Решение по дело №9493/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1598                                                         09.07.2020г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                            ХХ граждански състав

на единадесети юни                                                                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при участието на секретаря Милена Манолова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 9493 по описа на БРС за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявена е искова молба от “Престиж-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. З, ул.““ , ет., ап., представлявано от С. М. М, против “Каса Уно“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ч, ул.““ , представлявано от Д. Б. Ч, и против Г.Д.И., ЕГН ********** *** за осъждането на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 5798.04 лева, представляваща стойността на изпълнени, но незаплатени СМР, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, като при условията на евентуалност бъде осъден втория ответник да заплати сумата.

               Твърди се, че ищецът е изпълнител на строежа на еднофамилна сграда в гр.Ч, като обектът е собственост на втория ответник, а строителните дейности са възложени от първия ответник. Преди сключване на договора за СМР на ищеца била дадена информация от управителя на ответното дружество, който е управител и на друго дружество, че имотът е собственост на Г.И., като право на строеж ще бъде учредено в полза на Каса Уно ООД, което ще поеме плащането на изпълнените СМР. Изготвен бил договор, който да бъде подписан от Г.И.. Договорът не бил подписан, но бил представен в Община С,преди започване на строежа. На Каса Уно ООД също бил предложен договор за подпис, но подписан екземпляр не е върнат, макар именно това дружество да е извършило след това плащания по сделката. Строителството на сградата е започнало на 29.03.2019г., с откриване на строителна площадка. На 09.04.2019г. представители на общината са констатирали, че СМР по фундаментите на строежа са завършени и съответстват на издадените строителни книжа. Плащане от “Каса Уно“ било извършено авансово в размер на 567.70 лева. Издадена била и фактура за приети СМР на стойност 6351.50 лева. Ищецът представил на първия ответник за подпис протокол обр.19 и проформа фактура № 1108/21.05.2019г., които не са платени и СМР не са приети, въпреки пратената нотариална покана. След това е издадена фактура № 1126/25.07.2019г. Ищецът представил за подпис и протокол обр.19 и проформа фактура № 1107/21.05.2019г., които също не били платени и СМР не били приети, въпреки изпратената нотариална покана. В последствие била издадена фактура № 1125/25.07.2019г. Общата стойност на всички изпълнени СМР е 10798.04 лева, като първият ответник платил само 5000 лева. Остават неплатени 5798.04 лева. В последствие работниците на ищеца били отстранени принудително от обекта, което било знак, че възложителят няма да плати остатъка от сумата. Моли се за уважаване на исковете. В допълнителна молба е уточнено как се определя търсената главница по делото: издадена данъчна фактура № 1098/16.05.2019г. за 6351.50 лева, по която били платени 5000 лева, като остават неплатени 1351.50 лева, издадена данъчна фактура № 1125/25.07.2019г. за 386.40 лева /неплатена/ и издадена данъчна фактура № 1126/25.07.2019г. за 4060.14 лева /неплатена/. Сборът от сумите по фактурите възлиза на 5798.04 лева. Исковете са по чл.79, ал.1 ЗЗД.

               Ответницата Г.Д.И. е подала отговор, в който оспорва иска. Заявява, че уговорките между трети лица не я обвързват. Тя не е била ангажирана нито с ищеца, нито с другия ответник, не е участвала в преговорите и не е подписвала документи. Освен това ответницата на 26.09.2019г. е прехвърлила правото си на собственост върху недвижимия имот чрез продажба в полза на три лица, ето защо към момента тя не е собственик на имота и не следва да отговаря по предявения иск. Издадените от ищеца фактури не са дори адресирани до ответницата и тя не е ангажирана по тях. Оспорва се и искането за присъждане на лихви и разноски, тъй като ответницата не е дала повод за делото.

               Ответникът “Каса Уно“ ООД също е подал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва, че е възложил на ищеца извършване на конкретни СМР, като част от сумите са останали неразплатени. На 27.08.2019г. ответникът пратил до ищеца писмо, в което е заявил, че търсените суми от 5798.04 лева ще бъдат платени с изключение на 1141.92 лева, която сума е стойност на т.нар. стяги за кофраж, защото това са метални елементи, които не са част от армировката, а са демонтирани и изнесени от ищеца. Ответникът изпратил споразумение на ищеца в този смисъл, но отговор не бил получен. Плащането на остатъка от сумата в размер на 4656.12 лева е било извършено от ответника на 25.11.2019г., по банкова сметка ***. Моли се за отхвърляне на иска, тъй като сумата е платена. Оспорва се искането за разноски с мотив, че ответникът не е дал повод за делото.

               Бургаският районен съд, като съобрази доказателствата по делото и закона, намери следното:

               Главният иск против Каса Уно ООД е частично основателен.

               Няма спор, че страните Престиж М ООД и Каса Уно ООД са свързани в облигационни правоотношения, породени от възлагането на СМР по строителство на сграда в груб строеж, находяща се в гр.Ч, местност А, като възложените СМР са извършени от ищеца. Няма спор между тези страни, че ищецът е издал процесните фактури, както и за стойността им. Издадени са данъчна фактура № 1098/16.05.2019г. за 6351.50 лева, по която били платени 5000 лева, като остават неплатени 1351.50 лева, данъчна фактура № 1125/25.07.2019г. за 386.40 лева /неплатена/ и данъчна фактура № 1126/25.07.2019г. за 4060.14 лева /неплатена/. Сборът от сумите по фактурите възлиза на 5798.04 лева. Фактурите не се оспорват от ответника, който е приел надлежно и извършените СМР, за което също няма спор.

               В хода на делото, на 25.11.2019г. ответникът Каса Уно ООД е заплатил с преводно нареждане в полза на Престиж М ООД сумата от 4656.12 лева, част от дължимата сума от 5798.04 лева. Това плащане също е безспорно по делото. Остават неплатени 1141.92 лева. С изпратено по електронната поща писмо ответникът е пояснил, че заплаща остатъка от сумите за СМР, от които обаче ще бъде приспадната стойността от 1141.92 лева, равностойни на 936 кг.  стяги за кофраж. Заявено е, че същите не са част от материалите, вложени в обекта.

               Следователно към настоящия момент спорният въпрос по делото се състои единствено в това дали тези материали са послужили за стяги за кофраж, които не са част от армировката, а след направата на кофража са отстранени и дали следва да бъдат заплатени. 

               В тази връзка е била изготвена съдебно-техническа експертиза, която е установила, че общото количество арматура, вложено в еднофамилната жилищна сграда е 12425 кг., а количеството арматура по ценовата оферта, изготвена от престиж М ООД, която не е подписана от възложител, е 10683.38 кг. Разликата от вложена в повече арматура в основната сграда е 1741.62 кг. Според експертизата, хипотезата, че от тези килограми арматура са изработени стяги за кофраж, е несъстоятелна, тъй като тези стяги са елемент на кофража и тяхната стойност е включена в стойността, посочена в ценовата оферта за кофраж. Освен това, от положените в повече килограми арматура биха могли да се направят 3349 стяги, които на практика няма къде да се вложат. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че стягите за кофраж са елемент на кофража и те са предвидени в самия кофраж. Ако има повече вложено желязо, то е вложено, но не за стяги.

               При това положение съдът намира предявеното защитно възражение на ответника за неоснователно. Няма спор, че в строежа са вложени посочените в протоколите количества желязо. Ясно е, че към датата на завеждане на делото не е била заплатена сумата от 5798.04 лева като остатък от дължимата цена за направата на процесните СМР. След това са платени 4656.12 лева, като са задържани 1141.92 лева, равностойни на стяги за кофраж. Това задържане на тази сума обаче е неправилно, тъй като според експертизата стягите за кофраж са включени в стойността на кофража, те са елемент на кофража. Ето защо, ако има вложено повече желязо /както е в случая/, то не е вложено за стяги. При тези данни БРС намира, че вложените материали, равностойни на 1141.92 лева, не са стяги за кофраж, които да могат по-късно да бъдат отстранени, а са част от извършения строеж и съответно се дължи и тяхното заплащане от страна на ответника.

               Следва решение, с което Каса Уно ООД се осъди да заплати на ищеца Престиж М ООД сумата от 1141.92 лева, остатък по процесните фактури, като за горницата над тази сума до претендираната сума от 5798.04 лева искът подлежи на отхвърляне, като погасен чрез плащане в хода на делото.

               След като главният иск е частично уважен, а не е изцяло отхвърлен, БРС намира, че липсва процесуалното условие да се разгледа евентуалния иск против втория ответник Г.Д.И., поради което съдът не следва да се произнася по този иск.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК, независимо от извършеното частично плащане, доколкото ответникът по главния иск е дал повод за образуване на делото, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 481 лева разноски, както и сумата от 520 лева разноски в производството по обезпечение на доказателствата. 

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА “Каса Уно“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ч, ул.““ , представлявано от Д. Б. Ч, да заплати на “Престиж-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. З, ул.““ , ет., ап., представлявано от С. М. М, сумата от 1141.92 лева /хиляда сто четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща остатък от стойността на изпълнени, но незаплатени СМР, за които са издадени данъчна фактура № 1098/16.05.2019г. за 6351.50 лева, данъчна фактура № 1125/25.07.2019г. за 386.40 лева и данъчна фактура № 1126/25.07.2019г. за 4060.14 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1141.92 лева от подаване на исковата молба – 06.11.2019г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1141.92 лева до 5798.04 лева.

               ОСЪЖДА “Каса Уно“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ч, ул.““ , представлявано от Д. Б. Ч, да заплати на “Престиж-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. З, ул.““ , ет., ап., представлявано от С. М. М, сумата от  481 лева /четиристотин осемдесет и един лева/ разноски в исковото производство и сумата от 520 лева /петстотин и двадесет лева/ разноски в производството по обезпечение на доказателства.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Иван Дечев

                                                                         Вярно с оригинала: З.М.