№ 302
гр. Плевен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430104974 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез ***С.С., против М.
А. А. с ЕГН ********** от гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият
дължи на ищеца сумата от 500,40 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2021г.-28.02.2023г., и сумата
от 55,14 лева, представляваща лихва за забава за периода 03.02.2022 г.-
05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
последното плащане – 18.07.2023г., до окончателното изплащане на сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2178/2023 г. по описа на
1
РС-Плевен.
При образуването делото е било разпределено на съдия-докладчик,
председател на VIII гр. състав. С Протокол за избор на докладчик-
преразпределение, от 03.11.2023г., за съдия докладчик по делото е определен
настоящия съдия-докладчик.
Твърди се в исковата молба, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2178/2023 г. по описа на
РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника М. А., и връчена редовно и влязла в сила по
отношение на друго лице -К.П.А.. След дадени указания, ищецът сочи, че е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си по отношение на М.
А..
Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се гр.
Плевен, жк.“***“, бл.***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Претендират се разноски.
Извън срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор
чрез назначения му *** - ***М. М. от АК-Плевен, в който излага становище,
че не оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че исковата молба е
допустима и вероятно основателна, като предвид отбелязването на
извършените плащания, дължимият остатък е правилно определен от ищеца.
*** сочи, че в случай, че ответникът се свърже с нея и представи
доказателства за недължимост на претенцията или нейното погасяване-пълно
или частично, същите ще бъдат представени в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ***
Ц.В., като исковата молба се поддържа по изложените съображения. Прави се
уточнение, че има постъпили частични плащания по партидата. Сочи, че към
настоящия момент претендира остатъка от главница за периода, посочен в
исковата молба, в размер на 250,20 лева, и мораторна лихва в размер на 27,57
лева. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез ***, не
се явява и не се представлява. Постъпила е молба Вх. №5206/21.02.2024г. от
2
*** *** М. М. от АК-Плевен, докладвана след приключване на съдебното
заседание. В молбата *** е взел становище, че няма връзка с ответницата и не
може да представи доказателства, от които да е видно, че задължението е
погасено. С молбата взема становище по същество на спора, като счита, че
искът е основателен.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №2178/2022 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 20.04.2023г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1216/20.04.2023г., която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда,
получено на 08.08.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на 30.08.2023г.
Установява се по делото, че ответникът М. А. А. с ЕГН **********, има
качество на собственик на процесния ап. 9 в гр. Плевен, жк. „***“ №***. Това
се установява от приложените от ищеца писмени доказателства: заверено
копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том
*** рег. ***, дело №*** от ******. на *** С.И., рег. №*** на НК, с район на
действие РС-Плевен.
Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени
за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
Видно е, че още през 2002г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на жк. „***“ №***, вх.В,
както и споразумителни протоколи за разпределение на ТЕ между топлинен
счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и
препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които
отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за отопление без
ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за битово горещо
водоснабдяване и сума за дялово разпределение.
3
Видно е от заверено копие на заявление от 27.06.***., че ответникът М.
А. А. е подала заявление да й бъде открита партида за плащане на отопление
и топла вода от 26.06.***., като е посочено, че от същата дата е закупила
жилището от трето лице, съгласно горецитирания Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №***, том ***, от ***.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна следното:
При условие, че ответникът е собственик на недвижимия имот в гр.
Плевен, и че имотът е бил топлофициран, фактическото обитаване на имота е
ирелевантно обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия
на ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера
на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода
на делото, е на ответника. Не се констатират неравноправни клаузи в
представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят
начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
4
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
По делото са представени от ищеца писмени доказателства за плащане
справки по партида, като Съдът приема това обстоятелство за доказано, на
първо място поради изявлението на ищеца, и на второ – доколкото това
признание от страна на ищеца е изявление за неблагоприятен за него факт.
Поради гореизложеното, искът за главница следва да бъде уважен до
размера от 250,20 лева, като до пълния размер от 500,40 лева следва да бъде
отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на процеса. Искът за заплащане
на лихва за забава следва да бъде уважен до размера от 27,57 лева, като до
пълния размер от 55,14 лева следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца изцяло направените от него разноски в исковото
производство, както следва: 75 лева за държавна такса, 100 лева за ***ско
възнаграждение в минимален размер, 400 лева за депозит за ***, т.к. исковете
са били изцяло основателни при завеждане на производството.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 16,65 лева за
държавна такса и 25 лева за ***ско възнаграждение, които ответникът М. А.
следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. А. А.
с ЕГН ********** от гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., сумата от
250,20 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2021г.-28.02.2023г., и сумата от 27,57 лева,
5
представляваща лихва за забава за периода 03.02.2022 г.-05.04.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на последното
плащане – 18.07.2023г., до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1216/20.04.2023г.по ч.гр.д.№2178/2023 г.
по описа на РС-Плевен,
КАТО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА РАЗЛИКАТА ДО пълния предявен размер
главница от 500,40 лева главница и до пълния предявен размер лихва за
забава от 55,14 лева, ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. А. А. с ЕГН **********
от гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
„***” №***, представлявана от *** Й.В., направените разноски в исковото
производство в размер на 75 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за
*** и 100 лева за ***възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. А. А. с ЕГН **********
от гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
„***” №***, представлявана от *** Й.В., направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2178/2023г. по описа на РС-Плевен в
размер на 16,65 лева за държавна такса и 25 лева за ***ско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6