Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 7206/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от Д.Х.Д., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3295,39лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 30.03.2017г.- 29.03.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Вълчи дол, ул. „Гео Милев” № 12А, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/02.05.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищецът излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Вълчи дол, ул. „Гео Милев” № 12А. С писмо от м.05.2019г. бил уведомен от ответното дружество, че на
29.03.2018г. е извършена проверка и подмяна на СТИ, съставен е КП и за периода 30.03.2017г.- 29.03.2018г. е начислена по партидата му процесната сума. Депозирал възражение. Оспорва дължимостта на тази
сума и процедурата по начисляването й. Оспорва констатациите в изготвения КП от
проверката, вкл. като твърди, че отчетеното в регистър 1.8.3 е съществувало към
датата на монтажа му през 2016г. Оспорва това количество да е било реално
потребено, съответно да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди
да няма законово основание за извършване на корекцията, защото с влязло в сила
решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г.
на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Излага
аргументи, че в случая не е установена грешка в измерването на потреблението от
СТИ, нито в схемата му на свързване. И доколкото СТИ е собственост на ЕРП,
достъп до което потребителят няма, то и отговорността по поддържането му в
изправност е негова. Оспорва изобщо да са били налице предпоставките на чл. 50
ПИКЕЕ, понеже СТИ не е с дистанционен отчет. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, посочва
страните да са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 29.03.2018г. е извършена проверка
на обекта на потребление в присъствието на абоната, за която е бил съставен
констативен протокол с № 1400724. При проверката е извършено замерване с
еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 1379кВтч, 1.8.2- 7127кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 18627кВтч. и регистър
1.8.0 сумарен- 27134кВтч. Потребената ел. енергия в
сумарния регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните
отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за
експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 614/16.04.2019г., в
който е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3. На
25.04.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с
което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по
размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително
начисленото количество енергия. Посочва, че това количество ел.енергия е
натрупвано в регистър, който не е визуализиран, разчитането му изисква
специален софтуер, с които инкасаторите не разполагат, поради което и
отчитането му при редовните отчети е било обективно невъзможно. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От констативен протокол №
1400724/29.03.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 001379, 1.8.2- 007127, 1.8.3- 018627, 1.8.4- 027134. Отразено
е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при налични
показания по всички тарифи в т.ч. невизиуализираните.
Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и абоната.
Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението на ищеца на
11.01.2016г. и видно от протокола за монтажа му, към него момент е било с
нулеви показания по първа и втора тарифа.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за която е съставен констативен
протокол № 614/16.04.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- 1.8.3- 018627,823кВтч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния
блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 25.04.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 18627квтч.
за периода 30.03.2017- 29.03.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 30.03.2017- 29.03.2018г.
в размер на 18627квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/02.05.2019г.
за сумата от 3295,39лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип МЕ162, без
дистанционен отчет. Предвид констатацията в констативния протокол от
проверката, че липсва намеса в схемата на присъединяване, в.лице прави извод,
че записаното количество в трета тарифа е преминало през измервателната схема
на електромера. Направената констатация от БИМ, че има намеса в тарифната схема
означава, че СТИ е манипулирано по софтуерен път чрез парола за достъп до второ
ниво и ползване на специализирана техника. Процесното
СТИ е било ново, с нулеви първа и втора заводско настроени тарифи, което
принципно налага извод, че и другите тарифи следва да се нулеви. Този извод
в.лице обосновава с обстоятелството, че СТИ има аналогов код и отчитането на
ел.енергията е резултат на преминаването й през измервателния мост, а за да се разкачи схемата е нужно отваряне на електромера, каквато
намеса в случая не е установена. Посочва още и че е невъзможно да бъде
определено кога е започнало отклоняването на ел.енергия в тази тарифа.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител, бидейки
собственик на електрифицирания имот. Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 30.03.2017г.- 29.03.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ. Ако и да
се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента
на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е
резултат на виновни действия на потребителя при положение, че при монтажа на
СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по първа и втора
тарифа. Становището на в.лице, че след като по тези тарифи са нулеви
показанията, то нулеви са и по другите тарифи почиват на предположение, без
налични подкрепящи ги обективни данни това да е така. Когато се касае за
договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на
договорни задължения, не може да бъде презюмирана. Неясно
е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51
ПИКЕЕ/, която цена е в размер по- нисък от цената на нощната
тарифа, но не и за дневната тарифа, с което реално потребителят бива ощетяван. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по
правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца-
потребител. Не без значение е и обстоятелството, че от представения протокол за
монтаж на процесното СТИ е видно, че са били вписани единствено показанията му
по първа и втора тарифа, не и по невизуализираните регистри. Посоченото от
в.лице, че щом показанията по тези видими регистри са нулеви, то нулеви следва
да са и по останалите регистри, почива на предположение, поради което и в тази
му част експертното становище не може да бъде възприето. При дефицит на
доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира
в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани
хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция,
без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са:
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по
реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито
една от изброените. Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално
лишена от правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи разпоредби настоящият състав
преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на
корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ,
защото не разписват ред за извършване на корекционната
процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова
и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на
29.03.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят
ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 132лева /от която дължимо внесена е 131,82лева/ за
завеждане на делото и издаване на съд.удостоверение и адв. възнаграждение от 460лева
по договор за правна помощ и съдействие. Така в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 591,82лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Д.Х.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 3295,39лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
30.03.2017г.- 29.03.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Вълчи дол,
ул. „Гео Милев” № 12А, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за
което вземане е издадена фактура № **********/02.05.2019г., на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Х.Д., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 591,82лева, представляваща сторени по
делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: