Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
София, 19.05.2025 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа гр.д. № 2981/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество (КОНПИ), с която са предявени срещу М.Е.Б. искове с правно основание чл.141
ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 61 100 лева,
както следва:
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ТЕРМО ПАРТНЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ВИ ЕС ЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ЯНИРА“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ЛАБИРИНТ - 55“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
51 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 100 лева, представляващи капитала
на „СТОПАНАГРО-2000“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на ”И.Г.ТУРС” ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „БИЗНЕС ФОРМУЛА 2013“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ВИ ПИ ЕС 3“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
1 000 дружествени дяла
с номинал от 1 лев всеки, на обща стойност 1 000 лева, представляващи
капитала на „ФЕЙС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********. с едноличен собственик и управител
М.Б.;
500 дружествени дяла с
номинал от 10 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ВЕНИ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител
М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ПЕПСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ТБ ПЕРФЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ИМОТИ БОБИ КО“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б..
Ищецът твърди, че
ответницата М.Е.Б. е обвинена в престъпление за това, че чрез използване на
документи с невярно съдържание е направилa опит да
получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери -
в общ размер на 128 617,60 лв. като престъплението попада в предметния
обхват на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ. С протоколно определение, влязло в
сила на 21.06.2018 г. по НОХД № 1945/2018 г. по описа на СГС, е одобрено
постигнато между СГП и обвиняемия споразумение, с което лицето се е признало за
виновно. В образувана проверка по ЗПКОНПИ комисията е установила, че в периода
14.01.2009 г. – 14.01.2019 г. проверяваното лице е придобило недвижими имоти,
получавало е парични суми от трети лица (чрез наложен платеж), извършвало е
погасителни вноски по кредити, придобило е дялове от търговски дружества.
Твърди, че е налице несъответствие между законния доход на ответника и
придобитото имущество, като несъответствието е значително – в размер на 1 403 141,15
лв. Позовава се на получени суми от трети лица – чрез наложен платеж в периода
2014 г. – 2016 г., които са в общ размер на 1 209 929,34 лв. и които
счита че са паричен поток с неустановен законен произход и неустановено
действително основание за получаването им. Поради безспорното обстоятелство, че
сумата не е установена като налична в края на проверявания период, ищецът прави
единствения възможен извод, че сумата е разходвана, поради което следва да се
включи в разходите на лицето за проверявания период. Оспорва твърденията на
проверяваното лице, че сумите са с произход – продажба на стоки, както са
декларирани и пред НАП, като счита, не се доказва законния произход на
средствата за осъществяване на декларираната търговска дейност. Твърди, че през
проверявания период ответницата е с отрицателен нетен доход – минус
1 336 190,30 лв. Претендира отнемане на дружествени дялове, налични в
партимониума й, на стойност 61 100 лева, като
счита, че ответницата не е разполагала със законни средства за придобиването
им.
Ответницата оспорва
исковете. Оспорва твърдението, че декларираните пред НАП
доходи не са законни. Поддържа, че средствата, получени от наложени платежи в
размер на 1 209 929,34 лв., представляват доход от продажба на стоки,
като съобразно установената от НАП надценка от 7%, с която е работила ответницата,
за търговската й дейност следва да се начислят съответните разходи, така както
са установени от икономическата експертиза по делото. Оспорва извода за
значително несъответствие, надвишаващо 150 000 лв. и оспорва извода на
ищеца на отрицателен нетен доход, като сочи, че по смисъла на закона нетният
доход представлява свободни, разполагаеми средства. Позовава се на практиката
на ЕСПЧ – решенията по дела „Йорданов и др. с/у България“ и „Тодоров и др. с/у
България“, в които се приема, че за да бъде конфискацията в съответствие с
изискванията на КПЧОС и Протокол 1 към нея, националните органи следва да
установят престъпна дейност или административно нарушение, които да довели до
придобиване на имуществото и връзка между тази дейност и подлежащото на
отнемане имущество. Оспорва да е налице връзка между данъчното престъпление, за
което е осъдена ищцата и имуществото, предмет на предявените искове.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Правото по чл. 141
ЗОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се
отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на следните
предпоставки:
1) проверяваното лице да
е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в
чл. 108 ЗОНПИ;
2). ответникът да са
придобил в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е
установен законен източник, като несъответствието между стойността на
имуществото (а не сбора на разходите) и нетния му доход следва да надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период; несъответствието следва да се разбира като увеличение
на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период;
3). за всяко конкретно
имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на
средства;
4). в случай че предмет
на отнемане е паричната равностойност на липсващо или отчуждено имущество, сумите
следва да са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период;
5). законност на
намесата в мирното
ползване на притежанията - установена или предположена чрез логически
обосновано съждение причинно-следствена връзка между имуществото, чието
отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното лице (престъпление или
административно нарушение, установено по съответния ред).
С ТР №4/2021 г. на ОСГК
на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява „имущество“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник
подлежат на отнемане, съответно – подлежи ли на отнемане паричната
равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество. С цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на
пар.1 т.4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, но не и задълженията („собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях“). Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето
от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в
полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако
отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от
„приобретателя“. „Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa
нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa
нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт
нa нетния доход зa
проверявания пepиoд. Едва когато такова
несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на
проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и
дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество
и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания
период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при
което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото
в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва
имущество, което да подлежи на отнемане.“ С тези мотиви ВКС приема, че при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ
не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период. Прилагайки същия подход по т.2 на ТР №4/2021 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че „Предмет на
отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им
функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в
по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и
останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на
отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето
или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по
чл.153 ЗОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не
предвижда такава възможност.“. В тежест на КОНПИ е да докаже какво
имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на
проверявания период. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не
са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират
превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно
липсва предмет на отнемане - поради което и не подлежат на отнемане.
При прилагане на ЗОНПИ
съдът следва да съобразява и охраната на права и законни интереси, гарантирани
от законодателни актове от по-висш ранг, в случая – Конвенция за защита правата
на човека и основните свободи (Европейската конвенция за правата на човека,
КЗПЧОС) и Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (Париж, 20.III.1952 г.), които са приети и ратифицирани от Република
България и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ са част от вътрешното
право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. С член 1 на Протокол № 1 се установява
правото на мирно ползване на притежания за всяко физическо или юридическо лице,
като ограничение в правото се допуска само в интерес на обществото и съгласно
условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. В
този смисъл следва да се съобразят дадените от ЕСПЧ разяснения в решенията по
делото Йорданов и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, от 26
септември 2023 г. и делото Тодоров и
други срещу България, жалби № 50705/11 и 6 други от 13 юли 2021 г. В
посочените две решения ЕСПЧ приема, че за да бъде конфискацията по Закона от
2012 г. в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1,
националните органи трябва да установят престъпна дейност или административно
нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на имуществото,
подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество
(така § 138 от решението по делото Йорданов и други с/у България). Цитираните
решения разясняват основни предпоставки при засягане на правото по чл. 1 от
Протокол №1 ЕКПЧ, касаещи конфискация на имущество, която не е основана на
присъда и се явяват приложими и към сега действащия закон, по който се
разглежда настоящото дело.
С решението по делото Тодоров и
други срещу България
ЕСПЧ обосновава изискването към националните съдилища да представят подробности
за престъпното поведение и да покажат аргументирано, че имуществото би могло да
е придобито от престъпна дейност. С решението по делото
Йорданов и други с/у България ЕСПЧ посочва, че „буди безпокойство … очевидната презумпция, направена в Закона от 2012
г., че ответниците в производствата за отнемане не само са замесени в
неуточнени престъпни или незаконни дейности, но и че това е било така в
продължение на много години (сравни съображенията по делото Тодоров и други, цитирано по-горе, §
206). Тази особеност произтича от общия подход на Закона от 2012 г., който
счита, че не е необходимо да се търси установяване на такива дейности, но
въпреки това очевидно предполага, че те са източник на имуществото, което
трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната престъпност
понякога може да прибягва до по-сложни методи за придобиване на имущество,
което затруднява проследяването на произхода му, той не може да не отбележи
същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна гаранция, съдържаща
се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се установи някаква връзка
между имуществото, което трябва да бъде отнето, и предикатното престъпление.“.
В мотивите на цитираното решение съдът приема, че „за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с
изискванията на член 1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като
противовес на разгледаните по-горе потенциални недостатъци, националните
съдилища да предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или
административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по
обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното
имущество.“ В противен случай намесата в правата на жалбоподателите, дори и
да е преследвала легитимна цел от общ интерес, не е пропорционална на тази цел
и е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Доколкото сега
действащия ЗОНПИ от 2018 г. приема идентичен подход при установяване на
условията за отнемане на имуществото като Закона от 2012 г., съдът намира, че
разясненията, дадени от ЕСПЧ по предходните закони за гражданска конфискация,
са относими и в разглеждания случай. В подобен смисъл е и практиката на ВКС: Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№
4647 по описа за 2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024
г. по гр. д. № 3939 по описа за 2023 г. на IV г.о. и др.,
в които се приема, че доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване
на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и
проверка за пропорционалност и следва да установи дали престъпната дейност е
довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е
връзката между тази дейност и въпросното имущество.
Първите две и последните
две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е
придобито със средства от законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на придобиването. При
установяване на първите две предпоставки – че проверяваното лице е привлечено
като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и че общо за целия
проверяван период има несъответствие между придобитото имущество и законните
доходи в размер, надвишаващ 150 000 лв., съдът следва да пристъпи към
изследване на третата предпоставка, като следва да преценява имущественото
състояние на ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане
на което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с
разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи. След това
следва да се обсъди дали има установена по съответния ред престъпна дейност или
административно нарушение, извършени от проверяваното лице и дали може
логически да се обоснове съждение за причинно-следствена връзка между
имуществото, чието отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното
лице.
1.
При изследване дали е налице първата предпоставка съдът
съобрази следното:
Представено е по делото
уведомление от Софийска градска прокуратура с вх. № 9707/2011 от 07.11.2018 г.,
че срещу лицето М.Е.Б. е внесен обвинителен акт за повдигнати обвинения за
престъпления по 256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК. Престъплението по чл.256, ал.2 НК попада в обхвата на чл. 108, ал. 1,
т. 18 ЗОНПИ, поради което, съдът приема, че са налице предпоставките за
образуване на проверка срещу М.Е.Б.. С протокол № 579 от 14.01.2019 г. е
образувана проверка по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ. Периодът на проверката е от 14.01.2009
г. до 14.01.2019 г.
Установява се от
справка от Национална база данни „Население“, че М.Е.Б. е с постоянен адрес ***.
В имуществото, отнемане на което се претендира, са включени единствено
дружествени дялове. Следователно, на основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ,
компетентен да разгледа предявените искове e СГС.
От изложеното следва,
че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предявеният иск е
насочен срещу обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл.
108 ЗОНПИ и контролирани от него юридически лица.
2.
При изследване дали е налице втората предпоставка съдът
съобрази следното:
За
да е налице втората предпоставка, следва да бъдат установени:
- доходи, приходи и
източници на финансиране, законните източници на доходи;
- размерът на извършените
обичайни и извънредни разходи от ответниците, в това число разходите за
издръжка съобразно данните на Националния статистически институт и разходите за
пътуване;
- вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество;
- наличието на значително
несъответствие (надвишаващо 150 000 лв.) между стойността на придобитото
имущество и нетния доход в проверявания период – увеличение, превишаващо 150 000
лв. на имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и края на
изследвания период;
На отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобитото имущество (чл. 1, ал. 2 ЗОНПИ) като
това е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник
(чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ). Производството по отнемане на незаконно придобито имущество
се образува от Комисията, когато може да се направи обосновано предположение,
че дадено имущество е незаконно придобито (чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ). Обосновано
предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ).
Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ „имущество“ е всякакъв
вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени
вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. Съгласно § 1, т. 3 ДР
на ЗОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период.
Както бе посочено
по-горе и съобразно ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ не
участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период. Несъответствието следва да се разбира
като увеличение на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период. Въз основа на изложеното, съдът приема, че следва
да се извършват последователно следните действия: 1. Да се определи стойността
на притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период. 2. След сравнение на
двете суми, ако имуществото се е увеличило, следва да се прецени дали
превишението надхвърля 150 000 лв. 3. В случай, че е налице превишение с повече
от 150 000 лв. между притежаваното имущество в началото и в края на
периода, следва да се определи дали това превишение е необосновано – несъответстветно на законния доход на лицето. Преценката се
извършва като сравнят размерът на законния доход, намален с размера на
разходите на проверяваното лице и семейството му за процесния период и придобитото
имущество, налично в патримониума на ответника. В
подобен смисъл е практиката на ВКС: решение № 147/16.09.2019 година,
постановено по гр. д. № 1998/2018 година и решение № 191/15.02.2021 година,
постановено по гр. д. № 4769/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение
№ 50116/03.04.2024 година по гр.д. № 36988/2021 година, ВКС, ГК, ІV г. о. и др.
От представените
писмени доказателства, заявените от ищеца фактически твърдения и заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (отговор на 8-ма задача)
се установява, че след анализ на предоставените по делото документи и проверка
в банките с налични активни банкови сметки на ответника вещите лица се
констатирали, че в началото на проверявания период (14.01.2009 г.) ответницата М.Е.Б.
е имала парични средства по банкови сметки в размер на 7,47 лева, дялове в
дружество Красна-МВ ЕООД на стойност 2 500,00 лева, лек автомобил и
недвижими имоти, както следва: 1). УПИ в с. Пролеша, общ. Божурище, с площ от
680 кв.м. и 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна
сграда, 2). Поземлен имот в с. Пролеша, общ. Божурище, с площ от 4 998
кв.м и 3). Поземлен имот в с. Пожарево, общ. Божурище, с площ от 2 999 кв.м.
В края на проверявания период (14.01.2019 г.) ответницата има дружествени
дялове на стойност 75 731 лв. и е придобила 24 кв. м. от общински имот - реална
част от УПИ в с. Пролеша, общ. Божурище, цялото с площ по графични данни 680
кв. м. – по реда на чл.4 от Закона за общинската собственост, на стойност 338,80
лв. Недвижимите имоти е продала за сумата от 13 299 лв. От изложеното
следва, че имуществото на ответника в проверявания период се е увеличило със
стойност, която обаче не превишава 150 000 лв. Това е
самостоятелно основание да бъде отхвърлен иска. За пълнота на изложението
съдът ще направи икономически анализ, за да установи дали превишението в
имуществото на ответницата в края а периода, в сравнение с началото му, е
необосновано – несъответстветно на законния й доход.
I.
Относно
доходите:
Установява се от
съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 14.01.2009
г. - 14.01.2019 г. ответницата Б. е получил доходи от трудови
правоотношения (осигурителен доход) общо в размер на в общ размер на 1 036,52
лева, доходи от извънтрудови правоотношения, декларирани в справки по чл.
73 от ЗДДФЛ, в периода в размер на 25,88 лева, обезщетение от НОИ в
размер на 175,23 лева. За същия период е усвоила кредити в размер
3 150,00 лева и е получила доходи от продажба на недвижими имоти в
общ размер на 13 299,00 лева.
Установява се още от
представените писмени доказателства, че в проверявания период ищцата е получила
средства от наложен платеж от трети лица през Еконт Експрес
ООД и през Спиди АД и превод в системата на Western Union в общ размер на 1 209 929,34
лева.
Съдът приема, че
посочените суми, получени от ответницата чрез наложени платежи през Експрес ООД,
Спиди АД и Western Union,
представляват доход на лицето, като кредитира варианта на експертизата по
въпрос 6 – съобразява становището на вещите лице, изготвено въз основа на
специалните познания в областта на счетоводството и икономическата наука, като
приема за основателни и изложените от ответницата правни доводи. Посочените
суми, видно от доказателствата по делото и констатациите на експертизата, са декларирани
от ответницата с годишни данъчни декларации за 2014 г., 2015 г., 2016 г., като
са посочени като доход от друга стопанска дейност с код по КИД 47.91 „Търговия
на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“. С Протокол от НАП
№-22221116227827-073-001 от 10.10.2017 г. е извършена проверка на М.Б., с която
са установени получените приходи от наложени платежи. В
резултат на направените констатации от ТД на НАП лицето е задължено да подаде
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като отчете не само
приходите от получените наложени платежи, но и разходите. Разходите са
установени от органа по приходите, като е използвана средната надценка, с която
лицето извършва продажби - 7%.
Съдът приема, че
твърденията на ответницата за произхода на средствата се потвърждават както от
констатациите на компетентния контролен орган (НАП), така и от естеството на
получените преводи (всичките са от различни физически лица, със стойност между
7 лв. и 510 лв., като в преобладаващата си част не превишават 100 лв.). В
същото време ищецът нито сочи, нито представя доказателства средствата да са
получени от друга, забранена от закона дейност.
По изложените
съображения следва да се приеме, че получените суми от физически лица чрез
наложен платеж в общ размер на 1 209 929,34 лева представляват доход на лицето
от търговска дейност с установен източник - Търговия на дребно чрез поръчки по
пощата, телефона или Интернет.
Следователно, общият
размер на доходите на проверяваното лице, включващи доходи от трудови и
нетрудови правоотношения, обезщетения от НОИ, продажба на недвижими имоти,
усвоени кредити и търговия на дребно в процесния период следва да се приеме
съобразно Приложение №3 – Вариант 2 от експертизата и е в размер на 1 227 672,07
лева.
В обобщение, от така
изложеното съдът приема, че общият размер на доходите, приходите и
източниците на финансиране на ответника Б. за периода 14.01.2009 г. -
14.01.2019 г., включващ трудови
доходи, обезщетения от НОИ, продажба на
недвижими имоти, заеми от кредитни институции и доходи от търговска дейност, е 1 227 672,07
лева.
II.
Относно
разходите:
Установява се от
справката от НБД „Население“, че ответницата няма непълнолетни деца или съпруг.
Установява се от
приетата по делото счетоводна експертиза, че съгласно официално обявени данни
на НСИ за издръжка на 1-членни домакинствата за процесния период, изчисленият
общ размер на разходите за издръжка на домакинството на ответницата е в размер
на 52 383,82 лева. Извършените разходи за регистрация на ЕТ са в
размер на 15,00 лева, а разходите за погасителни вноски по кредити са в
общ размер на 2 577,30 лева. Разходите за осъществяваната през 2014
г., 2015 г. и 2016 г. търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет,
изчислени на база установената от органа по приходите надценка, с която работи
лицето (7%), са в размер на 1 130 775,09 лв. (съгласно
Приложение №3 – Вариант 2 от експертизата).
Съдът не приема
съображенията на ищеца за включване в разходите на проверяваното лице сумата от
88 940,00 лева, изтеглена от ответницата от разплащателна сметка с IBAN: ***нешънъл Асет Банк
АД с титуляр „Ремакс Контрол 55“ ЕООД –
дружество, чиито законен представител е Б.. След проверка в счетоводството на
дружеството вещите лица са установили, че счетоводното отражение на изтеглени
суми от разплащателна сметка на юридическото лице е заприхождаване на сумата в
брой в касата на дружеството по сметка 501. Съдът приема, че при получаване на
сумата ответницата е действала в качеството си на законен представител на
дружеството „Ремакс Контрол 55“ ЕООД, съответно –
сумата не е постъпила в нейния патримониум като
физическо лице, съответно – не е напуснала патримониума
на дружеството, като съдът възприема становището на експертизата, че паричните
средства са на юридическото лице, т.е. сумата е сменила местоположението си от
разплащателната сметка в банка - в брой, в касата на дружеството.
В обобщение, от така
изложеното съдът приема, че общият размер на разходите на проверяваното лице
в периода 14.01.2009 г. - 14.01.2019 г., включващ включващи обичайни
разходи за издръжка, разходи за погасяване на предоставени заеми и регистрация
на ЕТ и разходи за осъществявана търговска дейност, е 1 185 751,22
лева.
III.
Относно стойността
на придобитото имущество:
Според приетото в т.1
на ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС незаконно придобито и подлежащо на отнемане
може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което
съществува в патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да
бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно
придобито. Ето защо ВКС постановява в цитираното ТР, че „не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период“. Ето защо не следва да се
съобразяват активите, които ответницата е придобила и впоследствие е отчуждила
и които не са налични в патримониума й в края на
проверявания период. Следва да се съобразят наличните активи, които съгласно
представените писмени доказателства и приетата експертиза са следните:
-
24 кв. м. от УПИ III 176, кв. 28 с.
Пролеша, общ. Божурище, придобити с Договор за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост по реда на гл. 4 от ЗОС и чл. 37 ал. 1 и ал. 3 и
чл. 38 от Наредба за реда за придобиване, управление, разпореждане с общинско
имущество по чл. 8 ал. 2 от ЗОС от Община Божурище. Стойността на имота за
ищцата е 338,00 лева.
-
разходи за придобиване на дружествени
дялове в търговски дружества – за учредяване или покупка на дружествени дялове,
за дружества, както следва: „Кристина Комерс“ ЕООД, „Ремакс
Контрол“ ЕООД, „Давидов 777“ ЕООД, „София Хулд“ ЕООД,
„Термо Партнерс“ ЕООД, „Ви Ес Ел“ ЕООД, „Ви Ес Ел В Груп“ ЕООД, „Янира“ ЕООД, „Медицински център дерматология и венерология“
ООД, „Стопанагро 2000“ ООД, „Амбулатория за групова
практика за първична дентална помощ Дива Дент-България“ ООД, „Амбулатория за
групова практика за първична дентална помощ Дива Дент-България“ ООД, „Транс Интернешънал спед 2010“ ЕООД,
„И.Г. Турс“ ЕООД, „Бизнес формула“ ЕООД, „Ви Пи Ес 3“
ЕООД, „Фейс груп“ ООД, „Вени 2000“ ООД, „Пепстрой“
ЕООД, „Тринити Хеликс“ ЕООД, „ТБ Перфект“ ООД и
„Имоти Боби Ко“ ЕООД – на обща стойност 66 566,00 лева.
В обобщение, от така
изложеното съдът приема, че общият размер на придобитото имущество от проверяваното
лице в периода 14.01.2009 г. - 14.01.2019 г.,
включващо налични в патримониума му активи – недвижим
имот и дружествени дялове от търговски дружества, е в размер на 66 904,80 лева.
IV.
Относно наличие на несъответствието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между нетните доходи и стойността на
придобитото имущество за периода 14.01.2009
г. - 14.01.2019 г.:
Нетният доход на
ответницата се формира по реда на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, като от доходите,
приходите и източниците на финансиране се извадят извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Изчислен по този начин, нетният доход е
в размер на 41 920,85 лв.
(1 227 672,07 лева -
1 185 751,22 лева = 41 920,85 лв.). Общата стойност на придобитото имущество е 66 904,80 лева.
Доколкото общата стойност на придобитото имуществото превишава нетния
доход на ответницата за процесния период с 24 983,95 лева, съдът
приема, че не е налице значително несъответствие по смисъла на чл.107, вр. §
1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ - установеното несъответствие не надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период.
От изложеното следва,
че и втората предпоставка не се установява, а именно – не е налице
несъответствие между придобитото имуществото и нетния доход, което надвишава
150 000 лв. за целия проверяван период.
Съобразно извършения
икономически анализ и установеното от него, съдът приема, че не са налице
предпоставките за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество – не се доказва имуществото на ответника в проверявания период се е
увеличило със стойност, която да
превишава 150 000 лв. и не е налице несъответствие между придобитото
имуществото и нетния доход, което надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период (установеното несъответствие е в размер на 24 983,95 лв.).
3. Независимо от горното и за пълнота на изложението
следва да се посочи, че не е налице и последната предпоставка за
уважаване на иска, която е възложена в доказателствена тежест на ищеца, а
именно – престъпна дейност или административно нарушение, за
които се твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на
отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество.
При изследване на
последната предпоставка – законност на намесата в мирното ползване на притежанията,
съдът намира следното:
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства,
че с одобрено от съда споразумение от 21.06.2018 г. ответницата е призната за виновна
в това, че от 13.02.2009 г. до 04.08.2009 г. като управител на две юридически
лица и чрез използване на документи с невярно съдържание – справки декларации
за ДДС, направила опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума
в общ размер на 128 617,60 лв., като опитът е останал незавършен по
независещи от нея причини – при направени ревизии от длъжностни лица на НАП е
отказано право на данъчен кредит, поради което е осъдена на основание по
256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, пр.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 НК е отложено за срок от 4 години.
Както бе посочено по-горе, съобразно практиката на ЕСПЧ
(решенията по делото Йорданов и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18,
от 26 септември 2023 г. и делото
Тодоров и други срещу България, жалби № 50705/11 и 6 други от 13 юли
2021 г.) и практиката на ВКС (Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647 по
описа за 2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939 по
описа за 2023 г. на IV г.о. и др.) съдът дължи проверка за порпорционалност и следва да
установи дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество,
подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното
имущество. Тази връзка може да бъде установена както при условията на пълно
и главно доказване, така и чрез основателно предположение – достатъчно е
връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата
по делото, като липсата на доказан от ответника законен източник на
придобиването прави предположението основателно и достатъчно, за да се приеме
наличието на връзка. Връзката може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото
е пряко придобито от престъплението или косвена - когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични
трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. При всички случаи обаче
следва да може логически да се обоснове извод за влагане на средства, получени
от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска, без
значение дали това е станало пряко или престъпният капитал е вложен като краен
резултат в имуществото, чието отнемане се иска. Съдът следва да преценява на
каква стойност е извършеното от ответника престъпление и в какъв момент е
придобито имуществото – преди или след извършеното престъпление.
В настоящия случай от
присъдата се установява, че ответницата е осъдена за данъчно престъпление,
което не е довършено – инкриминираната дейност е приключила в стадия на опита,
като опитът е останал незавършен по
независещи от ответницата причини – при направени ревизии от длъжностни лица на
НАП е отказано право на данъчен кредит. От това следва, че
ответницата не е реализирала приход от извършеното престъпление, установено от наказателния
съд – не е получила облага, която не й се следва, с престъпен произход. С оглед
на този извод отпада изобщо възможността да съществува каквато и да било връзка
между конкретното престъпление, за което има влязла в сила присъда и който и да
било придобит актив –през целия проверяван период. За придобитите от ответницата
дружествени дялове искът не би могъл да бъде основателен поради невъзможността
да съществува пряка или косвена връзка с престъпната дейност, доколкото
последната не е генерирала престъпен доход.
От всичко изложено следва, че не
може да бъде обоснован извод – логическо предположение за връзка (чрез пряко
или опосредствено влагане) на средства, придобити от
престъпната дейност на ответницата Б. и имуществото, предмет на претенцията за
отнемане. Намесата в мирното упражняване на притежанията от страна на ответницата
би била законна само при пропорционалност между засегнатото право и обществения
интерес. Този справедлив баланс изисква да се установи връзка между престъпната
дейност и имуществото, предмет на конфискация, за да се постигне осъществяване
на целите и принципите, установени в закона – чл.2, т.3 и чл.4, ал.1, т.4 и 5
ЗОНПИ - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество
и разпореждането с него при зачитане и гарантиране на правата и
свободите на гражданите и пропорционалност на намесата в личния и семейния
живот.
Съобразно изложеното съдът
приема, че не се установяват предпоставките за възникване в
полза на държавата на правото по чл. 141
ЗОНПИ да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права – не се
доказва имуществото на ответницата в проверявания период се е увеличило със
стойност, която да превишава
150 000 лв., не е налице несъответствие между придобитото
имуществото и нетния доход на лицето, което надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период (установеното несъответствие е в размер на 24 983,95 лв.) и не се установява
връзка между престъпната дейност и
имуществото, предмет на конфискация. Поради това предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора,
ищецът няма право на разноски.
На ответниците следва
да се присъдят разноски по реда на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК – за прекратената и
отхвърлена част от исковете. Направените разноски за депозити за експертизи и
адвокатско възнаграждение са в общ размер на 29 400 лв. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение – размерът на
същото (28 800 лв.) е съобразен с цената на първоначално предявените
искове от 1 273 650,42 лв. (преди частичния отказ от исковете за
сумата от 1 212 550,42 лв. – неналични парични средства) и фактическата
и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, броя на
проведените открити съдебни заседания.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за отхвърлените искове – в
размер на 2 444 лв. и за прекратената част от исковете – в размер на 48 502,02
лв. По въпроса освободена ли е комисията изцяло от задължението да внесе
държавна такса за производството е налице практиката на ВКС - Определение №
50257 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в
което се приема, че „С разпоредбата на
чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната
такса само при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби
(въззивна, касационна, частна). … Дължимата държавна такса се присъжда в
зависимост от изхода на материалноправния спор делото - възлага се в тежест на
ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото от него имущество, респ. - възлага се в тежест на комисията-ищец
при отхвърляне на иска. … Неоснователен е доводът на комисията-касатор,
че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по
исковете по ЗОНПИ, е частноправно …“. За прекратената част от
производството такса също се дължи, като основание за този извод се намира
както в чл.74 ГПК, така и в аналогични разпоредби относно искове, при които
предварително такса не се внася, но при прекратяване на делото, такава се дължи
(напр. чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК). Ето защо и при съобразяване с постановената по въпроса практика, съдът
приема, че разноските за държавна такса следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ – съобразно изхода на делото.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ), БУЛСТАТ: *********, срещу М.Е.Б.,
ЕГН: **********, искове с правно основание чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на
държавата на имущество на стойност 61 100 лева, както следва:
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи
капитала на „ТЕРМО ПАРТНЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ВИ ЕС ЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ЯНИРА“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ЛАБИРИНТ - 55“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
51 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 100 лева, представляващи капитала
на „СТОПАНАГРО-2000“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на ”И.Г.ТУРС” ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „БИЗНЕС ФОРМУЛА 2013“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител М.Б.;
100 дружествени дяла с
номинал от 50 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ВИ ПИ ЕС 3“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
1 000 дружествени дяла
с номинал от 1 лев всеки, на обща стойност 1 000 лева, представляващи капитала
на „ФЕЙС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********. с едноличен собственик и управител М.Б.;
500 дружествени дяла с
номинал от 10 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ВЕНИ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ПЕПСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ТБ ПЕРФЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б.;
50 дружествени дяла с
номинал от 100 лева всеки, на обща стойност 5 000 лева, представляващи капитала
на „ИМОТИ БОБИ КО“ ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и управител М.Б..
ОСЪЖДА Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), БУЛСТАТ:
*********, да заплати
на М.Е.Б.,
ЕГН: **********, на
основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, сумата от 29 400 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), БУЛСТАТ:
*********, да заплати
на по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 50 946,02
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: