№ 2406
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110111623 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. Т. И. , ЕГН ********** с адрес
******************** срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско Шосе” № 47 А, бл. В, ет.3 иск
с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
3932лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Каско Престиж», полица № ******************** за претърпени имуществени вреди на
л.а «********» с рег. № ********т застрахователно събитие настъпило на 03.08.2023г.
докато автомобилът е бил паркиран в с. Тополи, на паркинг пред входа на база „Инфра
Експерт“ АД, и изразяващи се в увреждане на ляв калник, емблема преден ляв калник,
предно стъкло, лайсна лява предно стъкло, предна лява врата, капак ляво огледало, ляв
мигач външен, външна дръжка предна лява врата, корпус ляво огледало, ляво стъкло на
огледало, предна лява облицовка врата, водач прозорец предна лява врата, вертикална
декоративна лайсна предна лява врата, предно ляво стъкло врата, вътрешна бленда предна
лява врата, предно ляво странично стъкло, бленда задна лява врата, водач прозорец задна
лява врата, задно ляво стъкло врата, предна лява гума, средна лява колонка ляв праг, лява
странична рамка комплект, външно управление предна лява врата, задна лява врата, външно
управление задна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «********» с рег. № ********. С ответника е сключен договор за
имуществена застраховка «Каско Престиж»,полица № ********************, със срок на
действие на застрахователното покритие 27.06.2023г.- 26.06.2024г. и размер на
1
застрахователната премия 28000лева, разсрочена на вноски. На 03.08.2023г. л.а. бил
паркиран в с. Тополи, на паркинг пред входа на база „Инфра Експерт“ АД. При извършване
на маневра назад, управляващият водач на т.а „Волво“ с рег. № ******** и ремарке с рег.
******** не забелязал процесния л.а и го блъснал. Водачите съставили двустранен КП, като
виновния водач, признал вината си. Ищецът уведомил застрахователя за събитието, който
образувал щета № ********************. Била му изискана оферта от оторизиран сервиз на
марката Фолксваген, за която бил заплатил 170,40лева, а офертата за отремонтиране
възлизала на сумата от 15898,96лева. Сочи, че е отремонтирал л.а. в друг сервиз, като
заплатил 13842,72лева. На 29.08.2023г. получил писмо от ответника, с което му било
определено обезщетение в размер на 9910,72лева. Претендира разликата над тази сума до
заплатената от него, в размер на исковата претенция. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че е определил сумата от 9910,72лева. Оспорва, че ищецът е
собственика на процесния л.а., както и соченият от ищеца механизъм на настъпване на
МПС. Оспорва вида и обема на настъпилите увреждания, както и наличието на причинно –
следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания. Сочи, че увреденият л.а. е
претърпял друго ПТП, от което са настъпилите увреждания. Счита, размерът на
претендираното обезщетение за завишен. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез нарочна молба до съда поддържа писмения си отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
2
застраховка «Каско Престиж», полица № ********************, със срок на действие на
застрахователното покритие 27.06.2023г.- 26.06.2024г. на л.а «********» с рег. № ********;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 03.08.2023г. ответникът е
образувал щета № ******************** и е определил застрахователно обезщетение от
9910,72лева.
На първо място ответникът е оспорил, че ищецът е собственик на увредената вещ.
Ангажирани са писмени доказателства – свидетелство за регистрация част I, от което се
установява, че ищецът е собственик на л.а «Фолксваген Голф» с рег. № ********, т.е активната
му легитимация е установена, поради което възражението е неоснователно. Ответникът като
застраховател по полица имуществено застраховане е пасивно легитимиран по претенцията.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства - опис заключение по щета № ******************** /04.08.2023г., че
застрахователят е извършил опис на увреждания на автомобила за настъпило събитие на
03.08.2023г. Описани като увредени са били следните детайли по автомобила, а именно: ляв
калник, емблема преден ляв калник, предно стъкло, лайсна лява предно стъкло, предна лява
врата, капак ляво огледало, ляв мигач външен, външна дръжка предна лява врата, корпус
ляво огледало, ляво стъкло на огледало, предна лява облицовка врата, водач прозорец
предна лява врата, вертикална декоративна лайсна предна лява врата, предно ляво стъкло
врата, вътрешна бленда предна лява врата, предно ляво странично стъкло, бленда задна лява
врата, водач прозорец задна лява врата, задно ляво стъкло врата, предна лява гума, средна
лява колонка ляв праг, лява странична рамка комплект, външно управление предна лява
врата, задна лява врата, външно управление задна лява врата, някои от които всички за
подмяна, ремонт и боядисване. Страните не спорят, че застрахователят е приключил щетата
като е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9910,72лева.
Определянето и изплащането на застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и
признание на застрахователя за реализирано застрахователно събитие, за което той носи
застрахователен риск. В тази връзка като неоснователни се преценяват възраженията на
ответника, че увреденият л.а. е претърпял друго ПТП, от което са настъпилите увреждания.
Принципно, те са бланкетни, лишени изначално от твърдения такива увреждания да е имало
и преди настъпване на процесното ПТП.
В заключение искът е доказан в своето основание.
Спорният между страните въпрос касае механизъм на настъпване на уврежданията,
размер на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането.
За установяване релевантните за спора факти, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед
характера на процесните увреждания, възможният механизъм на настъпване на ПТП е пряк
3
контакт между две превозни средства, като едното превозно средство е паркирано, а другото
извършва маневра с движение на заден ход перпендикулярно на оста на паркираното
превозно средство, и се удря в него. Установените увреждания са в странична лява част на
автомобила в зоната на удара и са вследствие на съприкосновение и последващите го
деформации и изместване на увредените детайли в посока отляво на дясно спрямо оста на
автомобила. При съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в Двустранен
Констативен Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил
„********“, с рег. ******** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Нужната стойност по отстраняване на увреждането на база средни
пазарни цени на труд и материали е в размер на 13885,45лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 13885,45лева.
Застрахователят е изплатил такова по щетата в размер на 9910,72лева. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се възстанови имуществото с ново от същия вид и качество. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В случая размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива услуги, която
съобразно експертното заключение е в размер на 13885,45лева. Ищецът от своя страна е
представил 3бр. фактури, установяващи реално извършени разходи за възстановяване на
процесното МПС, които са на обща стойност от 13842,72лева. От тази сума обаче следва да
бъде приспадната платената от застрахователя сума от 9910,72лева, като факт признат за
безспорен между страните. Това обуславя доказан размер на исковата претенция от
3932лева, поради което искът следва да бъде уважен в неговата цялост. Сумата следва да се
4
присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така
както е поискано и като законова последица от упражнено право на иск, прието от съда за
съществуващо.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
157,28лева - платена ДТ, 500лева- депозит на вещо лице и 700лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 01.04.2024г. Направено
е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно предвид че
същото е в предвидения минималния размер в чл.7, ал.2, т. 2 Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения. Или предвид изхода на спора, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 1357,28лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Групама Застраховане» ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско Шосе” № 47 А, бл. В, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на Т.
Т. И., ЕГН ********** с адрес ******************** сумата на 3932лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско Престиж», полица №
******************** за претърпени имуществени вреди на л.а «********» с рег. №
********т застрахователно събитие настъпило на 03.08.2023г. докато автомобилът е бил
паркиран в с. Тополи, на паркинг пред входа на база „Инфра Експерт“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА «Групама Застраховане» ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т.
И., ЕГН ********** с адрес ********************сумата от 1357,28лева, представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5