№ 1313
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110215140 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 15140 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. В. против Наказателно постановление №
7452/06.10.2021 г., издадено от ХХХХ – Началник на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на В. Н. В. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 2 от
Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ Закон за
пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е жалбоподателят В. Н. В.,
който в подадена жалба релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че не става ясно, за какво
нарушение е ангажирана отговорността му, както и кое е основанието, на което му е
наложено административното наказание. Изтъква се, че може да се ангажира отговорността
за извършени нарушения по посочената Наредба, единствено на „превозвачите“, а не на
водачите на превозни средства. На следващо място се навежда доводи, че в случая е
приложим Закон за движението по пътищата,а компетентен орган е МВР. Счита, че
приложимата разпоредба е тази по чл. 177, ал. 3 ЗДвП. Излагат се доводи за прилагането на
чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – В.
Н. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
1
В постъпили писмени бележки от В. Н. В. отново се навеждат подробни доводи за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се
представлява от главен юрисконсулт Георги Н., редовно упълномощен, който пледира
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Прилага писмени бележки и претендира, присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 15.09.2021 г., в 09:30 часа, на път II-18, на 500 м., преди разклона за с. Казичане, в
посока с. Кривина – с. Казичене, жалбоподателят В. Н. В., управлявал и осъществявал
движение на ППС /МПС/ с четири оси, с две управляеми оси марка ХХ, модел „Тракер“ с
рХХ, като същият превозвал товар – пясък за бетон, количество 26,960 т., с товарителница
№ 11951.
В хода на движение на превозното средство, същото било спряно за проверка от
свидетеля М. К., който изпълнявал служебните си задължения като главен инспектор
контрол по РПМ при АПИ. При проверката, свидетелят К., чрез техническо средство -
ролетка № 1313/18, измерил разстоянието между осите, което било 1,42 м., а чрез
електронна везна модел „DFW-KR” № 118807, била премерена натовареността на ос на
двойната задвижваща ос – на 3-та и 4-та ос. При измерването било констатирано
претоварване на трета и четвърта ос на ППС. Допустимото натоварване, следвало да бъде 19
тона, а натоварването на посочените оси било 29. 265 тона.
В хода на проверката, контролните органи изискали от водача на ППС да представи
разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно МПС
за дейности от специално ползване на пътищата, но такива не били представени от
жалбоподателя В..
С оглед на установеното при проверката и свид. К., приел, че от жалбоподателя В. Н.
В. е извършено нарушение на Закон за пътищата и на нормативните актове по прилагането
му, поради което и в присъствието на един свидетел – ХХХХ и на жалбоподателя, съставил
против В. В. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
0008122/15.09.2021 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от Закон за пътищата във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като актът бил връчен на жалбоподателя
В., който го приел без възражения.
Въз основа на така съставения акт, ХХХХ – Началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, на
основание чл. 53, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ наложила на
жалбоподателя В. административно наказание „глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
2
показанията на свидетеля М. К., ticket 303, копие от СУМПС, свидетелство за регистрация
част II, пътен лист № 438894, експедиционна бележка, Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г.,
Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., известие за доставяне, Заповед № А-616/11.09.2018 г.,
сертификат за съответствие, заявление за последваща проверка и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. К., като логични и достоверни,
доколкото същият се явява лицето, което е извършило проверка спрямо жалбоподателя,
както и е измерил натовареността на всяка ос, като е установил, че ППС е по-тежко от
допустимото, но за него няма заплатена дължимата пътна такса или разрешение.
Показанията на свидетеля намират опора и в приложения по делото ticket 303, в който се
извежда и натовареността на превозното средство. Видно от приложените документи,
везната и ролетката, с които е измерено разстоянието между осите и натоварването им,
притежават сертификат за съответствие.
Фактът, че именно жалбоподателят В. е управлявал ППС се установява от
приложеното копие на СУМПС, както и от пътен лист № 438894 и експедиционна бележка
№ 330310056921, от които се извежда дата на превоз, товар, количество на същия и
дестинация.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална
компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Налице е и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
Двата основни за настоящото производство акта, са издадени от компетентни органи.
Актът е съставен от главен инспектор К., дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при АПИ, упълномощен по предвидения за това ред, със заповед на председателя на УС на
АПИ и съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, а НП е издадено от началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
АПИ, също изрично упълномощен по предвидения за това ред и съобразно чл. 56, ал. 3, т. 1
ЗП.
3
Същите за изготвени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, в писмена форма и съдържание,
отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е достатъчно точно описание
на нарушението, посочени са изискванията, на които е следвало да отговаря ППС, за да се
движи по републиканската пътна мрежа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В. В., че от описанието на
нарушението не се извежда дали е санкциониран, за това, че е управлявал извънгабаритно
или тежко ППС. Изрично наказващият орган е изтъкнал легалната дефиниция на понятието
„извънгабаритно“, препращайки към § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, съгласно която
извънгабаритни се наричат ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от Наредбата. В
постановлението е пояснено и е препратено към чл. 3, т. 2 от Наредбата, според която тежки
ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл. 7 от Наредбата. Същата урежда, допустимото максимално натоварване на ос, като при
разстояние между осите от 1,3 включително до 1,8 m, максималното натоварване може да е
до 18 t (19 t). Безспорно е доказано по надлежния ред, че разстоянието между осите на
управляваното от жалбоподателя МПС е 1,42 m, при натоварване 29,265 t. Поради което и
съдът намира, че с достатъчна точност е пояснено, какво значение е вложил наказващият
орган за всяко едно от понятията, „извънгабаритно“, респективно „тежко“.
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то следва да бъде
разгледан спорът по същество.
Безспорно бе доказано, че от обективна и субективна страна на 15.09.2021 г., в 09:30
ч., по път II-18 – на 500 м., от разклона за с. Казичане, в посока с. Кривина – с. Казичане,
жалбоподателят В. Н. В. е управлявал и осъществявал движение по републиканската пътна
мрежа, на извънгабаритно, по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Наредбата, респ. тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, а именно ППС с четири оси,
с две управляеми оси, марка ХХ, модел „Тракер“ с рХХ, натоварено с пясък, с разстояние
между осите 1, 42 m, с натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС – 3-та и 4-та ос
от 29,265 t, при максимално допустимо натоварване 19 t, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредбата, без да има разрешение или документ за платена пътна такса, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закон за пътищата.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Наредбата, забранява без разрешение да се
осъществяват дейности от специалното ползване на пътищата в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия, изразяващи се в движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, контролът върху движението на
извънгабаритни и/или тежки превозни средства се осъществява от МВР и Агенция „Пътна
инфраструктура“, които са овластени да осъществяват проверки и да спират ППС. Обратно
на възражението на жалбоподателя, нормата ясно посочва, че контролът е поверен и на
двете институции, но не се поставя изискване по време на извършване на проверките, да
присъстват представителите и от двете структури.
4
Фактите по делото сочат, че водачът В. не се е уверил преди да предприеме движение
по маршрута си на движение, дали повереното му ППС съответства на изискванията на
Наредбата, като в случай на превишаване, да изиска съответното разрешително по образец
или да заплати таксата по чл. 14, ал. 3 от Наредбата и по този начин да не наруши забраната
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Предвидената отговорност е алтернативна, както на собственика на ППС, така и на
неговия водач, осъществяващ превоз на товари. Поради което и в качеството си на
професионален водач на ППС, жалбоподателят В. би могъл да извърши ясна преценка дали
са съобразени ли или не изискванията за пределни норми, още повече, когато той разполага
с документ, указващ му количеството на товара, който е превозвал. От субективна страна
противоправното действие на водача – В. е извършено виновно.
Неотносима към настоящия случай е и разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП,
доколкото този закон касае изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението, а ЗП засяга управлението на безопасността на пътната инфраструктура.
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание „глоба“ в границите от 1000 до 5000 лв. за
физически лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 или които извършат, или наредят да
бъдат извършени следните дейности – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пъти.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер, на 2500
лева. Съдът обаче, намира, че размерът на административното наказание е прекомерен,
доколкото жалбоподателят не е собственик на ППС и е осъществявал своята трудова
дейност, няма данни да е извършвал други нарушения, поради което и пропорционално на
извършеното нарушение, което ще постигне предвидените в закона цели, е налагането на
административно наказание „Глоба“, в неговия минимум от 1000 лв.
При липса на допуснати процесуални нарушения, правилно приложение на
материалния закон, безспорно доказано нарушение и автор, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено, като единствено бъде изменено в неговата санкционна част.
При този изход на делото, право на разноски има въззивемата страна. По настоящото
дело е имало само едно открито съдебно заседание пред СРС с участието на процесуален
представител на АПИ, поради това, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 27е от
Наредбата за правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. чл. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7452/06.10.2021 г., издадено от ХХХХ –
Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. Н. В. на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ Закон за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
/Наредбата/, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„Глоба“ от 2500 лв. на „Глоба“ в размер на 1000 лв..
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6