Номер 24621.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело
№ 20203000600269 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура
- Варна срещу определение №561 от 12.08.2020г. на ВОС, постановено по
ЧНД №843/20 г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата на л.св. И.
К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част – 1г.,6м. и 6дни от определеното му с Присъда №11/04.05.2006г. по
НОХД№11/04.05.2006г. на Окръжен съд гр.Добрич наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 20години.
В протеста се излагат съображения за липса на доказателства за трайно
поправяне и превъзпитание на осъдения, предвид наложените наказания и
изготвеното експертно заключение за актуалното психично и емоционално
състояние на лишения от свобода.
Считайки, че към момента на постановяване на атакуваното
определение е налице само една от кумулативно предвидените предпоставки,
съгласно чл.70, ал.1 от НК, представителя на Окръжна прокуратура предлага
на настоящия състав отмяна на протестираното определение и оставяне без
уважение молбата на осъдения.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация,
придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледан
по същество същият се преценява и като основателен.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Осъденото лице И. К. С. Д. изтърпява наказание в размер на 20г.
"лишаване от свобода", наложено с Присъда №11/04.05.2006г. по
НОХД№11/04.05.2006г. на Окръжен съд гр.Добрич за извършено
престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.2 вр. чл.198 от НК.
Към 20.08.2020г.лишеният от свобода е изтърпял общо 18г.,5мес. и 16
дни, от които фактически 15г. и 8 дни,от работа- 3г.,5мес. и 16 дни. Остатъкът
към момента на произнасяне на проверявания съд е в размер на 1г., 6 месеца
и 6 дни. Безспорно е налице една от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1,
т.2 от НК предпоставки.
Осъденият постъпва в затвора белене на 21.10.2005г.приведен в Затвора
Варна на 20.07.2007г. при първоначален СР, заменен на Общ на 09.02.2012г.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчела високи стойности
от 94точки, при отчетени зони на дефицит в почти всички зони на
профила:отношението към правонарушението, управление на финанси и
доходи,начин на живот и обкръжение и умения за мислене, междуличностни
проблеми и трудова заетост. Рисът от вреди по отношение на обществото е
отчетен на средно ниво. Последващите оценки на риска от рецидив са
констатирали същите рискове, но в понижени стойности. Към момента на
внасяне на предложението актуалната оценка отчита 45т.- отново средни
стойности, след 19 години престой в затвора. Рискът към общественото е
останал на средни стойности.
Писмените доказателства по делото съдържат данни за корекция в
някои от проблемните зони, като в други дори се увеличават. Отчетените
промени и добро поведение са довели до замяна режима на изтърпяване от
строг на общ на 09.02.2012г.. Осъденият Стефанов е полагал доброволен труд
в Затвора Варна от 2008г. до настоящия момент. Награждаван е многократно.
За престоя му в затвора са му наложени осем дисциплинарни наказания,
последното от 2020г. По отношение на дисциплинарните наказания са
настъпили сроковете по чл.109 от ЗИНЗС.
Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, настоящия състав
провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На
първо място съдът съобрази, че макар и претърпяла съществено понижение,
оценката на риска от рецидив не може да обоснове извод за липса на
негативни характеристики и проявления, каквито изисквания са въведени с
нормата на чл.439а от НПК. Видно от данните в досието, корекция е
настъпила във всички зоните с дефицит, като корекцията продължава. Това се
извежда от приложеното препланиране на присъдата, в което се поставят
задачи и цели за корекция през настоящата 2020г..Наложените наказания,
последното от които пред настоящата година, макар и заличени не
свидетелстват за „безупречност“, каквото мнение е отразено в писмените
становища и предложения от страна на компетентните органи. Това
поведение на лишения от свобода, заедно със запазените средни стойност на
риск от рецидив и вреди спрямо обществото, не свидетелстват за
отстраняване на престъпното мислене, нито пък за доказателства в насока
трайност на „превъзпитание“. От значение за постигане на целите на
наказанието са и изводите за липсата на рискове, което е в защита на
обществения интерес.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване.За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и понататъшния
престой в затвора не се налага.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. С
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно, положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина./ В тази
връзка е и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н. о./.
Настоящият съдебен състав не може да се солидализира с изводите
направени от първоинстанционния съд за налични доказателства за трайни и
осъзнати положителни промени в насока поправяне и превъзпитание.
Въпреки дадените положителни оценки на служители на затворническата
администрация, от същите е видно, че спрямо лицето продължава
корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на
диагностицираните дефицити. Анализът на приложените доклади дава
основания на въззивната инстанция да заключи, че спазването на правилата
на вътрешния ред и недопускането на нарушения и агресивно поведение, са
единствено индиция за съзнателно и активно положително отношение на
осъденото лице към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината в
пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение през
периода на изтърпяване на наказанието и само по себе си не е основание за
допускане на УПО.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също
във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали
даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с които е определено
поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното
заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които
изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и
превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни
дейности.Само последните мотивират осъдения да мине успешно през
етапите на прогресивната система при изпълнението на наказанието.
Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на
чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна
на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на
осъденото лице.Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични
с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в
по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния
процес. Видно от материалите по делото-замяна на режима на осъдения от
"строг" в "общ" е настъпила едва през 2012г.,т.е.СЕДЕМ ГОДИНИ след
престоя му в затвора.Именно преминаването през отделните етапи
свидетелства за съзнателна промяна в личността и активна самокорекция,
чийто финал е постигане на УПО. Реализирнето на специалната цел на
наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия режим
за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на
открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже
трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и
успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т. е. целите на генералната и
специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от
въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието.
Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане
разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
За да са налице положителните процесуални предпоставки за
предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва
да бъде несъмнен. Категоричен трябва да бъде и извода за успешна
реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на
членовете му. С оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи не могат
да бъдат формирани. Това се извежда и от изготвената експертна оценка на
актуалното психично състояние на лишения от свобода. Психологът сочи, че
е "Криминалното поведение на лицето най-вероятно е обусловено от
ситуативни фактори, така и от трайни черти на характера. Социалните
връзки на лицето свидетелстват за една по-скоро периферна социална
адаптация и могат да се определят като допълнителен рисков фактор и
евентуално биха затруднили процеса на реинтеграция в обществото…В
изследваното лице се наблюдава мотивация, но недостатъчно подкрепена с
аргументи за промяна". Аргументи за този извод следват от липсата на
образователен ценз, определена професия и собствено жилище.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо
Стефанов в условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение,
до изчерпване на ресурсите на пенитенциарната система. По тези
съображения въззивната инстанция счете, че не са налице категорични
доказателства за поправянето на осъдения.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №561 от 12.08.2020г. на ВОС,
постановено по ЧНД №843/20 г. по описа на същия съд, с което е уважена
молбата на л.св. И. К. С. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част – 1г.,6м. и 6дни от определеното му с Присъда
№11/04.05.2006г. по НОХД№11/04.05.2006г. на Окръжен съд гр.Добрич
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20години.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО
ОСВОБОЖДАВАНЕ на И. К. С. от изтърпяване на останалата част от
наказанието му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________