№ 405
гр. Варна , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20213100500148 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:41 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 13:41 часа, на второ четене се явиха:
Въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се
явява представител в съдебно заседание.
Въззиваемият П. Г. К., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат К.Т., редовно упълномощена и приета
от съда от първа инстанция.
Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 358 от 26.01.2021 година, както следва:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Пеков Казанджията“ №4-6, срещу решение №
260401/28.09.2020 г. по гр.д. № 3483/2020 г. по описа на ВРС, 25 състав, с
което е уважен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК и е прието
за установено, че отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че П. Г. К., ЕГН:
********** с адрес ****************************************** не
дължи заплащането на сумата от 2568.09 евро, представляваща главница по
договор за банков кредит от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на сезиране на съда 16.01.2013г. до окончателно
погасяване на задължението, сумата от 655.15 евро, представляваща редовна
лихва за времето от 15.06.2010г. до 19.08.2012г., 578.44 евро, представляваща
наказателна лихва за периода 15.07.2010г. до 15.01.2013г. и 511.71 лева
разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№537/2013г. по описа на ВРС, 31 с., представляващи предмет на образувано
ИД №201387170400093 по описа за 2013г. на ЧСИ № 717- Р.Т., като е осъдено
дружеството да плати и сумата от 1002.16 /хиляда и два лева и шестнадесет
ст./, представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се излага становище за неправилност на постановеното
решение.
Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е зачел
прекъсването на давността, в резултат на което искът е бил отхвърлен изцяло.
Въззивникът сочи, че с подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело № 93/2013г. на 24.01.2013г. (ПДИ е и връчена на ищеца на 15.02.2013г.)
е започнала да тече нова давност (от 01.03.2013г.), която е изтекла на
01.03.2018г. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че перемпцията е
настъпила по силата на закона на 24.01.2018г. и затова ППВС 3/1980г. не
намира приложение. Излага се, че в периода преди приемане на ТР от 2105г.
правните субекти са съобразявали поведението си с ППВС № 3/1980г. Сочи
се още, че в решението си първоинстанционния съд неправилно е игнорирал
факта на образуване на изпълнително производство, а е зачел единствено
влизане в сила на заповедта на изпълнение. Излага се също, че
2
новообразуваното изпълнително производство под № 83/2020г. на ЧСИ Р.Т. е
преди изтичане на давностния срок от 5 години и не може да се приравни на
дезинтересиране от страна на кредитора. Аргументира, че прекратяването на
изпълнителното производство не води до погасяване на материалното право,
поради което може да започне ново изпълнение за същото вземане.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
иска в неговата цялост, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна чрез процесуален
представител депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Позовава се на ТР № 47/1965 на ОСГК, която не е загубила
актуалност. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане
на разноски.
Адв. Т.: Запознати сме с доклада на делото и нямаме възражения.
Поддържаме писмения си отговор, като оспорваме въззивната жалба.
Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие и консултантско съдействие.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения списък по чл.80 от
ГПК и договор за правна защита и съдействие следва да бъдат приложени по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и консултантско съдействие от 02.12.2020г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
3
правилно и законосъобразно. Подробни съображения сме изложили в
писмения си отговор, както и такива по възраженията, отправени във
въззивната жалба като допълнителна аргументация, с цитираната съответна
съдебна практика.
Моля да ни присъдите сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ и
консултантско съдействие.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4