№ 14239
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110135213 по описа за 2021 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответника Б. В. А. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №43, находящ се в гр. София, //////. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него
и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена е заповед за
изпълнение срещу ответника, като съдът му е указал, че следва да предяви иск относно
вземането си, което обуславя правния му интерес от исковете, поради което моли съда
да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 5826,30 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 544,31 лв. – лихва за
забава от 15.09.2018 год. – 02.01.2020 год., сумата от 35,34 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. и
сумата от 5,45 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2017 год. до 02.01.2020 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 14.01.2020 год. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството
разноски.
1
Ответникът-Б. В. А., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на
потребител на топлинна енергия, като твърди, че живее в САЩ, а жилището се е
ползвало от бившия й съпруг.
Третото лице помагач-„И.” ООД не взема становище по предявените искове.
В производството е конституиран като трето лице помагач Г. К. Л., починал в
хода на производството й на негово място е конституиран наследникът му по закон О.
Г. Л..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответниците, т.е. качеството им
на потребители на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е заплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В случая качеството на
потребител на топлинна енергия на ответника се установява от нотариален акт за
продажба на недвижим имот №1, том LLLXXXV, дело 36207/97 год., от който е видно,
че Б. В. А. е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот, както и от
молба-декларация от Б. А. за откриване на партида от 27.11.1998 год. Съдът приема, че
именно в качеството си на собственик на имота ответникът е потребител на топлинна
енергия. Следва да се посочи и че във връзка с твърденията на ответника, че е живяла в
чужбина, както и че имота се е ползвал от трето лице не бяха ангажирани никакви
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
2
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на
потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150,
ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай не е спорно, че етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ///// е възложила извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на „И.“ ООД /предишно наименование „Пму София 98“ ООД.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че абонатът заплаща ТЕ отдадена от
сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице е дало заключение, че
според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния период
радиаторите са демонтирани, като абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на
имот. Установява се, че поради липса на достъп до процесния имот топлинната
енергия за БГВ се начислява на брой лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр.
потребител, като според ФДР потребителите са 4. Установява се, че сумата, която се
3
дължи за топлинна енергия е 5826,31 лева. На следващо място ответникът не твърди да
е платил процесната сума.
С оглед на изложеното и след като взе предвид приетите в производството
експертизи, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената
топлоенергия, която съдът приема, че е в размер на 5826,31 лева. За сумата от 35,34
лева, представляваща такса за отчитане на уреди и разпределение иска също е
основателен и следва да се уважи. Процесната сума се дължи съобразно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал.1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая в съответствие с ОУ са начислявани лихви след издаване на общите
фактури. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за погасяване на
дължимото, в срок, то съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани
върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от
ГПК съдът приема, че размера на лихвата за забава е 544,31 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
4
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземането за лихва за забава не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 804,14 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 178,08
лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №1381/2020 год. по описа на
СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, //// против Б. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, /////, че Б. В. А. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл.
415 ал.1 от ГПК от сумата от 5826,30 лева /пет хиляди осемстотин двадесет и шест
лева и тридесет стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабдяван имот-апартамент
№43, находящ се в гр. София, /////, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2020 г.
до окончателното и изплащане, сумата от 35,34 лева /тридесет и пет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната
лихва считано от 14.01.2020 год. до окончателното плащане на сумата и сумата от
544,31 лева /петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 15.09.2018 год. до 02.01.2020 год., като отхвърля иска за сумата от от
5,45 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 01.07.2017 год. до 02.01.2020 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 804,14 лева /осемстотин и четири лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото разноски,
съразмерно с уважената част от претнциите и 178,08 лева /сто седемдесет и осем лева и
осем стотинки/, представляваща сторените разноски по гр.д. №1381/2020 год. по описа
на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „И.” ООД и
О. Г. Л..
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6