Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260017 14.09.2020г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На втори септември Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00977 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
468320-F483541 от 10.10.2019 г. (НП), издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности”-С. в Централно управление на Национална агенция по
приходите (ЦУ на НАП), с което на „Авеко-1” ЕООД, ЕИК ********, представлявано
от управителя Е.Х.К. е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл.
185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите (Наредбата), вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподателят моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. В хода на съдебното производство се
представлява от адв. Д.Д. от ПАК, която поддържа
съображенията, въз основа на които пледира за отмяна на процесното НП, като
излага и довод, че нарушението не е описано в пълна степен, с оглед приложената
санкционна разпоредба на чл. 185, ал.2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В
условията на алтернативност прави искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Претендира за присъждане на направени разноски.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юк. П.П. предлага процесното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното
НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а
разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 18.04.2019 г., в 14:39 часа,
свидетелят В.Д.С. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, гр.С., извършил проверка в търговски обект–магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Перник, ж.к. „Тева”-колелото, срещу блок
77, стопанисван от „Авеко-1” ЕООД, ЕИК ********. Установил наличието на
регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) –
модел „Datecs DP-25” с
инвентарен номер (ИН) на ФУ DT520336, което
притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари. Разчетена
касова наличност към момента на проверката съгласно дневният отчет от фискалната памет била в размер на 330,55
лв, а фактическата наличност била в размер на 341,75 лв, съгласно изготвения
опис на парите в касата от служител на търговския обект. Установената промяна в
касовата наличност била положителна разлика на паричните средства в размер на
11,20 лв, която не е отразена във
фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени суми”. Проверяващият
приел, че търговецът не е изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка настъпила промяна на касова наличност на ФУ. За
така извършената проверка изготвил протокол № 0416152 от 18.04.2019 г, като за
установеното нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС
св. В.Д.С. съставил на 23.04.2019 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F483541, който бил предявен и
подписан от търговеца.
На основание на така изготвения АУАН
административнонаказващият орган (АНО)
приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП,
с което ангажирал на основание чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
административнонаказателната отговорността на дружеството жалбоподател, като му
наложил имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
НП било връчено на нарушителя на
12.05.2020 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена предвид приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
протокол за извършена проверка № 0416152 от 18.04.2019 г., дневен финансов
отчет от 18.04.2019 г., опис на парите, АУАН № F483541 от 23.04.2019 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП и пощенски плик, с който жалбата
против обжалваното НП е била подадена по пощата. Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетеля В.Д.С.,
тъй като същият е имал непосредствени впечатления за установените от него
факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и сервизно
обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни
касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с
фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните
изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
наредба на министъра на финансите, каквато в процесния случай е Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите. Чл.33, ал.1 от
последната задължава лицата извън случаите на продажба, всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” и то с точност до минутата. Неосъществяването на това
правно дължимо действие представлява самото изпълнително деяние чрез което се
осъществява нарушение на посочената разпоредба.
По делото няма спор, че при извършената
проверка от контролните органи на описаните в АУАН и НП дата и място е
установена положителна разлика между фактическата касова наличност и
разчетената такава съгласно дневния финансов отчет в размер на 11,20 лв. Същата
представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено във фискалното
устройство чрез притежаваната от него функция „служебно въведени суми”.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2,
изр.1-во от ЗДДС, когато се извърши нарушението по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане
(в процесния случай Наредбата), което води до неотразяване на приходи се налага
имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци в размер от
3000 лв до 10 000 лева. Съгласно изр. 2-ро на същата алинея, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкция по ал.1 на чл.
185 от ЗДДС.
Съдът споделя направените
възражения от процесуалния представител
на дружеството жалбоподател, че правото на защита на санкционирания търговец е
съществено нарушено, тъй като същият е препятстван да узнае, както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, кои обстоятелства АНО приема
като основание за налагане на една от двете предвидени в ал.1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции, които са
различни по тежест в зависимост от това дали нарушението води или не до
неотразяване на приходи. В конкретния случай отговорността на дружеството
жалбоподател е ангажирана за нарушение, което не е довело до неотразяване на
приходи, тъй като търговецът е санкциониран на основание чл. 185, ал.2,
изр.2-ро, вр. ал.1 от НК. Този факт, обаче,
не само, че не е изследван при осъществената проверка, поради което е и
недоказан, но същият не е и предявен със съставения АУАН, поради което и не
обосновава ангажираната с НП отговорност на нарушителя съгласно посочената
санкционна норма. Фактите, а не
приложената материалноправна разпоредба, са тези срещу които нарушитерят
организира защитата си, поради което пропускът да се установи и да се предяви
на наказаното лице обвинение, дали нарушението е довело или не, до неотразяване
на приходи, извън случаите на прадажба, което е съществен елемент от
фактическия състав на нарушението на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
134.12.2006 г., вр. чл. 185 от ЗДДС, препятства и съдебната проверка относно
правилното приложение на материалния закон. Недопустимо е тези факти да се изясняват и
уточняват впоследствие, тъй като установен от наказващия орган или пред съда,
този факт би довел до съществено изменение на предявеното с АУАН фактическо
обвинение, срещу което още при съставянето на акта е гарантирано правото на
защита на нарушителя. От друга страна е невъзможно да се извърши
съдебна проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен
по отношение тежестта на санкцията при неустановеност на съществен елемент от
фактическия състав на нарушението, а именно дали същото е довело или не е довело до неотразяване на
приходи, което води и до недоказаност на нарушението, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП. В този смисъл
са Решение № 194 от 02.06.2020 г. по канд № 263/2020 г. на АдмС Перник, Решение № 285 от 02.07.2020 г. по канд №
349/2020 г. на АдмС Перник и др.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна на
обжалваното НП и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс въззиваемата страна Национална
агенция за приходите – гр. С. следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на дружеството жалбоподател съдебни разноски в размер на 300,00 лв
(триста лева), представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Д.Д. ***. Същото е заплатеното в брой при
подписване на договора, като неговия размер е минимално предвидения в чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и
Национална агенция за приходите – гр. С.
следва да заплати на санкционирания търговец процесната сума.
Предвид отмянана на обжалваното НП
направеното искане от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основаниечл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
468320-F483541 от 10.10.2019 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности”-С. в Централно управление на Национална агенция по
приходите, с което на „Авеко-1” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от
управителя Е.Х.К. е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 185, ал.2, вр. чл.
185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите
(Наредбата), вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр. С., с адрес гр. С., ул. Христо Ботев № 17, ет.3 да заплати на „Авеко-1” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр.Перник, ж.к. „Твърди ливади“ № 53, разноски по делото в размер на 300,00 лв (триста лева) за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ