РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Плевен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105900 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, представлявано от ***, чрез
адв.В.Г. от САК, против Н. Т. АТ., ЕГН **********, от ***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 124,98 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***/15,03,2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК – 15,06,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3866/2021 г. на ПлРС.
Сочи се, че вземането произтича от заявление-договор №113570615032018-
43317884/15,03,2018 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД /за номер
**********/. Твърди се, че неизпълнението на задължението на абоната да
заплати потребените услуги за периода май 2018 г. – август 2018 г., довело до
предсрочно прекратяване на договора на 03,08,2018 г. /датата на деактивация
на процесния абонамет, която се генерира автоматично/ и е ангажирало
договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, която се претендира в размер на
124,98 лева /за три месечни вноски от по 41,66 лева. Твърди се, че с договор
1
за цесия от 16,10,2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърля вземането си срещу ответника
на „С.Г.груп“ ***, което дружество с последващ договор за цесия от
01,10,2019 г. прехвърля вземането срещу ответника на ищеца в настоящото
производство, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за
извършената цесия, но няма представени доказателства за надлежното му
уведомяване. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде
направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано
ч.гр.д.№3866/2021 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му особен представител – адв.Д. от ПАК, в който се сочи, че
искът е допустим, но е частично основателен – до размера на една месечна
абонаментна такса от 41,66 лева. В с.з. ос.представител на ответника моли
съда да отхвърли иска за разликата над 41,66 лева, като прави и възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№3861/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че
е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№2272/16,06,2021 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 124,98 лева, представляваща главница, както и
разноски по делото, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на
чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и
ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Установява се от представения препис / представен и в настоящото дело, и в
ч.гр.д. №3866/2021 г. на ПлРС/ на Заявление-договор №113570615032018-
43317884 от 15,03,2018 г., кл.№***, сключен между „БТК” АД, в качеството
на доставчик и Н. Т. АТ. в качеството на абонат, че страните са сключили
договор, по силата на който на ответника са предоставени
2
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** /аб.план Smart U/ с
МАТ в размер на 49,99 лева с ДДС.
Приобщена като доказателство по делото /в настоящото дело и в ч.гр.д./ е и
декларация, подписана от ответника, с която същият приема ОУ на
доставчика на далекосъобщителната услуга.
От приложените по делото пет броя фактури /месечни сметки/ се установява
начисленията за ползвани услуги и месечни вноски.
Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че
приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на
предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по
фактура суми пред БТК следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от
датата на издаване на фактурата. Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ
неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок.
Не се твърди от ответника плащане на начислените на начислените суми.
Установява се от представените преписи на 1/ Договор за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в качеството на
цедент и „СГ Груп” ***, в качеството на цесионер – л.14 и сл. от делото,
2/Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между „СГ
Груп” ***, в качеството на цедент и „***” Е***, в качеството на цесионер
– л.20 и сл. от делото, 3/извлечение от Приложение №1 към втория договор
– на л.13 от делото; 4/Потвърждение за прехвърляне на вземания на името
на ответницата, издадено от БТК ЕАД за цесията от 16,10,2018 г. – на л.12
от делото, че вземанията на „БТК” ЕАД, произтичащи от сключения с
ответницата договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени
първоначално в полза на „СГ Груп”, а след това в полза на ищеца.
От представения препис на потвърждение за извършената цесия, изходящо от
„БТК” ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор се установява,
че дружеството е упълномощило „СГ Груп” да уведоми по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени
по силата на сключения договор за цесия от 16,10,2018 г., сред които и
ответницата по делото.
3
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено
уведомление до длъжника за извършените цесии, изходящо от цедента по
договора от 16,10,2018 г., чрез пълномощника му и от цедента по договора от
01,10,2019 г., което е връчено на ответника като приложение към исковата
молба по правилата на чл.47 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БТК“
ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валидни договори за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя на
праводателя си по сключените между ответника и него договори за доставка
на телекомуникационни услуги.
От приетите по делото доказателства се установява, че вземанията,
произтичащи от процесния договор са били прехвърлени на 16,10,2018 г. от
страна на „БТК” ЕАД в полза на „СГ Груп” ***, а последното ги е
прехвърлило на ищеца „***” Е*** на 01,10,2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
4
не и такова от цесионера.
Съгласно трайната практика на ВКС, няма пречка предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 02,06,2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установи от доказателствата по делото, че „СГ Груп” *** е
изготвило уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени
по-горе договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от
16,10,2018 г., съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството
на цедент по договора от 01,10,2019 г. Не се установи уведомлението да е
достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Въпреки това обаче уведомителното писмо, заедно с пълномощното от
цедента по договора от 16,10,2018 г. е връчено на особения представител на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора
за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не
е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие
между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден
договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието
на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
5
което не противоречи на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите
на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма
доказателства уведомлението да е връчено на длъжника. По ч.гр.д.
№3866/2021 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена
е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,
ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск по чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът,
въпреки положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и
настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистриран трудов
договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което
е наложило да и бъде назначен и да се представлява в процеса от особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата
към нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за
цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да
е получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от
ГПК ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до
него /в този смисъл са Решение №123 от 24,06,2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ
т.о., Решение №3 от 16,04,2014 г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. По делото не са
представени доказателства ответникът да е уведомен или най-малкото да са
правени опити да бъде уведомен за сключения договор за цесия. Не се
установява страните по изключения като доказателство по делото договор за
далекосъобщителни услуги да са уговорили т. нар. „фингирано връчване”. В
случая, съдебните книжа са връчени на назначеният от съда особен
представител на ответника - адв.Д., и съдът приема, че ответникът е редовно
уведомен за станалата цесия, най-късно от момента на връчването. Съдът
намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено
с връчването на съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в
рамките на предявеният установителен иск, предявен след указания на съда
по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез
6
залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си
точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за
цесията. При тези обстоятелства, съдът приема, че цесиите от 16,10,2018 г. и
01,10,2019 г. са породили действие спрямо ответника.
Безспорно е по делото и, че е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответницата, в качеството на абонат и „БТК” АД по
сключен между тях заявление-договор за далекосъобщителни услуги от
15,03,2018 г.
Установено е от приложените фактури, че плащане на използваните
далекосъобщителни услуги не е извършвано, от своя страна ответникът също
не ангажира доказателства за извършени плащания на тези услуги на
уговорените дати на падеж.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените
размери, като не се установи ответникът да е възразил пред доставчика на
услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на задължението
за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ фактурираните
суми пред БТК.
Поради неплащане на задълженията в срок, за мобилния оператор е
възникнало правото да начисли неустойка, претендирана в настоящото
производство в размер на 124,98 лева. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет - задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена /глобално или в
процент/ или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да
са осъществени следните предпоставки - наличие на валидно главно
7
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е
действително и неизпълнение на главното задължение. Съдът счита доводите
на ответника за недължимост на неустойката, начислена по договора, за
неоснователни. Ответникът не представи доказателства за плащане на
начислените по фактурите суми за далекосъобщителни услуги, нито в
предоставения от Общите условия 15-дневен срок след издаване на
фактурата, нито до момента, поради което правомерно в съответствие с
Общите си условия Операторът се е възползвал от правото си да прекрати
сключения договор за услуги /чл.50 вр.чл.43, т.1/. От представеното
Споразумение към заявлението-договор се установява, че изрично е
предвидена възможността операторът да получи неустойка в размер на три
месечни такси, дължими от абоната за съответната карта, в случай че в
рамките на първоначалния срок абонатът наруши задълженията си по
договора или Общите условия. В случая ответника не е изпълнил
задълженията си за заплащане на потребените далекосъобщителни услуги,
последвало е автоматично прекратяване на договора – на 03,08,2018 г., и
съответно – правомерно начисляване на неустойка, в размер само на три МАТ
- три месечни вноски от по 41,66 лева без ДДС.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца претендираната
главница в размер на 124,98 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер кл.№***.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба
за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР №4/2013 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 25,00 лева за заплатена държавна такса и 180,00
лева за адвокатско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 25,00 лева за държавна такса, 150,00 лева депозит
за особен представител и 180,00 лева за адв.възнаграждение, като изрично
следва да се отбележи, че възражението за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото претендиранта
сума е дори под минималния размер, определен в определен в чл.7, ал.2, т.1
8
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. АТ., ЕГН **********,
от ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „***“ ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата
от 124,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер ***/15,03,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 15,06,2021 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№3866/2021 г. на ПлРС, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Н. Т. АТ. , ЕГН **********, от ***, да
заплати на „***“ ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, сумата от 355,00 лева, представляваща сторените в
исковото производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Т. АТ. , ЕГН **********, от
***, да заплати на „***“ ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, сумата от 205,00 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9