Решение по дело №726/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №454

 

гр. Пазарджик, 26.11.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на единадесети ноември……....…….….…………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                 ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря Г. Младенова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 726 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК за делба – втора фаза. С решение № 1024/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3781/2017 г., Пазарджишкият районен съд е осъдил Й.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Т.С., с ЕГН **********,***, П.Т.Т., с ЕГН **********,***, П.Т.И., с ЕГН **********,***, В.П.И., с ЕГН **********,***, Т.И.Д., с ЕГН **********,*** и Р.И.С., с ЕГН **********,*** сумите, както следва: на С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И. по 145,44 лв., на В.П.И. - 8,56 лв., на Т.И.Д. и Р.И.С. - по 68,44 лв. като посочените суми представляват припадащата се на всеки от ищците част от арендното възнаграждение по Договор за аренда на земеделска земя от 26.11.2015г., вписан под вх. рег. № 11922/26.11.2015 г., Акт № 142, том VI, дв. вх. рег. № 11909, Служба по вписванията - Пазарджик за стопанската 2017 г. - от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И. по 145,44 лв., на В.П.И. - 8,56 лв., на Т.И.Д. и Р.И.С. - по 68,44 лв. като посочените суми представляват обезщетение за вреди, изразяващи се в лишаването им от възможността да ползват имоти, отдадени под аренда за стопанската 2018 г. - от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в производството по сметки за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като е отхвърлил претенцията по сметки над посочените размери и до претендираните с молбата за претенцията по сметки по-високи размери, като неоснователна.

         Със същото решение е разпределил имотите, предмет на делбата, на основание чл.353 от ГПК, в два дяла, които е поставил в собственост на съделителите; направил е парично уравнение на дяловете на страните и се е произнесъл по разноските.

         В законния срок решението се обжалва от Й.М. Й. чрез нейния процесуален пълномощник адв. Н. В. *** пред Пазарджишкия окръжен съд само в частта по сметките с твърдения за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът бил взел предвид показанията на разпитания пред районния съд свидетел, който не живеел в селото и не можал дори да конкретизира за кои имоти става въпрос, а и нямал лични впечатления от това дали съделителите са получавали жито или пари от дадените под аренда имоти. Не бил взет предвид и фактът, че за стопанските 2018 и 2019 г. не били изплатени дължимите арендни вноски, поради което и жалбоподателката не дължала на останалите съделители никакви суми. Неоснователно било и твърдението, че за 2019 г. съделителите били лишени от възможността за ползват имотите за себе си, тъй като не били конкретизирали дали искат лично да ги обработват или да получават рента. Искането е решението да бъде отменено в тази част, вместо което да бъде постановено ново, с което претенцията по сметките да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски да две инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.Т.С., П.Т.Т., П.Т.И., В.П.И., Т.И.Д. и Р.И.С. чрез техния процесуален пълномощник адв. Н. П. от АК-София, с който се иска жалбата да бъде оставена без уважение и решението на РС да бъде потвърдено в тази част като допустимо и правилно. Твърди се, че е ирелевантен фактът дали има частично плащане на арендни вноски за тези години, тъй като в договора за аренда задължението за плащане е на Й.. Заявяват, че оплакванията в жалбата са неоснователни и че присъдените суми са дължими, за което се излагат аргументи.

         Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба и от Д. Б. чрез адв. В., с който се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         С влязло в сила решение № 488 от 26.04.2018 г., постановено в производството по делото, районният съд е допуснал делба между С.Т.С., П.Т.Т., П.Т.И., В.П.И., Т.И.Д., Р.И.С., Й.М.И. и Д.Г.Б. на следните 21 недвижими имоти – земеделски земи.

         Правата на страните върху допуснатите до делба недвижими имоти са, както следва:- за имотите, наследени от Д.Д.Б. /имотите, описани в т.1-4/ - по 30/150 ид. ч. за С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И.; по 10/150 ид. ч. за В.П.И., Т.И.Д. и Р.И.С.; по 15/150 ид. ч. за Й.М.И. и Д.Г.Б.; - за имотите, наследени от Тодор И.Т. /Ботов/ /имотите, описани в т.5-21/ - по 2/10 ид. ч. за С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И.; по 1/10 ид. ч. за Т.И.Д., Р.И.С., Й.М.И. и Д.Г.Б..

В срока по чл.346 от ГПК съделителите-ищци са предявили претенция по сметките. С протоколно определение от 13.11.2018 г., постановено в производството по делото, на основание чл.346 от ГПК е приета предявената от ищците претенция по сметки с молба от 01.10.2018 г., доуточнена и конкретизирана с молба от 04.10.2018 г., а именно - за осъждане на ответницата Й.М. Й. да заплати на ищците следните суми: на С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И. по 145,51 лв., на В.П.И. - 8,56 лв., на Т.И.Д. и Р.И.С. - по 68,47 лв. Посочените суми представляват припадащата се на всеки от ищците част от арендното възнаграждение по договор за аренда на земеделска земя от 26.11.2015 г., вписан под вх. рег. №11922/26.11.2015 г., Акт № 142, том VI, дв. вх. рег. № 11909, Служба по вписванията - Пазарджик за стопанската 2017 г. от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И. по 145,51 лв., на В.П.И. - 8,56 лв., на Т.И.Д. и Р.И.С. - по 68,47 лв., като посочените суми представляват обезщетение за вреди, изразяващо се в лишаването им от възможността да ползват имоти, отдадени под аренда за стопанската 2018 г. от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане.

Приета е и следната предявена при условията на евентуалност претенция на ищците: в случай, че пропорционалната част от арендното възнаграждение за стопанската 2017 г. не се дължи на ищците, то да бъде осъдена ответницата Й.М. Й. да им заплати сумите, както следва: на С.Т.С., П.Т.Т. и П.Т.И. по 145,51 лв., на В.П.И. - 8,56 лв., на Т.И.Д. и Р.И.С. - по 68,47 лв., като посочените суми представляват обезщетение за вреди, изразяващо се в лишаването им от възможността да ползват имоти, отдадени под аренда за стопанската 2017 г. от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане.

Пълномощникът на ответниците е заявил становище за отхвърляне на претенцията по сметките и искането им за разноски, като неоснователни.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ответницата Й.М.И. е сключила договор за аренда на земеделска земя от 26.11.2015 г., вписан в Служба по вписванията – Пазарджик. С този договор ответницата в качеството си на арендодател е предоставила на арендатора С.А.Р. за временно и възмездно ползване общо 30 земеделски имоти, между които и част от процесните имоти, описани, съответно под №№ 2,3,4,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19 и 21 от исковата молба. Уговорено е арендно възнаграждение в размер на 1040 лева годишно за всички съсобственици, като не е посочен падеж на задължението.

Съгласно чл.8 ал.5 от Закона за арендата в земеделието арендното плащане, когато друго не е уговорено, се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Според §2 от ДР на ЗАЗ пък стопанската година е времето от 01.10. на текущата година до 01.10 на следващата година.

Съгласно чл.6 от договора за аренда задължението за заплащане на арендното възнаграждение на останалите съсобственици на имотите е на арендодателя и то не е обвързано от реалното заплащане на арендното възнаграждение за съответната стопанска година от арендатора на сключилия договора за аренда съсобственик.

В молбата си ищците признават, че ответницата им е заплатила припадащата им се част от арендното възнаграждение за стопанските 2015 г. и 2016 г. Твърдят, че не им е изплатена припадащата им се част от арендното възнаграждение за стопанската 2017 г. – от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., с падеж на задължението от 01.10.2018 г. по силата на чл. 8, ал.5 от Закона за арендата в земеделието. Считат, че арендното възнаграждение следва да бъде поделено помежду им съобразно правата им на собственост, а именно: ищците да получат общо 4/5 от арендното възнаграждение, а ответниците – общо 1/5 от арендното възнаграждение.

Установява се от доказателствата по делото, че процесният договор за аренда е сключен от ответницата Й.М.И. без знанието и съгласието на ищците. Това твърдение на съсобствениците, които не са участвали в сключването на договора, не е оборено от представените от Й.И. доказателства по делото. Ответниците не са представили и доказателства в подкрепа на възраженията, изложени в отговора на молбата по чл.346 от ГПК, че ищците са получили плащане по договора в пари или в натура. С оглед договореното в чл.6 от договора за аренда, неоснователно се явява възражението, че ищците могат да получат арендното си възнаграждение по всяко време при поискване от арендатора.

Неоснователно е и твърдението, че сключеният от ответницата договор може да бъде развален преди изтичане на срока му през 2025 г. и ищците са проявили бездействие като не са предприели действия по развалянето му.

Безспорно се налага и изводът, че с действията си по отдаване на част от процесните земеделски земи под аренда първата ответница е лишила ищците от възможността да ползват имотите си през стопанската 2018 г. Аналогично вредите им са в размер най-малко на следващото се арендно възнаграждение за съответната стопанска година. Доколкото не се твърди, че вредите надвишават този размер, то претенцията по сметките се явява основателна и доказана до размерите, определени от вещото лице в първото допълнително заключение от 10.12.2018 г., прието в съдебното заседание, проведено на 18.12.2018 г. Над така определения размер претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Неоснователно е твърдението, че съдът бил взел предвид показанията на свидетел, който не живеел в селото. Показанията на този свидетел се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани. Освен това следва да се вземе предвид фактът, че те са дадени под клетва пред съда и свидетелят е предупреден за наказателната отговорност, която ще носи, ако даде неверни показания.

Както беше посочено по-горе, съгласно чл.6 от договора за аренда задължението за заплащане на арендното възнаграждение на останалите съсобственици на имотите е на арендодателя и то не е обвързано от реалното заплащане на арендното възнаграждение за съответната стопанска година от арендатора на сключилия договора за аренда съсобственик. В тази връзка неоснователно се явява възражението, че Й.И. не била получила арендното възнаграждение за стопанската 2018 г. и поради това не била платила припадащата се част на своите съсобственици.

Напълно несъстоятелен е и доводът, че жалбоподателите не били уточнили дали лично щели да обработват земите или да ги отдават под аренда, поради което не следвало да се приеме, че били лишени от ползването на земеделските земи през стопанската 2019 г. Без значение за изхода на спора е намерението на съсобствениците относно начина, по който ще упражняват правото си на собственост, в това число и включеното в него правомощия на право на ползване.

         Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

         Тъй като решението по втората фаза на делбата е обжалвано само в частта относно претенциите по сметките, които не надвишават 5000 лв. за всеки един съделител, а в останалата си част решението по извършване на делбата е влязло в сила, настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

         По разноските: Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. в полза на ищците по делото е неправилно адресирано до окръжния съд. То представлява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК и имплицитно съдържа в себе си искане за изменение на решението в частта за разноските, по което компетентен да се произнесе е районният съд по реда на чл.248 от ГПК.

         Пред въззивния съд не са представени доказателства да направени разноски от страна на ответниците по въззивната жалба, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1024/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3781/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в обжалваната му част относно претенцията по чл.346 от ГПК.

         ВРЪЩА делото на същия състав на Пазарджишкия районен съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: