Определение по дело №220/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 316
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191700500220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …

гр. Перник/12.04.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА

мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 220 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 9/05.02.2019 г. по гр.д. № 5330/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни:

Предявения от Д.И.Н., с ЕГН: ********** против „Т. П.“ АД, с ЕИК: *********** отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 353.28 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 73.14 лева – лихва за забава, считано от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сумата от 58.53 лева – разноски, за които суми срещу наследодателя на ищцата И. В. М. е издаден изпълнителен лист от 22.01.2013 г. по ч.гр.д. № ***/2012 г. по описа на РС – гр. Перник. 

Предявения от Л.И.М.-В., с ЕГН: ********** против „Т. П.“ АД отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 353.28 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 73.14 лева – лихва за забава, считано от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сумата от 58.53 лева – разноски, за които суми срещу наследодателя на ищцата И. В. М. е издаден изпълнителен лист от 22.01.2013 г. по ч.гр.д. № ***/2012 г. по описа на РС – гр. Перник.

Предявения от В.Г.М., с ЕГН: ********** против „Т. П.“ АД отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1413.12 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 292.52 лева – лихва за забава, считано от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сумата от 234.11 лева – разноски, за които суми срещу наследодателя на ищцата И. В. М. е издаден изпълнителен лист от 22.01.2013 г. по ч.гр.д. № ***/2012 г. по описа на РС – гр. Перник.

Със същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Д.И.Н. и Л.И.М.-В. да заплатят на ответното дружество всяка по 16.67 лева, а В.Г.М. е осъдена да заплати на същото сумата от 66.66 лева – които суми представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 5207/18.02.2019 г., подадена от Д.И.Н., Л.И.М.-В. и В.Г.М., чрез процесуалния им представител – адв. Г.Б., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че предявеният иск е с правна квалификация по чл. 439 от ГПК, доколкото срещу жалбоподателките има образувано и е висящо изпълнително производство. На следващо място се излагат подробни доводи, че независимо от това дали ще се приеме, че давностният срок за погасяване на процесните вземания е три или пет години, то той все е изтекъл към момента на образуване на изп.д. № ***/2018 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев. По отношение на образуваното предходно изп.д. № ***/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова се навеждат доводи, че съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, първо същото е перемирано и второ, извършените по него действия не са изпълнителни такива и нито са прекъсвали, нито са спирали давността. Уточнено е и че в молбата за образуване на това изпълнително производство не е посочен надлежно способ за принудително изпълнение, поради което подаването на последната също не прекъсва давността относно вземанията. С тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – „Т. П.“ АД не е подаден писмен отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба страната не се е позовала и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното Пернишкият ОС,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ като медиацията е платена услуга.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2019 г. от 09,35 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

Препис от определението да се изпрати на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                              2.