Решение по дело №3475/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 512
Дата: 9 март 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20222120103475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120103475 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
***, представлявано от **** и ****, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Ю. М. М., адрес: гр. К., ул. ****, дължи на ищеца сумата 125,60 лева главница,
представляваща задължение за доставена в периода 23.06.2021 г. - 22.08.2021 г.
електрическа енергия за обект в гр. К., ул. *****, сумата 6,89 лева обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 11.08.2021 г. до 23.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.03.2022 г., до
пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 949/25.03.2022 г.
по ч. гр. д. № 1807/2022 г. по описа на Бургаския районен съд.
Ищецът чрез процесуален представител е посочил, че страните са били
в облигационна връзка по повод сключен договор за продажба на ел. енергия за обект на
потребление с клиентски номер ********** и адрес в гр. К., ул. *****, ИТН *****.
Длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на електрическата
енергия, доставена от ищеца на основание общите условия на дружеството - кредитор и чл.
98а от Закона за енергетиката за периода 23.06.2021 г. -22.08.2021 г. Моли се за уважаване
на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски, направени в заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор по
исковата молба. В съдебно заседание назначеният особен представител е изразил становище
1
за основателност на исковете.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предвид така заявените искания и въз основа на материалите по
делото, Бургаският районен съд намира следното:
Представени са от ищцовата страна 2 бр. фактури, неоспорени от
насрещната страна, с № **********/31.07.2021 г. за отчетен период 23.06.2021 г. –
22.07.2021 г. и фактура № **********/31.08.2021 г. за отчетен период 23.07.2021 г. –
22.08.2021 г. Посочено е, че мястото на потребление е гр. К., ул. *****, клиентски номер
**********. Приложено е извлечение от счетоводна сметка, видно от която задълженията на
ответника са в общ размер 132,49 лева – 125,60 лева за главница за период 23.06.2021 г. –
22.08.2021 г. и 6,89 лева за лихва за забава за периода 11.08.2021 г. – 23.03.2022 г.
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че е потребител на ел.
енергия за посочения имот, не е оспорил и правилното калкулиране на потребената ел.
енергия.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на електроенергия, че е изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът счита за установено по делото, че между страните е
съществувало договорно правоотношение през процесния период с предмет доставянето на
услугите, чиято стойност се претендира, възникването, съществуването и размера на
претендираните от ищеца парични вземания. Видно от представените по делото фактури и
извлечение от счетоводна сметка, неоспорени от насрещната страна, категорично се
установява наличието на облигационно отношение между М. (с предишно име Р.В.Х., видно
от приложената справка за лица, променили иемто си) и ищцовото дружество именно за
имота на ул. ***** в гр. К..
Като собственик/ползвател на процесния имот ответникът има
качеството на потребител на доставяната в обекта електрическа енергия. Според
представените действащи Общи условия за продажба на електрическа енергия, потребител е
„физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение, което ползва
електрическа енергия за домакинството си”. От събраните писмени доказателства по делото
се установи, че ответникът е бил потребител на електрическа енергия по отношение на
процесния имот за претендирания период от време, т. е. задължено към ищеца лице. Не е
оспорено, че е извършена доставка на отразената във фактурите услуга по вид и количество,
както и че ищецът правилно е калкулирал посочените суми за ползвана ел. енергия и че е
2
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения главен иск за основателен.
С оглед основателността на главната претенция, основателен се явява и
акцесорният иск за обезщетение за забава върху задължението по всяка фактура от нейния
падеж до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. След като направи съответните изчисления в онлайн calculator.bg съдът
установи, че размерът на законната лихва възлиза именно на процесната сума.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 325 лева, от
които 150 лева депозит за особен представител, 75 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75 лева съдебно-деловодни разноски,
направени в заповедното производство.
Ето защо Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ю. М. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. **** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ****, представлявано от
****, **** и ****, сумата 125,60 лева главница, представляваща задължение за доставена в
периода 23.06.2021 г. - 22.08.2021 г. електрическа енергия за обект в гр. К., ул. *****, сумата
6,89 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.08.2021 г. до
23.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.03.2022 г., до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 949/25.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1807/2022 г. по описа на Бургаския районен
съд.
ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. **** да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ****, представлявано от ****, **** и ****, съдебно –
деловодни разноски за настоящото и заповедното производство в размер на общо 400 лева
(четиристотин лева).

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3