№ 10990
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110154785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу И. Б. С., С. Б. С. и С. И. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация
С.” ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: С. И. С. - 4/6, а И. Б. С. и С. Б.
С. по 1/6 от следните суми: 7704,50 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на сумата; 1057,24 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г.; 53,32 лв. -
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на сумата; 11,42 лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до
17.07.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.08.2023г. по ч.гр.д. № 41910/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, която
потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Д. Т., са подали отговори на исковата
молба, с които оспорват предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевират възражения за настъпила погасителна давност по отношение на
1
част от претендираните вземания. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 29.12.1990 г., се установява, че на посочената
дата Б.Й. С. и С. И. С. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 95, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“. Предвид
изложеното и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е
бил придобит по време на брака между Б.Й. С. и С. И. С., поради което към посочения
момент е представлявал съпружеска имуществена общност.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Б.Й. С. е починал
на 01.08.2017 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон: съпруга – С. И. С. и
две деца – С. Б. С. и И. Б. С.. По делото не са налице доказателства за извършени
разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по
силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че С. И. С. е наследила 4/6, а С. Б.
С. и И. Б. С. – по 1/6 от горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за
потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността.
Същевременно, от доказателствата по делото се установява, че на 27.02.2025 г. И. Б. С. се е
отказал от наследството, оставено от Б.Й. С., като на 03.04.2025 г. е постановено решение по
гр.д. № 11778/2025 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, за вписване на отказа в особената
книга при Софийски районен съд. Правната последица от вписания от И. Б. С. отказ от
наследството на своя баща Б.Й. С. се изразява в отпадане качеството на И. С. на наследник.
С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват
правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от
наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е
2
бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.не на наследството
- в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на
ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му
праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че
същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството
(в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).
Ето защо предявените спрямо И. Б. С. искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се
приеме, че единствено ответниците С. Б. С. и С. И. С. са били потребители на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2020 г. – 30.04.2022
г.). В този смисъл спрямо тях е доказано основанието (източниците) на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците С.
Б. С. и С. И. С., в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
3
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е
имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: хол, кухня и 2 стаи, като за
двата отчетни периода не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което на вещото
лице са представени протоколи от 16.05.2021 г., 11.05.2021 г., 04.05.2022 г. и 10.05.2022 г.,
поради което за двата периода има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на
отоплителните тела; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна
инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 206
куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за
процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в
стълбището били демонтирани на 11.09.2000 г.; за отчетния период 2020/2021 г. и 2021/2022
г. не е бил осигурен достъп за отчет на водомера, за което има протоколи от 16.05.2021 г.,
11.05.2021 г., 04.05.2022 г. и 10.05.2022 г., поради което има служебно изчислена ТЕ за БГВ
на база 4 броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на
денонощие за един потребител; същевременно, обаче, за 4 броя потребители не е представен
документ на вещото лице, поради което представя вариант на изчисление на ТЕ за БГВ за
един брой потребител на топла вода; технологичните разходи били извадени от общото
количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период не са били
погасявани.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 5456,02 лв., вместо
претендираните от ищеца 7704,50 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че
дължимата от ответниците С. Б. С. и С. И. С. главница за ТЕ за процесния период възлиза в
размер на 5456,02 лв., както и сумата от 53,32 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023
г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид гореизложеното, в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН,
както и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, отговорността на
ответниците се разпределя съобразно посочените от ищеца квоти в съсобствеността, респ. С.
Б. С. дължи 1/6 от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. 909,33 лв., както и 1/6 от
стойността на дяловото разпределение, т.е. 8,88 лв. за посочения по – горе период, а С. И. С.
дължи 4/6 от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. 3637,34 лв. и 4/6 от
стойността на дяловото разпределение, т.е. 35,55 лв.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъдат разгледани наведените от процесуалния представител на
ответниците правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност, по които съдът
приема следното:
4
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 26.07.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.07.2023 г. се
явяват погасени по давност вземанията за м.05.2020 г. Вземането за цена на доставена
топлинна енергия за м.06.2020 г. е възникнало 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което предвид датата на подаване на заявлението – 26.07.2023 г. давността за
него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в размер на 5431,27 лв. На следващо
място, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е доказано
предоставянето на услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 53,32 лв.
Предвид гореизложеното С. Б. С. дължи 1/6 от стойността на потребената топлинна
енергия, т.е. 905,21 лв., както и 1/6 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 8,88 лв. за
посочения по – горе период, а С. И. С. дължи 4/6 от стойността на потребената топлинна
енергия, т.е. 3620,84 лв. и 4/6 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 35,55 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
5
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора (в този смисъл са Решение
№ 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
6379/2023 г., и др.).
Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия в общ размер на 5431,27 лв.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 715,30 лв., поради което и
съобразно квотите им в съсобствеността, С. Б. С. дължи 1/6, т.е. 119,21 лв. за посочения
период, а С. И. С. дължи 4/6, т.е. 476,86 лв., до които суми предявените срещу тях искове по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 226,53 лв. – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 581,64 лв. – държавна такса в
исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като
претендира и възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв., т.е. общо 1608,17 лв. за заповедното и исковото производство.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца се дължат разноски в общ размер на 941,33 лв. От така определените разноски и
предвид посочените от ищеца квоти в съсобствеността, С. Б. С. дължи 156,88 лв., а С. И. С.
дължи 627,55 лв.
Всеки от ответниците претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. за заповедното производство и 1000 лв. за исковото производство, съобразно
представените по делото договори за правна помощ и съдействие. Своевременно
релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно, като аргументите за това са следните:
По отношение на претендираните от всеки от ответниците разноски за заповедното
производство:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., е прието, че
заповедното производство е уредено като едностранно, като подаването на възражение в
срока по чл. 414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по
чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е
прераснало в исково, разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в
този смисъл са още Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на
ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. № 6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен
състав и др.).
По отношение на претендираните от всеки от ответниците разноски за исковото
6
производство:
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, както и липсата на фактическа и
правна сложност на спора, настоящият съдебен състав приема, че размерът на
претендирания от всеки от ответниците адвокатски хонорар за исковото производство
следва да се намали от 1000 лв. на 400 лв. По отношение на ответниците С. Б. С. и С. И. С.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на по 119,03 лв., а
по отношение на И. Б. С. следва да се присъди сумата от 400 лв., тъй като предявените
срещу него искове са отхвърлени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“,
БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 3620,84 лв.,
представляваща 4/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.6.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх.
„Д“, ап. 95, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането; 476,86 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
17.07.2023 г.; 35,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41910/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
3620,84 лв. до пълния предявен размер от 5136,33 лв.; за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 476,86 лв. до пълния предявен размер от 704,83 лв. и изцяло за сумата от
7,61 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“,
БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 905,21 лв., представляваща
1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.6.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95,
ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането; 119,21 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
17.07.2023 г.; 8,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41910/2023 г. по описа на СРС, ГО,
7
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
905,21 лв. до пълния предявен размер от 1284,08 лв.; за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 119,21 лв. до пълния предявен размер от 176,21 лв. и изцяло за сумата от
1,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, срещу И. Б. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено И. Б. С. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми:
1284,08 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане
на вземането; 176,21 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г.; 8,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
26.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и 1,90 лв. - лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023г. по ч.гр.д. №
41910/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95,
да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 627,55 лв. – разноски
за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95,
да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 156,88 лв. – разноски
за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 119,03 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 119,03 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на И. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х.С.“, БЛОК, вх. „Д“, ап. 95, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9