№ 271
гр. Провадия, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100099 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по искова претенция заявена от „Дивес Агро“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ******* срещу А. И. И., ЕГН ********** с адрес с.
***** с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 1220лева, представляваща получена от него продажна цена по сключен между
страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 01.03.2010г.,
искът за обявяване на който за окончателен е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д.
№ 296/2020г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между страните е бил сключен на 01.03.2010г. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по който ищецът е имал качество на купувач, а ответникът на
продавач. Сключването на окончателен договор е следвало да стане в срок до 02.03.2020г.
Уговорена е била обща продажна цена от 1320лева, от която 1220лева е платена преди
подписването на предварителния договор, а остатъкът от 100лева е следва да бъде платен в
деня на подписване на окончателния договор. С подписване на договора, ответникът е
декларирал, че е получил сумата от 1220лева. Доколкото ответникът е бил неизправна
страна по предварителния договор, ищецът е предявил иск пред съда за обявяването му за
окончателен. Образувано е било гр. д. № 296/2020г. по описа на РС- Провадия, като с влязло
в сила решение № 260064/27.09.2021г. искът е бил отхвърлен, защото съдът е приел, че
имотът е придобит в режим в СИО и липсва съгласие на неучаствалия в сделката съпруг.
Твърди, че така получената от ответника продажна цена е платена по нищожен договор,
поради което и подлежи на връщане. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
1
Първото по делото заседание е проведено на 27.09.2023г., като редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по делото са приети писмени доказателства, които се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване извършено в полза на ответника плащане на
процесната сума, представляваща част от продажна цена по сключен между страните
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, както и че с влязло в сила
решение по гр.д. № 296/2020г. на ПРС, искът за обявяването му за окончателен е бил
отхвърлен.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорила тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 50лева и 552лева адв.
възнаграждение или общо 602лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН ********** с адрес с. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Дивес
Агро“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ******* сумата от
1220лева, представляваща получена от него продажна цена по сключен между страните
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 01.03.2010г., искът за
обявяване на който за окончателен е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. №
296/2020г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН ********** с адрес с. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Дивес
Агро“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ******* сумата от
602лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
2
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3