РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Враца, 07.08.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, Пети състав, в публично заседание на 12.07.2023 г. /дванадесети юли две хиляди
двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията Адм. дело № 350 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 38 от Закона за
държавната собственост (ЗДС).
Образувано по жалба на ЕТ „Ц.А.– Т.Р.“***,
представляван от Ц.А.Н. против Решение на Министерски съвет №
360/11.05.2023 г., с което се отчуждава за държавна нужда за изграждане на
Технологична площадка на Компресорна станция (КС) Чирен и факелно съоръжение от
Обект „Разширение на капацитета на Подземно газово хранилище (ПГХ) „Чирен“ –
надземна част“ в землището на с.Чирен, общ.Враца, обл.Враца, съгласно
подробен устройствен план – план за
застрояване (ПУП-ПЗ), одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-144/22.12.2022
г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, както
следва: част от имот – частна собственост, представляващ поземлен имот с
идентификатор 81400.35.19 по КККР на с.Чирен, общ.Враца, обл.Враца, целият с
площ от 38 965 км. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: нива, собственост на ЕТ „Ц.А.– Т.Р.“, с площ на
засегнатата част 12 855 кв. м., за която е определено парично обезщетение
на стойност 6813,15 лева.
Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, регламентирани с нормите на чл. 34а,
чл. 34 и чл. 34б от Закона за държавната собственост.
Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си
представители, жалбоподателят поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея и допълнителни такива, подробно развити в представена по
делото писмена защита от 20.07.2023 г. Претендират се разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът - Министерски съвет на РБ, редовно
призован, представител не се явява.
В писмени становища от 12.06.2023 г. – л. 4 и
06.07.2023 г. – л. 188, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като
неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на акта в оспорената
му част. Поддържа, че оспореното
решение на Министерски съвет е издадено от компетентен орган, при спазване на
формата и на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти частна собственост, какъвто е
процесният, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е
издадено от Министерски съвет, тоест от компетентен орган, като отговаря и на
императивните изисквания на чл. 34б от ЗДС – посочени са държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размера им, както и
стойността на дължимото парично обезщетение в Приложение към т. 1, неразделна
негова част. Спазени са административнопроизводствените правила по чл. 34,
чл. 34а,
чл. 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане
за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложения за отчуждаване на
имотите до Министерския съвет, обективирано в съвместен доклад. Налице е и
оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти, отговарящ на
определените в ЗДС изисквания /чл. 38, ал. 9 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 3 от ДР
на ЗДС/. Претендират се разноски по делото.
Заинтересованата страна - министъра на
регионалното развитие и благоустройството, редовно призован не изпраща представител.
Становище за неоснователност на жалбата е изразено писмено чрез юрк. Б. – л.
148. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - министъра на
финансите, редовно призован не изпраща представител. Чрез юриск. С. оспорва
жалбата като неоснователна в писмено становище – л. 164.
Заинтересованата страна - „Булгатрансгаз“ ЕАД
, чрез процесуалните си представители Г.Т.
и Ч.Д., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва се и заключението
на вещото лице по т. 3 и т. 4. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт. Подробни доводи за неоснователност на
жалбата са изложени в представена по делото писмена защита, както и в представен
по делото писмен отговор – л. 168.
Настоящият съдебен състав на Административен
съд - Враца, като обсъди изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), приема за установено от
фактическа страна следното:
С Постановление № 181 от 20 юли 2009 г. на МС на РБ са
определени стратегическите обекти и дейности, които са от значение за
националната сигурност, сред които
съгласно приложението е и Подземно газово
хранилище „Чирен“, сондажи и компресорна
станция - т. 2.18. С Решение № 709/14.10.2021
г. на МС на РБ се определя обект
„Подземно газово хранилище/ПГХ/ „Чирен“ за национален обект. Видно от данните
по преписката със Заповед № 02-15-144/22.12.2022 г. на зам.-министъра на
регионалното развитие и благоустройство е одобрен проект на ПУП-ПП и ПЗ за
обект „Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“-надземна част“ /л. 84/.
Във връзка с горното
заинтересованото лице „Булгартрансгаз“ ЕАД е отправило мотивирано искане по
реда на чл. 34 от ЗДС до Министъра на регионалното развитие и Министъра на енергетика,
относно процедура за принудително отчуждаване на имоти-частна собственост по
реда на ЗДС, необходими за реализацията на обект „Разширение на капацитета на
ПГХ Чирен-надземна част – л. 40 и сл. Към искането са приложени одобрена проектната документация,
данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за
собствениците и документи за собственост, както и оценителски доклади за
определяне на равностойно парично обезщетение оценка на имотите, извършена от
оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички
приложени по делото.
Отправено е мотивирано искане с приложен съвместен доклад от министъра на финансите и министъра
на регионалното развитие и благоустройството до МС с предложение за приемане на
решение за отчуждаване на имот и част от имот-частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на технологични площадки на компресорна станция „Чирен“ и
факелно съоръжение от обект „Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“-надземна
част, в землището на с.Чирен, общ.Враца, обл.Враца. Към искането е приложена
административната преписка от проведеното административно производство.
След изпълнение на процедурата Министерски
съвет на Република България е постановил Решение № 360/11.05.2023 г. за отчуждаване на
имот и част от имот-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
технологични площадки на компресорна станция „Чирен“ и факелно съоръжение от
обект „Разширение на капацитета на подземно газово хранилище „Чирен“ - надземна
част в землището на с. Чирен, общ. Враца, обл.Враца на основание чл. 63, ал. 1
и 2 от Закон за енергетиката (ЗЕ), чл. 34а, ал.1, вр. чл. 34б от Закон за
държавната собственост (ЗДС) и §1 от ДР на ЗДС
се отчуждава за държавна нужда за изграждане на технологични площадки на
компресорна станция“Чирен“ и факелно съоръжение от Обект „Разширение на
капацитета на ПГХ „Чирен“- надземна част“, в землището на с.Чирен, общ.Враца,
обл.Враца, съгласно подробен устройствен план-парцеларен план, и подробен
устройствен план-план за застрояване, одобрен с влязла в сила Заповед №
РД-02-15-144 на зам. министър на регионалното развитие и благоустройство от 22
декември 2022г., както следва: част от имот – частна собственост, представляващ поземлен имот с
идентификатор 81400.35.19 по КККР на с.Чирен, общ.Враца, обл.Враца, целият с
площ от 38 965 км. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: нива, собственост на ЕТ „Ц.А.– Т.Р.“, с площ на
засегнатата част 12 855 кв. м., за която е определено парично обезщетение
на стойност 6813,15 лева – т. 1, б. „б“.
По делото няма спор, че процесният имот е
собственост на жалбоподателя. Не е спорно и че отчуждаването се прави за
държавна нужда съгласно процесното решение № 360/11.05.2023 г. на Министерски
съвет на Република България, в оспорената му пред настоящия съд част.
В оспорвания акт е посочено, че средствата,
необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, се
осигуряват от „Булгатрансгаз“ ЕАД.
Ответникът и заинтересованите лица,
представят доказателства, представляващи преписката по издаване на процесното
решение, за изпълнение на сложния фактически състав по приемане на оспорваната
заповед, по стартиране и осъществяване на процедурата по отчуждаване на имоти,
съобщаване на актовете, издавани в рамките на производство, изготвяне на
експертна оценка и документите, въз основа, на които е определен конкретният
размер на стойността на частта от процесния имот. Към преписката е представен и
CD съдържащ документацията по проекта и одобрението на ПУП-ПП и ПЗ за обект
„Чирен“.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза.
В заключението е посочено, че размерът на
равностойното парично обезщетение по чл. 32, ал. 2 от ЗДС за засегната от
отчуждаването площ от имот с идентификатор 81400.35.19 по КККР на с.Чирен, общ.Враца, обл.Враца, целият
с площ от 38 965 км. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, собственост на ЕТ „Ц.А.– Т.Р.“, с
площ на засегнатата част 12 855 кв. м., е на стойност 6813,15 лева. Стойността е
изведена въз основа на изчислена стойност от осреднени три сделки открити за
реализирани в землището на с.Чирен по информация от АВ, Служба по вписванията -
Враца.
В т. 3 от заключението ВЛ посочва изведена пазарна стойност на 1 дка
2040,00 лева, като за засегната от отчуждаването площ от 12 855 кв. м., от имот с идентификатор 81400.35.19, възлиза в размер на
26 224,00 лева - 12,855 дка х 2040,00. В т. 4 ВЛ посочва изчислената стойност на
обезщетение за частта от имот с идентификатор 81400.35.19 с площ от 12 855 кв. м. по Наредбата,
издадена по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, т.е.
Наредбата за реда и определяне цени на земеделските земи приета с ПМС №
118/26.05.1998 г. в размер на 8567,86
лева.
В с. з. вещото лице пояснява използваните
оферти и определения коефициент. Заключението на ВЛ е оспорено по т. 3 и т. 4.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имота,
предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Видно
от данните по преписката жалбата е
подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Обжалваното решение касае изграждането на
национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ. Същото е
издадено в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, но в несъответствие с материалния
закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението в
оспорената му част.
Представените в административната преписка
доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и
чл.34б от ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.
Решението съдържа реквизитите по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената
(размерът на обезщетението) и собствениците на имотите. Наличието на държавна нужда, която не може да
бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен
устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на
чл. 33, ал. 2 от ЗДС.
Спорът между страните е при правилно
прилагане разпоредбите на ЗДС ли е определено обезщетението за отчуждения имот.
Съобразно
чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически
или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл. 32 от ЗДС
равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с
предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен
план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
Разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС гласи, че равностойно парично обезщетение
е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда
на този закон, а съгласно § 1а, т.
2 от ДР на ЗДС, „Пазарни цени“ са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението
на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки. В случая, за определянето размера
на равностойното парично обезщетение съдът е допуснал СОЕ, която в.л. е изготвило в три варианта.
Настоящият състав намира, че следва да вземе
предвид заключението на в.л. по т. 3,
тъй като същото в най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя за
определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждения имот. Постоянна е
практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на
пълната пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел
държавите имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна
рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. В
съответствие с това е и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ постановено по делото
Костов и други срещу България. В решението изрично се казва, че размерът на
обезщетението следва да е изчислен въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което е
в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно обезщетение от
собственика на земята. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по
проведената от държавата процедура, за имота не съответства на пълната пазарна
стойност на този отчужден имот. В тази насока следва да се вземе предвид
обстоятелството, че въпросната оценка е била възложена на „ИПИА“ ЕООД гр.Русе
от заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД с писмо изх.№
24-00-141/21.01.2022г., а в оценителския доклад, въз основа на който е дадена
съответната оценка по отношение на имота – л. 98 и сл., оценителя се е позовал на три сделки по НА от 20.10.2022 г., 25.03.2022 г. и
24.10.2022 г. и въз основа на тях е определил средната пазарна цена, т.е.
средната пазарна цена е определена въз основа на сделки, сключени след дата на
възлагане на оценката, което не е съобразено с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а
именно сделките да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако от оценителя беше взет предвид този
период от време, то при изготвяне на оценката следваше да се включи и
приложения по преписката НА № 165/21.09.2021 г. – л. 199, за продажба на
земеделски имот – нива , с.Чирен с площ
от 12 294 кв.м. за цена 32 407,00 лева, с купувач „Булгартрансгаз“
ЕАД и тогава дадената от оценителя оценка
щеше да е доста по различна и по-висока, вкл. и от тази посочена в т. 3
на заключението. Отделно от това следва
да се посочи, че с писмото от 15.11.2022 г. до АВ-Враца, „Булгартрансгаз“ЕАД е
изискало избирателно определена информация по сключени сделки през 2022 г., за
което са приложени и съответните нот. актове, които са предоставени на
оценителя и са послужили при изготвяне на възложената оценка.
Видно от съдържанието на два от НА същите са
изповядани за суми близки до данъчната оценка, а цената на данъчната оценка не
е и не може да бъде пазарна цена, поради
липсата на еднаква база за сравнение на тези две оценки.
В тази връзка оценката е доста занижена и не
представлява равностойно обезщетение. Макар и
ВЛ да потвърждава, като правилна направената оценка в оценителския доклад – т. 1 от заключението
съдът приема, че същата не е извършена по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС,
вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Не може да се приеме, че оценката е възложена
от „Булгатрансгаз“ ЕАД на
дружеството с изпратеното писмо по имейла
на 09.01.2023 г., тъй като видно от съдържанието на същото оценителя се уведомява, че е налице промяна в
засегната площ на имот 35.19. В същото няма посочени данни за имотите, за които
се прави искане за оценка на имота, такива са посочени в писмото от 21.01.2022 г.
В свое писмо изх. № 04-04-32(1) от 29.03.2023 г. „Булгатрансгаз“ ЕАД посочва в
т. 2 – л. 40 гръб, че изготвянето на експертната оценка е възложено на 21.01.2022 г.
Следва да се вземе предвид при определяне на
равностойното парично обезщетение, съответно пазарната цена като осреднена цена
от цените на сделки по см. на пар. 1а, т. 2 от ЗР на ЗДС. Водещо е не
формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на
справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при
определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са
онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния
имот.
С оглед на горното възраженията на ответника
и заинтересованата страна са неоснователни. Не може да се приеме, че
определеният размер на обезщетение съгласно оценителя, предвид три сделки е
единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и
събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има и други сделки в
посочения период, преди възлагане на оценката, и реалната пазарна цена на
земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което
не съответства и на целта на закона.
Отделно от казаното, съдът намира за нужно да
отбележи, че дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на
сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи,
сключени както между физически и юридически лица, така и само между физически
лица, предвид възможността както ЮЛ, така и физическо лице да осъществява
дейност като земеделски производител и
използването на земеделските земи по стопански начин от него.
При тези доводи, размера на определеното
обезщетение по отношение на поземлен имот с идентификатор 81400.35.19, в
землището на с.Чирен, с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно нива, собственост на на ЕТ „Ц.А.– Т.Р.“, с площ на
засегнатата част 12 855 кв. м., за която е определено парично обезщетение
на стойност 6813,15 лева,
следва да бъде определено на 26 224,00
лева, като съдът отбелязва, че макар
тази сума да е посочена от вещото лице, с оглед данните по преписката е съответна и на изискването на определяне на справедливо
равностойно обезщетение. Този извод се обосновава както от представените по
делото доказателства, така и от направените въз основа на тях изчисления.
С оглед изложеното неправилно
административният орган е определил по-ниско обезщетение от равностойното
парично обезщетение за процесния имот и жалбата на ЕТ се явява основателна и
размерът на обезщетението по отношение на поземлен имот с идентификатор
81400.35.19, землището на с.Чирен, с площ на засегнатата част 12 855 кв. м.,
следва да се определи в размер на 26 224,00 лева, вместо определеното
такова от 6813,15 лева
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК правото на разноски е възникнало за
жалбоподателя, като то е своевременно упражнено - до приключване на устните
състезания по делото. Доказаните разноски възлизат общо в размер на 1450,00
лева, от които 50,00 лева - заплатена държавна такса, 400,00 лева
депозит по допуснатата СОЕ и 1000,00
лева заплатено адвокатско възнаграждение. Договореният и заплатен адвокатски
хонорар е определен съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 360/11.05.2023
г. за отчуждаване на имот и част от
имот-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на технологични
площадки на компресорна станция „Чирен“ и факелно съоръжение от обект
„Разширение на капацитета на подземно газово хранилище „Чирен“ - надземна част
в землището на с. Чирен, общ. Враца, обл. Враца, в частта, в която е определено еднократно обезщетение по т. 1, б. „б“ за част от имот – частна собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор 81400.35.19 по КККР на с.Чирен,
общ.Враца, обл.Враца, целият с площ от 38 965 км. м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, собственост на ЕТ
„Ц.А.– Т.Р.“, с площ на засегнатата част 12 855 кв. м., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение от 6813,15 лева на 26 224,00
(двадесет и шест хиляди двеста двадесет и четири) лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Ц.А.– Т.Р.“***, представляван от Ц.А.Н.
сторените по делото разноски в размер на 1450,00 (хиляда четиристотин и
петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
оспорване и протест, на основание чл. 38,
ал. 8 от ЗДС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: