№ 44
гр. Дупница, 13.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
и прокурора Д. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пейчева Наказателно дело
от общ характер № 20211510200712 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
За Районна прокуратура-Кюстендил, ТО-Дупница, редовно уведомена,
се явява прокурор М..
Подсъдимият Г. *. *., редовно уведомен, се явява лично и със служебно
назначения си защитник адв. Г..
Гражданският ищец и частен обвинител Р. Т. М., редовно уведомена, се
явява лично и с адв. Б. от по-рано.
Свидетелят Т. *. М., редовно уведомен, се явява.
Свидетелят *. Т. М., редовно уведомен, се явява.
Свидетелят *. *. С., редовно призован, се явява.
Страните поотделно: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, счита че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличност на подсъдимия:
Г. *. *. - роден на 08.08.1947 год. в с. *, обл. Кюстендил, живущ в с. *,
обл. Кюстендил, ул. „*“ № 22, българин, български гражданин, пенсионер, със
средно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.
1
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата му по НПК:
Подсъдимият: Получил съм препис от обвинителният акт и
разпореждането на съда, преди повече от седем дни. Разбирам обвинението.
Сне самоличност на свидетелите:
Р. Т. М. – 78 години, българка, с българско гражданство, неосъждана, І-
ва братовчедка с подсъдимия,
Т. *. М., - 52 години, българин, с българско гражданство, женен,
неосъждан, племенник на подсъдимия – син на Р.М..
*. Т. М. - 16 навършени години, българин, с българско гражданство,
ученик, неосъждан, без родство с подсъдимия.
*. *. С. - 45 години, българин, с българско гражданство, неосъждан, без
родство с подсъдимия, служител на РУ-Дупница.
Свидетелите поотделно бяха предупредени за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК при лъжесвидетелстване – същите
поотделно обещаха да кажат истината, след което бяха изведени от
залата.
СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отводи, както и другите
им права по НПК:
Прокурорът: Нямам искания за отводи, нямам други искания. Нямам
искания по доказателствата. Моля да промените реда на съдебното следствие
като първо бъде разпитан свидетеля С., тъй като същия има неотложни
служебни ангажименти.
Адв. Б.: Нямаме искания за отводи. Не възразявам да се промени реда
на съдебното следствие и да бъде разпитан първо свидетеля С..
Адв. Г.: Нямам искания за отводи, нямам други искания. Нямам
искания по доказателствата. Не възразявам да се промени реда на съдебното
следствие и да се разпита първо служителя на РУ-Дупница.
Подсъдимият: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
2
ДОКЛАД: Съдебното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура гр. Кюстендил, ТО-Дупница обвинителен акт, с който е
повдигнато обвинение на подсъдимия Г. *. *. за извършено от него
престъпление по чл. 320а вр. с чл. 330 от НК.
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК (изм. ДВ бр.7/2019г.) Председателят
на състава предостави възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
Прокурорът: Районна прокуратура Кюстендил, ТО-Дупница е внесла
за разглеждане в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Г.А., за който са
събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 320а във
вр. с чл. 330 от НК.
Подсъдимият: Разбирам обвинението. Обяснения ще дам последен.
СЪДЪТ счита искането за промяна реда на съдебното следствие за
основателно като първо ще бъде разпитан свидетеля С..
Гр. ищец * М.: Желая да изляза от залата докато разпитвате свидетеля
С., за да не се предизвиква напрежение.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.
В залата е въведен свидетеля С..
Свидетелят В.С.: Аз водих преписката по случая. Разпитван съм в
качеството на свидетел. Естеството на оплакването беше, че на тази
възрастната жена – Р.М., * й нанесъл побой. Опитах се да установя свидетели-
очевидци, имаше такива, но отказаха да свидетелстват писмено, тъй като ги е
страх от него и в разговор казаха, че искат да останат анонимни. Описват го
като много лош човек, заяжда се с хората, както се казва без нищо – пресреща
ги по тротоарите, обижда ги, на спрелите автомобили им реже гумите. Преди
години си спомням, във връзка със служебното ми положение, знам че през
2014 година, същият този човек беше хвърлил в двора на съседа си самоделно
взривно устройство.
Горе-долу знам, че отправя заплахи, закани, но беше нанесъл и побой на
жената при лавката (те вече не функционират, но все още стоят на мястото, на
което са поставени) в центъра на с. *. Тя е възрастна жена, на синът й едната
ръка не функционира и той беше притеснен също.
Не помня нищо конкретно, било е отдавна, ако искате нещо конкретно
3
да се прочете разпита. Знам, че беше около обяд или преди обяд, през деня
посетих пострадалата. Мисля, че беше студено. Отидох на място в къщата, те
гледат крави и двамата със сина й бяха там. Тя беше разстроена. Не си
спомням дали случая е бил сутринта или вечерта, не мога да кажа.
Работейки по преписката аз отивам на място. Имаше сигнал – жалба, и
затова отидох на място. Тя не се страхуваше да даде обяснения. Не си си
спомням точно какво сме говорили, но като цяло бяха притеснени, както и
други хора в селото. Не си спомням дали спомена, че са роднини с
извършителя. Пострадалата и извършителя не са съседи. Живеят в селото, но
не са съседи. Той (свид. сочи подсъдимия), като беше разбрал, че съм работил
по преписката – бях ходил до с. * при моя роднина, беше разбрал и там беше
излязъл, и започнал да ме псува. Лично не съм чул, но знам, че ме псува.
(Подсъдимият се държи арогантно към свидетеля, като отправя
обидни думи, като председателя на съдебния състав го предупреждава да
коригира поведението си.)
Свидетелят С.: Не ми е известно да има други жалби срещу него за
заплахи и закани за убийство към съселяни, поне на мен не са ми
разпределяни, но знам, че има наложено наказание „Пробация“ за нанесен
побой.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от залата със съгласие на страните.
В залата е въведена Р.М..
Гражданският ищец Р.М. : Аз живея в центъра на с. * и той (сочи
подсъдимия) специално идва там до магазина все едно пазарува, за да
предизвика неприятности. До преди да стигне до нас, по-нагоре има магазини
откъдето може да пазарува без да се среща с мен.
Бях излязла да пазарувам, вървех си с наведена глава и изведнъж той
пресича асфалта, за да дойде направо при мен и вика: „Ей, че ти запаля и
кащата и плевнята, че запалим и че изгорите всичките – и плевнята и вие
всичките“. Имам крави, теле, прасета, кокошки. И коне имам, но те са на
полето – всичко отглеждам. Аз много се уплаших. Д-р Полянов ми праща
четири пъти бърза помощ. Искаха да ме настанят в болница. Правиха ми тест
4
за ковид, но доктора каза, че съм болна от страхова невроза. Треперим дома –
що се тропне нещо и аз треперим.
Случката беше към 20 декември, не помня вече. Прибрах се дома,
почнах да ревем, сина ми ме пита защо и аз му казах - все гледам да не
споделям, защото с това си поведение * иска да предизвика сина ми да рипне
да го бие и така да го вкара в затвора.
Преди тази случка * ме сГГгеортиска за гушата. Подавам жалби – идем
у кметството, на секретарката казвам, но тя ме праща в полицията да пусна
жалби, защото казва, че с този човек не може да се разбере. За този случай
казах и на другия ми син и на щерката. Внуците ми не са у нас. Само внуко ми
* беше при мен тогава. * беше на училище, но като се върна му казах и той
разбра какво е станало. И на снахата казах, но що да направат.
Студено беше времето, когато стана тази случка. Не знам по кое време
беше. Дали беше идел до кметството, не знам. Пише писма с обратна
разписка да му върнеме. Към 10 ч. ли беше, не знам, но те така на у мене –
бутна ми бастуно да паднем да се пребием.
Непрекъснато ме заплашва. Един път бехме тръгнали със сина ми с
каруцата и * ни срещна на пато и ми вика: „Зема ли му сиджимка да му я
туриш, некъде да го обесиш“. Откак се е родил, все с тия неприятности. Той е
такъв лош. И на младини се е държал така с мен. Артист е – слага слушалки
на ушите, все едно не чуе, ама чуе всичко, а и бастун носи все едно не може
да ходи, а кара колело.
Като ме срещне все е със заплахи – „Вапире, че те ликвидирам“. Как
нема да ме е страх. Аз съм сама, сино ми денем е при мене, вечер си е при
невестата. Сина ми си е дома – носи млеко продава и след 9 -10 ч. си е дома.
Аз като плачем и той ми вика: „Не плачи майко, не се ядосвай!“ – все ме
успокоява. Вечерта като почнах да треперим, лошо ми стана, сина ми беше
дома и викна бърза помощ. Да ти запалят къщата - да ти зададат тоя въпрос,
как нема да треперим. Ходих в кметството и кмето и секретарката ми казаха
да се оплачем в полицията и пуснах жалба. Те знаят за нашите пререкания.
* кара големо колело, не е детско колело, големо е. Тогава нямаше
човек. Той ме „налита“ на улицата, когато няма други минувачи.
Аз едвам хода, не съм ходила до полицията, сина ми отиде и той пусна
5
жалба. После ме кара в полицията и давах показания.
Пием лекарства, но какви са, не знам. Успокоителни, не знам какви са,
не разбирам. От 3-4 години ги пия.
Личен лекар ми е д-р Крушовска и тя ми изписа тия лекарства. Само
при нея си ходим. Имам ТЕЛК- решение 84 % неработоспособност и като *
беше писал писма, върнаха ми решението, явявах се пак на ТЕЛК, отново ми
дадоха 84%, но заради * с тази жалба ми закъсняха решението и ме разиграва.
Страните (поотделно): Нямаме други въпроси.
Гражданският ищец Р.М. остава в залата.
В залата е въведен свидетеля М..
Свидетелят Т.М.: Оплакванията ми от * са постоянни. Предишния
месец от общината ми прати писмо - дървата му пречили пред нас на улицата,
иска да ми изкара глоби, постоянно ме тероризира. Аз съм с една ръка.
Случая с майка ми - аз продавам млеко и се прибирам, и я виждам дома,
тя трепери и ми обяснява, че „* ме рита и тепа“. С колелото да я блъсне да
падне да се убие. Заплашвал я, че ще ни запали да изгорим - че запали къщата
и плевнята, за да изгорим всички. Преди години и мене с колелото искаше да
ме бутне. Виках три пъти бърза помощ за майка ми – тя беше изпаднала в
криза, аз даже една седмица бях там при нея, останах при нея, и в леглото
спах при нея да я пазим. Има записано кога съм викал бърза помощ. Д-р
Полянов каза, че тя е уплашена и да не я настаняваме в болница, а в къщи да
се лекува. Изписаха лекарства - едни капки, един месец да ги приема за
успокоение да си оправи психиката. Това е от случая с колелото.
Аз нема откъде да минавам. Ние сме на главна улица – за магазини, за
всичко е покрай нас. Преди години беше писал до ТЕЛК – бил съм незаконен
инвалид, не бил съм ходил войник. Той така си е решил преди сигурно от 20
години още преди сина ми да се роди. Идваха от ТЕЛК у нас. Постоянно
пуска писма до различни институции – до общината, до социални грижи,
които ми правят проверки.
Преди години – 2018 година, има присъда, беше ме налитал, и брат ми
от неговите писма има наказание. Всеки божи ден пише писма – дали до
общината, дали до кметството в с. *. Всеки божи ден се занимава с глупости –
всеки ден пише писма. За мен трябва да му обърне внимане лекар психиатър.
6
Бил имал некаква болест – да го изцерат. Да не ни тормози вече.
Майка ми получи страхова невроза след случая. Записано е в спешния
център, има телефонни обаждания, идваха у нас три пъти и накрая д-р
Полянов каза да не я лекуват в болницата. Тя трепереше. Не помня точно кога
беше този случай, това е постоянно и не мога да помня точно за всеки случай.
С години наред, през 20 дена изпраща писма до различни институции.
Същата вечер, когато майка ми се оплака и аз подадох сигнала до полицията.
Имаше преди това случай, когато я беше хващал за гушата в центъра на
селото и тогава виках бърза помощ. Има медицинско за това.
Сигнала аз го подадох за това, където я беше хващал за гушата. А за
този случай аз писах жалба – казаха ни да слезем тука на место до град
Дупница) и да подадем жалбата. Аз срещнах кмета и той ми поръча да си
подадем жалба в полицията и вече не помня какво стана. Бяхме заедно с
майка ми, дежурния ни каза какво да направим. Аз мисля че й помогнах да
напише жалбата до полицията, защото тя беше в стресирано състояние.
Писал съм до главния прокурор жалба. И аз съм писал до различни
институции, за да се защитя от поведението на *. Беше намешал и съпругата
ми, и нея обиждал.
Сина ми се казва *. Той учеше още в с. * и за обяд при майка ми идва и
той разбра за случката. Иначе вечер си ходим в с. Овчарци, но през деня съм
в с. * при майка ми – и тя ми помага, и аз колкото мога с едната ръка, грижим
се за животните.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен със съгласие на страните. Същия остава в
залата.
В залата е въведен свидетеля С.М..
Свидетелят С.М.: Точно в този момент живеех при баба ми в с. *.
Помня, че баба ми се оплака за случилото се - за случая, когато * в центъра на
с. * беше скочил на бой и след не знам колко точно време, се случи и това,
където в с. * с колелото се беше опитал да я бутне.
Аз бях на училище и се бях прибрал, а баба каза, че отива до магазина –
ако не се лъжа беше някъде след обяд и тя каза, че ще отиде до магазина и
7
като се върна беше уплашена и каза, че за малко щяла да падне, защото * щял
да я блъсне с колелото. Ако не се лъжа баща ми тогава беше при животните в
същата къща. Викнах го и му разказах.
Баба ми каза, че * казал, че ще ни запали къщата. Баба ми беше
уплашена. Даже и до ден днешен е уплашена. Баба ми се страхува от заканите
на *.
Аз учех в с. * и там при баба стоях докато учех в началното училище. *
до този момент не го познавах – виждал съм го по пътя, но не го познавах
преди това, нямал съм контакти с него. Баба ми и баща ми са ми споделяли и
преди това, че имат проблеми с * и са ме предупреждавали да се пазя, макар
че училището и къщата на баба са близо.
След случая баба ми трепереше като се прибра. Тя като се прибра и ми
разказа, че Гоше се опитал да я бутне с колелото. Аз питах къде е и исках да
отида да го питам защо го прави. Тя ми каза, че е до магазина. Доколкото си
спомням отправил заплахи, че ще запали къщата. Не си спомням дали сме
викали бърза помощ. Баба ми има чувството, че се задушава, казва, че ще
умре, аз й давам вода, пие и лекарства, но не знам точно какви и за какво.
Когато се коментира за * на няколко пъти на баба й става лошо и започва да
се задушава, не винаги, но се случва.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от залата със съгласие на страните. Същия
сяда в залата.
ОБЯСНЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ: Точно тогава госпожо съдия -
имам три, не колелета, а велосипеди. Тя ми удари един бастун по рамото.
Това беше на 23.10.17 г., а на 18 януари ме биха - брат му на * и *. Аз й казах
(сочи гр. ищец Р.М. ) за * * от с. * и я заболя и ме удари с бастуно. Сега е
казвала пред един - исках да дойде за свидетел, но земал пари да си смени
улуците на къщата.
Като ме биха, в с. * и в с. * беше поп – * М. се казва, и понеже са
прочели статията във в. „Вяра“ пред журналистката *, затова. Не съм
заплашвал * (подсъдимият се кръсти) - не съм, не съм, не съм. Не съм я
заплашвал. Не съм заплашвал, че ще ги запалим. Всичко това са * лъжци,
8
включително техния адвокат (сочи адв. Б.), той е завербован. Той се върна
веднъж по стълбите тук в съда и ми каза: „Ти че патиш много от мене. (адв. Г.
предупреждава подзащитния си да не говори обидни думи спрямо
свидетелите и адв. Б., защото може да подадат жалба). Нека да си
напишат некролог, даже аз че го платим. Знам, че всичко се записва от съда,
нека се запише всичко. Добре! Спирам, защото и Б. го боли като казвам
истината. Изнасилиха човеко. Карах го да ходи на доктор и да земе
медицинско.
Изобщо не я срещам *, не ме интересува изобщо за нея. Това са * лъжи,
така ги викат у целото село.
Не съм я блъскал с колелото. Имам три велосипеда. Даже едното ми
бутна * и ми счупи дръжката у стълбо и като падна и на другото, и то се
счупи. Убих си главата.
Аз съм донесъл статията и Ви представям извадките от вестниците да ги
приложите по делото.
Аз добре, че имам добро семейство, та съм още жив. Имам дъщеря и
внучка, които са учени и са завършили висше, иначе досега много пъти да
съм си сложил край на живота.
Страните (поотделно): Нямаме въпроси към подсъдимия.
Прокурорът: Не мисля, че касаят делото и предоставям на съда дали да
приеме представените изрезки.
Адв. Б.: Предоставям на съда дали да ги приеме.
Адв. Г.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ счита, че представени статии нямат отношение по случая. Тези
доказателства се представят от подсъдимия по всички дела образувани от или
срещу него, но доколкото за подсъдимият възникналият спор през 2017 г.
между него и пострадалата свидетелка и нейния син са се водели други
спорове и са разглеждани наказателни дело в РС гр. Дупница, и същите са
повод за влошените отношения и открита неприязън на подсъдимия към
пострадалата свидетелка, а и с оглед поставяне на въпроси към вещото лице
изготвило съдебно-психиатричната експертиза и евентуално назначаване на
допълнителни задачи или назначаване на нова експертиза, съдът счита, е
следва да приеме представените писмени доказателства.
9
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага към доказателствата в делото представените от
подсъдимия: снимка на * и Т.М.и (публикувана във в. „Вяра“ от 27.10.2017 г.,
според написаното от подсъдимия), съобщение по ИД № 106/2018 г. на ДСИ
при РС-Дупница, с изписан текст върху него от подсъдимия и 2 бр. извадки
от в. „Вяра“ с дати 17.10.2017 год. и 27-29.10.2017 год.
Прокурорът: Държа на непосредственото изслушване на вещото лице.
Адв. Б.: Ние също държим на непосредственото изслушване на вещото
лице.
Адв. Г.: Държа на вещото лице. Нямам други искания.
За събиране на доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
Отлага и насрочва делото за 24.02.2022 г. от 14,00 ч. , за която дата и
час:
Страните уведомени.
Да се призове вещото лице.
Заседанието по делото приключи в 12,15 ч.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
Секретар: _______________________
10