№ 19975
гр. София, 06.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110149003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано по искова молба на „В.И.“ ООД против К. И. П.. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в рамките на
законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи справки от НАП за
наличните при ищеца трудови договори съдът намира за неоснователно.
Искането на ищеца по насрещните искове за задължаване на ответника да представи
пътни листове за периода 2020 г. – 2021 г. е основателно, като в частта за задължаване на
ответника да представи заповеди за разрешаване ползването на платен годишен отпуск за
посочения период и присъствени книги на ответника за периода 2020 г. – 2021 г., искането е
неоснователно, доколкото с отговора са представени исканите документи.
Искането на ищеца по насрещните искове за събиране на гласни доказателствени
средства е основателно, като на основание чл. 159, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснат до
разпит един свидетел при режим на довеждане.
Искането за допускане на ССчЕ е основателно
В отговора на исковата молба ответникът К. И. П. е направил искане за приемане за
съвместно разглеждане на насрещни осъдителни искове срещу „В.И.“ ООД, за заплащане
следните суми: сумата в размер на 204,17 лв., представляваща трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г.; 702,75 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.; 748,75 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от подаване на насрещните искове – 12.12.2022 г., до окончателното плащане.
Налице са условията на чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане за съвместно разглеждане на така
предявените насрещни искове – насрещните искове по рода си са подсъдни на районен съд и
имат връзка с първоначалния иск, поради което искането на ответника К. И. П. следва да
бъде уважено.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 и
чл. 224, ал. 1 КТ, предявени от ответника К. И. П. срещу първоначалния ищец „В.И.“ ООД
за заплащане на следните суми: сумата в размер на 204,17 лв., представляваща трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г.; 702,75 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.; 748,75 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от подаване на насрещните искове – 12.12.2022 г., до
окончателното плащане.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът „В.И.“ ООД твърди, че по силата на безсрочен трудов договор №
1109/05.02.2019 г. ответникът е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“ при ищеца срещу брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 605 лв.
Излага, че трудовото правоотношение е продължило до 17.02.2022 г., на която дата била
връчена на ответника заповед № 1032/14.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ. Твърди, че ответникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неявяване на работа в периода от 14.01.2022 г. до 19.01.2022 г., без
уведомяване на работодателя. Излага, че са спезени всички изисквания за реда и
процедурата за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното претендира
от ответника заплащане на сумата в размер на 605 лв., представляваща обезщетение за
неспазен 30-дневен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2022 г.,
до окончателното изплащане. Претендира разноски по производството.
Ответникът К. И. П. в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Не оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, като твърди, че трудовият договор
бил сключен с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, след изтичането на
който правоотношението се превръщало в безсрочно. Оспорва да е извършвал нарушение на
трудовата дисциплина, като счита, че неправилно му е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Твърди, че не е бил надлежно поканен доброволно да плати
претендираното обезщетение, поради което не бил в забава. Оспорва да са налице
предпоставките по чл. 221, ал. 2 КТ, доколкото след уволнението на ответника,
работодателят не е останал без работник или служител на същата работа и не била засегната
обичайната търговска дейност на дружеството. Ето защо моли за отхвърляне на предявените
искове, като претендира и разноски по производството.
В отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове срещу ищеца
за заплащане на следните суми: сумата в размер на 204,17 лв., представляваща трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г.; 702,75 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.; 748,75 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от подаване на насрещните искове – 12.12.2022 г., до
окончателното плащане. Ищецът по насрещните искове твърди, че имал право на основен
платен годишен отпуск в размер на 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск в размер
на 5 дни, както и че за периода 2020 г. – 2021 г. не е използвал полагащия му се годишен
отпуск, въпреки че е подписвал молби за ползване на отпуск, като твърди, че е подписал
същите, доколкото е имал нужда от работата и неподписването им би подтикнало
2
работодателя да го освободи от работа. Ето защо предявява настоящите искове.
Ответникът по насрещните искове – „В.И.“ ООД, оспорва същите по основание и
размер. Твърди, че на 12.01.2023 г. е заплатил по банкова сметка на ищеца по насрещните
искове сумата в размер на 204,17 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м.01.2022 г. Излага, че за 2020 г. и 2021 г. ищецът е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск в размер на 25 дни годишно. Ето защо, молят насрещните искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ и насрещни
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ.
По иска с правна квалификация чл. чл.221, ал. 2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че е прекратил трудовото правоотношение с ответника, поради наложено на същия
дисциплинарно наказание „уволнение“; че ответникът е работил на безсрочен трудов
договор при ищеца, по който има постигната договорка за предизвестие за прекратяване,
както и размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за последния месец
преди прекратяване на договора.
УКАЗВА на ищеца по иска по чл.128, т.2 КТ, че негова е тежестта на доказване на
следните правопораждащи факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника
за посочения период и размера на уговореното трудово възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е заплатил на ищеца
процесната сума.
По предявения иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 570,29 лв.:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 224 КТ е да докаже прекратяване
на трудовото правоотношение, по което в негова полза е възникнало правото на платен
годишен отпуск с посочената в исковата молба продължителност. В тежест на ответника е
да докаже, че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, респ. че е заплатил дължимото
обезщетение по чл. 224 КТ.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата относно съществувало между страните
трудово правоотношение от 05.02.2019 г., по което ответникът заемал длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с последно брутно трудово възнаграждение в
размер на 605 лв., прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 17.02.2022 г.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, приложени към
исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи намиращи се у него пътни листове за периода 2020 г. – 2021
г.
ОТХЪРЛЯ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи справки от
НАП за наличните при ищеца трудови договори, заповеди за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск за процесния период и присъствени книги за периода 2020 г. – 2021
г.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи, посочени в насрещната исковата
молба при депозит от 350 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на страната на ответника.
ОТХЪРЛЯ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи справки от
НАП за наличните при ищеца трудови договори, заповеди за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск за процесния период и присъствени книги за периода 2020 г. – 2021
г.
3
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. от
13:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца по насрещната искова молба – да се връчи и отговора от ответника,
както и вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4