РЕШЕНИЕ
№ 21272
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от Т. АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело №
20221110116639 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от **********, в качеството
му на управител на *********** с адрес: гр. ********“, против Б. В. Ц., с която по реда на
чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на **** с адрес: гр. ********“, сумата 1 225.52 лева, включваща
неплатени вноски към фонд „**********“, както и неплатени вноски за управление и
поддръжка на общите части на сградата, начислени за периода от 01.01.2016 г. до 10.12.2021
г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71634/2021 г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 71634/2021 г. по описа на СРС, 161 с-в, която не е влязла в законна сила, поради
подадено възражение от ответника. Твърди, че с решение по т. 2 от дневния ред на
проведено на 11.04.2019 г. общо събрание на етажните собственици се приело, че
********** следва да извършва дейностите по управление и поддръжка на ЕС. С решение
по т. 3 от дневния ред е прието дружеството да предприеме действия по събиране на стари
задължения на етажни собственици, съгласно предоставен списък от касиера. С решение по
т. 4 е постигнато съгласие да бъдат предприети съдебни действия срещу длъжниците на ЕС
със задължения над 120 лева. В тази връзка, било установено, че собственикът на
апартамент № 11 от ЕС – ответникът Б. В. Ц. има неизплатени задължения към ЕС на обща
стойност от 1 225.52 лева, начислени за периода от 01.01.2016 г. до 10.12.2021 г., която сума
включва: 140 лева – сбор от двадесет и осем месечни вноски за фонд „*******“, всяка от
които по 5 лева, начислени за периода от 01.09.2020 г. до 10.12.2021 г.; 9,35 лева – сбор от
пет месечни вноски, представляващи такса за почистване на ЕС, всяка от които в размер на
1,87 лева, начислени за периода от 01.09.2019 г. до 31.01.2020 г.; 9,80 лева - сбор от пет
месечни вноски, представляващи такса за почистване на ЕС, всяка от които в размер на 1,96
лева, начислени за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г.; 1,87 лева – такса за почистване
на общите части за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г.; 3,92 лева – сбор от две такси за
почистване на ЕС, всяка от които по 1,96 лева, за периода 01.08.2020 г. – 30.09.2020 г.; 15,36
1
лева – осем месечни вноски от по 1,92 лева, всяка за такса за почистване на ЕС, начислени за
периода от 01.10.2020 г. до 31.05.2021 г.; 5,88 лева - три месечни вноски от по 1,96 лева
всяка за такса за почистване на ЕС, начислени за периода от 01.06.2021 г. до 31.08.2021 г.;
2,00 лева - такса за почистване на ЕС, начислена за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г.;
2,05 лева - такса за почистване на ЕС, начислена за периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г.;
4,20 лева – две месечни вноски от по 2,10 лева всяка за такса за почистване на ЕС,
начислени за периода от 01.11.2021 г. до 10.12.2021 г.; 6,72 лева – двадесет и осем месечни
вноски от по 0,24 лева всяка за ел. енергия на общи части на ЕС, начислени за периода от
01.09.2019 г. до 10.12.2021 г.; 32,76 лева – двадесет и осем месечни вноски от по 1,17 лева
всяка за ел. енергия на общи части на ЕС, начислени за периода от 01.09.2019 г. до
10.12.2021 г.; 70,00 лева – двадесет и осем месечни вноски от по 2,50 лева всяка за
поддръжка на асансьора на ЕС, начислени за периода от 01.09.2019 г. до 10.12.2021 г.; 168
лева – двадесет и осем месечни вноски от по 6,00 лева всяка за такса за управление на ЕС,
начислени за периода от 01.09.2019 г. до 10.12.2021 г.; 97,65 лева – пет месечни вноски от по
19,53 лева всяка за така за дограма на ЕС, начислени за периода от 01.08.2021 г. до
10.12.2021 г.; 4,00 лева - две месечни вноски от по 2,00 лева всяка за режийни разходи на ЕС,
начислени за периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2016 г.; 30 лева – десет месечни вноски от по
3,00 лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от 01.03.2016 г. до
31.12.2016 г.; 10 лева – две месечни вноски от по 5,00 лева всяка за фонд „*******“,
начислени за периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2016 г.; 200 лева - десет месечни вноски от по
20,00 лева всяка за фонд „*******“, начислени за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г.; 6
лева - две месечни вноски от по 3,00 лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за
периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г.; 30 лева - десет месечни вноски от по 3,00 лева
всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г.; 40
лева - две месечни вноски от по 20,00 лева всяка за фонд „*******“, начислени за периода от
01.01.2017 г. до 28.02.2017 г.; 100 лева - десет месечни вноски от по 10,00 лева всяка за фонд
„*******“, начислени за периода от 01.03.2017 г, до 31.12.2017 г.; 42 лева - дванадесет
месечни вноски от по 3,50 лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; 120 лева - дванадесет месечни вноски от по 10,00 лева всяка за
фонд „*******“, начислени за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; 24,50 лева – седем
месечни вноски от по 3,50 лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от
01.01.2019 г. до 31.07.2019 г.; 30 лева – три месечни вноски от по 10 лева всяка за фонд
„*******“, начислени за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; 20 лева – четири месечни
вноски от по 5 лева всяка за фонд „*******“, начислени за периода от 01.04.2019 г. до
31.07.2019 г.
С оглед изложеното,моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ЕС
процесните вземания, в общ размер на 1 225.52 лева, начислени за периода от 01.01.2016 г.
до 10.12.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Б., е
подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на задълженията за периода от 01.01.2016 г. до 14.12.2018 г. Излага
съображения относно приложението на разпоредбата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2025 г. ищецът оттегли претенцията
си на основание чл. 232 ГПК поради изтекла погасителна давност за следните суми: 4,00
лева - две месечни вноски от по 2,00 лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за
периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2016 г.; 30 лева – десет месечни вноски от по 3,00 лева
всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г.; 10
лева – две месечни вноски от по 5,00 лева всяка за фонд „*******“, начислени за периода от
01.01.2016 г. до 28.02.2016 г.; 200 лева - десет месечни вноски от по 20,00 лева всяка за фонд
„*******“, начислени за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2016 г.; 6 лева - две месечни
вноски от по 3,00 лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от 01.01.2017
г. до 28.02.2017 г.; 30 лева - десет месечни вноски от по 3,00 лева всяка за режийни разходи
на ЕС, начислени за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г.; 40 лева - две месечни вноски от
по 20,00 лева всяка за фонд „*******“, начислени за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г.;
100 лева - десет месечни вноски от по 10,00 лева всяка за фонд „*******“, начислени за
2
периода от 01.03.2017 г, до 31.12.2017 г.; 42 лева - дванадесет месечни вноски от по 3,50
лева всяка за режийни разходи на ЕС, начислени за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.;
120 лева - дванадесет месечни вноски от по 10,00 лева всяка за фонд „*******“, начислени
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. В проведеното открито съдебно заседание
ответникът не възрази относно оттеглянето, поради което и производството по настоящото
дело бе прекратено в частта за гореописаните суми, като прекратителното определение е
влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 71634/2021г. по описа на СРС, 171 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 14.02.2022
г. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество. Предявените искове са за признаване на установено, че ответникът дължи да
заплати на ищеца суми, представляващи месечни вноски за управление и поддържане на
общите части, вноски за режийни разходи, вноски за фонд „Ремонт и управление“ на
етажната собственост относно апартамент №11, *******, ж.к.******* намират правното си
основание в чл. 422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
„*****“ ЕООД се легитимира като управител на ****т на сграда с адрес гр. *******,
въз основа на влезли в сила решения по протокол от ОС на ЕС от 11.04.2019 г. и сключения
въз основа на него Договор за възлагане на управление на *********** от 19.08.2019 г., и
последващи решение от 22.07.2021 г. и Договор за възлагане на управление на ***********
от 20.10.2025г.
Въз основа на последния ********** се явява легитимиран управител към момента
на подаване на заявлението и исковата молба да предяви исковете.
С решение от 11.04.2019 г., съответно по т. 2 и т. 6.2. от дневния ред, са взети
решения да се заплаща месечна такса в размер от 6.00 лева на апартамент за услугата
„професионален домоуправител“, както и сумата за фонд „*******“ да се намали от 10 на 5
лева на месец, считано от 01.04.2019 г. В протокола от същото проведено общо събрание е
взето решение по т. 4 да се увеличи заплатата на чистачката от 60.00 на 80.00 лева, като й
сепредлагат и допълнителни 10.00 лева на месец за закупуване на белина, почистващи
препарати и други за почистване на входа.
С решение на ОС на ЕС от 18.05.2020 г. по т.3. е приета оферта за ремонт на покрив и
козирка от фирма „****“ ЕООД, във връзка с която е взето решение да се преведат 3 000.00
лева по сметката на ЕС в каса фонд „Ремонт и обновление“.
По делото е представен и протокол от проведено ОС на ЕС на 22.07.2021 г., като по т.
2 от дневния ред е взето решение да се преподпише договора с фирма ********** за срок от
1 година за сумата от 6.00 лева на самостоятелен обект, а в т. 3.3 е взето решение да се
начисли сумата от 5 000.00 лева в срок от 8 месеца за подмяна на дограмата.
Към доказателствената съвкупност е приет и констативен протокол от **** г. от
управителя на ********** – ******, от който се установява дължимите вноски към **** от
ответника Б. Ц. за режийни разходи, стари задължения, фонд „Ремонт“ и „такса управление
на ЕС“ на стойност 1 225.52 лв.
От приложения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 09.05.1991 г. се установява, че процесният имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда-блок № ***е
собственост на **** Б.ов Ц. и ********* Ц.а съгласно заповед № ****** г.
Ответната страна не оспорва твърденията, изложени в исковата молба, относно
обстоятелството, че се явява титуляр на правото на собственост по отношение на
самостоятелен обект в процесната ***********, а именно на апартамент №****** в режим
на ***********, находяща се на адрес в гр. ******По делото е приет като доказателство
договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
3
09.05.1991 г., от който се установява, че **** Б.ов Ц. и ********* Ц.а са придобила
процесния имот по силата на договор за покупкопродажба, ведно 0.635 % идеални част от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното
място.
Видно, от приложените по делото протоколи от ОС на ЕС от 11.04.2019 г., 18.05.2020
г., 22.07.2021 г., както и от представения констативен протокол от 09.12.2021 г., размерът на
вноските за управление и поддръжка на общите части на сградата и на вноските за фонд
„Ремонт на ЕС“ са определени, като са взети решения на цитираните дати на общите
събрания на ОС на ЕС, в т.ч. е взето решение как да се разпределя между етажните
собственици възнаграждението, дължимо на професионалния домоуправител в периода
01.09.2019 г. – 10.12.2021 г., като са именували същото такса „управление на ЕС“. В случая
ищецът претендира от ответника вноски за поддръжка и управление на общите части в общ
размер на 222.43 лева, включваща „такса почистване на ЕС“ и такса „управление на ЕС“.
Ищецът претендира отделно вноски за управление и отделно вноски за поддръжка на общи
части. Съобразно дадената със ЗУЕС легална дефиниция така формулирани, всички тези
вземания реферират именно към задължението на етажния собственик да заплаща вноски за
поддръжка или управление на общите части на етажната собственост. Въз основа на
представените по делото протоколи за проведени общи събрания и взетите на същите
решения, съдът намира тази претенция за основателна за сумата от 222.43 лева, формирана,
както следва: по 5 лева на месец за поддръжка и управление на общите части на обитател за
28 месеца (означена като такса „такса почистване на ЕС“ в протоколите от проведени общи
събрания), доколкото не е спорно, че апартаментът на ответника се намира на трети
жилищен етаж и не се твърди да е обитаван от повече от едно лице, а въз основа на
решението, взето от ОС на ЕС, проведено на 11.04.2019 г., се дължи и възнаграждение на
професионалния управител за периода от 01.09.2019 г. – 10.12.2021 г. (за 28 месеца) в
размер на 6 лева на месец за апартамент.
По отношение на претендираните такси за „ел.енергия общи части на ЕС“,
„ел.енергия за асансьора на ЕС“, за „поддръжка на асансьора на ЕС“, както и за „режийни
разходи на ЕС“, съдът намира, че същите са недоказани. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал.
1, т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Правомощията да определи размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, е на общото събрание на собствениците съгласно нормите на чл.11, ал.1, т.5 вр.
чл.51 ЗУЕС. Видно от представените протоколи от проведени общи събрания на етажните
собственици на 11.04.2019 г., на 18.05.2020 г. и на 22.07.2021 г. липсват взети решения, от
които да се направи извод за обстоятелството как е определен размерът на паричните вноски
за поддържането на общите части за исковия период, наименовани от ищеца като такси за
„ел.енергия общи части на ЕС“ в общ размер от 6.72 лева за периода от 01.09.2019 г. до
10.12.2021 г.; за „ел.енергия за асансьора на ЕС“ в общ размер от 32.76 лева за периода от
01.09.2019 г. – 10.12.2021 г.; такси за „поддръжка на асансьора на ЕС“ в общ размер на 70.00
лв. за периода от 01.09.2019 г. – 10.12.2021 г., както и за „режийни разходи на ЕС“ в общ
размер от 24.50 лева за периода от 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г. Предвид изложеното,
претенциите на ищеца за признаване за установено дължимостта на посочените такси за
„ел.енергия общи части на ЕС“, „ел.енергия за асансьора на ЕС“, за „поддръжка на
асансьора на ЕС“, както и за „режийни разходи на ЕС“ следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претендираните суми за „Фонд *******“, както и за такса „Дограма
за периода 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г., съдът намира следното:
Чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС предвижда, че собствениците са длъжни да заплащат разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд "**********", съразмерно с притежаваните идеални части от общите части.
Несъмнено е съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 ЗУЕС, че в правомощията на ОС
на ЕС е освен да определя размера на паричните вноски към фонд "**********", а също да
приема план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в
общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в
4
техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и одобрява
годишния отчет на управителния съвет (управителя) за изпълнението му; да приема
изменения в плана за извършване на ремонти, когато се налагат непредвидени разходи.
Несъмнено е също така, че решенията за извършването на ремонти на общите части се
вземат от общото събрание на ЕС, което следва да се произнесе и по финансовия аспект на
ремонтните дейности – да одобри бюджет, да гласува разходването му, вкл. ако средствата
във фонд „**********“ не са достатъчни, да вземе решение как да се разпределят тези
разноски между етажните собственици.
Глава четвърта ЗУЕС регламентира поддържането, ремонта и основното обновяване
на общите части в сграда в режим на ***********. Видно е от разпоредбите на тази глава,
че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите
части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата (чл. 48, ал. 3 ЗУЕС).
Съгласно § 1, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗУЕС, „необходим ремонт" е дейност за привеждане
на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите,
с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на
сградата и самостоятелните обекти в нея, а „неотложен ремонт" е дейност за
предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации,
водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и
други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. За
извършване на необходим ремонт съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУЕС се отпускат финансови
средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя). Общото събрание
утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни документи. Последното
предполага провеждане на събрание, на което извършеният от УС разход (без надлежно
взето решение от ОС) да бъде валидиран именно на проведено общо събрание на етажните
собственици.
Чл. 49 ЗУЕС регламентира реда за извършване на неотложен ремонт. В случаи, когато
сградата или отделният вход в режим на *********** се нуждаят от неотложен ремонт, с
решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от
фонда по чл. 50 ЗУЕС (фонд „**********). Съгласно ал. 2, когато във фонда по чл. 50
липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет
(управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение
за набиране на средства за извършването на ремонта. Ал. 3 предвижда, че ако общото
събрание не бъде свикано или не вземе решение по реда на ал. 2, председателят на
управителния съвет (управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на
общината или района за обстоятелствата по ал. 1. Съгласно ал. 4 кметът на общината или
района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в
срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да
осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца. Заповедта се
съобщава на председателя на управителния съвет (управителя) и може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на етажната собственост. Ако заповедта по ал.
4 не е изпълнена в срок или е допуснато предварително изпълнение по нея, неотложният
ремонт се извършва от кмета на общината или района, в срок до три месеца от изтичане на
срока за ремонт по ал. 4. В тези случаи въз основа на заповедта и платежните документи за
извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината или района за
събиране на вземането по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 49, ал. 5 ЗУЕС).
Разпоредбите на ЗУЕС, цитирани по-горе, са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Доколкото същите са установени в обществен интерес и засягат широк кръг лица, нормите
са императивни и задължителни за съобразяване от етажните собственици. За да възникне
задължение за съответния етажен собственик да финансира ремонт на общите части в
5
сградата в режим на *********** в хипотеза извън ежемесечните вноски, които следва да
внася във фонд „**********“, или следва да има взето решение на ОС за извършването на
ремонта, или ако същият е неотложен – взето решение за разпределение на необходимите за
извършването му средства между етажните собственици, а ако такова не е взето – действия
следва да бъдат предприети от кмета на общината или района чрез следването на
установената в закона административна процедура.
Видно от протокола за проведено общо събрание на 11.04.2019 г., в т. 1 от него е
обективирано решение на мнозинството от ЕС по т.6.2 от дневния ред, съгласно което
сумата за ремонт следва да се намали от 10 лева на 5 лева, считано от 01.04.2019 г. Въз
основа на представените по делото протоколи за проведени общи събрания и взетите на
същите решения, съдът намира тази претенция за основателна за сумата от 50.00 лева,
формирана, както следва: по 5 лева на месец за „Фонд *******“ на обитател за 4 месеца за
периода от 01.04.2019 г. – 31.07.2019 г., както и по 10 лева на месеца за „Фонд *******“ на
обитател за 3 месеца за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. По отношение на
претенцията за дължима такса за „Фонд *******“ в размер от 140.00 лева, представляваща
28 месечни вноски по 5 лева всяка, начислени за периода от 01.09.2020 г. до 10.12.2021 г.,
съдът намира претенцията за основателна до размера от 80.00 лева (5 х 16 месеца),
доколкото не е спорно, че апартаментът на ответника се намира на трети жилищен етаж и не
се твърди да е обитаван от повече от едно лице, като за разликата над 80.00 лева искът е
неоснователен.
В случая по отношение на разноските за извършване на ремонти, част от които се
твърди да са дължими от ответника, и без да се обсъжда дали те по естеството си са били
неотложни, необходими или полезни, съдът намира за необходимо да посочи, че е било взето
решение на проведеното на 18.05.2020 г. общо събрание на ЕС. На същото по т. 3 от дневния
ред е взето решение да се извърши ремонт на покрив и на козирка. Гласуван е бюджет за
тези ремонти в размер на 3000 лева. На проведеното общо събрание на ЕС на 22.07.2021 г. е
взето решение по т. 3.3 от дневния ред да се подмени дограмата с общите части. Гласуван е
бюджет за неотложни ремонти в размер на 5 000.00 лева, които да се съберат за срок от 8
месеца. Не се установява кои други неотложни ремонти извън смяната на дограмата и
извършването на ремонт на покрив и на козирка е следвало да се включат в сумата 8 000.00
лева. Ето защо и въз основа на това решение, взето от общото събрание, съдът намира, че за
етажните собственици е възникнало задължение за заплащане на разходите за извършване на
този ремонт, съразмерно с притежаваните идеални части от общите части (арг. от чл. 6, ал. 1,
т. 9 ЗУЕС). Съгласно представена по делото разписка за извършено плащане ищецът е
посочил, че разходите за смяна на дограма са в размер на сумата 10 005.90 лева. В исковата
молба ищецът е посочил, че ответникът дължи вноска за „такса дограма на ЕС“ в общ
размер от 97.65 лева, представляваща пет месечни вноски по 19.53 лева, начислени за
периода от 01.08.2021 г. – 10.12.2021 г.,т.е. по-малко от 158.57 лева (изчислено съобразно
идеалните части, които притежава ответникът). Ето защо и с оглед принципа на
диспозитивното начало и фактът, че страните не спорят, че ответникът е собственик на 0.635
% ид.ч. от общите части на сградата, то и припадащата му се част от тези разходи за ремонт
възлизат на сумата 97,65 лева, за която този иск е доказан по основание и размер.
За пълнота следва да се посочи, че направеното с отговора на исковата молба
оспорване на законността на взетите от ОС на ЕС решения и протоколите от тях е извън
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и цели да заобиколи специалния ред за
обжалване на решенията на ОС на ЕС, уреден в чл. 40 от ЗУЕС, поради доводите в тази
насока което не следва да се разглежда в настоящото производство. Ето защо, съдът приема,
че са налице валидно взети решения на ОС на ЕС, от които ответникът е обвързан, тъй като
са влезли в сила. В ЗУЕС е уреден специален ред и е предвиден преклузивен срок, в който
етажният собственик може да потърси от съда защита като предяви иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
и да поиска отмяна на незаконосъобразните решения на ОС на ЕС. Оспорването на взетите
решения от ОС на ЕС от ответника в настоящото производство под формата на възражение
е недопустимо, тъй като по този начин се цели да бъде заобиколен специалния ред за
оспорването им. Целта на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за чието предявяване е предвиден
6
преклузивен срок, е да стимулира етажния собственик активно да участва и контролира
провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите
решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната
сфера на конкретен собственик. Ирелевантно е дали ответникът е бил надлежно уведомен за
взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за спазването на
едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване взетите решение на
ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в
което производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност /и то само по
въведените с исковата молба пороци/, взетите решения на ОС се стабилизират и следва да
бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол, какъвто ответникът
цели да бъде осъществен в настоящото производство. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
решенията на общото събрание на етажните собственици подлежат на изпълнение в
определените в тях срокове, а в случай, че такива не са определени – в 14-дневен срок от
оповестяването им в етажната собственост. От това следва, че изпълнението на взетите
решения на ОС на ЕС има срочен характер и не е необходима нарочна покана за плащане,
тъй като срокът кани етажните собственици.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. При направено възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за
недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на етажната
собственост поради това, че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30
дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на
фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила
възражението. Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който
то се основава – че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни
за една календарна година.
Доколкото нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто
смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, IV ГО/,
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал условието на чл.51, ал.2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му
имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и
да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова
декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено
решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи.
Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС и невписването в
книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да
приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на
разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително,
невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява
неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл.7, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.5
ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение
изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗУЕС /в посочения смисъл – решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022 г.
на ВКС, I ГО/.
В представеното по делото писмо от „*******“ ЕАД, съдържащо справка за периода
01.01.2016 г. – 10.12.2021 г. за обект, находящ се на адрес: гр. ***********“, бл. ********* с
клиентски номер № ****** за ответника **** Ц., се установява потребление за доставена
електрическа енергия, т.е. данните от справката представляват индиция за престой в
Република България повече от 30 дни за исковия период. При това положение съдът достига
до извод, че имотът в периода от 01.09.2019 г. – 10.12.2021 г. се е ползвал от собственика
**** Ц. или от трето лице, поради което и възражението по чл. 51, ал. 2 ЗС не е доказано.
По изложените съображения искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за
признаване на установено спрямо ***********, находяща се на адрес: гр. ***********“,
******, че ответникът дължи на ищеца сумата от 50 лв., представляваща главница за
незаплатени такси към Фонд „Ремонт на ЕС“ за периода от м. януари 2019 г. до м. юли 2019
г. включително, сумата от 54.43 лева, представляваща такси „Почистване на ЕС“ за периода
от 01.09.2019г.-10.12.2021 г., сумата от 168.00 лева, представляваща такса „Управление на
7
ЕС“ за периода от 01.09.2019 г. до 10.12.2021 г., сумата от 97.65 лева, представляваща такси
„Дограма на ЕС“, начислени за периода от 01.09.2019 г. – 10.12.2021 г., сумата от 80 лева,
представляваща главница за незаплатени такси към Фонд „*******“ за периода от 01.09.2020
г. – 10.12.2021 г., следва да бъде уважен, като за разликата над 80.00 лева до претендирания
размер от 140.00 лева искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите за следните суми: сумата от 6.72 лева, представляваща
такса „*******С“ за периода от 01.09.2019 г. – 10.12.2021 г., сумата от 32.76 лева,
представляваща такса „*****ода от 01.09.2019 г. – 12.12.2021 г., сумата от 70.00 лева,
представляваща такса „поддръжка на асансьора на ЕС“ за периода 01.09.2019 г.- 10.12.2021
г., и сумата от 24.50 лева, представляваща главница за незаплатени такси за „Режийни
разходи на ЕС“ за периода от 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г. искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции. Ищецът е представил
списък на разноски, от който е видно, че претендира адвокатски хонорар в исковото
производство в размер на 400 лв., държавна такса за исковото производство – 25.00 лева,
заплатен депозит за особен представител – 400.00 лева, държавна такса за заповедното
производство – 25.00 лева. От ответната страна не е релевирано възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар. Ето защо при съобразяване на уважената част от исковете на ищеца
ще се присъдят за разноски в общ размер на 593.99 лв., от които 25.00 лева – държавна такса
в заповедното производство по съразмерност и 568.99 разноски в исковото производство по
съразмерност.
При този изход на спора разноски се следват и на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не се
претендират.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. Ц., ЕГН ********** , с адрес: гр.
***********“, бл. ********* дължи на ***********, находяща се на адрес в гр.
***********“, ****** чрез управителя ********** с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************* на основание 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗУЕС сумата от 50 лв.(формирана от 3 месечни вноски по 10 лева и 4 месечни вноски по 5
лева), представляваща главница за незаплатени такси към Фонд „Ремонт на ЕС“ за периода
от м. януари 2019 г. до м. юли 2019 г. включително, сумата от 54.43 лева (формирана от 5
месечни вноски по 1.87 лева, 5 месечни вноски по 1.96 лева, 1 вноска по 1.87 лева, 2
месечни вноски по 3.92 лева, 8 месечни вноски по 1.92 лева, 3 месечни вноски по 1.96 лева,
1 месечна вноска по 2.00 лева, 1 месечна вноска по 2.05 лева и 2 месечни вноски по 2.10
лева), представляваща такси „Почистване на ЕС“ за периода от 01.09.2019г.-10.12.2021 г. и
сумата от 168.00 лева (формирана от 28 месечни вноски по 6 лева), представляваща такса
„Управление на ЕС“ за периода от 01.09.2019 г. до 10.12.2021 г. и сумата от 97.65 лева
(формирана от 5 месечни вноски по 19.53 лева), представляваща главница за незаплатени
такси „Дограма на ЕС“ за периода от 01.08.2021 г. – 10.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. №
71634/2021 г. по описа на СРС, 171 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. Ц., ЕГН ********** , с адрес: гр.
***********“, бл. ********* дължи на ***********, находяща се на адрес в гр.
***********“, ****** чрез управителя ********** с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************* на основание 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
8
ЗУЕС дължи сумата от 80.00 лева, представляваща главница за незаплатени такси към Фонд
„*******“ за периода от 01.09.2020 г. – 10.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 80.00 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 71634/2021 г. по описа на СРС, 171
състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че Б. В. Ц., ЕГН ********** , с
адрес: гр. ***********“, бл. ********* дължи на ***********, находяща се на адрес в гр.
***********“, ****** чрез управителя ********** с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************* на основание 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗУЕС следните суми: сумата от 6.72 лева (формирана от 28 месечни вноски по 0.24 лева),
представляваща такса „Електричесна енергия за асансьора на ЕС“ за периода от 01.09.2019 г.
– 10.12.2021 г., сумата от 32.76 лева (формирана от 28 месечни вноски по 1.17 лева),
представляваща такса „Електрическа енергия за асансьора“ за периода от 01.09.2019 г. –
12.12.2021 г., сумата от 70.00 лева, (формирана от 28 месечни вноски по 2.50 лева),
представляваща такса „поддръжка на асансьора на ЕС“ за периода 01.09.2019 г.- 10.12.2021 г.
и сумата от 24.50 лева (формирана от 7 месечни вноски по 3.50 лева), представляваща
главница за незаплатени такси за „Режийни разходи на ЕС“ за периода от 01.01.2019 г. –
31.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 71634/2021 г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА Б. В. Ц., ЕГН ********** , с адрес: гр. ***********“, бл. ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ***********, находяща се на адрес в гр.
***********“, ****** чрез управителя ********** с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************* сумата от 568.99 лв. разноски в исковото
производство по съразмерност и сумата от 25.00 лева – държавна такса в заповедното
производство по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9