ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

....................................../………………………...........2020г.

 

Гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  в закрито заседание в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                             СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия  Татяна Макариева

въззивно частно гражданско дело №  547  по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба депозирана от  Р.В.Т. ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение от с.з. на 19.12.2019 г.  постановено по  гр.д. № 9674 / 2018 год по описа на ВРС,с което е прекратено производството по гражданското дело.

Твърди се, че постановеното определение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна. Излагат се подробни доводи в депозираната частна жалба .

Не е постъпил  отговор на частната въззивна жалба

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Частната жалба е допустима-депозирана от лице,което има право ,в предвидените от ГПК срокове и при спазване на изискванията на ГПК

Атакуваното определение е от категорията на актовете, за които изрично е предвидена възможност да бъдат обжалвани.

Разгледана по същество, депозираната частна жалба е  неоснователна, като настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на Варненския РС,изложени в атакуваното определение и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК,без да ги преповтаря.

В отговор на депозираната частна жалба и за пълнота на изложението следва да се има предвид  и следното :

                  В настоящия случай по делото не се спори, че към момента на приключване на съдебното дирене пред инстанциите по същество ПНИ за местността, в която се намира спорния имот, все още не е изготвен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство следва да бъде взето предвид при извършването на преценка за допустимост на иска.. С оглед твърденията за наличие на правен интерес /осъществяване на фактическа власт върху имота след 22.11.1997 г. от лице, на което правото на ползване е прекратено при условията на § 4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и позоваването от страна на общината на разпоредбата на чл.25 ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че наличието на влязъл в сила ПНИ е обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск. В подобни хипотези първо следва да бъде извършена преценка за възможността да бъде придобито и притежавано право на собственост върху съответната част от земната повърхност /недвижим имот/, тъй като наличието на такава възможност обуславя допустимостта на исковата защита на вещното право. И само ако се приеме, че е допустимо осъществяване защитата на претендираното право на собственост по съдебен ред, съдът извършва преценка за възможността спорещите правни субекти да придобият това вещно право, респ. за наличието на законови пречки за осъществяване на твърдян от тях придобивен способ.След като ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност както за установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното от ищеца право, следва да се приеме, че предявеният отрицателен иск е недопустим поради липса на правен интерес.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

        Воден от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

       

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от с.з. на 19.12.2019 г.  постановено по  гр.д. № 9674 / 2018 год по описа на ВРС  .

 

Определението може да се обжалва пред Върховен късъционен съд с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                       ЧЛЕНОВЕ: