиито размер възлиза на 73, 68 лв. за настоящото
производство и 12, 15 лв. за производството по ч.гр.д. № 13771/2021г. на Районен съд –
Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответната страна В.А. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение за отхвърлената част, възлизащи на 251, 42 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Е.А., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна сумата от
58, 24 лв. /петдесет и осем лева и двадесет и четири ст./, представляваща цена на ползвани
и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 26.03.2020г. до
28.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в
размер на 3, 89 лв. /три лева и осемдесет и девет ст./, както следва:
1./ фактура № **********/28.04.2020г. на стойност 9, 65 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 28 лв. за времето от 28.05.2020г. до 19.09.2021г.;
2./ фактура № **********/28.05.2020г. на стойност 9, 65 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 20 лв. за времето от 27.06.2020г. до 19.09.2021г.;
3./ фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 6, 42 лв. и обезщетение за забава в
размер на 0, 74 лв. за времето от 30.07.2020г. до 19.09.2021г.;
4./ фактура № **********/28.05.2020г. на стойност 22, 76 лв. и обезщетение за забава
в размер на 0, 53 лв. за времето от 07.05.2020г. до 19.09.2021г.;
5./ фактура № **********/30.06.2021г. на стойност 9, 76 лв. и обезщетение за забава в
размер на 0, 14 лв. за времето от 30.07.2021г. до 19.09.2021г., за които суми е издадена
заповед № 5211/24.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 13771/2021г. на ВРС по предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК
**********, гр. Варна срещу В.Е.А., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 415
ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу
В.Е.А., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 275, 95 лв. /двеста седемдесет и пет лева и
деветдесет и пет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за
обект, находящ се в ********** за периода от 24.11.2017г. до 25.03.2020г. /вкл./, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 45, 58 лв.
/четиридесет и пет лева и петдесет и осем ст./, както следва:
1./ фактура № **********/19.04.2019г. на стойност 47 лв. и обезщетение за забава в
размер на 10, 34 лв. за времето от 19.05.2019г. до 19.09.2021г.;
2./ фактура № **********/30.04.2019г. на стойност 15, 30 лв. и обезщетение за забава
4
в размер на 3, 32 лв. за времето от 30.05.2019г. до 19.09.2021г.;
3./ фактура № **********/31.05.2019г. на стойност 21, 67 лв. и обезщетение за забава
в размер на 4, 51 лв. за времето от 30.06.2019г. до 19.09.2021г.;
4./ фактура № **********/27.06.2019г. на стойност 9, 29 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 87 лв. за времето от 27.07.2019г. до 19.09.2021г.;
5./ фактура № **********/26.07.2019г. на стойност 9, 29 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 79 лв. за времето от 25.08.2019г. до 19.09.2021г.;
6./ фактура № **********/27.03.2020г. на стойност 47 лв. и обезщетение за забава в
размер на 6, 44 лв. за времето от 26.04.2020г. до 19.09.2021г.;
7./ фактура № **********/07.04.2020г. на стойност 126, 40 лв. и обезщетение за
забава в размер на 17, 31 лв. за времето от 07.05.2020г. до 19.09.2021г., за които суми е
издадена заповед № 5211/24.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 13771/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА В.Е.А., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД,
ЕИК **********, гр. Варна сумата от 85, 83 лв. /осемдесет и пет лева и осемдесет и три
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 73, 68 лв. за
настоящото производство и 12, 15 лв. в производството по ч.гр.д. № 13771/2021г. на ВРС, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.А., ЕГН
**********, ********** сумата от 251, 42 лв. /двеста петдесет и един лева и четиридесет
и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5