Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№57
07.01.2016
г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд на 07.01.2016 г. в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2120/2015 г.
Производството
е по реда на чл.312 от ГПК.
Депозирана е искова молба, с която e предявен иск от Р.К.Р., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Д.В.Й. ***, ПРОТИВ К.Р.к., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
С исковата молба се моли
ответника да бъде осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200
лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2015г., до настъпване на
обстоятелства налагащи нейната промяна или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, на осн. чл. 144 СК
и чл. 149 във вр. с чл. 146 СК.
Ищецът сочи, че е пълнолетно
дете на ответника. На 14.07.2015г. е записан да учи във Висше учебно заведение
– Балеарски университет в Кралство Испания за учебната 2015 – 2016г. Твърди че не
може да се издържа от доходите
си или от използване на имуществото си, а родителят му – ответникът, може да му дава
издръжка без особени затруднения. Излага подробни
съображения, представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адвокат К.Д. ***,
депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за допустими, но
неоснователни и недоказани. Твърди, че не е доказано твърдението на ищеца, че
учи редовно, тъй като от представеното удостоверение не
става ясно дали обучението е редовно, задочно или дистанционно. Сочи, че
доброволно заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 120 лв.
Твърди, че даването на исканата издръжка би му причинило особени
затруднение. Сочи, че другият родител на ищеца може да му дава издръжка без
особени затруднения. Представя писмени доказателства и прави искане да му бъдат
допуснати гласни.
Съдът намира предявените искови претенции
за допустими.
Съдът намира за основателно искането на
ответника за допускане на гласни доказателства.
По представените от страните писмени
доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Въз основа на изложеното по - горе,
Съдът:
Р А З П О Р Е Д И :
НАСРОЧВА с.з. за 28.01.2016 г. от 13,00 часа,
за която дата да се призоват страните. На същите да се връчи и препис от
настоящото Разпореждане. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба ведно с приложенията му. УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, ЧЕ ЯВЯВАНЕТО ИМ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Същото да се отрази и в
призовките им с главни букви.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при
режим на довеждане от страна на ответника. Указва на страните, че следва да
водят в съдебно заседание лицата, които желаят да бъдат разпитани в качеството
им на свидетел, като в противен случай същите ще бъдат заличени.
ПРИКАНВА страните към спогодба. Разяснява на същите, че при постигането
на спогодба дължимата държавна такса върху размера на издръжката е 2%, а не 4%,
както е при определяне на размера със съдебно решение.
УКАЗВА на страните, че в ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК от връчване на препис от настоящото разпореждане следва да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, вкл. и да представят писмените доказателства,
респ. да оспорят представените такива с отговора на ответника, като ги
уведомява, че ако в този срок не изпълнят указанията на съда, губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДОКЛАД:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
отношения на
произход между страните, ищецът е под двадесет и пет годишна възраст и се
обучава редовно във висше учебно заведение, ищецът не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и родителя -ответник може да му
дава издръжка без особени затруднения.
Правната квалификация на
правата, претендирани от ищеца:
– чл. 144 във вр. с 146 СК,
– чл. 149 във чл. 144 във вр. с 146 СК.
Кои права и кои
обстоятелства се признават: ответника е баща на ищеца; ответника
доброволно заплаща на ищеца и към момента ежемесечна издръжка в размер на 120
лв.
Кои обстоятелства не се
нуждаят от доказване:
ответникът е баща на ищеца; ответникът доброволно заплаща
на ищеца и към момента ежемесечна издръжка в размер на 120 лв.
Чл.146, ал.1,
т.5 ГПК
Как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Ищецът следва да докаже, че е дете на ответника, че
ищецът е под двадесет и пет годишна възраст и се обучава редовно във висше учебно заведение, ищецът не може да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителя –ответник,
може да му дава издръжка без особени затруднения.
Ищецът следва да докаже, размера на необходимата сума за
издръжката му. Следва да докаже размера на доходите на ответника, както и
доходите на другия си родител.
Ответникът следва да докаже твърдението си, че даването
на исканата издръжка би му причинило особени затруднения. Следва да докаже
доходите и разходите си и твърдението си, че издържа своите родители. Следва да
докаже твърдението си, че другият родител на ищеца има възможност да дава
издръжка без особени затруднения, следва да докаже доходите на другия родител
на ищеца.
По делото не са представени доказателства че ищецът учи в
редовна форма на обучение, нуждите
на ищеца, за имущественото състояние и за доходите на ищеца и на
ответника, както и на другия родител на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответника да
представят доказателства за имущественото си състояние и за доходите си една
година назад.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи
доказателства за имущественото състояние
и за доходите на другия си родител една година назад.
ГРАЖДАНСКИ
ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /извлечение/
Чл.
40. (1)
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл.
41. (1)
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде
предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си
молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в
първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване на
неприсъствено решение
Чл.
239. (1)
Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава
разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: