РЕШЕНИЕ
N
гр.София 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11856 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение
№ 190032 от 02.09.2020г., постановено по гр. д. № 4058/2020г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, в
частта, с която са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу В.К., установителни
искове по чл. 415 от ГПК за цената на потребена, но неплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г., такса за дялово разпределение и лихва
за забава върху нея.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилно прилагане на института на погасителната
давност, като следствие от неправилно определен момент на изискуемост на
задълженията и изпадане в забава на длъжника, предвид действалите за периода ОУ
на ищеца.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и пълно
уважаване на исковете
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС при проверка
по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна СГС намира, че предвид
необжалването на решението в частта за уважаване на исковете, то е влязло в сила
и установява със сила на присъдено нещо, че между страните за процесния период
е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ за
процесния имот и не следва да се разглежда позоваването в отговора на въззивната
жалба на липса на такива отношения.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните и предвид писмените доказателства по делото СГС в настоящият си състав
приема, че решението на СРС като краен резултат ще следва да се потвърди, в
обжалваната част по иска за главница, макар от него да е видно, че
първоинстанционния съд е извел изводите си за начало и край на давността въз
основа на ОУ на ищеца от 2008г. В Решението на стр. 3 във връзка с иска за
мораторна лихва е констатирал, че съгласно ОУ вземанията стават изискуеми с
изтичане на 30 дни от края на периода за който се отнасят, което е предвидено в
чл. 32 от ОУ на ищеца от 2008г.
Тези ОУ обаче са отменени с ОУ от 2013г., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014
г., публикувани във вестниците "24 часа" и "19 минути" на
10.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г. обявени от СГС с разпореждането по
насрочване на делото за служебно известни.
В случая погасени по давност са всички месечни суми за
главница за ТЕ, чиято изискуемост е настъпила преди 31.07.2015г. Това са
вземанията за главница за периода м.05.2014г. до м. 06.2015г. вкл. Тяхната
изискуемост според настоящият състав на СГС настъпва с края на всеки месец от
този период, защото според мнозинството от настоящият състав клаузите на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014г., не уреждат срок за плащане, с изтичането на
който автоматично да следва забава. Изискването да се обявят/публикуват
сметките на интернет страницата на продавача, за да започне да тече срока посочен
в тези клаузи сочи, че обявяването/публикуването има характер на покана, а
срокът е срок за изпълнение след поканата, което означава, че тези вземания са
безсрочни с оглед разпоредбата на 84, ал. 2 ЗЗД и веднага изискуеми и давност
тече по чл. 114, ал. 2 от ЗЗД-от момента на възникване на всяко вземане, а той
е изтичането на последния ден от съответния месец, което следва от чл. 30, т.
22, чл. 31, чл. 32 от ОУ от 2014г, които ясно указват, че задължение възниква
всеки месец, но преди да е изтекъл месеца не може да възникне. С изтичане на
месеца при посочената по-горе безсрочност задължението за съответния месец
става изискуемо и започва да тече давност.
Месечните вземания имат самостоятелен характер,
а обстоятелството, че след края на отчетния период се издава обща фактура и
кредитни известия не променя този извод. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води
до извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за заплащане
на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени такива) не
влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната
изискуемост.
Всъщност жалбоподателя смесва понятията
изискуемост и забава като свързва началото на давностния срок с изпадане в
забава на длъжника без да прави разлика между изискуемост и забава, а това не
са равнозначни понятия, както е изяснено и с ТР 5/2017г. на ОСГТК на ВКС. Изискуемост
и забава може да настъпят едновременно, но не винаги е така. Задължението е
изискуемо от момента в който кредитора може да поиска изпълнение, а забава
настъпва след покана.
Предвид гореизложеното правилен е крайния
извод на СРС за изтекла погасителна давност за месечните вземания за периода
01.05.2014г.-30.06.2015г. Техния размер по издаденото от ищеца съобщение към
фактура на л. 31-32 за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е 1304, 18 лева с
ДДС. От тях са били платени от ответника 176,18 лева – видно от съобщението на
л. 31, като остатъка е 1128,00 лева, които са погасени по давност. Погасени са
и сумите за периода 01.05.2015г.-30.06.2015г. в размер 112,06 лева (съгласно
съобщение към фактура на л. 33). Или погасени по давност са общо месечни
главници в размер на 1240,06 лева.
Вземането по изравнителната фактура за сезон
2014-2015г. от 31.07.2015г. в размер на 148,55 лева поначало не е погасено по
давност. Изравнителното вземане възниква с издаване на изравнителната фактура, а
вземанията по изравнителните фактури също са безсрочни (по аргументите по-горе
относно характера на клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014г.). При липса
на доказателства за обявяване (покана) давност тече от издаване на
изравнителната фактура за обективираното в нея изравнително вземане. То обаче не
може да се присъди в пълния му размер, тъй като би се стигнало до произнасяне
над целия предявен размер на иска. Главницата е предявена в размер на 1309,49
лева, от които с решението на СРС са признати 22,93 лева. Както се посочи
погасени по давност са 1240,06 лева. Следва да се уважи иска за разликата над
1240,06 лева до 1286,56 лева. В случая искът е предявен за суми по-малки от
тези по приложените по делото фактури, но не е заявен като частичен и след като
се установява, че предявения размер почти изцяло е за период погасен по давност
то искът за главница следва да се уважи само за разликата над погасения по
давност размер до пълния предявен, като се има предвид и вече уважената част от
СРС , независимо, че по делото има данни, че ответника дължи суми за сезони
2015г.-2016г. и 2016г.-2017г., защото съдът е обвързан от предявения размер по
силата на диспозитивното начало.
Относно иска за цената на услугата дялово
разпределение: за тези вземания също няма установени срокове за плащане в ОУ на
ищеца от 2014г. Реда и начина за тяхното плащане според ОУ се договаря между
ищеца и лицата, извършващи услугата и се обявява на клиентите, като по делото
няма данни за такова обявяване, но доколкото справката на л.29-30 не е оспорена
следва да се приеме, че вземането за
услугата се плаща на части, като едногодишната цена на услугата се разпределя
на равни части по 1/12 част. За процесния период месечната част от цената е
била в размер на 2,44 лева в конкретния случай. Това вземане следователно възниква
и е изискуемо с изтичане на всеки месец от процесния период. Претенцията за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2014г. до м.06.2015г
вкл. е в размер на 34,16 лева и е погасено по давност, като СГС приема, че
приложимия давностен срок е три години, а не общият по чл. 110 от ЗЗД. Тези
вземания имат всички характеристики на периодични такива съгласно ТР № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК - за една и съща услуга през едни и
същи периоди.
Остатъка, който не е погасен по давност е 21,
96 лева.
СРС е счел, че погасени по давност са
вземания за цената на тази услуга в размер на 39,04 лева и е уважил иска за
сумата от 17,08 лева без да има мотиви относно изискуемост, относно какъв е период
на сумите за които приема, че са погасени по давност.
Следователно ще се отмени решението в отхвърлителната
му част по иска за цената за тази услуга над сумата от 17,08 лева до размера от
21,96 лева. Лихва обаче върху тази сума не може да се признае за дължима, като
СГС напълно споделя извода на СРС за липса на забава поради липса на срок за
плащане и липса на твърдения и доказателства за покана до длъжника преди
предявяване на иска.
С оглед на гореизложеното решението в
обжалваната част по иска за цена за услугата „дялово разпределение“ следва да
се отмени частично, а в останалите обжалвани части да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът има
право на разноски за въззивна инстанция съразмерно на уважената част (51.38 лева) от обжалвания интерес (който е 1325,60 лв.) или в
размер на 1.00 лева при уважена част от 0,04 % от интереса за държавна такса. За юрисконсултско
възнаграждение СГС определя сумата от 100,00 лева, като съобразно уважената
част от жалбата се дължат 4,00 лева.
Въззиваемия също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от жалбата. Същият претендира адвокатски хонорар в
размер на 600,00 лева, който обаче СГС намира за прекомерен, за което има
надлежно възражение в молба на въззивника от 08.12.2020. Делото не с правна или
фактическа сложност като се има предвид, че изследван единствено въпроса за
погасителната давност и е протекло в едно заседание и без събиране на
доказателства пред СГС.
Ето защо хонорара следва да се определи
съгласно минималния размер по Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет и
по-конкретно в размер на 323,63 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата от който следва да се присъдят 96 % или 310,68 лева.
След
компенсация между разноските на страните
за въззивното производство на въззиваемия следва да се присъдят разноски в
размер на 305,68 лева, а на въззивника не следва да се присъждат разноски.
Предвид крайния резултат от спора Решението в
частта по разноските присъдени в полза на К. следва да се отмени над сумата от 474,00
лева, а на ищецът да се присъди още 6,25 лева, които обаче следва да се
компемнсират със сумата от 305,68 лева дължима на въззиваемия за въззивното
дело и на последния да се присъдят разноски само в размер на 299,43 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 190032 от 02.09.2020г., постановено
по гр. д. № 4058/2020г. по описа на Софийски
районен съд, 177 с-в, В ЧАСТТА, е
отхвърлен за сумата от 46,50 лева (представляваща разликата между уважения
размер от 22,93 лева до дължимия размер от 69,43 лева) предявения от „Т.С.“ЕАД
срещу В.Н.К., установителен иск по чл. 415 от ГПК за цена на ползвана топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в имот в гр. София, кв. Красно
село, ул. „********* с абонатен номер 071792, КАКТО И В ЧАСТТА с която е отхвърлен за сумата от 4,88 лева (представляваща
разликата между уважения размер от 17,08 лева до дължимия размер от 21,96 лева)
предявения от „Т.С.“ЕАД срещу В.Н.К., установителен иск по чл. 415 от ГПК за
цена на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ за периода 01.07.2015г. до
30.04.2017г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н. Колев дължи на „Т.С.“ЕАД
и сумата от 46,50 лева - цена на ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2014г.
до 30.04.2017г. в имот в гр. София, кв. Красно село, ул. „******** с абонатен
номер 071792, както и дължи и сумата от 4,88 лева за цена на услугата „дялово
разпределение на ТЕ“ за периода 01.07.2015г. до 30.04.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 50061/2018г. на СРС.
Отменя
решението и в частта по разноските присъдени
в полза на В.К. над размера от 474,00
лева.
След
компенсация на разноските ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД
да заплати на В.Н. Колев 299,43 лева разноски за въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ЕАД - „Т.с.“ЕООД
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1. 2.
/о.м./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по
гр.д.№ 11 856/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС, че е налице договорен срок за изпълнение на задължението на
купувача за заплащане на доставената топлинна енергия.
Клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за
периода от м.05.2014 г. до м.04. 2016 г.Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02. 2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник
„24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., са нищожност на основание
чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително нерав-новесие
на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потреби-теля /купувач/ –
ответник по делото. С клаузата на чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1
от същите/ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на
задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на
изравни-телните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Приемам, че
така обвърза-ното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обез-печи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложе-ния, които да му гарантират достъп до интернет, за
да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се
изисква да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за
това кога точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си
дължимите се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно опреде-ляните
по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение.
Предвид
горното считам, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г.
противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146,
ал.1, пр. 1 ЗЗП – са нищожни. Съобразно това обстоятелство и предвид липсата на
представена по-кана за изпълнение в съответствие с изискването на нормата на
чл.84, ал.2 ЗЗД, по отно-шение на вземанията на ищеца за дължимата се стойност
на топлинната енергия за времето от м.05.2014 г. до м.06.2015 г., попадащи под
действието на Общите условия от 2014 г., приложение намира правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.69, ал.1 ЗЗД. Давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението, а тази дата в случая е първият ден след изтичане на месеца, в
който е осъществена доставката на топлинна енергия.
Този мой извод не влияе на
крайното ми становище по съществото на спора, тъй като искът на „Т.С.“ ЕАД
относно главницата за топлинна енергия за посочения период е приет за
неоснователен от мнозинството на състава поради изтекла тригодишна погасителна
давност също при условията на чл.114, ал.2 ГПК. Особеното ми мнение е
единствено по мотивите на съдебния акт в тази му част, но намирам последното за
важно с оглед съществото на разглежданата материя.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова/