№ 497
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501221 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от С.И. М., ЕГН **********, чрез адв.
Здравко Паскалиев, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.,,Света гора“ №7, против
Решение №21/31.05.2021г., постановено по гр. дело №206/2021г. по описа на
Районен съд- Айтос, с което съдът е отхвърлил предявения от ищцата иск за
признаване на установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответника Н. АЛ. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ,,Н.“ №*, вх.*, ет.*,
ап.*, съществуването на вземане за сумата от 3609.60 лева, произтичаща от
договор за заем, ведно със законната лихва, считано от входиране на
заявлението - 03.09.2020г. до изплащане на задължението. Със същото
решение е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 26034/30.09.2020г., издадена по гр.д.№698/2020г. по описа
на АРС. Съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С.И. М., ЕГН
**********, да заплати на Н. АЛ. Ш., ЕГН ********** разноски в размер на
500лв.(петстотин лева).
Жалбоподателката изразява недоволство от обжалваното решение,
като намира същото за неправилно, постановено в противоречие с
1
материалния закон и процесуалните правила. На първо място излага
становище относно приложение разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. В
подкрепа на изложеното цитира съдебна практика(Решение№546 от
23.07.2010г.) по гр.д.№856/2009г. по описа на ВКС, ІV-то г.о.). Навежда
доводи във връзка с правилата за допускане на свидетелски показания,
регламентирани в ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъдат уважени
изцяло исковите претенции. Претендира се присъждане на направените в
производството по делото пред двете инстанции разноски. С въззивната
жалба са направени доказателствени искания по чл.176 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Н. АЛ. Ш., ЕГН **********, чрез адв. Росица Кръстева - АК - Русе, със
съдебен адрес: гр. Русе, ул. ,,Олимпи Панов“ №14, вх.А, ет.2, с който същата
се оспорва изцяло. Посочва се, че първоинстанционният съд при правилно
приложение на процесуалните правила и с оглед предмета на спора преценил
събраните по делото доказателства. Излагат се съображения във връзка с
наведените във въззивната жалба доводи за събиране на свидетелски
показания. Твърди се, че в настоящия случай ищцата (въззивница) целяла да
докаже наличието на сключен между страните договор за заем, а не условията
по договора, поради което съдът правилно не кредитирал гласните
доказателства. Подчертава се, че по делото не били представени писмени
доказателства, от които да следва извод за предаване на процесната сума.
Навеждат се доводи относно правната природа на договора за заем.
Цитира се съдебна практика (Решение№524 по гр.д.№167/2011г. на ВКС, ІV-
то г.о.). Развиват се съображения във връзка с направеното от въззивницата
искане с правно основание чл.176 от ГПК. Иска се потвърждаване решението
на районния съд и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.
Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Айтос е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
2
Първоначално производството по делото е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от С.М.
против Н.Ш., като АРС е издал заповед №260034 от 30.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №698/2020г., като е разпоредил
длъжникът Ш. да заплати на кредитора М. сумата от 3609.60 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото, сумата от 72.20 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
След подадено възражение от длъжника, въззивницата е предявила
установителен иск по чл.422 от ГПК. В хода на делото пред първата
инстанция въззивницата твърди, че въззиваемият я е убедил да изтегли
паричен заем от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, за
сумата от 9200 лева със срок на договора до 10.01.2024 г. и с дължима
месечна погасителна вноска в размер на 180,48 лв. Пред първата инстанция
съдът е събирал гласни доказателства, като е разпитал свидетелите Б. Ш. – б.
на въззивницата и С. М. – д. на последната.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че страните
по делото били планирали да изтеглят потребителски кредит, като
въззивницата е споделила с б. си при последващо посещение, че е изтеглила
кредит от около 10000 лева, които дала на въззиваемия за да заплати
пенсионните си вноски в Република Турция. От показанията на свидетелката
М. се установява, че същата знае от майка си за теглен кредит за около 10000
лева. свидетелката твърди, че цялата сума била дадена на въззиваемия.
Първоначално, според свидетелката, страните са живеели заедно, след което
са се разделили, като свидетелката твърди, че лично е видяла, че майка й
притежавала голяма сума пари и твърди, че действително ги е дала на
въззиваемия, тъй като майка й не би я излъгала.
Настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното от първата
инстанция решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Съобразно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид количество и качество. Следва да се отбележи, че по делото не е
3
представен екземпляр от сключения между въззивницата и банката договор за
заем. Действително договорът за заем не изисква писмена форма за
валидност, а само за доказване, но от разпита на свидетелите не се установява
по безспорен начин между страните да е съществувал договор за заем. От
една страна не е подписан писмен договор помежду им, а от друга – липсват
каквито и да е писмени доказателства в тази връзка. Не се установява
даването на сума на въззиваемия, както и евентуалния й размер, още повече,
че съобразно разпоредбата на чл.164 ал.1 от ГПК за установяване на договори
на стойност по-голяма от 5000 лева, освен ако се касае за правоотношение
между съпрузи или роднини по права линия или по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, свидетелските
показания са недопустими. Както правилно е приел първоинстанционния съд,
тъй като в исковата молба и подаденото заявление по чл.410 от ГПК, макар и
искът да е предявен за сумата от 3609,60 лева, посоченият общ размер на
договора за заем е 9200 лева, което изключва свидетелски показания за
установяване на договори в този размер.
С оглед на обстоятелството, че въззивницата е ищца по делото, то тя
следваше при условията на пълно и главно доказване да установи
претенцията си по исковата молба, което не бе сторено по делото. В този
смисъл постановеното от първата инстанция решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна Н.Ш. се дължат разноски в размер на 500 лева,
съобразно представения списък на разноските от адвокат Росица Кръстева на
основание чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21/31.05.2021г., постановено по гр. дело
№206/2021г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА С.И. М., ЕГН **********, чрез адвокат Здравко Паскалиев,
със съдебен адрес: гр. Русе, ул. ,,Света гора“ №7, да заплати на Н. АЛ. Ш.,
ЕГН **********, чрез адвокат Росица Кръстева със съдебен адрес: гр. Русе,
ул. ,,Олимпи Панов“ №14, вх.А, ет.2, сумата от 500,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5