РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. П., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101411 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Образувано е по молба на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен
адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Н. П. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., ул. „Б.“ № 22, общ. П. и съдебен адресат по делото
гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от
Н.П.П..
Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит № 780542 от 15.12.2022 г., сключен
със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който договор кредитодателят се е задължил да предостави
на кредитополучателя кредит в размер на 300,00 лева, а последният се задължава да върне
сумата от 323,73 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 49,93
%, ГЛП в размер на 40,05 %, при срок на кредита от 17 вноски. Излага твърдения, че в чл.
11, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищцата, като кредитополучател, не предостави
допълнително обезпечение по чл. 5 от договора, същата дължи неустойка в размер на 118,27
лева. Навежда, че й е начислена неустойка в размер на 118,27 лева, разпределена на 17
вноски, всяка от която е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит.
Твърди, че по Договор за кредит № 780542 от 15.12.2022 г. е заплатила сумата от 300 лева,
представляваща главница, 10 лева, представляваща лихва и 70 лева, представляваща
неустойка.
Ищцата релевира, че Договор за кредит № 780542 от 15.12.2022 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Навежда, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния
лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва
и съотношението й с главницата и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че в договора е
посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на
формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия. Наред с това,
релевира, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, като по
този начин се цели заобикаляне на закона, както и че ГПР не съответства на действително
прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.
1
В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от цитирания договор
за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че процесната клауза противоречи
на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта,
същата е неравноправна, защото предвижда заплащане на сума, представляваща над 30 % от
сумата на отпуснатия кредит и е необосновано висока, както и че неустоечната клауза
представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение в полза на кредитора.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Сити Кеш ООД
да заплати на ищцата сумата в размер на 80 лева (представляваща сбор от 10 лева - лихва и
70 лева - неустойка), недължимо платена по недействителен Договор за кредит №
780542/15.12.2022 г., тъй като последният е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ведно със законовата лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в условията на
евентуалност да осъди Сити Кеш ООД да заплати на ищцата сумата в размер на 70 лева
(представляваща неустойка платена по чл. 11, ал. 1 от договора), недължимо платена по
недействителна неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 780542/15.12.2022 г., тъй
като неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на така предявения иск. Твърди, че не е налице недействителност по
смисъла на ЗПК, че при сключване на договора са покрити всички изисквания на закона
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Излага твърдения за
действителност на неустоечната клауза по смисъла на ЗЗД, че същата не противоречи на
добрите нрави, тъй като потребителя се е задължил да върне заемната сума и договорената
лихва, а освен това е разполагал и с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора, без да бъде обвързван по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи
недобросъвестност на кредитополучателя. Посочва също така, че не е налице и
неравноправност по ЗЗП, тъй като между страните са сключени 14 договора за кредит при
идентични условия, включително с клауза за неустойка като процесната, като предвид
наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при
идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по
договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните
клаузи. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
В проведените съдебни заседание ищцата не се явява и представлява, от
процесуалния й представител са депозирани писмени становища, с които поддържа изцяло
депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен
отговор. Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни
съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е
дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък
по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Ответното дружество също не изпраща представител, като в депозирани писмени
становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените
доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява
становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че
адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.
Претендира сторените по делото разноски.
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е вещо лице по назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
По реда на чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск
2
като е увеличил размера на същия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 15.12.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и Н. П. М. в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 780542, по
силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем
в размер на 300 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до
13.04.2023 г. на 17 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 49,93
%. Общата дължима сума по договора е в размер на 323,73 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява,
че е получил в брой заемната сума в размер на 300 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в
тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора
поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6
месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две
физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител –
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на
осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти
минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с
кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от
тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави
уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 118,27 лв., която ще бъде заплатена разсрочено
съгласно приложения погасителен план, а именно на 17 вноски. Така общо дължимата сума
по кредита възлиза на сумата от 442 лева.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищцата Н. М. е погасила цялото задължение по процесния
кредит в размер на 442 лева, с която са платени 300 лева главница, 23,73 лева договорна
възнаградителна лихва и 118,27 лева неустойка, съгласно погасителния план по договора.
За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесните суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.
е. че процесният договор за заем е действителен.
За основателността на предявените искове следва да се установи и че плащането на
претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от
специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва
да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от
правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при
който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за
изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дадено без
основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави
- така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по
т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г.
на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о,
решение № 125 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.; при неравноправни
3
клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г. о, решение
№ 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на
настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност
на договорите за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за
нищожност на договорите в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер
от 300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит е потребителски такъв, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Както бе посочено, клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора възлага в тежест на ищеца да
заплати неустойка за непредоставено обезпечение. Посоченото възнаграждение обаче не се
установява да е включено към ГПР, като стремежът на кредитора е да заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно § 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени
процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
4
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В
конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в т. 9 от
Приложение № 1 към Договора е посочен размера на ГПР, но в тази величина не е включена
дължимата неустойка по т. 8, посочено в Приложението към договора. Тоест, налице е и
пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и
действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото недействителен се явява целият договор
за кредит, то такива се явяват и клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
От приетото заключение на вещото лице се установява, че ищцата М. е погасила
цялото задължение по процесния кредит в размер на 442 лева, с която са платени 300 лева
главница, 23,73 лева договорна възнаградителна лихва и 118,27 лева неустойка, съгласно
погасителния план по договора.
Предвид изложеното по-горе заплащането на сумите представляващи договорна
възнаградителна лихва и неустойка се явяват лишени от основание, поради което и искът се
явява основателен и следва да бъде уважен в цялост, като ответното дружество бъде осъдено
за заплати на ищеца заплатените от последния суми по недействителен договор за
потребителски кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Последните представляват заплатената държавна такса в
размер на 50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, която следва да бъде
възложена в тежест на ответното дружество.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, който му е
оказал безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и
да осъди другата страна да го заплати.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност по делото, като вземе
предвид предмета на производството и осъществената по него правна защита, извършените
процесуални действия, събраните доказателства, проведените съдебни заседания, както и
полагания от страна на адвоката квалифициран труд. Предвид характера на производството
– предявен иск за обявяване на нищожност на договорна клауза, по който предмет има
богата съдебна практика, проведени две открити съдебни заседания, на които
представителят на ищеца не се е явил, а е депозирал писмено становище, материалният
интерес по делото, който е в размер на 142 (сто четиридесет и два) лева, доказателствен
материал, който е в минимален обем и включва единствено писмени доказателства, както и
искова молба и писмено становище, изготвени от процесуалния представител на ищеца,
съдържащи съдебна практика както на национално ниво, така и на общностно (практика на
Съда на ЕС), съдът определя адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна
правна помощ, в размер на 200,00 (двеста) лева. С оглед изложените съображения, в
настоящия казус предвиденият в цитираната Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимален
размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната фактическа и
правна сложност по делото, като съгласно постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС, съдът не е длъжен да приложи ограничението на националното
законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения и може да присъди
възнаграждение и под предвидения минимум.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
5
ДДС, тъй като адв. Д. М. от АК – П. е регистриран по ДДС, за което е представено и
надлежно доказателство - удостоверение за регистрация по ДДС.
Предвид изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. от АК – П., адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева с вкл. ДДС, във връзка с оказаната безплатна
правна помощ.
Относно напраното възражение за липса на предпоставки за оказване на безплатна
помощ, то съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски /изрично в този смисъл- Определение № 50199 от
04.10.2023 г. по т. дело № 1624/2022 г. на ВКС; Определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. №
867/2018 г., І- во т. о. на ВКС; Определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ-
ро т. о. на ВКС; Определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ- ро т. о. на
ВКС; Определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ- то г. о. на
ВКС; Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ- ро т. о. на
ВКС; Определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II- ро т. о. на
ВКС; Определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І- во т. о. на
ВКС, Определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ- ро т. о. на ВКС/.
Именно и поради това за съда не съществува задължение да обсъжда допълнително въпроса
дали ищецът е можел да си позволи предварително да заплати адвокатски хонорар за
предоставената му в настоящото производство правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет.
7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Н. П. М., ЕГН: ********** от с.
К., общ. П., ул. „Б.“ № 22, сумата от 142 (сто четиридесет и два) лева, представляваща общ
размер на недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 780542 от
15.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П., да заплати на Н. П. М., ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. „Б.“ № 22, сумата от
350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет.
7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адв. Д. В. М. от АК – П., с адрес
на адвокатската кантора гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 240 (двеста и
четиридесет) лева с вкл. ДДС, за осъществената от последния в полза на ищцата Н. П. М.,
ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. „Б.“ № 22, безплатна адвокатска помощ в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7