РЕШЕНИЕ
№…………../ .10.2013 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИН РАЙКОВ
При участието на секретаря М.П., като
разгледа докладваното от съдията Райков т.д.
1917/2012 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по обективно комулативно съединени искове, предявени от „Пикадили”
ЕАД, със седалище гр. Варна срещу „Мебелна Къща Лазур” АД, гр. Варна, както
следва:
1/ за заплащане сумата от 36269.13 лева, претендирана като дължима наемна цена по договор за наем от
11.10. 2005 г.и анекси от 1.06.2007г., 28.09.2007г., 30.11.2009г., за ползване
на обект в Търговски център Пикадили Запад за месеците януари 2011 г., за м.
декември 2011г., за м. януари 2012г., за м. февруари 2012г., за м. март 2012г .,
април 2012г. осн.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД;
2/ за заплащане сумата от 5349.40 лева, претендирана като
разноски за ел. енергия за м. октомври 2010, м. януари и февруари, март и април
2012г., на осн, чл. 232, ал. 2 ЗЗД;
3/ за заплащане на сумата
от 81.82 лева, претендирана като
дължими разноски за ел. енергия след прекратяване на договор за наем поради
продължило ползване на обекта за периода от 01.05.2012г.- 07.05.2012г., на осн. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 236,
ал. 2 ЗЗД;
4/ за заплащане сумата от 234.41 лева, претендирано мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на дължими
плащани за ел. енергия, както следва: върху сумата от 756, 98 лева/ за
м.10.2010/ за периода от 13.11.2010г. до 20.06.2012г.; върху сумата от 1358,39
лева/ за м.01.2012/ за периода от 18.02.2012г. до 20.06.2012г.; върху сумата от
1692 лева/ за м.02.2012/ за периода от 14.03.2012г. до 20.06.2012г.; върху
сумата от 516 лева/ за м.04.2012/ за периода от 14.05.2012г. до 20.06.2012г.;
върху сумата от 1025.27 лева/ за м.03.2012/ за периода от 22.05.2012г. до 20.06.2012г.;
на осн чл. 86 ЗЗД;
5/за заплащане сумата от 0.85 лева, претендирано мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължение за
заплащане на за ел. енергия, след
прекратяване на договора за наем върху сумата от 81,82 лева, дължима за периода
01.05-07.05.2012г. за периода на забава от
15.05.2012г. до 20.06.2012г.; на осн. чл. 86 ЗЗД;
6/ за заплащане сумата от 7619 лева, представляваща неустойка по чл. 6.1 от договор за наем от
11.10.2005г. за забавено изпълнение на наемните вноски в размер 0, 0 1% за
всеки просрочен ден както следва: върху наемна вноска от 3470, 20 лева за м.
01.2011 за периода от 26.12.2010г. до 20.06.2012г. ; върху наемна вноска от
750, 40 лева за м. 12.2011г. за периода от 23.11.2011г. до 20.06.2012г.; върху
наемна вноска от 1 1156, 90 лева за м. 01.2012г. за периода от 27.12.2011г. до
20.06.2012г; върху наемна вноска от 926, 84 лева за м. 02.2012г. за периода от
31.01.2012г. до 20.06.2012г. върху наемна вноска от 742, 78 лева за м. 03.2012г.
за периода от 28.02.2012г. до 20.06.2012г.; върху наемна вноска от 571,88 лева
за м. 04.2012 г. за периода от 25.03.2012г. до 20.06.2012г., на осн чл. 92 ЗЗД;
7/ сумата от 13 146, 62 лева, претендирана неустойка
за прекратяване на договора по чл. 6.2 от договора за наем от 11.10.2005г., на осн. чл. 92 ЗЗД;
Твърди се в исковата
молба, че „Пикадили” АД в качеството му на наемодател и „Мебелна Къща Лазур”
АД, в качеството на наемател са сключили договор от 11.10.2005г. за наем на
обект, находящ се в Търговски център ”Пикадили Запад” при уговорена наемна
цена, изменяна с 3 анекса към договора. Уговореният краен срок на договора-
31.12.2010г. е продължен автоматично съгл. чл. 3.5 от договора с още 5 години.
Навежда се, че според уговореното между страните наемната вноска е платима
авансово до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който е дължима.
Съгласно чл. 4.1.21 „а” от договора наемателят се е задължил да заплаща на
наемодателя разходите за електричество за обекта, съгласно тарифата на
електропреносната компания и съставен двустранен протокол в срок 3 дни срок от съобщението, изпратено от
наемодателя за дължимите разходи. Навежда се, че към края на м. март 2012г.
наемателят е имал неизплатени задължения към наемодателят за повече от 3
месечни вноски, поради което „Пикадили” АД е упражнило правото си по чл. 5.4.2
от договора да го прекрати с едностранно писмено предизвестие до наемателя,
считано от датата, на която изтича
предизвестието, или 29.04.2012г. Ищецът твърди, че съгласно чл. 6.1 от
договора при закъснение за плащането на наемната цена или части от нея,
наемателят дължи неустойка в размер на
0.01% за всеки ден забава върху дължимата наемна вноска. Предвидена е отделно и
неустойка за разваляне по чл. 5.4.2 в размер на 2 месечни вноски, ведно с
платения наем за месеца, през който договорът е бил прекратен. Претендираното мораторно обезщетение се свързва с допуснатата забава от
страна на ответника да заплати задълженията консумирана ел. енергия с на падежа. С
нотариална покана, връчена на ответника на 29.03.2012г. „Пикадили” ЕАД е упражнило правото си да развали договор,
на осн. чл. 5.4.2 от договора, считано от датата, на
която изтича едномесечното предизвестие, или 29.04.2012г.
По делото в
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва иска. Възразява, че ищецът не е изпълнил задължението си да му предаде
обекта във вид, подходящ за ползване. Твърди се още, че през март 2012
ответникът получил съобщение, че комплекса, в който се намира, отдавания под
наем имот, прекратява дейност. В отговор на това съобщение наемателят направил
извънсъдебно материално възражение за прихващане за претърпените вреди.
Признава се, че след март 2012 не е заплащана наемна вноска, с оглед полученото
съобщение за спряната дейност на комплекса. След съобщението ответникът не е
бил в държане на обекта. Навежда се, че наемателят е бил поставен в условия на
търговска непоносимост, с довод, че ищеца не е създал условия за съществуването
на комплекса като търговски център. С отговора на исковата молба е направено
възражения за прихващане, което след няколкото уточняващи претенциите молби е
прието за съвместно разглеждане с определение от 3.04.2013г. само в частта му за
извършване компенсация със сумата от 5656.00 лева - обезщетение за напълно
похабени мебели и сумата от 54 625.41 лева. Въпросните претенции се обосновават
с възникнали в наемното помещение течове, в резултата на което част от стоките-
мебели в търговския обект на ответника са напълно или отчасти повредени.
С допълнителната искова
молба вземанията, с които са претендира прихващане са оспорени по основание и
размер. Позовава се на разпоредбите на действащия между страните договор- чл.
4.1.5 и чл. 4.1.7 съгласно които „Мебелна Къща Лазур” АД обзавежда за своя
сметка наетото помещение, като се задължава да
застрахова за своя сметка обзавеждането и носи изцяло отговорност да
оборудването и обзавеждането в помещението.
По делото е ангажиран и
отговор на допълнителната искова молба, с която ответникът поддържа
възраженията си срещу иска, както и заявеното възражение за прихващане.
В о.с.з. страните
поддържат исканията и възраженията си, ангажира ли са и подробни писмени
бележки.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е спорно между
страните, а и от представените доказателства се установява, че между „Пикадили”
ЕАД и „Мебелна къща Лазур” АД е възникнало облигационно правоотношение по договор
за наем от 11.10.2005г. по силата, на което ищецът -наемодател е предоставил на
ответника за временно възмездно ползване недвижим имот, намиращ се на сутеренен
етаж на Търговски комплекс „Пикадили Запад” с площ на обекта 632.23 кв.м. при
договорен месечен наем от 5 евро на кв.м /2.1 от договора/, дължим на 25-то число от
месеца, предхождащ месеца, за който е дължим / чл. 2.2.2. Договорът е сключен
за срок до 31.12.2010г. / чл. 3.1/, като е предвидена клауза автоматичното
продължаване на срока за срок от 5 години при утвърдените вече условия на
договора, освен ако някоя от страните не уведоми писмено другата страна, че не
желае удължаването на срока/ чл. 3.5/ . Съгл. чл. 4.1.21а наемателят е
длъжен да заплаща на наемодателя
разходите, свързани с консумация на
електричество и климатизация / отопление в обекта за срока на договора в
размер, посочен в изпращаните му от наемодателя съобщения, заплащането става в
рамките на 3 дни от съобщенията / чл. 4.1.21b/.
Относими към спора са и разпоредбите на чл. 6.1, гласяща, че при
закъснение в плащането на наемната цена или част от нея наемателят се задължава
да заплаща неустойка в размер на 0.1 % за всеки ден забава върху просрочената
сума. На осн. чл. 6.2 при прекратяване на договора на
основанията на чл. 5.4.2 и 5.4.3 наемателят дължи на наемодателя неустойка в
размер на 2 (два) месечни наема, ведно с неплатения наем за месеца, през който
е бил прекратен договора.
С анекс №1 от 01.06.2006г.
към договора за наем страните са изменили чл. 1.1 от същия, като са приели, че
отдадения под наем обект е с 606.22 кв.м.
С анекс №1 от 01.06.2007г.
към договора за наем страните са коригирали дължимата месечна наемна цена на
5.12 евро на кв.м без ДДС, считано от 01.01.2007г.
С анекс №2 от 28.09.2007г.
месечната наемна цена е намалена на 4.50 евро на кв.м. без ДДС, считано от
01.10.2007г., а с анекс №3/30.11.2009г. наемната вноска е определена на 4 евро
на кв.м. ДДС за периода от 01.12.2009г. до 31.05.2010г.
Видно от приемно – предавателен
протокол от 07.05.2012г. наетият обект е предаден на наемодателя в съответствие
със състоянието на имота към датата на сключване на договора, като се отчете
нормалното изхабяване за периода на ползване. Видно от т. 3 от протокола
наемодателят е приел обекта без забележки и потвърждава, че при предаването му
същият отговаря изцяло на състоянието, предвидено в договора, прекратен на
29.04.2012г. В т. 4 страните са приели, че наемателят дължи наемна цена за
ползването на обекта за месец април 2012г., както и заплащане на консумативи за
периода до 07.05.2012г.
По делото е представена
нотариална покана на нотариус рег.№ 214 НК, видно от която ищецът е направил
изявление за прекратяване на договора на осн. чл.
5.4.2 от договора с едномесечно предизвестие, считано от дата на получаване на
поканата. Видно от нотариалното удостоверяван, поканата е връчена на
29.03.2012г.
По делото са представени протоколи за
изразходвана ел. енергия за Търговски комплекс „Пикадили Запад” .
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че в счетоводствата на страните са
отразени вземания, съответно задължения за наемни вноски по договор за наем от
11.10.2005г. за м. декември 2011г. в размер на
3573.31 лева, за м. януари 2012г. в размер на 6573.31 лева, за месец
февруари 2012г. в размер на
6 573.31 лева, за месец март 2012г. в размер на 6573.31 лева, за м.
април 2012г. в размер на 6573.31 лева.
При ищеца допълнително е осчетоводено вземане за наемна вноска за м. 01.2011г.,
което вземане при ответника е прихванато с внесения депозит. В о.с.з. вещото
лице Б. уточнява, че при изготвяне на заключението от дължимата наемна вноска
за януари 2011г. / по фактура № 16751/22.12.2010г./ е приспаднал внесения
депозит в размер на 6182.67 лева и задължението по фактура 16751 остава в
размер на 219.91 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Страните са обвързани от валидно
облигационно отношение по договора за наем. Относно предаването на вещта по
делото липсва спор. Наемодателят- ответник по делото е възразил, че вещта не му
е предадена в състояние, позволяващо използването й като търговски обект. Разпоредбата
на чл. 230, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на наемодателя да предаде вещта в
състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Нормата на чл. 230,
ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вещта не е предадена в надлежно състояние,
наемателят може да иска поправянето й, или съразмерно намаление на наемната
цена, или да развали договора, какво и да иска обезщетение във всички случаи. В
случай, че наемателят е направил разходи за привеждане на вещта в състоянието,
нужно за ползването й, наемателят има право да претендира обезщетение в размера
на направените разходи, на осн. чл. 230, ал. 2 ЗЗД, вкл.
да извърши прихващане с дължимите наемни вноски, на осн.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай ответникът не упражнява възражение,
имащо правопогасяващ или правоотлагащ
ефект по отношение задължението за заплащане на наемната претенция. Твърденията
за извършване в обекта на ремонтни дейности
за привеждането му в нормален за ползването вид, са скрепени с искане за
извършване на прихващане с вземане за сторените разноски.
Дори да се установи, че вещта не
предадена за ползване съобразно нейното предназначение, в случай, че наемателят
не упражни някое от възможностите по чл. 230, ал. 2 ЗЗД, задължението за
заплащане на наемни вноски не се погасява.
Само за пълното на изложението следва
да се посочи, че възражението относно годността на обекта не доказано. Макар
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза да е установило, че
към датата на огледа- 18.06.2013г. обектът е негоден за експлоатация, това не е
означава, че горното е било вярно по време на изпълнение на договора.
Подписаният от страните приемно - предавателен протокол /л. 29-30/ обективира признание на ответника за факта, че към
07.05.2012г. обектът е предаден в добро състояние, без повреди и увреждания,
отчитайки нормалното му изхабяване. Относно датата на прекратяване на наемното
правоотношение съдът съобразява извънсъдебното признание, обективирано в
приемно – предавателен протокол от 07.05.2012г. / л. 29/, видно от който
страните са приели, че договорът е прекратен на 29.04.2012г. Поради горното не
може да се сподели довода на ответника, че същия не е бил в държане на имота
след март 2012г. Приемно- предавателният протокол носи дата 07.05.2012г.,
поради което следва да се приеме, че едва след тази дата имотът е предаден на
наемодателя.
Ответникът не е твърдял да е изпълнил
задълженията си по договора за наемни вноски за процесния период, а освен това
въпросните задължения са отразени в счетоводството на ответника, което представлява
недвусмислено признание на задълженията. От
дължимата наемна вноска за януари 2011г. / по фактура № 16751/22.12.2010г./
следва да се приспадне внесения депозит в размер на 6182.67 лева и задължението
по фактура 16751 остава в размер на 219.91 лева. За м. декември 2011г.
задължението е в размер на 3573.31 лева, а за месеците
януари 2012г., за м. февруари 2012г., за м. март 2012г и април 2012г. в размер
на 6573.31 лева за всеки месец.
Следователно искът в тази
част следва да се отхвърли само за сумата над 219.91 лева до претендираните
6573.31 лева за наемна вноска за м. януари 2011г.
2 / и 3/ Съгл. чл. 4.1.21а
от договора наемателят се е задължил да заплати на наемодателя разходите за
консумация на ел. енергия. Количеството и стойността на изразходваната ел.
енергия са установени от страните с двустранно подписани протоколи- от
01.11.2010г./л.47/ за количество изразходена ел. енергия за м. 10.2010г. на
стойност; 874.23 лева с ДДС, протокол от 01.02.2012г. /л. 48/ за м. януари
2012г. на стойност 1358.39 лева ДДС, протокол от 01.05.2012г./л.51/ за м. април
на стойност 516 лева с ДДС, протокол от 07.05.2012г. /л. 52/ за консумирана ел.
енергия за периода 01.05.2012-07.05.2012г. на стойност 81.81 лева с ДДС
В част от протоколите /л.48,
51, 52/ съдът приема, че допусната техническа грешка по отношение началната
дата на периода, за който се начислява ел. енергия. Вместо 2012г., страните са
посочили 2011г. Горното е видно от счетоводното отразяване на задълженията,
съответно вземанията за ел. енергия, осчетоводени в идентични размери и за
идентични периоди от двете страни. Протоколите за консумирана ел. енергия за
м. февруари 2012 и март 2012г. не са
подписани от ответника, но задълженията за този периоди същият е признал, чрез
счетоводното им записване. Те са съответно 1692.76 лева за м. февруари и 1025.27
лева за м. март. Следователно претенциите за заплащане на консумираната ел.
енергия се преценяват като основателни до пълния предявен размер от 5349.40
лева.
4/ На осн. чл. 4.1.21 б „b” вр. б.”а” заплащането на режийните разноски се извършва рамките на
три дни от съобщението. Доколкото по делото няма данни да изпращане на нарочни
съобщения съгл. сочената разпоредба, началото на периода на забавата следва да
се отнесе както следва:
4.1. относно вземането за
консумирана ел. енергия за м.10.2010г. за сумата от 756, 98 лева по протокол на
л. 47, най - ранната дата, след която ответникът е изпаднал в забава е 05.11.2010г./
три дни след датата на протокола/. Доколкото исковия период започва от дата,
следваща 05.11.2010г. – а именно 13.11.2010г.
до 20.06.2012г., искът за мораторно обезщетение в
размер на законната лихва се явява основателен за сумата от 125.52 лева;
4.2 за вземането за
консумирана ел. енергия за м.януари 2012 за сумата от 1358.39 лева/ протокол на
л. 48/ , най - ранната дата, след която ответникът е изпаднал в забава е 05.02.2012г
./ три дни след датата на протокола /. Доколкото исковия период започва от
дата, следваща 05.02.2012г .– а именно 18.02.2012г.
до 20.06.2012г., искът за мораторно обезщетение в
размер на законната лихва се явява основателен за сумата от 47.48 лева;
4.3 за вземането за консумирана ел. енергия за м. февруари 2012г.,
доколкото протоколът за установяване на задълженията не носи подписа на
ответника, като съобщение по см. на чл. 4.1.21 б „b”
вр. б.”а” може да се зачете изпратената нотариална покана / л. 31.-34
/, в която изрично е обективирана покана за заплащане на разходи за консумирана
ел. енергия за м. февруари в размер на 1692.76 лева. С поканата обаче изрично е
предоставен 7 дневен срок за изпълнение на горното задължение, поради което и
след този срок следва да се счита, че наемодателя е изпаднал в забава. Поканата
е получена на 29.03.2012г. следователно началото на периода на забавата се
отнася към 06.04.2012г. и до
20.06.2012г. обезщетението върху сумата от 1692.76 лева е в размер на 36.25 лева. До този размер претенцията
се явява основателен. Над тази сума до претендираните 47.43 лева искът ще се
отхвърли;
4.4. за вземането за консумирана ел. енергия за м.април 2012 за сумата
от 516.00 лева/ протокол на л. 51/най - ранната дата, след която ответникът е изпаднал
в забава е 05.05.2012г ./ три дни след датата на протокола /. Доколкото исковия
период започва от дата, следваща 05.05.2012г .– а именно 14.05.2012г. до 20.06.2012г., искът за мораторно
обезщетение в размер на законната лихва се явява основателен за сумата от 5.52 лева;
4.5. за вземането за
консумирана ел. енергия за м. март 2012 в размер на 1025.37 лева, съдът намира,
че от доказателствата по делото не се установява, за консумираната ел. енергия за този период на
ответника да е изпращано съобщение. Протоколът на л. 50 не носи подписа на
ответника, поради което не може да ползва с материална доказателствена сила
срещу страната. Искът за сумата от 8.66 лева, представляващо мораторно обезщетение за периода от 22.05.2012г. до
20.06.2012г. следва да се отхвърли;
5/ за вземането за консумирана ел. енергия за периода от
01.05.2012-07.05.2012г. за сумата от
81.82 лева/ протокол на л. 52 /най - ранната дата, след която ответникът е
изпаднал в забава е 11.05.2012г ./ три дни след датата на протокола /. Доколкото
исковия период започва от дата, следваща 11.05.2012г .– а именно 15.05.2012г. до 20.06.2012г., искът за мораторно обезщетение в размер на законната лихва се явява
основателен за сумата от 0.85 лева на осн. чл. 86 ЗЗД.
6/ Уважаването на иска за неустойка предполага установяване на
валидно договорно правоотношение, по което е допуснато неизпълнение на
задължението, обезпечено с неустойка. По въпроса за дължимостта на неустойка за
забава при развален договор е постановена противоречива съдебна практика по
реда на чл. 290 ГПК, поради което с оглед нейното преодоляване е образувано
тълкувателно дело № 7 /2013 на ОСГТК. До разрешаване на въпроса по задължителен
път съдът споделя становището, че независимо от развалянето на договора,
изправната страна по него има право на неустойка за забава. Макар отпадане на
договорната връзка чрез изричното правило на чл. 88, ал. 1 ирз.
2 ЗЗД се запазват правата на изправната страна да търси обезщетение за вредите
от неизпълнението на договора. На тази основа, след като законът запазва
правото на кредитора да търси обезщетение по чл. 82 ЗЗД, следва да се приеме,
че се запазват и неустоечните съглашения, договорени
от страните.
В конкретния случай страните
в чл. 6.1 от договорния регламент са определили, че при закъснение в плащането
на наемната цена наемателят се задължава да заплати неустойка в размер на 0.01
% за всеки ден забава върху просрочената сума. Падежът на задължението за
наемна вноска е 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се дължи.
Неизпълнението на задълженията за наемни вноски съдът е приел за доказано по-
горе. След като задълженията не са изпълнени в срок, длъжникът е изпаднал в
забава, считано от дата, следваща датата на падежа. Доколкото обаче договорът
за наем е развален с едностранно изявление на наемодателя в хипотезата на чл.
5.4.2 от договора, срокът за забавата следва да се ограничи до 29.04.2012г.,
след която дата е отпаднала облигационната обвързаност между страните.
6.1. падежът на задължението за наемна цена за м. януари 2011г. в размер
на 6402.58 лева е 25.12.2010г. Дължимата неустойка за периода от 26.12.2010г. до 29.04.2012 г. от 0.01 %
дневно върху неиздължената сума възлиза на 3143.66
лева. За разликата до претендираните 3470.20 лева искът ще се отхвърли.
Без значение, че искът по
чл. 232 ЗЗД за заплащане на наем за този месец ще се отхвърли частично.
Частичното отхвърляне е поради приспадане на внесения депозит, а не поради
недължимост.
6.2 падежът на задължението за наемна цена за м. декември 2011г. в
размер на 3573.31 лева е 25.11.2011г. Дължимата неустойка за периода от 26.11.2011г. ( а не както се претендира
от 23.11.2011г. ) до 29.04.2012 г.
от 0.01 % дневно върху неиздължената сума възлиза на 557.43
лева. За разликата до претендираните 750.40 лева искът ще се отхвърли.
6.3 падежът на задължението за наемна цена за м. януари 2012г. в
размер на 6573.31 лева е 25.12.2011г. Дължимата неустойка за периода от 27.12.2011г. до 29.04.2012 г. от 0.01 % дневно върху неиздължената сума
възлиза на 821.63 лева. За разликата до претендираните 1156.90 лева искът ще
се отхвърли.
6.4. падежът на задължението за наемна цена за м. февруари 2012г. в
размер на 6573.31 лева е 25.01.2012г. Дължимата неустойка за периода от 31.01.2012г. до 29.04.2012 г. от 0.01 %
дневно върху неиздължената сума възлиза на
591.57 лева. За разликата до
претендираните 926.84 лева искът ще се отхвърли.
6.5. падежът на задължението за наемна цена за м. март 2012г. в размер
на 6573.31 лева е 25.02.2012г. Дължимата неустойка за периода от 28.02.2012г. до 29.04.2012 г. от 0.01 %
дневно върху неиздължената сума възлиза на
407.54 лева. За разликата до
претендираните 742.78 лева искът ще се отхвърли.
6.6. падежът на задължението за наемна цена за м. април 2012г. в
размер на 6573.31 лева е 25.03.2012г. Дължимата неустойка за периода от 26.03.2012г. (а не както се претендира
от 25.03.2012) до 29.04.2012 г. от
0.01 % дневно върху неиздължената сума възлиза на 230.06
лева. За разликата до претендираните 571.88 лева искът ще се отхвърли.
7/ На осн. чл. 6.2 от договора при прекратяване
на договора от страна на наемодателя при условията на чл. 5.4.2 и 5.4.3
наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 2 (месечни) наема. Че
договорът е развален при условията на чл. 5.4.2 се прие по-горе в решението.
Поради това искът за неустойка за развален договор се явява основател в
предявения размер.
По възражението за
прихващане.
Съдът намира възражението
за прихващане за недоказано. Макар по делото да е установено похабяване и
повреждане на мебели, съответно намаляване на тяхната стойност, то не е
доказана причинната връзка на така претърпяната вреда с неизпълнение на
задължението на наемодателя да поддържа вещта в състояние, годно за
предвиденото в договора употребление. Тъкмо обратното, от представения по
делото приемно- предавателен протокол се установява, че вещта е върната на
наемодателя без повреди и увреждания и в състоянието, в което е била предадена в
състоянието, в което е била предадена на наемателя. Както се посочи по-горе
установяването негодността на помещението към датата на експертизата не може да
обоснове, че състоянието на обекта е било същото към датата на прекратяване на
договора.
По разноските
На ищеца се следват
разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещи лица съобразно
уважената част от иска. Адвокатски хонорар не следва да се присъжда, доколкото
доказателства за извършването на този разход са представени едва с писмените
бележки. При уважен
материален интерес 54631.81 и общо
приети разходи за държавна такса и експертизи
в размер на 3009.00 лева се следват разноски в размер на 2621.75 лева, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е поискал разноски,
поради което такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Мебелна Къща Лазур” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост” 1, представлявано от В.М.Б. и Георги Тататаров ДА ЗАПЛАТИ „Пикадили” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Битоля” №1а, представлявано от Е.Я.Л.
и Н.Ц.Н. както следва:
1/ сумата от 30086.46 лева, претендирана като дължима наемна цена по договор за наем от
11.10. 2005 г.и анекси от 1.06.2007г, 28.09.2007г., 30.11.2009г. за ползване на
обект в Търговски център Пикадили Запад за месеците януари 2011 г. в размер на
219.91 лева, за м. декември 2011г.в размер на 3573.31, за м. януари 2012г. в
размер на 6573.31 лева, за м. февруари 2012г. в размер на 6573.31 лева, за м.
март 2012г в размер на 6573.31 лева., април 2012г. в размер на 6573.31 лева осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до претендираните 36269.13 лева, в частта, представляваща претендирана месечна
наемна вноска за м. януари 2011г. осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД;
2/ сумата от 5349.40 лева, претендирана като
разноски за ел. енергия за м. октомври 2010, м. януари и февруари, март и април
2012, на осн, чл. 232, ал. 2 ЗЗД;
3/ за заплащане на сумата
от 81.82 лева, дължими разноски за
ел. енергия след прекратяване на договор за наем поради продължило ползване на
обекта за периода от 01.05.2012- 07.05.2012г., на осн.
чл. 232, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД;
4/ за заплащане сумата от 214.77 лева, мораторно обезщетение в размер на
законната лихва за забавено изпълнение на дължими плащани за ел. енергия, както
следва:
4.1 в размер на 125 лева,
дължимо за периода от 13.11.2010г. до
20.06.2012г. за забавено изпълнение на задължението за заплащане на ел.
енергия за м.10.2010г. в размер на
756, 98 лева;
4.2. в размер на 47.48 лева, дължимо
за периода от 18.02.2012г. до
20.06.2012г. за забавено изпълнение на задължението за заплащане на ел.
енергия за м.януари 2012г. в размер
на 1358.39 лева;
4.3. в размер на 36.25 лева, дължимо
за периода от 06.04.2012г. и до
20.06.2012г. за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на ел. енергия за м. февруари 2012г. в размер на 1692.76 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
претендираните 47.43 лева;
4.4. в размер на 5.52 лева, дължимо
за периода от 14.05.2012г. до
20.06.2012г., за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на ел. енергия за м.април 2012г. в размер на
516.00 лева;
4.5. в размер на 36.25 лева, дължимо
за периода от 06.04.2012г. и до
20.06.2012г. за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на ел. енергия за м. февруари 2012г. в размер на 1692.76 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
претендираните 47.43 лева;
4.6. ОТХЪРЛЯ иска за заплащане на мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на дължими
плащани за ел. енергия за сумата от 8.66 лева, за периода от 22.05.2012г. до
20.06.2012г.
5/сумата от 0.85 лева, представляваща мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на за заплащане
на за ел. енергия, след прекратяване на
договора за наем върху сумата от 81,82 лева, дължима за периода
01.05-07.05.2012г. за периода на забава от
15.05.2012г. до 20.06.2012г..; на осн чл. 86 ЗЗД;
6/ сумата от 6151.2 лева, представляваща неустойка
по чл. 6.1. от договор за наем от 11.10.2005г. за забавено изпълнение на
наемните вноски в размер 0,1% за всеки просрочен ден както следва:
6.1. в размер на 3143.66 лева
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за м. януари 2011г. в размер на 6402.58 лева,
дължима за периода на забавата от 26.12.2010г.
до 29.04.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 3470.20
лева, претендирани за периода от 29.04.2012г. до 20.06.2012г.
6.2. в размер на 557.43 лева
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за м. декември 2011г. в размер на 3573.31 лева,
дължима за периода на забавата от 26.11.2011г.
до 29.04.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до претендираните 750.40 лева, претендирани за периода от
29.04.2012г. до 20.06.2012г.;
6.3. в размер на 821.63 лева
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за м. януари 2012г. в размер на 6573.31 лева,
дължима за периода на забавата от 27.12.2011г.
до 29.04.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до претендираните 1156.90 лева претендирани за периода от
29.04.2012г. до 20.06.2012г.;
6.4. в размер на 591.57 лева
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за м. февруари 2012г. в размер на 6573.31 лева,
дължима за периода на забавата от 31.01.2012г.
до 29.04.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до претендираните 926.84 лева претендирани за периода от 29.04.2012г.
до 20.06.2012г.;
6.5. в размер на 407.54 лева
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за м. март 2012г. в размер на 6573.31 лева,
дължима за периода на забавата от 28.02.2012г.
до 29.04.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до претендираните 742.78 лева, претендирани за периода от
29.04.2012г. до 20.06.2012г.;
6.6. в размер на 230.06 лева
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена за м. април 2012г. в размер на 6573.31 лева,
дължима за периода на забавата от 26.03.2012г.
до 29.04.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до претендираните 571.88 лева, претендирани за периода от
29.04.2012г. до 20.06.2012г.;
7/ сумата от 13 146, 62 лева, неустойка за
прекратяване на договора по чл. 6.2 от договора за наем от 11.10.2005г., на осн. чл. 92 ЗЗД;
ОСЪЖДА „Мебелна Къща Лазур” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост” 1, представлявано от В.М.Б. и Георги Тататаров ДА ЗАПЛАТИ „Пикадили” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Битоля” №1а, представлявано от Е.Я.Л.
и Н.Ц.Н. сумата от 2621.75 лева, представляваща сторените
по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението, а в прекратителната част с частна жалба
в седмичен срок.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: