Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тетевен ,15.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд , първи състав,в открито заседание
на осми юни през две хиляди и двадесета година:
Председател: Ани Георгиева
Секретар Петя Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията Георгиева
гражданско дело № 894
по описа на Тетевенският районен съд за 2019 год., за да се произнесе –
съобрази:
Предявени
са два обективно съединени осъдителни
иска с правна квалификация чл.146 ал.2 във вр. с чл.143 ал.2 и чл.149 от СК.
Производството
е по иск, предявен от З.А.И. действаща със съгласието на майката Д.М.У. ***
срещу ответника А.А.И..
В исковата молба се твърди ,че преди около
две години родителите на ищцата - Д.М.У. и А.А.И. се разделили и тя заедно с
майка се преместили трайно да живеят в дома на родителите на майката на ищцата в
гр. *** *** . От тогава и до сега ищцата живее само при майка си, единствено тя
се грижи за нейното отглеждане и издръжка, а баща и А.А.И. не и дава каквато и
да е издръжка, въпреки, че имал достатъчно финансови възможности за това.
Същият се занимавал с дърводобив и има добри доходи и въпреки това не
изпълнявал това си родителско задължение. Ищцата е ученичка в VIII клас на СУ „Г.Бенковски“ в
гр.Тетевен за настоящата учебна година, имала повишени потребности с оглед
възрастта, както и от дрехи,
обувки,пособия за училище, храна. Майка и трудно се справяла, тъй като работела
сезонно и получава само детските, което обаче е крайно недостатъчно. Счита, че
ответника като неин баща следва да и
заплаща месечна издръжка в размер на по 150/сто и петдесет/лева месечно за една
година назад, начиная от датата на
завеждане на делото 08.11.2019г., или дванадесет вноски по 150лв. общо в размер
на 1800лв., както и издръжка за в бъдеще по 200/двеста/лева месечно, начиная от
завеждане на делото, до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
отменяване, ведно със съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска. В срока по
чл.131 не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно
заседание ищцата се явява с адв. Т.Ц. от ЛАК и поддържа иска , ответника се
явява, оспорва исковата молба .
Тетевенският
районен съд , след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От съжителството
на ищцата с ответника на ***г е родено
детето З.А.И. , видно от представеното по делото удостоверение за раждане
№618510 изд. въз основа на акт за раждане №90 от 29.04.2005г на община Т ,
същата за 2019/2020г е ученичка в *** ***
в осми клас .Родителите на ищцата са се разделили около година преди подаване
на иска , като за ищцата се грижи нейната майка и двете живеят при родителите
на майката видно от представеният и приет по делото социален доклад на
ДСП-Тетевен .
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства удостоверението
за раждане и социалният доклад на Дирекция социално подпомагане-Луковит . При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК,
право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се
издържа от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК
определя реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка може да я
търси.По отношение на иска по чл.149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска, който в настоящият случай е предявен на дата 08.11.2019г.От
представените от страните писмени доказателства се установява, че ищцата с
майка си живее при родителите си в гр. Тетевен
. Майката на ищцата видно от справката от НАП на дата 13.01.2020г. е сключила
трудов договор с „Гриин Енерджи” Ябланица и работи на длъжност „Продавач
консултант ” на безсрочен трудов договор, като видно от социалния доклад същата
получа възнаграждение в размер на МРЗ -610лв, също така получава и семейните помощи за детето .
От своя страна видно от справка НАП ответника няма регистриран трудов договор ,но
съобразно приетия по делото социален доклад същия няма трудов договор ,но
намира временно работа в дърводобива ,притежава недвижим имот представляващ
72,732 кв.м. от земя и 1/30 ид. част от жилищна площ от сграда с РЗП 180 кв.м.,
съобразно справка от община Тетевен
находящ се в гр. Тетевен ,м. Г. ,
същият съобразно справка от агенция вписвания притежава и ПИ от 1450
кв.м. в гр. Тетевен , мест. Рс трайно
предназначение земеделска земя и трайно ползване овощна градина , имот идентификатор *** ***
,като върху имота е наложена възбрана по изп.д.№ *** ***
/2016г. на ЧСИ П.Л., ПИ с идентификатор *** ***
от 5 115 кв.м. с трайно предназначение земеделска земя и начин на
ползване Изоставено трайно насаждение .
Видно от справката по Наредба № 14/2009г.ответника има само една дъщеря и няма
други малолетни и непълнолетни деца за които да полага грижи.
С оглед на
всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че : Задължението за издържане
на ищцата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея
втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление
на Министерски съвет №320 от 20.12.2018г за определяне на нов размер на
МРЗ за страната , същата става в размер
на 560 лв. за 2019г. , а съобразно Постановление на Министерски съвет № 350 ОТ 19 12.2019г. за определяне
размера на минималната работна заплата за страната е в размер на 610 лв. за
2020г.
Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда ,
че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален
размер на издръжката считано от 01.01.2020г е 152,50 , лв. Правото на децата да получат издръжка от своите родители в случая от бащата
е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило
пълнолетие дете ". При настоящата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя и
не е под законоустановеният минимум .
При определянето на частта от цялостната
издръжка, която следва да поеме всеки от родителите, е необходимо
да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да
се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под
формата на семейни помощи за деца /детски добавки/,
в т. смисъл т.2 от Постановление №5 от
1981 г. на Пленума на ВС.
Съдът като взе предвид и становището
на Дирекция социално подпомагане-Тетевен , което потвърждават изнесените в исковата
молба факти с едно допълнение ,че по делото се установява ,че майката на ищцата
от месец януари работи и е с трудово
възнаграждение минимална работна заплата , а доходите на ответника са
непостоянни , като за ищцата се грижи приоритетно нейната майка и баба и дядо
по майчина линия и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че
месечно за детето З.А.И. са необходими и
достатъчни 180 лв.месечно , като отхвърля за остатъка от претендираните 200лв
месечно ,а именно за 20 лв. Това действително е непълнолетно дете имащо нужда
както от храна , консумативи , облекло ,още по-вече и от техника и ползване на
интернет във връзка с обявеното извънредно положение в страната предвид COVID-19 и дистанционното обучение . По
делото не се установи ответникът да дължи издръжка и на други ненавършили
пълнолетие деца, което съдът счита, че определената издръжка е в неговите възможности.Действително в доклада
на ДСП-Тетевен е записано ,че бащата няма постоянни доходи, намира си временно
работа в дърводобива , но същия не е подал отговор , не е оспорил факта ,че
няма възможности за заплащане на по-висока издръжка, а съдът изрично в
разпореждането си е указал съобразно разпоредбата на чл.161 от ГПК ,че с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите ,за които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства , ответника не е
представил такива за доходите си , нито е представил доказателства ,че е
регистриран в бюрото по труда най-малко като търсещ работа, а единствено от
справката от НАП е видно ,че същия няма регистриран трудов договор.Правото на
детето да получава издръжка от своя баща е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ".
При настоящата нормативна уредба както е
посочено по-горе съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.При
преценка на размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде
осъден да заплаща на непълнолетното си дете следва да бъдат съобразени не само
нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия я. В
настоящият случай не се установи ответникът да работи , освен установеното в
доклада на ДСП-Тетевен , но
съобразно Постановление N: 5 от
16.11.1970 г., Пленум на ВС т.11- Не се освобождават от задължението за
издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни.
Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. При преценка на иска съдът
съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка, освен законоустановено е и
морално и нравствено задължение на родителя, предвид необходимостта от
осигуряване на условия и възможности за едно добро съществуване на децата. В
този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде предимство на
задоволяване нуждите на детето си, пред
своите собствени, дори това от своя страна да налага изтърпяването на известни
житейски лишения и трудности.
Поради изложеното, съобразявайки нуждите на
детето , факта ,че майката към момента
е работи и получава минимална работна
заплата и се грижи за непълнолетната си дъщеря с помощта на родителите си ,то семейните
помощи , които получава за детето не биха могли да покрият изцяло неговите
нужди .
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че
иска с правно основание чл.143 ал.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК за детето
Димитър Валентинов Димитров следва да бъде уважен за сумата 180 лева, в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска като така определения
размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата
исковата молба –08.11.2019г . до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, а за детето
По отношение на втория обективно
съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с който се претендира издръжка
за детето З.А.И. за минал период по 150
лв. месечно за всяко начиная от 08.11.2018г.
до датата на подаване на иска в съда 08.11.2019г, видно от социалният доклад по
делото родителите на ищцата са се разделили през 2017г. и след раздялата ищцата
и майка и живеят при бабата и дядото по майчина линия в гр. Тетевен , ул.
Козница №55. От страна на ответника не бяха предоставени никакви доказателства
,че същия е предоставял на дъщеря си издръжка
след като се е разделил с нейната майка . Съдът приема констатациите в
доклада на ДСП-Тетевен и относно факта ,че към настоящия момент потребностите
на детето се задоволяват преимуществено
от майката Д.У. , като не са установени данни за подкрепа от страна на бащата
ответник по делото . Ответника е бил и консултиран от служители на ОЗД към ДПС Тетевен за родителските му
задължения и отговорности с препоръка за
подкрепа на другия родител.Съдът взема предвид и факта ,че детето е било по-малко , но се претендира
издръжка в размер малко над минималната за 2019г, то съдът намира същия, като
така определен размер на издръжката от 150 лв. е доказана и дължима , начиная
от 08.11.2018г до датата на подаване на иска в съда 08.11.2019г.
На основание разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане
на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно
уважения размер на издръжката и по двата обективно съединени иска в общ размер
на 259,20 лева за иска по чл.143 ,ал.2 от СК и
72 лв.за иска по чл.149 от СК, както и да заплати сумата от 300лв.
дължими на ищцата за процесуално представителство на един адвокат
.
Съдът допуска предварително изпълнение на решението на
основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН ********** *** , мах. *** ***
да
заплаща за детето З.А.И. , род. на ***г, ЕГН ********** ***- действаща със съгласието на
своята майка Д.М.У. с ЕГН ********** на основание
чл.143, ал.2 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на180 /сто и
осемдесет /лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба - 08.11.2019 год. в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, като до
претендирания пълен размер от 200 лв. отхвърля иска , а именно за сумата от 20 лв., като недоказан
.
ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН ********** *** , мах. *** ***
да
заплаща за детето З.А.И. , род. на ***г, ЕГН **********
*** на
основание чл.149 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 150 /сто и лева / лева
месечно или общо сумата от 1800/хиляда и осемстотин /лева , представляваща издръжка за минало
време за период от 08.11.2018г до датата на подаване на иска в съда 08.11.2019г
,.
ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН ********** *** , мах. *** ***
да заплати по
сметката за държавните такси на районен
съд Т сумата от 259,20 лева., представляваща държавна такса по делото,
съобразно уважения размер на издръжката по чл.143 ал.2 от СК , както и 5 /пет/
лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН ********** *** , мах. *** ***
да заплати по
сметката за държавните такси на районен
съд Тетевен сумата от 72 лв. представляваща държавна такса по
делото, съобразно уважения размер на издръжката по чл.149 от СК , както и 5
/пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН ********** *** , мах. *** ***
да заплати на З.А.И.
, ЕГН ********** *** , действаща със съгласието на своята майка Д.М.У. с ЕГН **********
сумата от 300 лева направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението
на осн. чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните
–19.06.2020 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: