О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№339
19.05.2022г. град Стара
Загора
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 213 по описа за 2022 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалбата
на Н.П.Р., с адрес: ***, против Заповед № Л-784/17.02.2022г., издадена от Началника на Затвора в град Стара
Загора, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание «писмено
предупреждение. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл.120 ал.2 от Конституцията
на Република България обжалваната заповед представлява административен акт,
който не е изключен от съдебния контрол за законосъобразност по силата на ЗИНЗС
и следва да бъде признато правото му да иска от съда да образува съдебно
производство и да се произнесе по искането му да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № Л-784/17.02.2022г на Началника на Затвора гр.Стара
Загора.
От
представената по делото административна преписка съдът установи следното от фактическа страна:
Със Заповед № Л-784/ 17.02.2022г. Началникът на Затвора
гр.Стара Загора е наложил на жалбоподателя – Н.П.Р., дисциплинарно наказание по
чл.101, т.2 от ЗИНЗС - «писмено предупреждение», за нарушение на чл.100 ал.2
т.5 вр. с чл.97 т.2 от ЗИНЗС.
Заповедта е връчена на Н.Р. на 17.02.2022г лично срещу
подпис и с указания, че подлежи на обжалване по административен ред пред
Главния директор на ГД «Изпълнение на наказанията» в 7-дневен срок.
На 23.02.2022г Р. упражнява правото си на жалба пред
Главния директор на ГДИН, който със своя Заповед № Л-964/10.03.2022г.
потвърждава Заповед № Л-784/17.02.2022г на Началника на Затвора гр. Стара
Загора.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид предмета на жалбата, доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона, направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу
акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Нормата на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република
България, на която се позовава оспорващият,
постановява съдебен контрол върху административните актове –
индивидуални, общи и нормативни, освен изрично посочените със закон. В
приложение на тази разпоредба е правилото на §4б от ДР на ЗИНЗС, според което
разпоредбите на глава десета от АПК се прилагат и в случаите, когато не е
предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни
актове на органите по изпълнение на наказанията.
С
разпоредбите на чл. 110
и чл. 111
от ЗИНЗС са предвидени възможностите за обжалване на заповедите на
налагане на дисциплинарни наказания. В чл. 110 ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени
от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват
пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора,
подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", а в случаите по чл.
104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват
в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано
решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената
заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта,
с допълнителни указания. От своя страна нормата на чл. 111 ЗИНЗС изрично разграничава реда за обжалване на заповедите за
наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от
останалите видове дисциплинарни наказания, като е посочено, че заповедта за
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ подлежи на оспорване
пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган,
постановяващ решение – да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Въз
основа на тази нормативна регламентация се налага извод, че законодателят е
предвидил осъществяване на съдебен контрол само по отношение на заповедите,
касаещи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „Изолиране в
наказателна килия“, а досежно останалите, по-леки по вид дисциплинарни
наказания, в това число и за наказанието по чл.101, т.2 от ЗИНЗС -
"писмено предупреждение", е предвидено оспорване единствено по
административен ред.
Следователно
в случая е налице изключението по чл.120 от Конституцията на Република
България, допускащо възможност за необжалваемост пред съд на определени
административни актове.
Предвид изложеното съдът
намира, че жалбата, като подадена срещу акт който не подлежи на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално недопустима и следва да
се остави без разглеждане, а образуваното производство по нея да се прекрати.
Направеното от жалбоподателя искане за отвеждане на
съдията-докладчик от разглеждане на делото се явява неоснователно, доколкото разглеждането и произнасянето по други жалби,
подадени от същото лице, не представлява основание по чл.26 от ГПК вр. с чл.144
от АПК за отвеждане на съдията от възложените му за разглеждане дела и
преписки.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 159 т.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.П.Р. за отвеждане на съдията-докладчик от
разглеждането на адм.дело № 213/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.П.Р. против
Заповед № Л-784/17.02.2022г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора за
налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 213/
2022г по описа на Административен съд - Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд -
Стара Загора в 7-дневне срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: