Р Е Ш Е
Н И Е
№ I-103 01.11.2018г.,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в открито заседание на
двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
При секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията
Върбанова въззивно гражданско дело № 1377 по описа за 2018 година на Окръжен съд-Бургас
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,офис сграда Лабиринт, ет.2,офис 4, против
Решение № 1594/19.07.2018г.,постановено по гр.д.№ 851/2018г. по описа на
РС-Бургас.
С обжалваното решение са
отхвърлени исковете на въззивника-ищец
–за приемане за установено спрямо ответника И.А.А.,че дължи на дружеството
следните суми: 939,39 лева,представляваща главница по договор за паричен заем №
2667408,сключен на 25.10.2016г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и ответника;
97,59 лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.11.2016г.- до
23.05.2017г.;45 лева такса по договора; 485,92 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.11.2016г. до
23.05.2017г.;59,27 лева, представляваща лихва за забава,дължима за периода от
23.11.2016г. до 26.10.2017г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението на 27.10.2017г. до пълното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4854/30.10.2018г. по
ч.гр.д.№ 8119/2017г. по описа на БРС.Първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете с мотива, че цедиране на вземанията не е било надлежно съобщено на
длъжника- ответник.
Във въззивната жалба се
твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно; изтъкват се доводи за това, че длъжникът
е следвало да се счита за уведомен за прехвърляне на вземането по-късно в хода
на исковото производство с връчване на препис от исковата молба, за което се
цитира Решение № 78/09.07.2014г. на ВКС, постановено по т.д.№ 2352/2013г. на
ІІт.о. ТК .Въззивното дружество намира,
че ответникът А. е бил уведомен за цесията с връчване на исковата
молба,още преди назначаване на
особения му представител, като се
цитират решение на Окръжен съд-Благоевград и Решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ВКС,
І т.о.Моли се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете, претендира се
присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от юрисконсулт Малчева, която поддържа
въззивната жалба и моли уважаването й.
Постъпил е писмен
отговор по въззивната жалба, предявен от
адвокат Силвия Михайлова от АК-Бургас с адрес: гр.Бургас,ул.“Генерал Гурко“№
17,ет.1, с
който оспорва въззивната жалба
като неоснователна; заявява, че поддържа всички направени от нея възражения,
изложени в писмения отговор по исковата молба; моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на адв.възнаграждение съобразно
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия
И.А. се представлява от адвокат Михайлова- назначен от съда особен
представител.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Производството е с правно
основание чл.422 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо,както и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателите,заявени във всяка от въззивните жалби,Бургаският
Окръжен съд намира за необходимо да изложи само следното:
С решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане; Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.3 ГПК.
Аналогично становище е застъпено
и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.,
постановено по спор между същите страни след допускане на касационното обжалване.
В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на
чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд-Бургас
споделя изцяло посочената задължителна
практика, но намира, че в настоящият случай процесуалната фигура на особения
представител,назначен на ответника А. по реда на чл.47,ал.5 ГПК и комуто е
изпратен за писмен отговор препис от исковата молба, респ.- от уведомлението за
цедираното вземане, не може да замести уведомяването на длъжника за цедиране на същото вземане.
Това е така, тъй като само при
личното уведомяване на длъжника, на упълномощен от длъжника представител и/или
при уведомяване на лице,пребиваващо на
адреса на длъжника със задължение да го уведоми за цедираното вземане,
законодателят презюмира, че длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може валидно да
изпълни задължението си.В случай, че се
приеме обратната теза, поддържана от въззивното дружество в жалбата му , би се
стигнало до постановяване на позитивно за
цесионера /въззивника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД / съдебно решение,респ.-
издаване на изпълнителен лист срещу длъжник, който не е уведомен и не знае по
какви причини следва да изпълни някакво
парично притезание на кредитор, с който
не е имал облигационна обвързаност.
По изложените съображения и
препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, като
по този начин ги прави и свои мотиви, Бургаският Окръжен съд намира въззивната
жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
С оглед
изхода по спора и на основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по
въпроса за разноските, за което съобрази следното
Съобразно разрешенията в т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител в
хипотезата на чл.
47, ал. 6 ГПК, се назначава с акт на съда - определение, от който произтича
и неговата представителна функция. Това представителство, съобразно чл.
36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният
представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение от ищеца, независимо от
изхода на делото, за всяка съдебна инстанция. Възнаграждението следва да бъде
разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед
постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл.
47, ал. 6 ГПК е винаги дължимо, като може да бъде възмездено като разноски
при определен изход на спора. След като особен представител на страната по
разглеждания ред може да бъде само адвокат съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца/въззивника/ възнаграждение, следва
да бъде определен от съда, като този размер се съобразява с указаното в чл.
36, ал. 1 ЗА вр. с Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Горепосочените разрешения следва да намерят приложение и при определяне на
хонорара на особения представител на ответника И.А., за което
на въззивното дружество следва да бъде указано: в 1-седмичен срок от
съобщението да заплати по депозитната
сметка на БОС сумата от 300лева,представляваща възнаграждение за особения
представител на въззиваемия А.,като при неизпълнение на това указание в срок ще
бъде постановено осъждането й и издаден изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1594/19.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 851/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за особения представител на въззиваемия И.А.А. във въззивното производство пред БОС в
размер на 300 лева и УКАЗВА на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,офис сграда Лабиринт,
ет.2,офис 4: в 1-седмичен срок от съобщението
да заплати по депозитната сметка на БОС
тази сума от 300лева, като при неизпълнение на това указание в срок ще
бъде постановено осъждането й и ще бъде
издаден изпълнителен лист.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационнно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.