РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Кюстендил, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20251520200162 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК и е образувано по жалба на Д. Г. М. с ЕГН **********, чрез адвокат
Х. К. от САК против Заповед за задържане рег. № 1910зз29 от 29.01.2025
година, издадена от М. И. Г., на длъжност: мл. ст. полицай при РУ Кюстендил.
С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на
обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
жалбоподателя и неговия процесуален представител.
Ответникът М. И. Г., мл. ст. полицай при РУ Кюстендил, в качеството
му на полицейски орган по задържането, изразява становище, че е осъществил
своите правомощия във връзка подаден сигнал за домашно насилие от страна
М..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От служителя при РУ-Кюстендил мл. ст. полицай при РУ Кюстендил е
издадена Заповед за задържане рег. № 1910зз29 от 29.01.2025 година, според
съдържанието на която в 19:50 ч. 29.01.2025 г. е задържано на основание чл.
72, ал. 1, т.7 от ЗМВР лицето Д. Г. М. с ЕГН **********. Заповедта е връчена
1
незабавно на задържаното лице, което е попълнило и подписало декларация с
посочените в нея права. Деянието, по повод на което е издадена заповедта е
описано в същата, а имено, че на 29.01.2025г. в гр. Кюстендил е извършило
домашно насилие спрямо лицето В. И. М..
М. И. Г. посочва, че заедно с Р. А. били изпратени в блок в района на кв.
„***“ във връзка със сигнал за извършено домашно насилие от Д. М.,
упражнено върху съпругата му. Посочва, че е попълнен доклад за домашно
насилие. Д. Г. М. не оказал съпротива и бил съпроводен до ареста на РУ
Кюстендил.
В хода на процеса е разпитана свидетелката М., която потвърждава, че е
подала сигнал за извършено домашно насилие спрямо нея от жалбоподателя.
М. сочи, че М. се опитал да я удари, и дори е успял леко да й нанесе удари, но
тя е успяла да се предпази, също така я обиждал и бил изпаднал в неадекватно
състояние, тъй като същият има нужда от лечение с оглед нестабилното му
психическо състояние, но отказвал да си пие редовно предписаните му
лекарства.
Задържаното лице е освободено в 17:00 ч. на 30.01.2025 г.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е
неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на
съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР - М. И. Г., мл. ст. полицай при РУ Кюстендил.
Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на
издаването норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява
специална разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради
което първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта
2
съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително
спорните такива относно основанията за задържането – последните са
посочени като чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР има предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в
тази връзка заповедта посочва извършено домашно насилие. Спорният в тази
връзка въпрос е дали изискванията за форма в частта им относно основанието
за задържането предполагат пълно фактическо описание в заповедта на
данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с
тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по – късно в
редица решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело №
5608/2013 г., V о. на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо
фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в
преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят
съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки.
Такива безспорно по делото са приложени. По тези съображения съдът
намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения
административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на
чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права
са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана от него декларация
по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е
категорична относно смисъла на понятието "данни за извършено
престъпление" – приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с
второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава
законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за
образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са
достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава
извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от настоящият съдебен
състав законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната
3
законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на
данни за възможно по НК престъпление – в случая това изискване за
материална законосъобразност и е налице.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно
съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е
послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили
разкриването и доказването на престъплението.
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на
всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. Г. М. с ЕГН **********,
чрез адвокат Х. К. от САК против Заповед за задържане рег. № 1910зз29 от
29.01.2025 година, издадена от М. И. Г., на длъжност: мл. ст. полицай при РУ
Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Кюстендил в 14-дневен срок.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4