Р Е Ш
Е Н И Е
№ 412
31.10.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на втори октомври ……………………………….… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р.Р………… ………. . .….……….………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 533
......... по описа за
2019 год., ...………....................……………................
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба на К.С.И. от гр. София.
С Решение № 24 от 22.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1164/2017 г., РС Харманли е отхвърлил предявения от К.С.И.
от гр.*** против Р.Г.С. ***, заемащ длъжността Нотариус, с рег. № 096 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС
Димитровград, иск с правно основание чл.73 ал.1 от ЗННД вр. чл.45 от ЗЗД за
сумата от 4 800 лв., представляващи причинени имуществени вреди и сумата
от 5000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, причинени в
следствие на противоправно поведение на ответника – извършено от него
престъпление по чл.311 ал.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
Съдът е
осъдил К.С.И. от гр. *** да заплати на Р.Г.С. сумата от 1000 лв. направени по
делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останала въззивницата К.С.И.,която чрез
пълномощника си адв. А. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е
неправилно поради неговата необоснованост и неправилното приложение на
материалния закон. Счита за неправилни изводите на съда,че в проведеното
съдебно производство не са ангажирани доказателства относно установяването на размера
на претендираните имуществени и неимуществени вреди и че събраните в
производството доказателства не обуславяли изводи за ангажиране на
отговорността на ответника. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго
по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание въззивницата,
чрез адв. А. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно
заседание въззиваемия, чрез пълномощника си адв. В., оспорва подадената
въззивна жалба. Счита,че съдът е обсъдил всички събраните по делото
доказателства и след съвкупната им преценка е достигнал до правилния извод,че
предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил.
Допълнително счита,че е налице още едно основание исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а именно, че те са погасени по давност, на основание чл.110
от ЗЗД. Твърди,че възражението за погасяване на исковете по давност е било
направено своевременно, с депозирания писмен отговор, но съдът не е обсъдил
това възражение, приемайки,че по същество те са неоснователни и недоказани.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС
Харманли.Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната
инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Харманли
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по
делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер на 800 лв., представляващи
платено възнаграждение на адвокат съгласно договор и пълномощно от 30.09.2019
г.
Съдът констатира,че
производството по В.гр.д. № 533 по описа за 2019 г. е образувано без да е
внесена дължимата ДТ за въззивно обжалване. Въззивницата К.С.И. е била
освободена от заплащане на ДТ в производството пред РС Харманли – Определение №
571/17.07.2018 г. на ХОС, постановено по В.ч.гр.д. № 456/2018 г. Пред
въззивната инстанция няма направено искане за освобождаване от заплащането на
ДТ, поради което тази такса е дължима. С оглед изхода на спора въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Хасково сумата от
общо 196 лв. – ДТ за въззивно обжалване/ 96 лв. ДТ за обжалване на решението по
иска за обезщетение за причинените имуществени вреди и 100 лв. ДТ за обжалване
на решението по иска за обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
РС Харманли е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.73 ал.1 от ЗННД вр. чл.45 от ЗЗД, предявени от К.С. И. против Р.Г.С. за заплащане сумата от 4 800 лв., представляващи
причинени имуществени вреди и сумата от 5000 лв., представляваща причинени
неимуществени вреди, причинени в следствие на противоправно поведение на
ответника Р.С. – извършено от него престъпление по чл.311 ал.1 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НКП. Неточно в съдебният акт съдът е посочил,че е предявен един
иск, но т.като е разгледал поотделно всеки един от тях, а именно иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди и иск за обезщетение за причинени
имуществени вреди, изложил е съответните
мотиви за всеки един от тях поотделно и е формирал диспозитив за отхвърлянето и
на двете претенции като неоснователни, настоящия състав намира,че тази
неточност не се отразява на крайния резултат и на извода, че постановеното
съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от
направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният
съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че в ищцата не е установила по пътя
на пълното и главно доказване кумулативно осъществяване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, а именно наличието на извършени от
ответника в качеството му на Нотариус деяния, тяхната противоправност,
настъпването на вредоносен резултат, причинната връзка между него и деянията,
вида и размера на вредите.
Безспорно установено по делото е, че
ответника, в качеството на Нотариус, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.311 ал.2, вр.ал.1,вр.
чл.26 ал.1 от НК,затова че в периода от 09.08.2011 г.до 19.10.2011 г. вкл. в
гр. Димитровград, при условията на продължавано престъпление, в качеството на
длъжностно лице Нотариус, с рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие – района на РС Димитровград, в кръга на службата си съставил
официални документи – нотариална заверка № 3678/09.08.2011 г. и нотариална
заверка № 5361/19.10.2011 г. и двете на подписа на „упълномощител“ К.С.И., в
два броя пълномощни за упълномощаване на М.Н.М. от гр.***, в които удостоверил
неверни обстоятелства, а именно,че подписите в тези две пълномощни за
„упълномощител“ № 2 и № 4 са положени от лицето К.С.И.; и нотариална заверка №
3680/09.08.2011 г., нотариална заверка № 5375/19.10.2011 г. и нотариална
заверка № 5377/19.10.2011 г. на подпис „ декларатор“, съответно в ДГГС по чл.25
ал.8 от ЗННД, в ДГГС по чл.25 ал.7 от ЗННД и в декларация по чл.264 ал.1 от
Данъчно осигурителния кодекс, в които удостоверил неверни обстоятелства, а
именно,че подписите за „декларатор“ в тези три декларации са положени от лицето
К.С.И., с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за невярно
удостоверените в тях обстоятелства,като случаят е маловажен - Присъда № 79/17.11.2015 г. на РС Хасково,
постановена по НОХД № 871/2015 г. На основание чл.78а от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложило административно наказание
„ глоба“ в размер на 3500 лв. Това
обуславя извод за наличието на една от посочените по-горе предпоставки
извършени от ответника С. деяния и тяхната противоправност. Липсва обаче
настъпване на вредоносен резултат и причинна връзка между него и деянията.
Неустановяването на наличието на вредоносен резултат и на причинна връзка между
него и деянията е основание исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Документите, по отношение на които са удостоверени неверни обстоятелства, са
ползвани, за да бъде придобито имущество от страна на ищцата И., а именно
собственост върху 42/100 идеални части от имот, находящ се в курорт *** –
нот.акт № 175/10.08.2011 г., а в последствие този имот е бил прехвърлен в
собственост на търговско дружество, при което е използвано второто от
цитираните пълномощни и декларации, в което търговско дружество съдружник е
ищцата. Т.е от тези сделки, както правилно е посочил и решаващият съд, не са
настъпили вредоносни последици за ищцата, напротив придобила е собственост
върху недвижим имот, който имот не е обременен с тежести и за ищцата не са
възникнали задължения, в изпълнението на които тя да е претърпяла загуби във
финансово или лично и емоционално естество. Правилно съдът е кредитирал
показанията на св. Г. и св. М., от които се установява,че закупуването на имота
е било предварително обсъждано и съгласувано с ищцата, съгласувани са били
инвестиционните проекти, т.е тя е знаела за извършената покупка на имота, не е
възразила, както и не е възразила при последващото му прехвърляне в собственост
на търговското дружество./ св.Р.Г., св. М./. Очевидно проблемите между
съдружниците са възникнали през 2013 г., видно от показанията на св.Р.Г.., св. М./ от когато е и подадената от
ищцата жалба вх. № 2064/13 от 18.11.2013
г. До този момент няма данни по някакъв начин ищцата да е възразила относно
придобиването на собственост на нейно име. Показанията на тези две свидетелки
следва да бъдат ценени като обективни,
доколкото същите са еднопосочни,
последователни и не се опровергават от други, събрани в производството
доказателства. Правилно съдът е приел,че евентуално вреди са настъпили за
ищцата при последващо прехвърляне на собствеността върху този имот от ЮЛ,
участие в което има ищцата, на друго физическо лице, но при тази сделка не са
ползвани документи,заверени от Нотариус С. поради което и не може да се твърди,че
има причинна връзка между действията на ответника и евентуалните вредни
последици за ищцата. Правилно съдът е приел,че ищцата не е установила при условията на пълно и главно
доказване претърпени от нея имуществени вреди в размер на 4800 лв. В исковата си
молба ищцата твърди,че е дала тази сума на ръка на М.Н.М., в присъствието на
свидетел, за покупката на земята, но не посочва свидетеля и не ангажира
доказателства в тази връзка. А тези и твърдения в исковата молба потвърждават показанията на св. Г. и св. М.,
че ищцата е била наясно със закупуването на имота и за прехвърлянето му на
дружеството и целта на това прехвърляне. Изложените в същата молба твърдения, а
именно че е узнала за извършеното разпореждане с имота без нейно участие и
съгласие, касаят извършената разпоредителна сделка, обективирана в нот.акт №
178/19.12.2012 г., по описа на Нотариус Георги Карамитев, при която обаче,
както вече се посочи не са ползвани документи, удостоверени от ответника.
Не са налице доказателства,
установяващи претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат от действията
на ответника. Видно от показанията на св. И.Г. е че ищцата е имала лични
проблеми свързани с раздялата й с приятеля й А., а според него и проблеми със
сестра си, св.М., във връзка с делба на имоти. Обсъдени в съвкупност
показанията на тези двама свидетели сочат,че евентуалните негативни
преживявания са свързани с проблеми в личен план, а не са резултат от
действията на ответника и не обосновават извод за ангажиране на отговорността
му.
Изложеното води до извод, до който
е достигнал и първоинстанционния съд,а именно, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че се явява основателно направеното възражение за погасяване
на предявените искове по давност на основание чл.110 от ЗЗД, по което
възражение първоинстанционния съд не се е произнесъл с оглед изводите му за
неоснователност и недоказаност на исковете по същество. Независимо от това,
възражението е основателно, което от своя страна е още едно основание да бъдат
отхвърлени предявените искове. Деянията на ответника са извършени на 09.08.2011
г. и на 19.11.2011 г., като съответно сделките са извършени на 10.08.2011 г. –
нот.акт № 175 на нотариус Г.Карамитев и
на 20.10.2011 г. – нот.акт № 83 на Нотариус Г. Карамитев. От датата на
последната сделка до датата на предявяване на иска – 14.11.2017 г. безспорно са
минали повече от пет години. Както по-горе се посочи самата ищца твърди, че е
дала пари за закупуването на имота, което опровергава твърденията й за узнаване
за извършване на тези две сделки, при които са използвани документите, заверени
от ответника, едва през 2013 г.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 от 22.01.2019 г. на РС Харманли,
постановено по гр.д. № 1164 по описа на съда за 2017 г.
ОСЪЖДА К.С.И. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.С. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 800 лв., представляващи платено
възнаграждение на адвокат съгласно договор и пълномощно от 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА К.С.И. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Хасково сумата от 196 лв. – ДТ за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1/
2/