Решение по дело №170/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 122
Дата: 4 октомври 2021 г.
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20214200100170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Габрово, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20214200100170 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.
С. М., ЕГН **********, от гр. Исперих, обл. Разград, ул. "Александър
Стамболийски" **, чрез адв. С. Д., против С. Й. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Севлиево, ул. "Вит" ** и М. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Кормянско, ул. "Двадесет и втора" № ***, депозирана
първоначално при Районен съд Севлиево, който с определение № 140 от
24.03.2021 г. по гр. д. № 272/2021 г. по описа на съда, е прекратил
производството по делото и е изпратил, на осн. чл. 118, ал. 2 във вр. с чл. 104,
т. 4 вр. чл. **9, ал. 1, т. 1 от ГПК, искът по подсъдност на ОС- Габрово, при
който е образувано настоящото гр. д. № 170/21 г.
Ищецът излага в исковата си молба, че след като бил неоснователно
обвинен, че изнасилил съседката си, в събота на 05.04.2020 г. ответниците
нахлули в гараж му и с метални тръби изпочупили стъклата на автомобила
му, след което му нанесли жесток побой, като го удряли по тялото, по главата
и му избили зъби. Съпругата му се обадила на тел. 112, вследствие на което
пристигнала полицията, която го отървала от побоя, който се случил пред
очите на съпругата му и болното им дете, страдащо от умерена умствена
1
изостаналост, детски аутизъм. Съпругата му също е освидетелствана с 90 %
трайна неработоспособност. Наложило се да напусне работа и да се изсели от
града, за да може да успокои семейството си. Дълго време лежал в болница,
посещавал стоматолог и изтърпял неимоверни болки и страдания. И до този
момент изграждането на зъбите му не е довършено, не може да се храни
нормално, не харесва външния си вид и се срамува от хората. Има белези по
лицето си, които ще му останат за цял живот.
По повод описания инцидент било образувано НОХД № 420/2020 г. по
описа на РС- Севлиево, по което е постигнато споразумение и ответниците са
се признали за виновни в това, че за времето от 23.40 ч. на 05.04.2020 г. до 1
ч. на 0**.04.2020 г., в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом № **, двамата
ответници, в съучастие, като извършители, чрез нанасяне на удари с метална
тръба, му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
зъби - първи и втори горен десен, втори долен десен, без които се затруднява
дъвченето и говореното за постоянно (загубена естествена функция) -
престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Вследствие на побоя, отделно получил множество други наранявания -
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, контузия на
гръдния кош, разкъсно контузна рана с кръвонасядане и оток на дисталната
(крайна) фаланга на показалеца на дясна ръка, разкъсно контузни рани на
лявата теменна област и ляво ухо и съпроводена с оток, охлузване на дясното
ухо, болка в челюстите и липсващи зъби, разкъсно контузна рана на горна
устна, и други, подробно описан в медицинско удостоверение № 30/2020 г.
издадено от МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, гр. Габрово.
Разходите, които е сторил за лечението и за извършените дентални
интервенции са имуществена вреда, която също следва да бъде обезщетена и
е в общ размер на 1 184, 70 лв.
Моли, да се осъдят солидарно ответниците С. Й. А. и М. М. М.:
1) да му заплатят сумата от 1 184, 70 лв. - реално причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за отстраняване на
последствията от нанесените му увреждания, изразяващи се в избиване на
зъби - първи и втори горен десен, втори долен десен, без които се затруднява
2
дъвченето и говореното за постоянно (загубена естествена функция), чрез
нанасяне на удари с метална тръба за времето от 23.40 ч. на 05.04.2020 г. до
1 ч. на 0**.04.2020 г. в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом № **;
2) да му заплатят сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в множество силни
болки, страдания, стрес, уплаха и неудобство от външния му вид, в следствие
нанесените му реално увреждания - контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, разкъсно контузна рана с
кръвонасядане и оток на дисталната (крайна) фаланга на показалеца на дясна
ръка, разкъсно контузни рани на лявата теменна област и ляво ухо и
съпроводена с оток, охлузване на дясното ухо, болка в челюстите и липсващи
зъби, разкъсно контузна рана на горна устна, кръвонасядания и охлузвания на
дясното рамо, на гърба на дясната длан и четвърти пръст на дясната ръка, на
левия лакът, на гръдния кош вдясно и по гърба и лявата поясна област, на
лява подбедрица, световъртеж, затруднено отваряне на устата и
невъзможност за хранене, болки в показалеца на дясна ръка и гръдния кош,
получени при нанасяне на удари с метална тръба за времето от 23.40 ч. на
05.04.2020 г. до 1 ч. на 0**.04.2020 г. в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом
№ **.
Претендират се разноските по делото.
В постъпилия отговор от ответниците, чрез адв. Д., се заема становище
за допустимост на иска и частична основателност. Оспорва се размера му. С
оглед сключеното споразумение от доверителите му по отношение на вината
и противоправността на деянието няма спор. Намира обаче, че следва да се
докаже размера на вредата и причинно - следствената връзка, като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По отношение на избитите зъби, въпреки, че са признали вината си, не
може да се претендира обезщетение, тъй като горните зъби не били истински,
а бил изработен мост от металокерамика, т.е. същите били изкуствени и не
може да се претендира обезщетение за тях. Останалите увреждания били лека
телесна повреда и не били причинени от тях. Ищецът употребявал често
наркотици и алкохол, често изпадал в конфликтни ситуации и бил обект на
физическо посегателство и от други хора. Претендираният размер за
3
неимуществените вреди бил силно завишен. Не било ясно за кое увреждане,
какво обезщетение се иска и в този смисъл исковата молба била нередовна.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като няколко дни преди инцидента ищецът се опитал да отвлече дъщерята на
С.А., да я вкара в колата и да я насили сексуално. Това именно била
причината да му бъде нанесен побой от тяхна страна. Ищецът е признал, че
поискал разговор с една от съседките му, но не пише коя, а той й бил
предложил да я повози и след отказът й, слязъл от колата и се опитал да я
натика в нея. По този повод има подадена жалба в РП- Севлиево.
Възразява се, че имуществените вреди също не са конкретизирани, като
една от представените фактури е за закупено и монтирано автомобилно
стъкло, но видно от НОХД те са възстановили вредите на истинския
собственик на автомобила.
Моли се, да се уважи частично предявеният иск и то в силно намален
размер, като им се присъдят разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца, адв. Д., поддържа исковата молба и моли предявените искове да се
уважат изцяло, представя писмени бележки. Ответниците по иска, чрез
процесуалния си представител адв. Д., оспорват предявените искове и моли
да се постанови решение съобразно събраните доказателства по делото, като
се счете исковата претенция като изключително завишена. И двете страни
претендират разноските по делото.
Габровският окръжен съд, като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения протокол от 22.10.2020
г. на РС- Севлиево по НОХД 420/2020 г. се установява, че съдът е одобрил
споразумение, съгласно което ответниците С. Й. А. и М. М. М. са се признали
за виновни в това, че за времето от 23.40 ч. на 05.04.2020 г. до 1 ч. на
0**.04.2020 г., в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом № **, в съучастие, като
извършители, чрез нанасяне на удари с метална тръба, са причинили средна
телесна повреда на ищеца в настоящото производство Г. С. М., изразяваща се
4
в избиване на зъби - първи и втори горен десен, втори долен десен, без които
се затруднява дъвченето и говореното за постоянно (загубена естествена
функция) - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2
НК.
От свидетелските показания на св. М.а, баба на ищеца, се установява, че
тя си била в къщата в кв. "Балабанци" № **, когато на 04 май дошли
ответниците да търсят внук й, но снаха й се обадила в полицията и нещата се
разминали. На 05 май вечерта, в полунощ те отново дошли, нахлули с
железни тръби, счупили на внук й колата ш го налагали по главата, тялото,
краката, навсякъде. Тя видяла всичко, защото чула снаха си да вика. Пред
трима полицай внук й си изплюл челюстта и 13 зъби. Полицаите извикали
линейка и тя го откарала в Габрово. Освен зъбите, главата му и до днес има
белези, по лицето целия бил в рани. Една седмица лежал в болница. Като се
върнал в къщи дълго време не могъл да се храни, жена му правела попара.
Кракът му също бил наранен, месец и повече ходил на превръзки. Побоят
оказал психическо въздействие върху всички, наложило се семейството на
внук й да отиде в Исперих, защото били съседи и не могъл да ги гледа.
Наскоро се върнали, но живеят на квартира, не при нея. Една година внук й не
е работил, психично и всичко го боляло. Тази работа станала, защото внук й
повикал момичето, да говори с него, без да има нещо. Не знае българското
име на момичето, но един от биячите е вуйчо й. Не знае на колко години било
момичето тогава.
От показанията на свидетелката Н.А., се установява знанието й за
сбиването през април миналата година. Момичето към 9,30 ч. дошло
уплашено, тя била в къщата, където живее под наем и е съседка на дядото на
момичето и на С., баща му. Н., така се казвало момичето, казала, че Г. я
дърпал за косите да я вкара в колата. Дошла много уплашена, треперила, а тя
чула защото била там. Чула как Н. казва на вуйчо си и на дядо си, че Г. я
дърпал за косата и искал да я вкара в колата със зор, но тя от страх го бутнала
и избягала. После не знае какво се случило, защото те тръгнали.
От показанията на свидетелката Ю.Е., се установява, че е чувала за
инцидента между тях. Те били в двора откъм страната на Нелито (Н.), където
вуйна й имала рожден ден, когато момичето дошло разплакано, с рошава
5
коса. Разказала, че ищеца я хванал за косата и се опитал да я качи в колата.
Лично него не го познавала, но го знае от квартала. С. и М. като чули, излезли
от къщата и заминали нанякъде, вероятно да го търсят. След половин час се
върнали, а на сутринта подали жалба за опит за изнасилване, като знае за това
понеже била разпитвана. Н. е дъщеря на сестрата на С..
От експертно решение на ТЕЛК № 84** от 13.03.2018 г. се установява,
че Мира Г.С.ае е с определена степен на увреждане без чужда помощ на 70 %,
поради умерена умствена изостаналост, детски аутизъм.
От експертно решение на ТЕЛК № 1818 ОТ 02.10.2019 г. се установява,
че Сонгюл Ахмед Мехмед е с определена степен на увреждане 90 %, поради
генерализирана тревожност.
От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява,
че вследствие нанесения побой на 0**.04.2020 г., извън установената средна
телесна повреда със споразуменията по НОХД 420/2020 г. по описа на РС-
Севлиево, ищецът е получил и следните травматични увреждания:
1) травма на главата, изразяваща се в линейно разкъсно - контузна рана
в окосмената дясна теменна област в размери около 2,5/0,4 см, като към
настоящия момент в тази област се вижда бял белег; пред дясното ухо, в
областта на бакембарда е установено дълбоко охлузване с червеникава
коричка и размери около 2/0,5 см; пред лявото ухо в зоната на ъгъла на
долната челюст вляво е имало вертикално ориентирана разкъсно - контузна
рана с дължина 4,5 см. хирургически обработена с 3 шева, като меките тъкани
около нея са били силно отточни и болезнени, като към момента се
установява вертикален белег, хлътнал леко под нивото на кожата, върху който
има окосмяване; по ръба на горната устна до средната линия вляво е
установена разкъсно -контузна рана с размери 0,8/0,3 см; постаралият трудно
си е отварял устата, виждали се липсващите зъби от горната зъбна редица
отпред двустранно, като мястото на венецът бил неравен и кръвонаседнал.
Вещото лице е приело, че травмата на главата е причинила мозъчно
сътресение, за което ищецът е бил настанен в хирургичното отделение на
МБАЛ - Габрово в периода 0**.04.2020 г. - 08.04.2020 г.
2) травма на горни крайници - разкъсно - контузна рана на показалеца
6
на дясната ръка, ангажираща гърба на крайната фаланга и сгъвката между
средната и крайната фаланга, със значителен оток и кръвонасядане на същата;
на гърба на четвърти пръст на дясната ръка, в зоната на сгъвката между
средната и крайната фаланга е имало охлузване с тъмночервена коричка и
размери около 1/0,4 м; на гърба на дясната длан е имало няколко охлузвания;
външностранично на дясното рамо е установено кръвонасядане и локален
отток; на левият лакът е имало две охлузвания.
3) травма в областта на гръдния кош - по хода на средни долни ребрени
дъги на гръдния кош вдясно, по задната мишечна линия е установено
кръвонасядане с бледоморав до жълтеникав цвят на площ от около 4-5 см в
диаметър, сред което има малки охлузвания с червеникави корички / по около
0,5 см/; на гърба вляво, в областта на плешката имало две охлузвания с
червени корички, с размери по около 1,5/1 см, медиалното; в лявата част на
гърба на прехода от долни реберни дъги към поясната фбласт е устоновено
бледомораво до жълтеникаво кръвонасядане на площ от около 4-5 см в
диаметър, сред което имало медиално разположено линейно охлузване с
тънка червеникава коричка и размери около 3/0,2 см;
4) травма на долните крайници - външно- странично на лявото коляно
имало охлузване с тъмночервена коричка и размери около 1/1 см; по предната
горна трета на лявата подбедрица, под нивото на капачката на коляното, е
установено друго подобно охлузване с размери около 1,5/1 см.;
5) при удара по устата /с метална тръба/ на ищеца са отпаднали
предните зъби, като три от зъбите били с естественна функция, а останалите
били от металокерамика. От момента на нанасяне на травмата в областта на
устата и увреждането на зъбите ищецът не може да се храни нормално,
използвал течна или полутвърда храна. Към настоящия момент е с частична
горна и долна протеза. Горната протеза е с пет предни зъба, а долната с три
предни зъба, освен тях към протезите има и предкътници и кътници.
Вещото лице е приело, че за някой от травматичните увреждания, с
голяма степен на достоверност, може да се приеме, че са причинени от удар с
твърд, тъп предмет със заоблена повърхност, каквато може да бъде метална
тръба - такива са разкъсно - контузната рана в лявата теменна област на
главата, разкъсно - контузната рана пред лявото ухо, кръвонасядането по
7
долните ребрени дъги вдясно и в лявата част на гърба в близост с поясната
област. Травмата на десния показалец може да се причини при фиксиране на
пръст върху твърда подложка и нанасяне на удар с тъп предмет. Травмата в
областта на устната кухина може да се получи пи удар с тъп предмет, с
ограничена площ - юмрук, ритник, метална тръба и др. По отношение на
останалите травматични увреждания вещото лице не може да конкретизира
от какъв предмет са били получени. След нанасяне на нараняванията, тъй
като пострадалия не е губил съзнание, същият е могъл да извършва всякакви
самостоятелни активни действия, още повече, че няма увреждания на опорно
двигателния апарат. Извършването на активни движения, обаче е било
ограничено поради болките в травмираните области, като ищецът е имал
затруднено дъвчене и говорене, поради травмите на устните и увреждането на
зъбите.
Вещото лице приема, че избиването на зъбите и разкъсно - контузната
рана на горната устна са довели до интензивна болка за период около 1 месец,
но същевременно е било затруднено храненето, както и говореното.
Останалите установени травми, които е получил ищеца, също са причинили
интензивни болки и страдания за период около 1 месец, с изключение на
травмите на горните крайници и гръдния кош, които следва да се преценяват
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, свързани с
болки и страдания за срок около 2 месеца. Вещото лице е констатирало, че по
отношение на претърпяното мозъчно сътресение, е приложено консервативно
лечение и са предписани лекарства. По отношение на останалите травми, с
изключение на разкъсно - контузната на лявото ухо, която е била зашита,
оздравителния процес е протекъл в домашни условия. През оздравителния
процес пострадалият е бил нетрудоспособен. Приел е, че към настоящия
момент продължава да е налице увреждането на зъбите, което затруднява
храненето и говореното, като са видими и кожни белези, които нарушават
естетическия вид на ищеца.
От представения амбулаторен лист № 142 е видно, че Г.С. М. е бел
лекуван от доктор Е.П.. От представените фискални бонове, за които се
твърди, че обосновават претенцията за претърпените от ищеца имуществени
вреди, относими са само боновете, в които изрично се посочва, че заплатената
сума по тях е за извършени дентални услуги, а именно тези от дати:
8
10.04.2020 г. за сумата от 25 лв., 29.0**.2020 г. за сумата от 800 лв.,
22.05.2020 г. за сумата от **,90 лв., 04.05.2020 г. за сумата от 8, 70 лв. и от
07.05.2020 г. за сумата от **, 90. Общата сума на представените касови
бонове е в размер на 847, 50 лв., а по отношение на останалите представени
платежни документи съдът намира, че същите са неотносими към предмета
на исковата претенция, доколкото доказват зареждане на гориво, смяна на
автомобилно стъкло, заплатена такса за три лица в медицински център.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация - чл. 45 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 51 и чл. 53 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск следва да бъде доказан фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно виновно противоправно
действие от страна на ответниците спрямо ищеца, настъпил вредоносен
резултат и причинно - следствената връзка между деянието и настъпилата
вреда. Вината се предполага до доказване на противното.
Не е спорно между страните, че за времето от 23.40 ч. на 05.04.2020 г. до
1 ч. на 0**.04.2020 г. в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом № **, на ищеца е
нанесен побой от двамата ответници. Видно от сключеното споразумение по
НОХД № 420/2020 г. на РС- Севлиево, обективирано в протокол от 22.10.2020
г., ответниците са се признали за виновни за извършеното престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за причинена на Г.М. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби - първи и втори горен
десен, втори долен десен, зъби без които се затруднява дъвченето и
говореното за постоянно (загубена естествена функция).
Във връзка с влезлите в сила споразумения по горепосоченото НОХД
извършването на деянието, противоправността му и виновността на двамата
дейци, както и нанесената средна телесна повреда изразяваща се в избиване
на зъби - първи и втори горен десен, втори долен десен, зъби без които се
затруднява дъвченето и говореното за постоянно (загубена естествена
функция), не може да се преразглежда от настоящия състав, тъй като
сключеното споразумение по наказателното дело, на осн. чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд.
9
Доколкото квалификацията на престъплението е съобразена с
дефиницията на средната телесна повреда, съдържаща се в чл. 129, ал. 2 от
НК, избиването на трите зъба е обстоятелство, което се включва в състава на
престъплението, за което ответниците са се признали за виновни и
гражданският съд е длъжен да приеме, че ответниците са извършил деянието,
като са избили зъби на ищеца - първи и втори горен десен, втори долен десен,
зъби без които се затруднява дъвченето и говореното за постоянно (загубена
естествена функция). В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
решения № 241 от 12.01.2018 г. по т. д. № 22**1/2017 г. на I ТО, № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г. на II ТО.
От приетата съдебно - медицинска експертиза следва да се приеме за
доказано и причинно- следствената връзка между нанесения от ответниците
побой на ищеца и настъпилите (освен средната телесна повреда включена в
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК) други травматичните
увреждания, имащи характер на лека телесна повреда, установени от вещото
лице, а именно разкъсно - контузната рана в лявата теменна област на
главата, разкъсно - контузната рана пред лявото ухо, кръвонасядането по
долните ребрени дъги вдясно и в лявата част на гърба в близост с поясната
област, травмата в областта а показалеца и тази в областта на устната кухина.
От свидетелските показания на св. М.а и приетото от вещото лице в
съдебно - медицинската експертиза се установи, че ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания в следствие избиването на зъбите и разкъсно -
контузната рана на горната устна за период от 1 месец, като ищецът и към
момента изпитва болки и страдания във връзка с избитите зъби свързани със
затруднение с храненето и говореното. В следствие избиването на зъбите
същият дълъг период от време е следвало да поема само течна храна, видно
от показанията на св. М.а, По отношение на останалите констатирани травми,
получени вследствие на побоя извършен от ответниците, ищецът е могъл да
има самостоятелни активни действия, но същите са били ограничени от
болките в травмираните области, като вещото лице е определило, че същите
са били интензивни отново за около 1 месец, с изключение на травмите на
горните крайници и гръдния кош, които са били с продължителност около 2
месеца. Безспорно по лицето на М. и към момента са останали белези, както е
констатирало и вещото лице. Това безспорно създава за същия смущение и
10
неудобство, както и го кара да изпитва дискомфорт от външния си вид.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, са довели до
значителен по интензитет и продължителни във времето болки и страдания, и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от процесното
противоправно деяние на ответниците, то те подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/**8 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/**3 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по
сходни случаи. Отчете вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания – избиване на зъби първи и втори горен десен, втори долен
десен, зъби без които се затруднява дъвченето и говореното за постоянно
(загубена естествена функция), множеството травми по главата и тялото,
вследствие на което на ищеца са му останали и към момента белези по
лицето, като ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания в рамките на
един два месеца за различните увреждания, като и към момента не се е
възстановил напълно, по отношение на дъвкателната функция и говореното.
Ищецът е в трудоспособна възраст, но в следствие на деянието спрямо него,
същият е бил нетрудоспособен, видно от приетото в експертизата на вещото
лице медик и от свидетелските показания на св. М.а. Съдът взе предвид и
обстоятелството, което не се оспорва от страните, че ищецът след инцидента
се изселил да живее в Исперих, но остана недоказано твърдението за
причинен стрес на ищеца от обстоятелството, че детето му и съпругата му са
били преки свидетели на станалото. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху
начина на живот на Г.М., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на сумата от 20 000
лева. В останалата част искът за неимуществени вреди от 20 000 лв. до
претендираният размер от 30 000 е неоснователен и недоказан. Съдът намира,
че не следва да се приеме за доказано възражението на ответниците за
съпричиняване на вредоносния резултата от ищеца, тъй като същият бил
11
направил опит да изнасили племенницата на единия ответник.
По предявената искова претенция за претърпени имуществени вреди, във
връзка с процесното деяние, настоящият състав намира, че същата е частично
основателна. Доколкото от представения амбулаторен лист е видно, че
лекуващ дентален лекар на ищеца е бил д-р Е.П. за доказани следва да се
приемат направените разходи в общ размер на 847, 50 лв., за които са
представени надлежни платежни документи - фискални бонове, от които
безспорно се доказва времето на извършването им, а именно след 0**.04.2020
г., доказва се основанието на което са издадени - дентални услуги, както и
обстоятелството, че същите са заплатени в посочения в бона размер. От
представените доказателства, във връзка със заплащаното на денталните
услуги, може да се направи обоснован извод, че тези разходи са свързани с
лечението на зъбите, избити при процесното противоправно деяние. В
останалата част над сумата от 847, 50 лв. до предявените 1 184, 70 лв. искът
за имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан, тъй като
представените платежни документи - фискални бонове и фактура са
неотносими към твърдените имуществени вреди, а именно направени разходи
във връзка с лечението на ищеца (същите са за зареждане на гориво, смяна на
автомобилно стъкло и др.).
Предвид гореизложеното и доколкото вредата е причинена от двамата
ответници, то същите отговарят солидарно на осн чл. 53 от ЗЗД и следва да
бъдат солидарно осъдени да заплатят на ищеца обезщетението за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, в приетите по - горе
размери.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноските по делото в полза на ищеца по съразмерност следва да се
присъдят ****8, 52 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за заплатен
адвокатски хонорар. В полза на ответниците следва да се присъди по
съразмерност сумата от 359, 57 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
На осн. чл. 78, ал. ** от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ГбОС дължащите се такси и разноски по делото, върху
уважената част от иска, а именно 833, 90 лв. държавна такса и 233, 90 лв.
12
възнаграждение за вещото лице по изготвената съдебно - медицинска
експертиза.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Й. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Севлиево, ул. "Вит" ** и М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Кормянско, ул. "Двадесет и втора" № ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на
ГЮРС. С. М., ЕГН **********, от гр. Исперих, обл. Разград, ул. "Александър
Стамболийски" **, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) обезщетение
за неимуществени вреди - получени средна и леки телесни увреждания
вследствие нанесените му удари във времето от 23.40 ч. на 05.04.2020 г. до 1
ч. на 0**.04.2020 г. в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом № ** от С. Й. А. и
М. М. М., на осн. чл. 45 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 51 и чл. 53 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди в частта му за
разликата от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 30 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. Й. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Севлиево,
ул. "Вит" ** и М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Кормянско,
ул. "Двадесет и втора" № ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на ГЮРС. С.
М., ЕГН **********, от гр. Исперих, обл. Разград, ул. "Александър
Стамболийски" **, сумата от 847, 50 (осемстотин четиридесет и седем лева и
50 ст.) обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие
нанесените му удари във времето от 23.40 ч. на 05.04.2020 г. до 1 ч. на
0**.04.2020 г. в гр. Севлиево, на ул. "Вит" пред дом № ** от С. Й. А. и М. М.
М., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за имуществени вреди в частта му за
разликата от 847, 50 лв. до пълния му предявен размер от 1 184, 70 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. Й. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Севлиево,
ул. "Вит" ** и М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Кормянско,
ул. "Двадесет и втора" № ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ГЮРС. С. М., ЕГН
**********, от гр. Исперих, обл. Разград, ул. "Александър Стамболийски" **,
разноски за настоящото производство в размер на ****8, 52 лв., на осн. чл.
13
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГЮРС. С. М., ЕГН **********, от гр. Исперих, обл. Разград,
ул. "Александър Стамболийски" **, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Й. АТ., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Севлиево, ул. "Вит" ** и М. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Кормянско, ул. "Двадесет и втора" № ***,
разноски по делото в размер на 359, 57 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА СТ. Й. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Севлиево, ул. "Вит" ** и М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Кормянско, ул. "Двадесет и втора" № ***, ДА ЗАПЛАТЯТ държавна такса и
разноски за експертизи общо в размер на 1 0**7, 80 ( хиляда и двеста лева) по
сметка на Габровския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. ** от ГПК, както
и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
14