Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 275 / 26,02,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря
ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1921/2019
г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от З.Г.Н. с ЕГН
**********; против решение № 1344/09,04,2019 г., постановено по гр. д. №
19052/2017 г. на РС Асеновград, ХIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е
допуснато извършване на съдебна делба между: Н.Г.Л. с ЕГН **********; и
З.Г.Н. с ЕГН **********; при квоти по
1/2 идеална част за всеки от съделителите, на
следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
56784.540.318.1.16, находящ се в гр. Пловдив, с адрес
на имота: гр. П., Ж.К. *** (***), вх. * (буква „*"), ет. * (*), ап. ***), находящ се в сграда № * (номер *), разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.540.318 (петдесет и шест хиляди седемстотин
осемдесет и четири, точка, петстотин и четиридесет, точка, триста и
осемнадесет) с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 85,15 кв. м. (осемдесет
и пет цяло и петнадесет стотни квадратни метра), с прилежащи части: избено
помещение № 16 (номер шестнадесет) и 0,966 % (нула цяло деветстотин шестдесет и
шест хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.540.318.1.17, под обекта:
56784.540.318.1.13, над обекта: 56784.540.318.1.19, стар идентификатор: няма; и
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 78171.501.49, находящ се в с. Ц., община С., област Пловдив, с адрес на
поземления имот: село Ц., пощенски код 4192, ул. ***(номер ***) с площ от 858
кв. м. (осемстотин петдесет и осем квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 122 (сто двадесет и две),
квартал: 23а (двадесет и три, буква „а"), парцел: Х-122 (десет римско -
сто двадесет и две арабско), със съседи: 78171.501.50, 78171.501.9531,
78171.501.51, 78171.501.792, 78171.501.48, ВЕДНО с построените в поземления
имот:
- СГРАДА с идентификатор 78171.501.49.1, със
застроена площ: 78 кв. м. (седемдесет и осем квадратни метра), брой етажи: 2
(два), предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
- СГРАДА с идентификатор 78171.501.49.2, със
застроена площ: 33 кв. м. (тридесет и три квадратни метра}, брой етажи: 1
(един), предназначение: Складова база, склад.
- СГРАДА с идентификатор 78171.501.49.3, със
застроена площ: 112 кв. м. (сто и дванадесет квадратни метра), предназначение:
Складова база.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му
част за незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – тъй като
не бил призоваван за съдебните заседания след това на 24,10,2018 г.; както и поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, като оспорва извода на първоинстанционния съд за нищожност на процесния
договор, с който жалбоподателят е придобил права върху процесните
имоти на основание покупка от наследодателя на страните.
Въз основа на изложеното от въззивния
съд са иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
в обжалваните му части и вместо това да допусне извършване на съдебна делба на
описаните по-горе два недвижими имота между страните при квоти: 5/6 идеални
части за жалбоподателя и 1/6 идеална част за въззиваемата.
Ответникът по жалбата Н.Г.Л. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата и доводите на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима – предявена в срок от
легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
следва да се разгледа по същество.
Производство по обективно съединени искове за
делба, фаза по допускане.
Ищецът Н.Г.Л. с ЕГН **********; твърди, че с
ответника З.Г.Н. с ЕГН **********; са наследници (низходящи) на В. В. Н., поч. на *** г., и Г. З. Н., поч.
на *** г. По наследство от своите родители страните придобили при равни права
(по (1/2 ид. част за всеки) собствеността върху
описани в исковата молба четири недвижими имота, сред които и описаните
по-горе.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да допусне извършване на съдебна делба на
придобитите от страните по наследство от родителите им недвижими имоти,
притежавани при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
Ответникът З.Г.Н. с ЕГН **********; признава
наличието на съсобственост върху процесните имоти,
като за описаните по-горе апартамент в гр. Пловдив и поземлен имот с жилищна
сграда в с. Ц. оспорва претендираните от ищцата
права. Счита, че тези два имота са съсобствени, но
при квоти: 1/6 ид. част за ищцата Л., придобита от
нея по наследство от майка им В. Н., и 5/6 ид. части
за ответника, от които: 1/6 ид. част – придобита по
наследство от В. Н., и 4/6 ид. части – придобити от
техния баща Г. З.Н. по силата на договор за покупка от 20,09,2017 г.
В отговор на това ищцата предявява възражение за
недействителност на договора, на който ответникът основава правата си, поради:
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, липса на воля от страна
на продавача, липса на представителна власт спрямо продавача, както и
споразумяване във вреда на представлявания. Тези възражения се основават на
следните фактически твърдения: Договорът за продажба от 20,09,2017 г. е сключен
от ответника, действащ от една страна като представител на своя баща –
продавач, и от друга страна – лично като купувач. Условията, които
представителят е договорил сам със себе си, са явно неизгодни и увреждащи упълномощителя. Пълномощното е предоставено от продавача в
условията на тежко здравословно увреждане, довело до неспособност за вземане на
адекватни решения и всъщност без да е формирана воля за продажба, поради което
преди сключване на договора продавачът е изявил воля за оттегляне на
пълномощното – с писмено изявление, изпратено до РКН Пловдив. Фактически цената
по договора не била получена от продавача. Заплащането й е отчетено като
извършване на три превода от по 8 000 лв., осъществени в продължение на
два дни, като една и съща сума след внасянето била веднага изтегляна от
пълномощника и внасяна като следваща част от цената, без реално средствата да
са отчитани на продавача. Последният към момента на тези „плащания“ бил в тежко
състояние в болница и изобщо не е могъл да ги получи.
Поради това ищцата счита, че договорът за продажба
не е породил последици и правата си върху имотите страните са получили въз
основа наследствено правоприемство при квоти по закон
– поравно за всеки от тях.
С постановеното по делото решение РС е допуснал
делбата на всички четири имота при квоти поравно – по 1/2 ид.
част за всяка от страните. В частта относно делбата на двата земеделски имота
решението не е обжалвано и е влязло в сила. Спорът във въззивната
инстанция е относно делбата на имотите – предмет на договор за покупко-продажба
от 20,09,2017 г. (апартамент в гр. Пловдив и дворно място с жилищна сграда и
складови постройки в с. Ц.). По отношение на същите първостепенният съд е
приел, че договорът за продажба, на който се позовава ответникът, е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и не е произвел прехвърлително
действия, поради което правата си върху имотите страните са получили по силата
на наследствено правоприемство – поравно за всеки от
тях.
При служебна преценка при условията на чл. 269 от ГПК, въззивният съд приема така постановеното решение
за валидно и допустимо.
По правилността:
Наведените съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение се съсредоточават около
въпросите за размера на правата на страните във връзка с действителността на процесния договор за покупко-продажба от 20,09,2017 г.
Пред настоящата инстанция не се спори относно следните установени пред РС
обстоятелства:
Спорните два имота са придобити в режим на СИО от родителите на страните –
В. В. Н., и Г. З.Н. *** е закупен от тях с договор от 29,10,1981 г. – л. 9, а
дворното място с жилищна сграда в с. Ц. същите са закупили с договор от
20,09,1990 г. – вж. нотариален акт на л. 10). Имуществената общност е
прекратена със смъртта на В. В. Н., поч. на *** г., и
притежаваната от нея 1/2 ид. част от имотите е
наследена поравно (по 1/6 ид. част) от тримата й
наследници по закон: ищцата и ответника (низходящи), и Г. З.Н. (преживял
съпруг), който наред с това е собственик и на станалите 3/6 идеални части от
имотите от прекратената СИО.
През лятото (от м. май) на 2017 г.
Г. започнал да отпада, изпитвал болки, не се хранел редовно. В началото на м.
септември 2017 г. здравословното му състояние рязко се влошило и той потърсил
лекарска помощ – първоначално посетил личния си лекар (разпитан пред РС като
свидетел) и бил насочен към специалист гастроентеролог. Хоспитализиран е на
12,09,2017 г., при което е установена декомпенсирана
чернодробна цироза, асцит, болният бил в
незадоволително общо състояние, брадипсихичен (със
затруднение в процеса на мислене) и брадилаличен (със
затруднение в говора). Описани са рецидивиращи епизоди на чернодробна
енцефалопатия (вж. заключение на СПЕ). Г. З.е изписан на 18,09,2017 г. и на
следващия ден – на 19,09,2017 г. е приет по спешност в друга болница с диагноза
при постъпване „субилеус, цирозис
хепатис, портална хипертония, анемия секундария“. На 26,09,2017 г. настъпва чернодробна кома и
впоследствие – смърт.
По време на първата хоспитализация Г. З.е издал пълномощно (л. 122 по
делото на РС) на своя син – ответника З.Н., с което му предоставя правото да се
разпорежда със спорните два имота чрез покупко-продажба, включително да
договаря сам със себе си при условия и цени, каквито сам определи, като запази
за упълномощителя пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху същите. Извършена е нотариална заверка на подписа и на
съдържанието от помощник на нотариус Стойко Проданов, посочено е, че удостоверяването
е извършено извън кантората.
Два дни след това – на 17,09,2017 г., Г. Н. писмено заявява (л. 141 по
делото на РС), че не е сигурен в какъв смисъл е волята, заявена в подписаните
от него пълномощни, както и че оттегля същите, в случай, че се отнасят за
разпоредителни действия. Видно от писмо на л. 141, посоченото изявление е
предоставено на РКН – Пловдив с вх. № 7/19,09,2017 г. и на 20,09,2017 г. е
изпратено по електронните пощи за сведение на нотариусите с район на действие
РС Пловдив.
На същата дата – 20,09,2017 г., ответникът З.Н. е сключил договор от името
на своя баща по силата на цитираното по-горе пълномощно, като е продал сам на
себе си правото на собственост върху притежаваните от упълномощителя
4/6 идеални части от спорните имоти срещу цена в размер близък до данъчните
оценки на описаните части, като е запазил за прехвърлителя
пожизнено право на ползване върху прехвърлените имоти (вж. Нотариален акт № 150
т. 1 рег. № 4818 дело 149/2017 г. на нотариус Стойко Проданов – л. 120).
Договорът е сключен в 9,00 ч. (според изричното посочване в съдържанието на
нотариалния акт). Дължимите данъци за придобиване на имот са заплатени по
банков път, сумите са внесени от името на нотариуса в 12,53 ч. и в 12,55 ч.
(вж. платежни документи на л. 130-131). Нотариалният акт е изпратен за вписване
с молба от същия ден, постъпила в Службата по вписвания в 15,28 ч. с вх. №
29567 (вж. л. 133 по делото на РС). По делото липсват данни изявлението за
оттегляне на пълномощното да е достигнало до пълномощника или до нотариуса
преди сключване на договора, поради което не може да се приеме, че оттеглянето
е породило действието си и договорът е сключен при липса на представителна
власт. На 21,09,2017 г. Г. Н. е заявил, че потвърждава
представителната власт, предоставена на сина му с процесното
пълномощно – вж. декларация на л. 164 по делото на РС. На обратната страна са
посочени имена и са положени подписи на три лица, без да е удостоверено с
изявления от същите да са станали свидетели на
заявената в документа воля.
Относно уговорените с договора цени: цената за 4/6 ид.
части от апартамента в гр. Пловдив е в размер на 23950 лв. (при данъчна оценка
на посочените части – 23895,20 лв.), като е уговорено продавачът да я получи по
банков път в 14-дневен срок от подписване на нотариалния акт. Относно
заплащането на същата по делото се установяват следните обстоятелства: На
19,09,2017 г. З.Н., действайки като пълномощник на своя баща Г., разкрива
банкова сметка *** (вж. договор и пълномощно на л.ц 109-116). В деня на
сключване на процесния договор – на 20,09,2017 г.
внася по сметката сумата от 8020 лв. (като „плащане на цена на апартамент ЖК
*** чл. 94“), плащането е извършено в 8,06 ч. в клон Санкт Петербург (вж. л.
178). Четири часа по-късно – в 12,10 ч. ответникът, като пълномощник на титуляра на сметката, изтегля сумата от 8000 лв. от клон
1502-ФЦ Пълдин (л. 179). След тридесет минути – в
12,42 ч., в друг клон - Санкт Петербург, ответникът повторно внася сума от 8000
лв. като цена за покупка на идеална част от апартамент (л. 170) и след по-малко
от час – в 13,22 ч., в клон Хр. Ботев, изтегля същата сума като пълномощник на титуляра (л. 168).
На следващия ден – 21,09,2017 г., в 8,10 ч. ответникът за трети път
внася сума от 8000 лв. по сметката на продавача в клон Хр. Ботев (л. 169) и
след по-малко от четири часа в друг клон – Санкт Петербург, я изтегля (л. 171).
Липсват данни дали и по какъв начин сумите са били отчитани от пълномощника на
продавача, който в този период е хоспитализиран по спешност в увредено общо
състояние и на същата дата - 20,09,2017 от 18,00 ч. до 19,00 ч. е претърпял
операция (вж. оперативен протокол на л. 222).
Относно цената за 4/6 ид. части от поземления
имот в с. Ц., същата е уговорена в размер на 3150 лв. (при данъчна цена за тази
част в размер на 3142 лв.), като в нотариалния акт е посочено, че сумата е
получена от продавача в брой преди подписване на нотариалния акт.
От приетата пред РС съдебно-техническа експертиза се установява, че
пазарната стойност на 4/6 ид. части от процесния апартамент
възлиза на 54600 лв. (повече от два пъти над уговорената с договора цена
от 23950 лв.), а пазарната стойност на 4/6 ид. части
от поземления имот в с. Ц. и сградите в същия е в размер на 25806 лв. (повече
от осем пъти по-висока от уговорената с процесния
договор цена от 3150 лв.).
Така установените фактически обстоятелства в тяхната съвкупност сочат на
извода, че процесната сделка накърнява добрите нрави.
За да достигне до този извод настоящата инстанция съобрази, че договорът е
сключен при цени в пъти по-ниски от нормално житейски предвидимите с оглед
пазарната стойност на имотите, като към този момент продавачът е бил в
изключително влошено здравословно състояние, хоспитализиран по спешност още
преди упълномощаването и починал дни след сключването на сделката, като в този
период установените заболявания на упълномощителя са
такива, които нарушават способността му правилно да възприема сложни ситуации и
да взема категорични и бързи решения, с установен общ мозъчен синдром с
нарушения във всички сфери на психичната деятелност, с паметови
дисфункции и загуба на интелектуални способности (вж.
заключение на извършената пред РС послесмъртна
съдебно-психиатрична експертиза). Така описаната фактическа ситуация сочи на
обоснован извод за възползване от тежкото здравословно състояние на представлявания от страна на пълномощника.
Същият е сключил процесния договор, уговаряйки
продажна цена в размер на данъчната оценка, но в пъти по-ниска от пазарната
стойност и по този начин е злепоставил интересите на продавача. При това тази
цена е постигната при договаряне сам със
себе си и при изключително влошено здравословно състояние на упълномощителя, което сочи на липса на добросъвестност, на
осъзнавано от пълномощника увреждане на упълномощителя
с цел собствено облагодетелстване. Поради това договорът следва да се приеме за
несъвместим с правилата на обществения морал, накърняващ добрите нрави и
следователно – нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. трето от ЗЗД.
Поради този толкова съществен порок договорът не е произвел действие и към
момента на смъртта на Г. Н. същият е бил собственик на 4/6 ид.
части от процесните два имота. По силата на
наследственото правоприемство тези права са наследени
поравно от наследниците му по закон – ищцата и ответника. Следователно спорните
два имота понастоящем са съсобствени между страните,
по наследство от техните родители, при равни права и делбата следва да се допусне при квоти по
1/2 ид. част за ищцата и за ответника,
Като е достигнал до същия краен извод, РС е постановил законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1344/09,04,2019 г., постановено по гр. д. №
19052/2017 г. на РС Асеновград, ХIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е допуснато
извършване на съдебна делба между: Н.Г.Л. с ЕГН **********; и З.Г.Н. с ЕГН
**********; при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите,
на следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 56784.540.318.1.16, находящ се в гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. П., Ж.К.
*** (д. и ч.), вх. * (буква „*"), ет. * (ш.), ап. ** (**), находящ се в сграда № * (номер *), разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.540.318 (петдесет и шест хиляди седемстотин
осемдесет и четири, точка, петстотин и четиридесет, точка, триста и
осемнадесет) с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 85,15 кв. м. (осемдесет
и пет цяло и петнадесет стотни квадратни метра), с прилежащи части: избено
помещение № 16 (номер шестнадесет) и 0,966 % (нула цяло деветстотин шестдесет и
шест хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.540.318.1.17, под обекта:
56784.540.318.1.13, над обекта: 56784.540.318.1.19, стар идентификатор: няма; и
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 78171.501.49, находящ
се в с. Ц., община С., област Пловдив, с адрес на поземления имот: село Ц.,
пощенски код 4192, ул. ***(номер ***) с площ от 858 кв. м. (осемстотин петдесет
и осем квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 122 (сто двадесет и две), квартал: 23а (двадесет и три, буква
„а"), парцел: Х-122 (десет римско - сто двадесет и две арабско), със
съседи: 78171.501.50, 78171.501.9531, 78171.501.51, 78171.501.792,
78171.501.48, ВЕДНО с построените в поземления имот:
- СГРАДА с идентификатор 78171.501.49.1, със застроена площ: 78 кв. м.
(седемдесет и осем квадратни метра), брой етажи: 2 (два), предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна.
- СГРАДА с идентификатор 78171.501.49.2, със застроена площ: 33 кв. м.
(тридесет и три квадратни метра}, брой етажи: 1 (един), предназначение:
Складова база, склад.
- СГРАДА с идентификатор 78171.501.49.3, със застроена площ: 112 кв. м.
(сто и дванадесет квадратни метра), предназначение: Складова база.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: