РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Кюстендил, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20241520101940 по описа за 2024 година
Производството е образувано искова молба на Х. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. **, ж.к. „**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, срещу А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. **, кв. „**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с която в условията на обективно евентуално
съединяване са предявени положителни установителни искове за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са законни наследници на В. Г. Я.,
починала на **.**.**** г. – тяхна майка, и Д. А. Я., починал на **.**.**** г. – техен баща. С
констативен нотариален акт от 02.10.2020 г., издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК след
извършена обстоятелствена проверка, ответникът А. Д. Я. бил признат за собственик, на
основание давностно владение, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 27574.70.11 /землище двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и
четири, кадастрален район седемдесет, поземлен имот единадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-5688/06.07.2018 г. на
началника на СГКК-***, с адрес на поземления имот: с. **, местност „**“, с площ: 619
/шестстотин и деветнадесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 070011 /нула, седемдесет хиляди и единадесет/, при съседи: път, имот на
Община **, имот на З. И. Г., заедно с построената в имота сграда с идентификатор
27574.70.11.1 /землище двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и четири,
кадастрален район седемдесет, поземлен имот единадесет, сграда едно/, със застроена площ
1
72 /седемдесет и два/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, както и с всички трайно прикрепени в имота подобрения и селскостопански
постройки с идентификатори 27574.70.11.2 със застроена площ 36 /тридесет и шест/ кв.м.,
27574.70.11.3 със застроена площ 29 /двадесет и девет/ кв.м. и 27574.70.11.4 със застроена
площ 19 /деветнадесет/ кв.м., при запазено право на ползване на северната кухня на
сутеренния етаж и на западната спалня на етажа в жилищната сграда в полза на ищеца. Сочи
се, че описаният поземлен имот бил собственост на общите на страните наследодатели и
техни родители, като през 60-те години на миналия век била построена от тях жилищната
сграда – къща, с площ от 72 кв.м., състояща се от сутерен, включващ антре, две мазета,
кухня и една стая, и първи жилищен етаж, включващ антре, вестибюл, две спални и една по-
малка стая. Впоследствие през 70-те години на XX век в имота били изградени останалите
три селскостопански сгради. Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба не
се съхраняват документи, удостоверяващи правото на собственост върху процесните имоти
на техните наследодатели, но именно те са застроили и упражнявали фактическата власт
върху тях в продължение на десетилетия до смъртта си. Твърди се от ищеца, че със смъртта
на родителите си и в качеството си на законен техен наследник същият е придобил правото
на собственост върху ½ ид.ч. от описаните недвижими имоти. Сочи още, че считано от
18.02.2003 г. упражнява явно, спокойно и непрекъснато владение върху наследствената си
част от имотите. По изложените съображения моли съда да постанови решение, по силата на
което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½
ид.ч. от описаните по-горе поземлен имот и сгради на основание наследствено
правоприемство, а в условията на евентуалност – на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Заявена е и претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на констативния нотариален акт до размера на притежаваните от ищеца ид.ч. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът - А. Д. Я., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба. Намира предявените искове за недопустими, поради противоречие между
обстоятелствена част и петитум, а по същество - за неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са
законни наследници на В. Г. Я. и Д. А. Я.. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че
процесните недвижими имоти са били притежание на общите им наследодатели, предвид
липсата на годен титул за собственост. Сочи, че от смъртта на баща си владее явно,
спокойно, непрекъснато и самостоятелно целия имот. По изложените съображения моли
съда да отхвърли предявените искове. Представя доказателства, прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове.
На поставените от съда въпроси по реда на чл. 145 ГПК уточнява, че общите за страните
наследодатели са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти въз основа
на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като същите са упражнявали фактическа
власт върху имотите далеч повече от изискуемия срок по чл. 79 от Закона за собствеността -
за периода от средата на 60-те години до смъртта на последния останал жив от
2
наследодателите през 2003 г. Представя писмени бележки, в които излага подробни
съображения за основателност и доказаност на предявените искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа представения
отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва наследодателите на страните да са
придобили процесните имоти въз основа на давностно владение, продължило повече от 10
/десет/ години.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът и ответникът са братя
и законни наследници на В. Г. Я., починала на **.**.**** г., и Д. А. Я., починал на
**.**.**** г., както и че с констативен нотариален акт от **.**.**** г., след проведена
процедура по обстоятелствена проверка, ответникът А. Д. Я. е признат за собственик на
основание давностно владение на процесните недвижими имоти – поземлен имот с
идентификатор 27574.70.11, ведно с построените в същия сгради с идентификатори
27574.70.11.1, 27574.70.11.2, 27574.70.11.3 и 27574.70.11.4. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото като писмени доказателства удостоверение за
наследници изх. № 50/05.06.2024г. и удостоверение за наследници изх. № 51/05.06.2024г.,
издадени от Община ***, съответно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
172, том II, рег. № 2912, дело № 372/2020г. от 02.10.2020г. по описа на Нотариус М. М., рег.
№ 603 на НК, с район на действие – Районен съд - ***, вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№ 3390 от 07.10.2020г., акт № 42, том XIV, дело 1733/2020г.
Представени са декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, както заверени
преписи от документите по нотариално дело № 372 от 2020 г., по което е издаден и
процесният констативен нотариален акт.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля В. С.
Я. се установява, че в края на 60те години на миналия век родителите на страните построили
къща в празното дворно място, което владеели /процесния поземлен имот/, а впоследствие
били изградени и други селскостопански постройки. Твърди, че не й е известно някой някога
да е оспорвал правото им на собственост върху имотите, които владеели необезпокоявано и
до смъртта си. Споделя, че след смъртта на наследодателите на страните е виждала ищеца в
имота, а през последните 5-6 години посещенията му били ежегодни. На последния редовно
давала и разсат, за да си засажда градината. Колкото до ответника, твърди същият да е бил в
чужбина, като процесния имот посещавал за ден – два. Не й е известно ответникът да го е
поддържал. Споделя още, че е чула от други лица за разправии между страните по
отношение на имота и по-конкретно - че отскоро ответникът започнал да „гони“ брат си от
имота. Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло, доколкото са ясни,
последователни, безпротиворечиви, дадени са от лице, което непосредствено е възприело
съответните факти и обстоятелства и не е заинтересовано от изхода по делото, а и
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал.
3
От показанията на разпитаната като свидетел В. Х. А. – дъщеря на ищеца, прецени по реда
на чл. 172 ГПК, се установява, че процесните недвижими имоти са владяни от нейните баба
и дядо до смъртта им, като никой не е оспорвал правото им на собственост върху тях. След
смъртта на дядо й през 2003 г. ищецът ежегодно посещавал имота. Споделя, че откакто се
пенсионирал само чакал да дойде лятото, за да си иде на село и да си сади градината. Освен
през лятото, ходел инцидентно, за да наглежда имота под страх да не бъде разграбен. По
думите й ищецът поддържал имота изцяло. Споделя още, че не е чула ответникът да
претендира да е изключителен собственик на имота. Последният от 25-30 години живеел и
работил в чужбина, като имота посещавал рядко – за по 10 дни, когато ходел на море или
планина. До снабдяването му с констативния нотариален акт ответникът не е отблъсквал
владението на ищеца.
По делото като свидетел е разпитан и И. П. З.. От неговите показания се установява, че за
процесния имот е чувал да е наследствен от родителите на страните. Споделя, че пред него
ответникът не е претендирал да е изключителен собственик на имота. В останалата си част
показанията не следва да се обсъждат, доколкото касаят въпроси, който не са предмет на
настоящото дело.
Съдът, при така установените факти и въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
За уважаване на предявения главен иск в тежест на ищеца бе да докаже принадлежността на
вещното право на собственост върху процесните недвижими имоти - поземлен имот и
сгради, в патримониума на общите на страните наследодатели, т.е. елементите от
фактическия състав на твърдяното придобивно основание /в случая придобивна давност/.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост чрез
фактическо упражняване на това право в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на
чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно
свързана само с тези юридически факти, поради което и изискуемото от чл.120 ЗЗД във
връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица –
придобиване на правото на собственост – настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При
наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на
4
собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. То може да бъде
направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства.
Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.
Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права,
задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия
по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност,
то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да
се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили
владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на
изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците /какъвто е и
настоящият случай/, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от
наследодателя /така Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК
на ВКС/.
В случая спор по отношение осъществяването на твърдения от ищеца придобивен способ от
страна на общите за страните наследодатели на практика няма. Това се потвърждава както от
изричното изявление, направено от ответника в открито съдебно заседание (което изявление
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК като признание на фактите досежно
владеенето на имотите от наследодателите на страните и времето, през което то е
упражнявано – над изискуемия от закона срок), така и от свидетелските показания, които са
еднозначни и безпротиворечиви в тази насока. За наследствения характер на процесните
имоти косвено свидетелстват и приобщените като писмени доказателства по делото
декларации по чл. 14 ЗМДТ вх. № 59/03.04.2006 г. и вх. № 60/03.04.2006 г. (видно от която
имотите са декларирани именно като такива – като съсобствени между страните при равни
квоти на основание наследствено правоприемство), както и документите по нотариално
дело № 372 от 2020 г., по което е издаден и процесният констативен нотариален акт
(приложената декларация от молителя – ответник в настоящото производство и протоколът
за разпит на свидетели). Ето защо следва да се приеме за доказано по делото, че общите за
страните наследодатели са придобили процесните недвижими имоти по давност, като след
смъртта им собствеността е преминала върху страните по делото като техни
правоприемници.
Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един
от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във
владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов
собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници.
Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Сам по себе си
фактът, че е ползвал и обработвал наследствения имот през определен период от време не е
достатъчен. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че
5
презумпцията на чл.69 ЗС /че владелецът държи вещта като своя/ се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Според утвърденото в съдебната практика разбиране, действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика
или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези
съсобственици или сънаследници. Такива действия са например: отказът на ползващият
имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на
останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на
останалите наследници - например отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да
се заплаща част от получения наем на останалите наследници /в този смисъл Решение № 635
от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 6 от 22.01.2010 г.
по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др./.
В конкретния случай по делото обаче не се установи правнорелевантното обстоятелство
след смъртта на наследодателите ответникът да е превърнал с едностранни действия
държането на идеалните части от процесния имот на ищеца в свое собствено владение. По
делото не е доказано, че той е манифестирал спрямо ищеца намерението да владее неговите
идеални части за себе си, като е предприел конкретни действия по отричане правата му и
тези действия да са станали негово достояние – например да не го е допускал до имота, да е
претендирал, че имотът е изцяло негов или под някаква друга форма недвусмислено да е
заявил собственическите си права и по отношение на наследствена част на ищеца.
Напротив, разпитаните по делото свидетели установяват еднопосочно, че ищецът е
посещавал често имота, влизал е свободно в него, без някой да му създава пречки за това,
като се е грижел за същия. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съставянето и
вписването на констативен нотариален акт не представлява действие, манифестиващо
промяната на намерението /в този смисъл решение № 95/04.12.2020 г. по гр.д. № 4004/2019 г.
на ВКС, II г.о. както и цитираните в него решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017
6
г. на ВКС, второ г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г.
о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о./. На още по – силно основание
такова действие не е и извършеното от ответника предеклариране на имота в данъчните
служби на негово име, както и извършеното на тази база отричане правата на ищеца,
доколкото от свидетелските показания могат да се извлекат данни за наличие за такова
оспорване. Още повече, че подобни действия на трансформация на намерението следва да
бъдат насочени към правоимащия субект, а не пред трети лица.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че доказателствата по делото водят до
еднозначния извод, че ответникът след смъртта на общите за страните наследодатели е бил
владелец на собствената си идеална част от процесния имот и държател на идеалната част
на ищеца, поради което същият не е придобил целия имот въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност.
Във връзка с горното, а и за пълнота за настоящото изложение, следва да бъде отбелязано, че
съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по
т.д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди
молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на
нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални
производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася
по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587
ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод
на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на
документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт
по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде
оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се
е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил
или е престанал да бъде собственик. В конкретния случай, предвид несправянето на
ответника с вменената му доказателствена тежест, настоящият състав намира за опровергани
фактите, обуславящи посоченото в констативния нотариален акт придобивно основание, а
именно изтеклата в полза на ответника придобивна давност.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че ищецът, като наследник на В. Г. Я.,
починала на **.**. г., и Д. А. Я., починал на **.**.**** г., е носител на правото на
собственост на ½ идеална част от процесните поземлен имот и построени в него сгради,
поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан, и като такъв следа да
бъде уважен.
7
Предвид уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален такъв.
При този изход на спора, като последица от уважаването на иска, на основание чл.537, ал.2
ГПК, следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 172, том
II, рег. № 2912, дело № 372/2020г. от 02.10.2020г. по описа на Нотариус М. М., рег. № 603 на
НК, с район на действие – Районен съд - ***, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№
3390 от 07.10.2020г., акт № 42, том XIV, дело 1733/2020г., с който ответникът е признат за
собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот /Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в
производството разноски, съгласно представения списък по чл. 80, ал. 1 ГПК, а именно
сумата от 1550.00 лева, от която: 50.00 лв. – заплатена държавна такса и 1500.00 лв. –
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, по отношение на А. Д. Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, кв. „**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, че Х. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к. „**“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, е собственик на
основание наследствено правоприемство от В. Г. Я., починала на **.**.**** г., и Д. А. Я.,
починал на **.**.**** г., на ½ идеална част от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
27574.70.11 /землище двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и четири, кадастрален
район седемдесет, поземлен имот единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-5688/06.07.2018 г. на началника на
СГКК-***, с адрес на поземления имот: с. ***, местност „***“, с площ: 619 /шестстотин и
деветнадесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:
070011 /нула, седемдесет хиляди и единадесет/, при съседи: имоти с идентификатори
27574.20.30, 27574.501.9901 и 27574.20.9904, ведно с построените в имота сграда с
идентификатор 27574.70.11.1, със застроена площ 72 /седемдесет и два/ кв.м., брой етажи: 1
/един/, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор
27574.70.11.2, със застроена площ 36 /тридесет и шест/ кв.м., брой етажи: 1 /един/,
предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 27574.70.11.3, със
застроена площ 29 /двадесет и девет/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение:
селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 27574.70.11.4, със застроена площ 19
/деветнадесет/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим
8
имот № 172, том II, рег. № 2912, дело № 372/2020г. от 02.10.2020г. по описа на Нотариус М.
М., рег. № 603 на НК, с район на действие – Районен съд - ***, вписан в Служба по
вписванията с вх.рег.№ 3390 от 07.10.2020г., акт № 42, том XIV, дело 1733/2020г., до размера
на ½ идеална част от имотите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. **, кв. „**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. **, ж.к. „**“, бл.**** вх.*, ет.*, ап.***, сумата от 1550.00 лв. - съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9