ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 13.12.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание
на
тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело №1180/2021 г.
По жалбата на С.Л.П. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Д.В.Б., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1253-000795 от 04.11.2021 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.
В т.5 от жалбата е формулирано искане на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да спре изпълнението на оспорваната ЗППАМ.
В искането се твърди, че оспорената заповед била очевидно незаконосъобразна, издадена без наличието на основание за това, а чрез изпълнението на същата жалбоподателят бил лишен от възможността да управлява моторни превозни средства, което причинявало на него и на семейството му значителни вреди. Посочено е, че С.Л.П. бил единственият правоспособен шофьор в своето семейство и липсата на възможност да управлява МПС го поставяла в невъзможност да обслужва битовите и други нужди на домакинството, и да полага грижи за възрастните родители на своята съпруга, които живеели в с.К., общ.С., на около 25 км. от гр.Хасково, чрез напазаруване на необходимите хранителни стоки или лекарства, или превозването им при необходимост с автомобила си при доктор. Отделно от това, съпругата на С.Л.П. била безработна и не получавала никакъв доход, а единственият източник на доходи за семейството бил бизнесът на С.Л.П., посредством ЕООД „Юпа“, в което той бил едноличен собственик на капитала, управител и единствен служител. Основната дейност на дружеството била питейно заведение и ако оспорващият бъдел лишен от правото да управлява МПС, той щял да се окаже в невъзможност да извършва дейността по зареждане на стока за продан, а оттам и да осъществява търговската си дейност. От друга гледна точка, жалбоподателят бил с характеристика на шофьор, стриктно спазващ разпоредбите на ЗДвП, а в случая се касаело за едва 0,76 промила алкохол в кръвта, от което следвал извода, че нарушаването на установения ред на държавно управление било в ниска степен.
Претендира се спиране изпълнението на оспорваната ЗППАМ, тъй като същата причинявала значителни вреди на жалбоподателя и неговото семейство.
С писмо вх.№7413/25.11.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково, по делото е изпратена административна преписка по издаване на обжалваната Заповед, без да е ангажирано становище по направеното в жалбата искане.
Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-1253-000795 от 04.11.2021 г., е издадена от В. Ж. Д., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП и с нея на С.Л.П.,***, е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС с №********* до решаване на отговорността му за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП, обжалването на този вид заповеди се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тоест самият закон допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт и същият се ползва с предварително изпълнение по силата на закона.
Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.
Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.
Следва да се посочи, че заявените от оспорващия „очевидна незаконосъобразност“ на обжалваната заповед и издаването на последната „без наличието на основание за това“ не са условия, релевантни за преценката по чл.166, ал.2 от АПК. Същото се отнася и до твърдението за ниска степен на нарушаване установения ред на държавно управление, поради ниския размер на установения като употребен от жалбоподателя алкохол при управление на МПС. Предполагаемата нищожност или незаконосъобразност на акта по никакъв начин не представляват обстоятелства от значение за спирането на предварителното му изпълнение.
Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК в случая не може да се обоснове и от останалите наведени в искането твърдения.
Липсват конкретизирани твърдения и доказателства за настъпването, произхода, вида и размера на вреди, които могат да се охарактеризират като значителни, или като труднопоправими.
Твърденията на оспорващия за невъзможност да ползва собствения си автомобил за осъществяване на ежедневни необходими дейности на семейството му и техни родственици, освен че не са доказани, не обосновават вреди, различни от тези, които са обичайна последица от самия оспорен в производството акт, с който се отнема временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на оспорващия, с което същият се лишава от възможността да управлява лично моторно превозно средство. Не са мотивирани конкретни вреди, които оспорващият да счита, че би претърпял от предварителното изпълнение на акта, а в негова тежест е не само да посочи пред съда, но и да установи по несъмнен начин наличието на обстоятелства, обуславящи спирането на изпълнението на заповедта. Несъмнен извод за претърпяване на такива вреди не може да се направи единствено от обстоятелството, че С.Л.П. е едноличен собственик на капитала и управител на „Юпа“ ЕООД, гр.Хасково, за което са представени писмени доказателства. Необходимостта от създаване на организация по осъществяването на търговската дейност на това дружество не представлява пряка и непосредствена последица от предварителното изпълнение на наложената на управителя му принудителна административна мярка.
Отделно от изложеното, само от вида на разпореденото с процесната Заповед за прилагане на ПАМ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същата интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от допускане предварителното изпълнение на мярката.
Ето защо съдът счита искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:
жалбоподател – С.Л.П.;
ответник – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково (В. Ж. Д.).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.01.2022 г. от 10.00 часа.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответника възможността да ангажира писмен отговори и посочи доказателства по направените в жалбата възражения.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането С.Л.П. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1253-000795 от 04.11.2021 г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138, ал.3 от АПК определението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: