РЕШЕНИЕ
№ 260071 / 23.6.2021г. град К.,
К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав
На седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 807 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на С.В.М., ЕГН: ********** ***, Й.Д.М., ЕГН ********** *** и И.Д.М., ЕГН ********** *** - всички със съдебен адрес:*** представлявани от адвокат Т.И. срещу С.В.П., ЕГН ********** ***. С исковата си молба ищците са предявили срещу ответницата ревандикационен иск за ¾ ид. части от следните поземлени имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27169.18.95 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с Е.А., община К., област Б., местност „Ч.“, с площ от 5559 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 18095, при граници и съседи ПИ № 27169.18.96, ПИ № 27169.18.103, ПИ № 27169.18.102, ПИ № 27169.18.110, ПИ № 27169.18.159; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27169.30.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с Е.А., община К., област Б., местност „Г.Ч.“, с площ от 6257 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 030043, при граници и съседи ПИ № 27169.30.45, ПИ № 27169.30.32, ПИ № 27169.30.30, ПИ № 27169.61.217, ПИ № 27169.30.15, ПИ № 27169.30.44; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27169.40.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с Е.А., община К., област Б., местност „Ч.“, с площ от 7181 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 040071, при граници и съседи ПИ № 27169.40.108, ПИ № 27169.40.63, ПИ № 27169.40.10
Твърди се от ищците, че притежават в
съсобственост ¾ ид.части от посочените по-горе поземлените имоти.
Посочват, че на 15.06.2016г. бил сключен договор за аренда между арендатора А.И.Т.
и съсобственика И. К.П., който притежавал само ¼ ид.ч. от имотите,
предмет на делото. Договорът бил сключен без съгласие на мнозинството от
съсобствениците и бил непротивопоставим
на ищците, които притежавали общо по ¾ ид.части от всеки имот. Твърди се също, че по
тяхна искова молба било
образувано гр.д.№ 163/2020 година по описа на PC - К. с предявен ревандикационен иск срещу арендатора А.И.Т., ЕГН **********,
но производството по делото било прекратено, поради недопустимост – настъпила
смърт на арендатора, преди подаване на
исковата молба в съда. След проверка в ОС“3“ - гр.К., установили, че лицето,
което обработвало съсобствените им земеделски земи, след смъртта на арендатора е
С.В.П., ЕГН **********, наследник на А.И.Т.,
която уведомила И. К.П., ЕГН ********** за настъпилото заместване
съгласно чл. 17 ал. 1 от ЗАЗ.
Ищците искат от съда да се приеме за установено между страните по
делото, че те са собственици на ¾ ид.части от процесните земи и да се
осъди С.В.П., ЕГН **********, наследник на починалия
арендатор А.И.Т., ЕГН **********, да им предаде владението тези идеални части
от земите, които владее без правно основание.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът С.В.П., ЕГН ********** *** е депозирал писмен отговор, с който заявява,
че признава правото на собственост на ищците върху описаните в петитума на
исковата молба земеделски земи и основателността на искането им за предаване на
владението на ¾ ид.ч. от земите. Моли за постановяване на решение в този
смисъл. Прави искане в случай на
прекомерност на адвокатския хонорар същият да бъде редуциран съобразно
материалния интерес и Наредба № 1 от 2004г. за размера на минималните
адвокатски възнаграждения.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адвокат Т.И.,
поддържат иска, ангажират доказателства. Претендират разноски по делото.
Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт № 52, том I, рег № 123, дело
№ 59 от 2000г. по описа на нотариус Таню Великов с район на действие РС-К. И.В.Г.
и С.В.М. са признати за собственици на процесните имоти. От представеното
удостоверение за наследници № 45/20.01.2020г. е видно, че И.В.Г. е починала на
23.01.2008г., като е оставила за свои наследници С.Д.Г.- син и низходящи по
права линия от втора степен Й.Д.М. и И.Д.М.- наследници по право на заместване.
С постановление за възлагане от 11.11.2015г., Д.Н.
–ЧСИ по изп.дело № 20138040401259, по което с взискател „МОТ –ПФОЕ“ ЕООД и
длъжник С.Д.Г., е възложил на И. К.П. ЕГН ********** ¼ ид.част от
процесните имоти, собственост на длъжника.
В
Служба по вписванията при РС-К. е вписан договор за аренда№ 25251, сключен на
15.02.2016г., с който И. К.П., като арендодател, е предоставил процесните
земеделски земи на арендатора А.И.Т., за срок от 50 години, за цена на арендно
плащане в размер на 18 лева на декар. А.И.Т. е починала на 30.05.2017г. и е
била заместена от своята дъщеря С.В.П., на основание чл.17, ал.1 от ЗАЗ, видно
от представената по делото декларация от арендодателя Писков.
Представени са договори за пренаемане на
земеделска земя, както следва:
На 29.07.2017г. е сключен договор № 28682/ 2017 година с който
С.В.П., като наследник на А.И.Т. и наемодател, е отдала под наем на „Крушево“
АД представлявано от К.Н.Т. земеделски земи включая и процесните земеделски
земи. Срокът на договора е за една стопанска година – 2017-2018г.
На 31.07.2017г. „Крушево“ АД представлявано от
К.Н.Т. е сключил договор наем с който същите земеделските земи са преотдадени на ЕТ „К.К.“ Договорът е сключен за една
стопанска година за 2017/2018г.
На 30.07.2018г. е сключен договор № 28993
година за пренаемане на земеделска земя, с който С.В.П., като наследник на А.И.Т.
и наемодател е отдала под наем Р.Г.К. процесните зем.земи за срок от една
стопанска година 2018/2019г.
На 15.07.2019г. е сключен договор № 28993 година за
пренаемане на земеделска земя, с който С.В.П., като наследник на А.И.Т. и
наемодател, е отдала под наем Р.Г.К. процесните зем.земи. Срокът да договора е
за една стопанска година – 2019-2020г.
От разпитания по делото свидетел С.С. се
установи, че ищците по общо съгласие са отдавали съсобствените си земи земите
си за обработване на кооперацията в с.Е.А., но след сключването на договора за
аренда не могли да сключат нов договор
за наем.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание по чл.108 от ЗС.
При
предявен иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на предпоставките за уважаването му,
като докаже, че е собственик на вещта на соченото от него основание и че
ответникът я владее без основание.
По
отношение на направеното от ответника признание на иска следва да се има предвид
че съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК, признанието на иска се свързва със
специфични правни последици. То може да доведе до прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед заявеното признание, при такова
искане от ищеца. Съдът следва да постанови съдебния си акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора, като искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което
страната не може да се разпорежда – чл.237, ал.3 ГПК, по брачни искове – чл.324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл.334 ГПК, по искове за поставяне под
запрещение – чл.339 ГПК. Исковете за собственост не са сред посочените
изключения. Защитата на собствеността се състои на първо място, в съдебното
установяване, че ищецът е собственик. Това изисква доказването на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ
с допустимите за този способ доказателствени средства. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не
може да стане с признание на иска. Затова и направеното от ответника признание,
че ищците са собственици, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде
преценено от съда съгласно чл.175 ГПК. С оглед на гореизложеното, макар
исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не
се постановява решение при признание на иска. В този изричен смисъл е
налице съдебна практика на ВКС – решение № 20/ 07.04.2014 г., постановено по
гр.д. № 5289 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о. Поради гореизложеното
предявеният иск, независимо от заявеното от ответника следва да бъде разгледан
по същество, като се обсъдят всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, като се вземе
предвид и се извърши преценка на направеното от ответника признание по реда на
чл.175 ГПК в писменя отговор.
Законът не
забранява земеделска земя да бъде предоставяна за ползване по силата на договор
за наем, като ЗАЗ не съдържа изрична разпоредба, определяща договора за аренда
като изключителен способ за предоставяне ползването на земеделска земя, и в
този смисъл определянето на способа е въпрос на договорна свобода, която чл. 9 ЗЗД
предоставя на правните субекти. По съществото си договорът за аренда, подобно
на договора за наем, има за предмет ползването на земеделската земя, и в този
смисъл е изричната разпоредба на чл. 2,
ал. 1 ЗАЗ. Следователно, за времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /обн.
ДВ, бр. 13 от 2007 г., в сила от 7.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3/, сключването на договор за
аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да
извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите
участници в общността /ТР № 91 от 1.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г.
на ОСГТК/. Съдебната практика е константна, че
при сключен договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите
се уреждат по правилото на чл.
30, ал. 3 ЗС /Решение
№ 181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/11 г. на IV г. о., Решение № 4 от 18.02.2016
г. по гр. д. № 3322/15 г. на II г. о./. В случай, че договорът за аренда е сключен от
съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде
превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи
повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило на чл.
32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството от
съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността.
Следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с
по-малко от 50% идеални части, дори е да е вписан, не е противопоставим на
съсобствениците притежаващи повече от 50% от съсобствеността, в какъвто смисъл
е и трайната практика на ВКС/ Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 997/2017 г., I г. о., ГК и Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1251/2017 г., II г. о., ГК /.
Установи
се безспорно, че ищците са собственици на повече от половината идеални части от
съсобствеността - на ¾ ид.части от процесните земеделски земи, от което следва,
че договорът за аренда, в който С.П. е встъпила, като наследник на починалия
арендатор, не им е противопоставим. Арендодателят И. Констнтинов Писков притежава
по-малко от 50% от съсобствеността, поради което ответникът не разполага по
отношение на ищците с противопоставимо право да държи процесните имоти, с оглед
на което исковата претенция по чл. 108
ЗС се явява основателна.
При така
изложената фактическа обстановка съдът, намира за установено наличието на
всички изискуемите предпоставки на ревандикационната претенция спрямо
дружеството - ответник, а именно: ищците са собственици на процесните имоти,
владеенето на земеделските земи от ответника, както и липсата на правно
основание за това, което от своя страна е основание за уважаване на иска по чл. 108
от ЗС.
Предвид
уважаване на предявените искове и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищците съдебно-деловодни разноски от 450,00 лева, включващи
държавна такса от 50,00 лв. и адв. възнаграждение от 400, 00 лева.
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответника С.В.П., ЕГН ********** ***, че ищците
С.В.М., ЕГН: ********** ***, Й.Д.М.,
ЕГН ********** *** и И.Д.М., ЕГН ********** *** са собственици на 3/4
ид. ч. от следните поземлени имоти:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 27169.18.95 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: с Е.А., община К., област Б., местност „Ч.“,
с площ от 5559 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 18095, при граници и съседи
ПИ № 27169.18.96, ПИ № 27169.18.103, ПИ № 27169.18.102, ПИ № 27169.18.110, ПИ №
27169.18.159;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27169.30.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор
на АГКК с адрес на имота : с Е.А., община К., област Б., местност „Г.Ч.“, с
площ от 6257 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 030043, при граници и съседи ПИ
№ 27169.30.45, ПИ № 27169.30.32, ПИ № 27169.30.30, ПИ № 27169.61.217, ПИ №
27169.30.15, ПИ № 27169.30.44;
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 27169.40.71 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с Е.А., община К., област Б.,
местност „Ч.“, с площ от 7181 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 040071,
при граници и съседи ПИ № 27169.40.108, ПИ № 27169.40.63, ПИ № 27169.40.10
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН ********** *** да предаде
владението на ¾ ид.части от:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 27169.18.95 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор
на АГКК с адрес на имота : с Е.А., община К., област Б., местност „Ч.“, с площ
от 5559 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 18095, при граници и съседи ПИ
№ 27169.18.96, ПИ № 27169.18.103, ПИ № 27169.18.102, ПИ № 27169.18.110, ПИ №
27169.18.159;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27169.30.43 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД
-18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК с адрес
на имота : с Е.А., община К., област Б., местност „Г.Ч.“, с площ
от 6257 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 030043, при граници и съседи ПИ
№ 27169.30.45, ПИ № 27169.30.32, ПИ № 27169.30.30, ПИ № 27169.61.217, ПИ №
27169.30.15, ПИ № 27169.30.44;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27169.40.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-649/09.03.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с Е.А., община К., област Б., местност „Ч.“, с площ от 7181 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план 040071, при граници и съседи ПИ № 27169.40.108, ПИ № 27169.40.63, ПИ № 27169.40.10
на С.В.М., ЕГН: **********
***, Й.Д.М., ЕГН ********** *** и И.Д.М., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН
********** *** да плати на С.В.М., ЕГН: ********** ***, Й.Д.М., ЕГН ********** ***
и И.Д.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 450,00
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред Б.ки окръжен съд.
СЪДИЯ: