РЕШЕНИЕ
№ 2162
гр. Пловдив, 23.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 1691
по описа за 2022 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Д.В.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат К.Д., срещу Заповед № 22-0281-000211/25.05.2022г.,
издадена от Началник на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към
Районно управление - Карлово при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС с рег. № РВ***А за срок от 6 месеца. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Оспорват се
констатациите на контролните органи и се поддържа, че установеното нарушение не
е извършено в условията на повторност. Сочи се, че заповедта е с неясен диспозитив
и не съдържа данни за категорията, нужна за управляваното от жалбоподателя
моторното превозно, нито данни за самото пътното превозно средство, чиято
регистрация се прекратява.
3. Ответникът - Началник на група
„Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Карлово
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № 610817/23.05.2022
г. от Димитър Стефанов Желязков, на длъжност младши автоконтрольор в РУ Карлово
при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 23.05.2022
г. в 18:30 часа, в гр. Карлово, ул. „Тодор Каблешков“ – до № 1 с
посока на движение от изток към запад, Д.В.В. като водач на мотоциклет Хонда
ЦБР 125 Р /лична собственост/ с рег. № РВ***А, със СУМПС № *********, не притежава
СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, с което е нарушила
правилото на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
7. Според
информационната система на МВР на Д.В.В. е издадено СУМПС за категории В и М
със срок на валидност до 16.10.2024г.
8. Въз основа на така установеното е издадена Заповед №
22-0281-000211/25.05.2022г., с която административният орган за нарушение на
чл.150а, ал. 1 вр. чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП, е
приложил спрямо Д.В.В. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № РВ***А за срок
от 6 месеца.
9. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на сектори/групи
Охранителна полиция в РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР –
Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
чл. 171, т.2а от ЗДвП.
ІV. От правна страна:
10. Описаните в АУАН №
610817/23.05.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Според правилото на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
По аргумент от чл. 150а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за управлението на моторно
превозно средство от типа „мотоциклет“ се изисква водачът да притежава
свидетелство за управление от групата по категория „А“, конкретизирано според
работния обем на двигателя и/или мощността на двигателя на МПС.
Категория „М“, според чл. 150а, ал. 2 т. 1 ЗДВП (редакция ДВ, бр. 43 от
2002 г.), дава право на водача на управлява „мотопед“. След изменението на
същата правна норма (ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) категория
„М“ е заменена с категория „АМ“.
Категория „В“ дава право на водача на управлява моторни
превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг,
проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача.
Според чл. 155, ал. 1 ЗДвП, водач с право за управление на моторни
превозни средства от която и да е от категориите по чл. 150а има право да
управлява и превозни средства от категория „АМ“.
Общият режим
на принудителните административни мерки е уреден в чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН.
Според тези правни норми, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ.
Според чл.
171 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по
т.2а, б. „А“ - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република
България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Цитираната нормативна уредба налага
извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за
административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането
й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения,
установено по съответния ред.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната принудителна
административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган
в предвидената от закона форма и ред при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби.
В случая не
се спори, че жалбоподателят като водач на
МПС с рег. № РВ***А - от типа
мотоциклет, на посочените в АУАН № 610817/23.05.2022 г. е управлявал без да притежава
СУМПС от предвидените в закона категории
за този вид превозно средство. Това именно обстоятелство е фактическото
основание за прилагане на предвидената в закона принудителна административна
мярка, за която административният орган законосъобразно е издал оспорената
заповед. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличието на
неизяснена фактическа обстановка. Без значение за наличието на основания за
налагане на административната принуда се явява обстоятелството дали нарушението
е установено в условията на повторност. Този въпрос е предмет на производството
по реализиране на административнонаказателната отговорност на водача, което се
явява извън обхват на настоящия съдебен контрол. Несъстоятелно е твърдението,
че издадения административен акт не се съдържат данни за
пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Последното е
ясно обозначено по вид, производител, модификация и регистрационен номер. Възражението,
че в заповедта не е посочена категорията на МПС, за която нарушителят не
притежава СУМПС, също е несъстоятелно, след като ясно е вписан видът на МПС и
правната норма, която определя на какви изисквания следва да отговаря водачът,
за да има правото да го управлява. Именно тези изисквания са останали
неудовлетворени, поради което при липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства в обратната насока
административният орган правилно и законосъобразно е приложил административна
принуда.
Ответникът не
е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е
определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално
нарушение.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.В., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат К.Д., срещу Заповед № 22-0281-000211/25.05.2022г., издадена
от Началник на група „Пътен контрол“ в
сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Карлово при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: