Р Е Ш Е Н И Е
№
261294 22.04.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание
на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 13811 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.М.Л.,
чрез адв. **** срещу „Профи
Кредит България” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 103, 58 лв., представляваща предадена
от ищеца на ответника парична сума при начална липса на основание- по
недействителен Договор за потребителски кредит № ******/ ******г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на депозирането на исковата молба
в съда /23.10.2020г./ до окончателното й изплащане ( горепосочената сума е претендираната от ищеца след частичен отказ от иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД за
разликата от 103, 58 лв. до 150 лв., заявен в открито съдебно заседание,
проведено на 08.03.2021г.- л. 56 – 57 ).
Ищецът поддържа, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответното дружество
е предоставило на ищеца финансов ресурс. Поддържа се, че ищецът е заплатил към момента
всички дължими суми, включително лихви и такси. Въпреки това, изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му
с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12. Поддържа се, че
в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти
са включени в нея. Изтъква се, че по силата на договора е дължима такса за предоставен
пакет от допълнителни услуги, която обаче не е включена в ГПР. Сочи се и че кредиторът
на основание чл. 10а ЗПК не следва да събира такси за услуги, които са свързани
с отпускането и управлението на кредита. Възразява се и че възнаградителната
лихва по договора е противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава три пъти
законната. Предвид изложеното, сочи се, че процесният
договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Ако се приеме, че договорът
не е изцяло недействителен, то се поддържа, че е налице частична недействителност
по отношение на клаузите за дължима възнаградителна лихва
и възнаграждението за пакета от допълнителни услуги. Съобразно гореизложеното, то
се претендира отвентикът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 150 лв., като платена при изначална липса на основание. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от „Профи Кредит България” ЕООД, със становище
за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че договорената възнаградителна лихва не е противоречаща на добрите нрави, доколкото
ЗПК предвижда възможност годишният лихвен процент да бъде до пет пъти размера на
законната лихва. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички
разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата
погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна инфорамация и с полагането
на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното
дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги се изтъква се, че това е индивидуално договорена клауза с
потребителя и той сам е преценил да се възползва от тази възможност. Моли се, така
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и В.М.Л. е
възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ****** от ***** г., по силата на
който на ищеца е предоставена сума в размер от 500 лв. /л. 36/. Като солидарен
длъжник по договора е вписано лицето М.Н. Л.. Отразеният в договора годишен лихвен
процент е 41, 17%, годишният процент на разходите е 49. 89%, а задължението
следва да се погаси на двадесет и четири анюитетни
вноски ( съобразно погасителен план- л. 40 ). Неразделна част от договора е Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата 29.07.2017г. / л. 37/.
Посочените в него допълнителни услуги са, както следва: приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; възможност за отглагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. За горепосочените услуги, длъжникът се е
задължил да заплати на кредитора сума в размер от 375, 12 лева. ( посочената сума фигурира в договора за
потребителски кредит- гл. VI-
та „Параметри“).
По силата на сключения договор за
потребителски кредит и споразумението към него, на длъжника Л. е предаден
погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за
кредит- видно от декларация, приложена на л. 36 гръб от делото.
От приетата по делото и издадена от
кредитора- ответник справка ( л. 52) за осъществени плащания по процесния договор за кредит се изяснява следното: на дата
24.10.2017г. ищецът е заплатил сума в размер от 46, 54 лв. разпределени, както
следва: 13, 76 лв.- главница, 17, 15 лв.- договорна лихва и 15, 63 лв.- вноска
по възнаграждение за пакета от допълнителни услуги. Следвайки това, на 05.01.2018г.,
ищецът е осъществил пълно предсрочно погасяване на дължимите суми по договора,
като е заплатил 631, 43 лв. Посочената сума, кредиторът е разпределил по пера
както следва: 442, 07 лв. – главница, 4, 42 лв.- обезщетение за предсрочно
погасяване по чл. 32, ал. 4 ЗПК, 10, 62 лв.- текуща възнаградителна
лихва, 15, 63 лв.- текущо възнаграждение по пакета за допълнителни услуги, 44,
55 лв.- възнаграждение по пакета за допълнителни услуги, 112, 02 лв.- падежирали към датата на предсрочното погасяване задължения
по месечните анюитетни вноски, 2. 12 лв.- лихви за просрочие.
По
правните аспекти на спора:
Преди да се пристъпи към обсъждане по
същество, съдът счита за нужно да изтъкне, че в настоящия случай е предявен
един иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во
ЗЗД, с който се претендира връщане на сума, заплатена при начална липса на
основание. В тази връзка, без значение е по коя клауза от договора, ищецът претендира
връщане на платеното. Претенцията се базира на един договор за потребителски
кредит, за който ищецът твърди да е недействителен и предвид което претендира
връщане на неоснователно заплатеното по него. В случая, интересът на ищеца е
един- да получи неоснователно заплатеното по договора. Отделните възражения за
недействителност на договора и дадени негови клаузи не променят основанието на
иска. Те представляват единствено доводи в насока установяване на преюдициалния спрямо претенцията за връщане на паричната
сума въпрос, а именно- налице ли е предадена парична сума при начална липса на
основание (основание несъмнено би липсвало, ако
договорът за кредит е недействителен ).
Предвид изложените по –горе принципни
съображения, съдът счита следното: съобразно изложеното от фактическа страна,
то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като
заемодател и В.М.Л. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова,
т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор и споразуменито към
него по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за
потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
За да бъде уважен предявеният иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да
установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация,
нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и
обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение,
по повод на което е осъществено имущественото разместване.
За настоящия съдебен
състав не съществува съмнение, че договореният между страните финансов ресурс в
размер от 500 лв. е изцяло усвоен от длъжника. В тази връзка, това е
обстоятелство, което не се подлага на съмнение и от страните по делото. Предвид
това, то спорът се концетира върху върпоса, касаещ наличието на валидно
основание, обосноваващо осъществяването на престативните действия.
Настоящият съдебен състав счита за нужно
да посочи, че споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги
следва да се разглежда като неделима част от процесния договор за потребителски
кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на споразумението, налага
разбирането, че без договора за кредит, същото е на практика безпредметно. В
тази връзка, то не се касае за две правоотношения, а за единно такова- по
предоставяне на договорен между страните паричен ресурс и произтичащите от това
права и задължения за страните. В подкрепа на този извод е и конструкцията на
самия договор за потребителски кредит- в гл. V- та от договора- „Допълнителни възможности за клиента”, изрично
е маркиран пакетът от услуги „бонус +“.
Предвид това, за преценка валидността на процесния договор за кредит, то следва
да се обсъдят съвместно клаузите на договора и споразумението към него.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.
20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по
кредита ( арг. чл. 23 ЗПК).
Между страните не се
спори, а и от приобщените по делото доказателства се изяснява, че потребителят
е положил подпис в частта от договора, именувана „Декларации” / л. 36 гръб /,
както и че е получил копие от приложимите към договора общи условия. За яснота
и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че б. „Д” от
документа „Декларации” / л. 36 гръб/, съдържа в себе клауза, съобразно която и
при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към него и
погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по договора.
Цитираният текст е в явно противоречие с императивните изисквания на чл. 11,
ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите условия или
погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до извод за
цялостна недействителност на договора.
Изложените в исковата
молба твърдения за недействителност на процесния договор поради противоречието
му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са обвързани с възнаграждението в размер от 375,
12 лв., договорено за пакета от допълнителни услуги. На първо място, съдът
счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се избира пакет от
допълнителни услуги ( гл. V-
та
от договора- „Допълнителни възможност за
клиента”) не е индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от
типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от
ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на
длъжника. Същото се изяснява и от прочита на общите условия, приложими към всеки
един договор за потребителски кредит на ответното дружество ( л. 37 гръб- л.
39). В т. 6. 4, б. “б“ от общите условия се коментира поредността
при погасяване при постъпване на сума, недостатъчна да погаси текущото задължение,
като е посочено, че преди главницата се погасява дори и възнаграждението по
пакета за допълнителни услуги. Впрочем, обстоятелство, че допълнителните услуги
не се предоставят по избор на длъжника се потвърждава и от изложеното на стр. 6-
та и стр. 7- ма от отговора на исковата
молба (л. 26 гръб- л. 27 от делото). От коментара на ответното дружество
досежно естеството на услугата „приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита” се изяснява, че на практика, без да се
ползва пакетът от допълнителни услуги, за длъжника би било невъзможно да получи
в обозрим срок поискания финансов ресурс. От изложеното в отговора на исковата
молба се изяснява, че самият кредитор обвързва предоставянето на преддоговорната
информация и разглеждането на искането за отпускане на кредит със сключването
на споразумението за допълнителни услуги. Именно съобразно изложеното, то не
следва да се възприеме тезата на ответника за наличието на индивидуална
договореност между страните досежно споразумението за предоставяне на допълнителни
услуги.
Отделно от
гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава длъжника да му
заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на
обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по
занятие). Дейностите по оценка на кредитоспособността на потребителя,
отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в
този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на
потребителя. Сумата от 375, 12 лв., дължима по споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги, не цели възмездяване на кредитора за действително
предоставени от него услуги, а е с
характер на възнаграждение за присъща за него дейност. Това се явява в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ГПК. В този порядък, ярко впечатление
оставя и обстоятелството, че възнаграждението за пакета за допълнителни услуги
е над половината от чистата стойност на предоставения финансов ресурс (усвоената
сума е 500 лв., а възнаграждението по пакета е 375, 12 лв. ).
Съгласно чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай
е посочено, че ГПР е 49, 89 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият.
Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се
сключва споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то същото
е със задължителен характер за
потребителя и е следвало стойността му да бъде включена изначално при
формирането на ГПР. В случая, това не е сторено- обстоятелство, което се
установява и от изричните изявления на ответника в отговора на исковата молба (стр.
4- та от исковата молба, л. 25 гръб от делото). В случая, акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по
кредита.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и
то без да се включва възнаградителната лихва (доколкото възнаграждението за
допълнителните услуги е 375, 12 лв., а чистата стойност на усвоения ресурс е 500
лв). Това се явява и в директно противоречие с чл. 3,
пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР.
С оглед приетите по- горе постановки и
доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР, включените в него компоненти,
посочената в договора общо дължима сума и действителното дължимата такава (
предвид факта, че възнаграждението по допълнителния пакет не е за реално
предоставени услуги от кредитора), то следва
да се приеме, че Договор за потребителски кредит № ****** от ***** г. е недействителен
на основание чл. 22
ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесния случай, от приетата по делото справка за
заплатени суми се изяснява, че длъжникът е заплатил на кредитора сума в общ
размер от 677, 97 лв. Безспорно, длъжникът по недействителния договор за кредит
дължи чистата стойност на предоставения финансов ресурс, който в случая възлиза
на 500 лв. Това свое задължение той е изпълнил, като платеното на кредитора над
сумата от 500 лв. до 677, 97 лв. следва да му бъде възстановено, доколкото
изначално липсва основание за имущественото разместване. Разликата между двете
посочени величини е 177, 97 лв. В рамките на настоящото производство обаче,
ищецът претендира да му бъде заплатена сума в размер от 103, 58 лв. ( предвид
частично заявеният отказ от иска). Съобразно изложеното и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то искът с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД следва
бъде уважен за претендираната сума в размер от 103,
58 лв.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките
на настоящото производство, на ищеца са предоставени безплатни правни услуги от
Адвокатско дружество „****”, предвид факта, че е материално затруднено лице (
съобразно отразеното в Договор за правна защита и съдействие – л. 4 ). Предвид
това и на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, съдът следва да определи
дължимия адвокатски хонорар. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя
възнаграждение за иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД в размер от 300 лв. На основание чл. 7, ал. 9 от
Наредбата следва да се присъди и допълнителна сума в размер от 100 лв.,
доколкото по делото са проведени повече от две открити съдебни заседания.
Предвид това, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
Адвокатско дружество „****“ сума за процесуално представителство в общ размер
от 400 лв.
Допълнително,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и сума в размер от
100 лв.- дължима държавна такса.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В.М.Л., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 103, 58 лв. / сто
и три лева и петдесет и осем стотинки /, представляваща предадена от ищеца на
ответника сума при начална липса на основание- по недействителен Договор за
потребителски кредит № ****** от 29.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /
23.10.2020г./, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на В.М.Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 100 лв. / сто лева/, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „****“,
********* сума в размер на 400 лв. / четиристотин лева/, представляваща
адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата,
за предоставена правна защита и съдействие на ищеца В.М.Л..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ