№ 5585
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509745 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Б. срещу Решение № 2378/12.02.2024 г. по
гр.д. № 47882/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав в частта, в която е уважена
претенцията с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 СК на непълнолетната му
дъщеря Н. Д. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител
А. Л. А., за увеличаване на определената с Решение № III-117-157/29.06.2012 г. по гр.д. №
10297/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав месечна издръжка за разликата над 250
лева до размера от 400 лева месечно. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, който не е съобразен с възможностите на
двамата родители и с искането за покриване на луксозни разходи за детето. Въззивникът
желае отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и постановяване на
друго такова, с което претенцията на непълнолетната му дъщеря за увеличаване на
месечната й издръжка да бъде отхвърлена за разликата над 250 лева до пълния претендиран
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Д. Б., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А. Л. А., е депозирал отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Желае да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
1
Подадена е частна жалба вх. № 199521/18.06.2024 г. от Д. Г. Б. срещу Определение №
20824/20.05.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата му вх.№ 53790/19.02.2024 г. за изменение на постановеното
по същото дело Решение № 2378/12.02.2024 г. в частта, в която е осъден, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 489,60 лева върху
присъдената издръжка. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, отправено е искане за отмяната му и постановяване на друго, с
което държавната такса да бъде определена не върху сбора на тригодишните платежи, а
върху платежите за оставащия период, през който е дължима издръжката.
Ответникът по частната жалба Н. Д. Б., действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител А. Л. А., не е депозирала отговор на същата в предоставения
от съда срок.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 2378/12.02.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав е увеличен размерът на определената с Решение № III-117-157/29.06.2012 г. по
гр.д. № 10297/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав в полза на непълнолетната Н. Д. Б.,
родена на 11.10.2007 г., месечна издръжка от 60 лева на 400 лева, считано от датата на
предявяване на иска (28.08.2023 г.) до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й заплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
в първоинстанционното производство Д. Г. Б. е осъден да заплати на ищеца Н. Д. Б. сумата
от 500 лева, представляваща сторени в производството разноски. Ответникът е осъден, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 489,60 лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка. Първоинстанционният съд е
допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
С Определение № 20824/20.05.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по описа на СРС, III
ГО, 149-ти състав е оставено без уважение искането на Д. Г. Б. за изменение на Решение №
2378/12.02.2024 г. в частта за разноските.
Срещу постановеното Определение № 20824/20.05.2024 г. е депозирана частна жалба
вх. № 199521/18.06.2024 г. от Д. Г. Б..
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са
неоснователни.
2
Не е спорно в производството и се установява от представеното в заверено фотокопие
удостоверение за раждане серия УС-0 № 694035/24.10.2007 г., издадено от Столична
община- район „Красна поляна“ въз основа на акт за раждане № 1362/24.10.2007 г., че
въззивникът е баща на въззиваемата.
С Решение № III-117-157/29.06.2012 г. по гр.д. № 10297/2012 г. по описа на СРС, ГО,
117-ти състав сключеният между родителите на въззиваемата граждански брак е прекратен и
е утвърдено постигнато помежду им споразумение, по силата на което упражняването на
родителската отговорност по отношение на Н. Д. Б. е възложено на нейната майка А. Л. А.,
на бащата е определен режим на лични отношения с въззиваемата и Д. Г. Б. се е задължил да
заплаща на дъщеря си Н. месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на
утвърждаване на споразумението, платима до десето число на текущия месец.
Не е спорно между страните и от приетите пред първоинстанционния съд писмени
доказателства се установява, че по договор от 26.06.2023 г. въззиваемата провежда чуждо
езиково обучение в „Алианс“ ЕООД два пъти седмично срещу годишна такса в размер на
1 752 лева.
От представените в първоинстанционното производство два броя удостоверения,
издадени на 27.09.202 г. от ЕТ „Б.Б.Б.С.“ и справки от НАП се установява, че в периода
месец 01.2022 г. – месец 08.2023 г. средното месечно брутно възнаграждение получено от
въззивника възлиза на 637,24 лева, в периода месец 09.2023 г. – месец 12.2023 г. – на 815,39
лева, а основаната му заплата е в размер на 710 лева. От представената декларация за
материално и гражданско състояние и служебна бележка от „Л.К.“ ООД от 13.09.2024 г. се
установява, че актуалният размер на осигурителния доход на въззивника е 933 лева.
Въз основа на удостоверение от 02.10.2023 г. и погасителен план се доказва в
производството, че към тази дата непогасеното задължение на въззивника към „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е в размер на 4 429,64 лева, а месечната погасителна вноска по
кредита е средно в размер на 285 лева.
Въз основа на изисканите от съда справки от НАП се доказва в производството, че
основната заплата на майката на въззиваемата възлиза на 2 400 лева, а полученото от нея
среден месечен осигурителен доход в периода месец 02.2023 г. – месец 12.2023 г. е в размер
на 2 655,65 лева.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на въззиваемата от средства за съществуване, образование и
3
социално-културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 60
лева (29.06.2012 г.). През изминалия значителен период ищецът в първоинстанционното
производство е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и нейните потребности,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Към момента на
определяне на издръжката въззивникът е била едва на четири навършени години, а към
момента на постановяване на атакувания съдебен акт тя е била на шестнадесет навършени
години, ученичка в десети клас в 28 СУ „Алеко Константинов“. Установяват се нужди на Н.
Б., обичайни за децата на нейната възраст. С оглед последната, предстоящата подготовка за
държавни зрелостни изпити и дипломиране, при съобразяване на статистическите данни за
средния разход на член от домакинството в страната за второто тримесечие на 2024 г. (942
лева средно на месец на член, доколкото видно от публично достъпната справка на
електронна страница на НСИ https://www.nsi.bg/bg тримесечният общ разход средно на лице
от домакинство през второто тримесечие на 2024 г. е 2 826 лева и се увеличава с 18.8%
спрямо същия период на предходната година) и определената в страната линията на бедност
за 2024 година е 526 лева, то съдът приема, че месечната издръжка на детето възлиза на 680
лева. В този размер не се поместват луксозни разход за детето.
Правилно СРС е отчел, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на подрастващата Н. се полагат от нейната майка, поради което оправдано и
законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на
детето.
Разрешението на първоинстанционния съд относно размера на дължимата от бащата
издръжка е съобразен с обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, липсват
данни и твърдения да е с влошено здравословно състояние, намаляващо работоспособността
му и отсъствието на алиментни задължения към други непълнолетни лица.
Във връзка с доводите във въззивната жалба относно задължения на бащата по
обслужване на кредит следва да се посочи, че задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити.
Обратното би означавало, че родителят, може да се освободи изцяло или отчасти от
алиментното си задължение като обременява своето имущество, а това противоречи на
целта и смисъла на института на издръжката. Следва да бъде отчетено, че предназначението
на издръжката е да осигури средства за съществуване на детето. Въззивникът има не само
правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете, поради което, дори след
изплащане на издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде
приоритет на нуждите на детето Н..
Твърденията на бащата, че след 29.06.2012 г. е заплащал на дъщеря си Н. месечна
издръжка в размер, по – висок от определения с Решение № III-117-157/29.06.2012 г. по гр.д.
№ 10297/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав, остават недоказани.
Правилно първоинстанционният съд не е определил падеж на месечната издръжка на
девойката, доколкото се касае за ежемесечно задължение. С оглед разпоредбата на чл.70,
ал.1 ЗЗД, срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на
4
страните или от естеството на задължението. В случая липсва уговорка между страните за
това в чия полза е уговорен срокът, а естеството на задължението не предполага друго.
Противното не следва от утвърденото с Решение № III-117-157/29.06.2012 г. по гр.д. №
10297/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав споразумение, по което въззивникът не е
страна, а при промяна на издръжката определеният нов размер ще замести липсата на
съгласие между страните относно същия. Макар издръжката да се дължи ежемесечно
съгласно чл.146, ал. 1 СК, законът не фиксира дата за плащането в рамките на съответния
месец, поради което и при липса на уговорка между страните, задължението е платимо
ежемесечно до последния ден на месеца, за който се дължи, когато и настъпва неговата
изискуемост. Друг извод не следва от т.17 на ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не
накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение, което
следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
Частната жалба срещу Определение № 20824/20.05.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по
описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, е подадена в срок,
от страна с правен интерес и същата е процесуално допустима. Жалбата е насочена срещу
валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна.
Ищецът в първоизнстанционното производство е предявил иск за изменение на
размера на издръжка, която следва да заплаща нейния баща. Съгласно дадените с
Тълкувателно решение № 5/13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г. на ОСГК на ВС задължителни
указания, исковете по чл. 79 - 84( отм.), сега чл. 139-143 СК и чл. 86 СК (отм.), сега чл.150
СК са с имуществен характер и са оценяеми. Според нормата на чл.146, ал.1 СК паричната
издръжка се плаща ежемесечно. Формата на плащане на издръжката, която е в парични
платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на присъдената издръжка
като осъдителен за повтарящи се задължения. За разглеждането му се дължи такса по чл.1 от
Тарифата в размер на 4 % върху цената на иска, определена съобразно чл.69, ал.1, т.6 и т.7
ГПК. Доколкото в случая се касае за платеж, който е ограничен с максимален период до
навършване на пълнолетие на детето, който период е по – малък от три години (периодът,
който служи за основа за определяне на цената на иска при периодични платежи за
неопределено време), то таксата следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.6 ГПК.
Поначало тази такса е дължима от ищеца при предявяването му /арг.чл. 73, ал. 3 ГПК/, а
претендиращият издръжка ищец е освободен от внасяне на такси и разноски /чл. 83, ал. 1, т.
2 ГПК/, като такива се дължат от ответника при уважаване на иска /чл. 78, ал. 6 ГПК/.
Поради изложеното следващата се в първоинстанционното производство държавна такса
възлиза на сумата от 346,34 лева /=340 лева, представляващи сумата, с която се иска
увеличаване на издръжката като платеж за 25 месеца и 14 дни, умножена по 4%/.
При този изход от спора по въззивната жалба разноски се следват на въззиваемата
страна на основание чл.78, ал.3 ГПК. Тази страна е претендирала разноски в размер на 600
5
лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане в брой по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка за получаване на сумата.
Разноски на въззивника във връзка с разглеждане на частната жалба не се следват с
оглед характера на производството (спорът не е предизвикан от ответната страна по жалбата
и с оглед на това същата не дължи разноски на насрещната страна и в този смисъл са
Определение № 74 от 26.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 600/2022 г., I г. о., ГК, Определение
№ 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на IV г.о. на ВКС; Определение №
683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на III г.о. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017
г. по ч.гр.д. № 1758/2017 г. на III г.о. на ВКС на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.
гр. д. № 1847/2016 г. на III г.о. на ВКС, Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 /
2018 год. по описа на ВКС, I т.о.; Определение № 130 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
739/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 455 от 25.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3126/2019
г., III г. о., ГК).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2378/12.02.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 149-ти състав.
ОТМЕНЯ Определение № 20824/20.05.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 149-ти състав, с което е оставено без уважение инкорпорирано във въззивна
жалба вх. № 53790/19.02.2024 г. искане на Д. Г. Б., ЕГН **********, за изменение на
постановеното по същото дело Решение № 2378/12.02.2024 г. с намаляване на присъдената в
полза на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на иска, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 2378/12.02.2024 г. по гр.д. № 47882/2023 г. по описа на СРС, III
ГО, 149-ти състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Д. Г. Б., ЕГН **********, да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в
полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 346,34 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6