Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Св.
Атанасова
като разгледа докладваното от
административен съдия Р. Цветкова АД №75 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано
въз основа на жалба от Л.М.С. ***, срещу Заповед №869з-7/06.01.2020 г. на Началник
Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР град Шумен.
В жалбата се
сочи, че заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на
мотиви. Жалбоподателят счита, че посочените дисциплинарни нарушения не са
извършени виновно, поради което моли съда да постанови съдебно решиение, с
което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна.
Ответната страна
Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Шумен, редовно призован,
за него се явява гл.юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, която оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваният административен акт е издаден
от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в
него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. С оглед на
това моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
До Директора на ОД на МВР град Шумен е била
изготвена докладна записка с рег.№ 869р-6520/18.11.2019 г. от Началника на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР град Шумен относно извършена проверка по
разпоредителни писма рег.№3286р-38723/28.08.2019 г. и рег.№328р-39810/04.09.2019
г. на зам. директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) и
докладни записки рег.№3286р-45820/17.10.2019 г. и рег.№3286р-48664/04.11.2019 г.
до директора на ГДНП - МВР. В докладната записка е посочено, че са налице
предварителни данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от
посочените в нея служители на сектор ПП в срока по чл.195 ал.1 от ЗМВР, в т.ч.
и мл. инспектор Л.М.С. - младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР град
Шумен, за това, че на
15.07.2019 г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия GT №54098
спрямо С.Й.за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, а именно паркира
на тротоара пред вход на гараж и затруднява достъпа до него, което е
санкционирано по отменения чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП – платен. Фишът бил издаден
чрез системата РСОД. Описаното деяние било квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.1 и
т.2 от ЗМВР във вр. с чл.199 ал.1 т.3 предл. първо от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца; както и за това,
че на 22.03.2019 г. в гр.Шумен наложил глоба с фиш серия Н №544942 спрямо К.Л.К.за
извършено нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП, а именно несъобразява поведението си
с пътен знак „Б2“, което е санкционирано по чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП – платен,
като в случая е следвало да бъде съставен Акт за установяване на
административно нарушение, защото е предвидено освен глоба, и отнемане на
контролни точки. Фишът бил издаден чрез системата РСОД. Описаното деяние било
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната
дейност по чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от ЗМВР във вр. с чл.199 ал.1 т.3 предл. първо
от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок
от 3 до 6 месеца.
Със Заповед №869з-242/05.12.2019
г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен било разпоредено извършване
на проверка за изясняване на предварителните данни, отразени в горепосочената
докладна записка по отношение на посочените в нея държавни служители, в това
число по отношение на жалбоподателя, на когото е била връчена и самата заповед
на 13.12.2019 г. С посочената заповед била назначена комисия, която да извърши
проверката, а именно: ст. инспектор Ф.С.А.– Началник група ОПТПАНД и АД в
сектор ПП при ОД на МВР град Шумен; инспектор И.Г.И.– полицейски инспектор в група ОПТПАНД и АД в сектор ПП при ОД на МВР град
Шумен и инспектор М.Г.М.– полицейски инспектор в група ОПТПАНД и АД в сектор ПП
при ОД на МВР град Шумен, които следвало до 20.12.2019 г. да изготвят справка
за резултатите от проверката. Със Заповед №869з-256/23.12.2019 г. Началникът на
сектор ПП при ОД на МВР град Шумен удължил срока за извършване на проверката до
06.01.2020 г. включително, връчена на жалбоподателя.
Въз основа на
Заповедта на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, комисията
извършила проверка, резултатите от която били обобщени в Справка рег.№ 869р-30/03.01.2020
г. В т.1 от същата комисията констатирала, че
мл. инспектор Л.М.С. – мл. автоконтрольор в група ОДПКПД
на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен на 15.07.2019 г. в град Шумен, при
изпълнение на служебните си задължения, по време на смяна, е наложил глоба с
фиш серия GT №54098 спрямо С.Й.за извършено нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП,
а именно паркира на тротоара пред вход на гараж и затруднява достъпа до него.
Като санкционна разпоредба служителят е посочил чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, който
е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015 г. Актуалната санкционна
разпоредба за това нарушение е чл.178е от ЗДвП. Фишът е издаден чрез РСОД, като
към тази дата АИС ПП е давала възможност да бъде избрана от падащ списък
отменената санкционна разпоредба. Глобата, наложена с фиша, е заплатена от
нарушителя.
В т.2 от справката комисията констатирала, че
на 22.03.2019 г. в гр.Шумен, при изпълнение на служебните си задължения, по
време на смяна, мл. инспектор Л.М.С. – мл. автоконтрольор в група ОДПКПД на
сектор ПП при ОД на МВР, е наложил глоба с фиш серия Н №544942 спрямо К.Л.К.за
извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, а именно несъобразява поведението си с
пътен знак „Б2“, което е санкционирано по чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП. За това
нарушение е предвидено иобаче и отнемане на 8 контролни точки, което изключва
реда по чл.186 ал.1 от ЗДвП. Следователно служителят е следвало да състави Акт
за установяване на административно нарушение. Глобата, наложена с фиша, е
заплатена от нарушителя.
В справката е
посочено, че според приобщеното сведение, снето от жалбоподателя, същият е
знаел, че разпоредбата на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП е отменена, както и че не
може да налага глоба с фиш за нарушения, за които има предвидени отнемане и на
контролни точки. Като причини за издаването на фишовете е посочил, че АИС ПП е
давала възможност да се избере отменената санкционна разпоредба, а по второто –
имало е струпване на граждани и при се е заблудил.
Въз основа на
установеното в хода на проверката комисията дала заключение, че извършените от служителя
Л.М.С. деяния представляват нарушения на служебната дисциплина по чл.194 ал.2
т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни
задължения, във връзка с чл.199 ал.1 т.3 предложение първо от ЗМВР - небрежност
в служебната дейност, за които е предвидено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Посочено е също, че в случая
нарушенията са две, установени са едновременно и с тях са предвидени еднакви по
вид наказания, поради което и на основание чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР, след като
определи наказание за всяко от нарушенията на служебната дисциплина,
наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения
срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид
наказания. Прието е също, че нарушенията са извършени при небрежна форма на
вина и от тях не са настъпили вредни последици, тъй като водачите са нарушили
изискванията на ЗДвП, не са възразили в срок срещу фишовете, които са влезли в
сила и глобите са платени. С оглед на това, на основание чл.206 от ЗМВР и
предвид тежестта на нарушенията и настъпилите последици, обстоятелствата, при
които са осъществени, формата на вината (небрежност) и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата, е прието, че всяко от нарушенията може
да се квалифицира като маловажно нарушение на служебната дисциплина по чл.194
ал.2 т.2 от ЗМВР във вр. с чл.198 ал.1 от ЗМВР, за което е предвидено
дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 1 до 3 месеца, като спрямо този
вид наказание се приложи правилото на чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР за налагане за
изтърпяване на едно общо наказание в максималния предвиден от законодателя
размер. Предвид изложеното комисията единодушно предложила спрямо жалбоподателя
да се вземе отношение по дисциплинарен път за установените нарушения на
служебната дисциплина по ЗМВР. Справката била съобщена на оспорващия на
03.01.2020 г. и му било указано, че има право в срок от 24 часа след запознаването
му със справката и материалите към нея, да даде допълнителни писмени обяснения
или възражения.
На 03.01.2020 г.
на жалбоподателя е връчена Покана за даване на писмени обяснения, който
депозирал такива на 06.01.2020 г. пред Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
град Шумен. В тях жалбоподателя посочил, че изписването на отменена санкционна
разпоредба във фишовете се дължи на неволна грешка от негова страна поради
обстоятелството, че АИС ПП към този момент е давала възможност от падащото меню
да се избира отменената разпоредба.
От приложената
кадрова справка се установи, че жалбоподателят е мл. автоконтрольор II степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор ПП към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР град Шумен, като е постъпил на работа в
органите на МВР на 09.02.2018 г., награждаван е и няма налгани дисциплинарни
наказания.
Въз основа на
материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в справката,
Началникът на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен с оспорената в настоящото производство
Заповед №869з-7/06.01.2020 г. приел, че жалбоподателят е осъществил състави на
дисциплинарни нарушения, поради което му определил: 1.Дисциплинарно наказание
«мъмрене» за срок от един месец за това, че на 15.07.2019 г. в град Шумен е
наложил глоба с фиш серия GT №54098 спрямо С.Й.за извършено нарушение на чл.98
ал.2 т.2 от ЗДвП – „Паркира на тротоара пред вход на гараж и затруднява достъпа
до него“, като в този фиш поради небрежност служителят е отразил отменен
санкционен състав по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (отменен ДВ бр.37 от 2015 г.) ,
представляващо нарушение на служебната дисциплина – небрежност в служебната
дейност по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), във
вр. с чл.199 ал.1 т.3 предл. първо от ЗМВР (небрежност в служебната дейност),
наказуемо с дисциплинарно наказание «писмено предупреждение» за срок от 3 до 6
месеца. 2.Дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от един месец за това, че
на 22.03.2019 г. в гр.Шумен е проявил небрежност в служебната дейност като е
наложил глоба с фиш серия Н №544942 спрямо К.Л.К.за извършено нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП – „Несъобразява поведението си с пътен знак „Б2“, което е
санкционирано по чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП, а е следвало да бъде съставен Акт за
установяване на административно нарушение, тъй като за това нарушевие е
предвидено и отнемане на осем контролни точки, представляващо нарушение на
служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения) във вр. с чл.199 ал.1 т.3 предл. първо
от ЗМВР (небрежност в служебната дейност), наказуемо с дисциплинарно наказание
«писмено предупреждение» за срок от 3 до 6 месеца. Със същата заповед на основание
чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР на държавния служител е наложено за изтърпяване едно
общо дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от три месеца.
Заповедта е
връчена на служителя на 08.01.2020 г. Недоволен от нея, същият я е оспорил пред
АдмС град Шумен с жалба от 16.01.2020 г.
Като част от
административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства,
събрани в хода на проверката. По искане на ответната страна са разпитани като
свидетели полицейските инспектори Ф.С.А.и М.Г.М., които са участвали в
проверката, въз основа на която е издадена оспорваната заповед, а по искане на
жалбоподателя е разпитана като свидетел мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД
на МВР град Шумен Й.Й..
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед, с която са определяни две дисциплинарни наказания «мъмрене»,
всяко за срок от един месец, след което е наложено за изтърпяване едно общо дисциплинарно
наказание «мъмрене» за срок от три месеца на държавен служител от сектор «Пътна
полиция» при Областна дирекция на МВР – Шумен. Заповедта е издадена от Началник
на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР град Шумен, която подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Жалбата
е подадена от адресата на заповедта - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 08.01.2020 г., поради което
жалбата, подадена на 16.01.2020 г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1
от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния
акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
От приложените
по делото кадрова справка и длъжностна характеристика на оспорващия се
установява, че същият е младши автоконтрольор II степен в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.4 от ЗМВР
дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от «служители на
висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197 ал.1
т.1 – 3 от ЗМВР». Оспорената заповед е издадена от Началника на
сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР град Шумен, т.е. служител на ръководна
длъжност и със същата са определени дисциплинарни наказания по чл.197 ал.1 т.1
от ЗМВР, след което по реда на чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР е наложено за изтърпяване
едно общо дисциплинарно наказание от същия вид. С оглед на това съдът приема,
че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.210 ал.1
от ЗМВР. Нарушенията са индивидуализирани, като са посочени
конкретните служебни задължения, чието неизпълнение/лошо изпълнение е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина. Съгласно чл.210 ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване, поради което съдът приема, че при
постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията
за форма.
Съдът намира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Нормата
на чл.195 ал.1 от ЗМВР дава възможност административният орган да упражни
правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на двумесечен
срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на
дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на
началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално
определение за понятието «откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в
чл.196 ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.196 ал.2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на
дисциплинарни нарушения, извършени от служители на сектор «Пътна полиция», се
съдържат в разпоредителни писма рег.№3286р-38723/28.08.2019 г.,
рег.№3286р-39810/04.09.2019 г. и докладни записки с рег.№3286р-45820/17.10.2019
г. и рег.№3286р-48664/04.11.2019 г., всички по описа на Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР. Въз основа на получените данни е възложена проверка
по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР, приключила с изготвяне на Справка рег.№869р-30/03.01.2020
г. В рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката
дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са
отразени в справка, постъпила пред дисциплинарния орган на 03.01.2020 г. Т.е.,
нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР на 03.01.2020
г.
С процесната Заповед на държавния служител са наложени дисциплинарни
наказания за деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, извършени
на 15.07.2019 г. и 22.03.2019 г., поради което съдът приема, че същата е
издадена в рамките на установените в чл.195 ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен
от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му.
В рамките на
дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил
задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015 г. Видно от приложените по делото доказателства,
преди налагане на наказанието Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР град Шумен е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните
нарушения, като в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които същите
са счетени за неоснователни.
Гореизложеното
обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален
административен акт е проведено при спазване на административно
производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК, поради което съдът
приема, че процесната Заповед е издадена при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
Съдът намира обаче,
че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в
нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Като фактическо
основание за налагане на двете дисциплинарни наказания, дисциплинарно
наказващият орган е посочил неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се
в небрежност в служебната дейност, обусловено от констатацията, че на 15.07.2019
г. и на 22.03.2019 г. държавният служител е наложил две глоби с фиш, както
следва: за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП – «Паркира на тротоара
пред входа на гараж и затруднява достъпа до него», като в него е отразил, че с
деянието си нарушителя е осъществил административно наказателния състав по
чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, който е отменен със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015 г.;
за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП – „Несъобразява поведението си с
пътен знак „Б2“, което е санкционирано по чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП и е издаден
фиш по реда на чл.186 ал.1 от ЗДвП, а е следвало да бъде съставен Акт за
установяване на административно нарушение, тъй като за това нарушевие е
предвидено и отнемане на осем контролни точки, съгласно чл.6 ал.1 т.8 от
Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
Описаното
поведение и по двете нарушения е квалифицирано като неизпълнение на служебните
задължения и небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР във вр.
с чл.199 ал.1 т.3 предл. първо от ЗМВР.
Разпоредбата на
чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП регламентира забрана за паркирането на платното за
движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Със Закон за изменение и
допълнение на ЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015 г., е приета нова разпоредба -
чл.178е от ЗДвП, със следното съдържание: "Наказва се с глоба от 50 до 200
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места." Със същия ЗИДЗДвП е отменен
действалият до този момент текст на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в
размер на 30 лева за водач, който паркира на тротоара.
Съгласно
разпоредбата на чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП наказва се с глоба 20 лв. водач, който не
спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!", като съобразно чл.6 ал.1 т.8 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. за това нарушение е предвидено
отнемане на осем контролни точки.
От изложеното е
видно, че към датите на извършване на двете дисциплинарни нарушения,
нарушението по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП се е наказвало (а и понастоящем се
наказва) по административнонаказателния състав, регламентиран в чл.178е от ЗДвП, докато чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП не е част от действащото законодателство,
а нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП се наказва по реда на чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП
и чл.6 ал.1 т.8 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
По делото няма
спор, че жалбоподателят е изготвил фиш за нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП,
като е наложил на нарушителя глоба в размер на 30.00 лева, позовавайки се на санкционната
разпоредба на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, както и е наложил глоба с фиш за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, а е следвало да състави Акт за установяване на
административно нарушение, с оглед предвиденото отнемане на контролни точки за
този вид нарушение.
Спорът се свежда
до това дали тези нарушения съставляват неизпълнение на служебни задължения и
небрежност в служебната дейност по смисъла, вложен в чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР
във вр. с чл.199 ал.1 т.3 предл.1 от ЗМВР.
Съдът приема, че
от обективна страна деянията на служителя осъществяват състава на дисциплинарно
нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР във вр.с чл.199 ал.1 т.3 предл.1 от ЗМВР -
неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност, тъй като
е приложена санкционна разпоредба, която не е била част от действащото
законодателство към датата на извършване на санкционираното нарушение, както и
е следвало да състави Акт за установяване на адиминистративно нарушение. Съдът обаче
не споделя тезата на дисциплинарнонаказващия орган, че това поведение на държавния
служител е осъществено виновно и в частност – при небрежност като форма на
вината.
Видно от
представената от ответната страна справка от Система за управление на
Административнонаказателна дейност, при подаване за търсене на разпоредбата на
чл.178 от ЗДвП се визуализират няколко предложения, в т.ч. и по т.16: "нарушена
разпоредба - чл.98, ал.2, т.2; санкционна разпоредба - чл.178е; сума - от 50 до
200 лева и последна промяна - 11.06.2015г." От справката става ясно, че не
се визуализира в какво се изразява последната промяна, както и кой е бил
санкционният текст, приложим преди датата на тази последна промяна.
Същевременно от показанията на разпитаните свидетели Ф.А.и М.М.се установява,
че при издаване на фишове чрез РСОД полицейските служители разполагат с таблет
за дистанционна връзка, според който, след въвеждане данните на водача и ръчно
въвеждане на нарушената разпоредба по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, се отваря
диалогов прозорец с предложения, с текст. След като служителят избере текста,
системата извежда санкционната разпоредба. Когато види, че се генерира
отменената санкционна разпоредба, служителят трябва да върне една стъпка назад,
да избере друго предложение и по този начин да достигне до относимата такава. Т.е.
от цитираните доказателства става ясно, че към датата на извършване на
дисциплинарното нарушение в АИС ПП, прилагана от служителите на Сектор ПП при
ОД на МВР град Шумен, са фигурирали, респективно е можело да бъдат избирани при въвеждане на
материалноправната разпоредба на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, както приложимата към
този момент санкционна разпоредба, визирана в чл.178е от ЗДвП, така и
отменената с ДВ бр.37/2015 г. такава по чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП.
За да е налице
неизпълнение на служебни задължения при небрежност като форма на вината, е
необходимо служителят да не е съзнавал, но да е бил длъжен и да е могъл да
съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата
от него длъжност задължения. След като отмененият санкционен текст фигурира в
базата данни, използвана от полицейските служители, не може да се приеме, че с
прилагането на същия от младшите автоконтрольори и в частност от оспорващия, е
допуснато неизпълнение на служебни задължения поради небрежност. И това е така,
защото, макар и да е длъжен да познава нормативната уредба, оспорващият не е
бил длъжен да знае, че в АИС ПП фигурират и нормативни текстове, които са
отменени. Действително, по делото е приложено писмо рег.№ 11937р-9444 от
01.06.2015г. по описа на ГДНП, в което е посочено, че регламентираната в
чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП санкция е валидна за нарушения, извършени до
21.05.2015г. включително, в което писмо се съдържа указание въпросната
информация да бъде сведена до знанието на всички йерархии на АИС АНД, но не е
посочено, че въпросната разпоредба ще продължава да фигурира в електронната
база данни, респективно че ще продължи да се визуализира при въвеждане на
разпоредбата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП. След като в АИС ПП към датата на
извършване на дисциплинарното нарушение е фигурирала отменена санкционна
разпоредба, и същата се е изписвала автоматично при въвеждане на нарушената
материално правна такава, не може да се приеме, че оспорващият Л.С. виновно не
е изпълнил вменените му служебни задължения.
В подкрепа на
този извод е и посоченото в писмо рег.№ 5290р-4004/28.02.2020 г. на директора
на Дирекция "КИС" при ГДНП, че причината за визуализация на
неактуални връзки между нарушения и санкции при работа с АИС АНД и АИС ПП се
дължи на процеса на синхронизация, който е заложен в софтуера на съответните
приложения. При направена проверка във връзка с писма от 29.08.2019 г. и
04.09.2019 г. на ГДНП от страна на ДКИС на подадените номенклатури е
установено, че съответните връзки между нарушенията и санкциите са заличени в
ОСИ, но въпреки това се визуализират в приложенията на АИС ПП и АИС АНД.
Извършена е промяна в процеса на синхронизация на информацията, след която няма
възможност за избор на неактуалните санкции за нарушенията по ЗДвП. Т.е. от
цитираното писмо става ясно, че въпреки предприетите действия за своевременно
заличаване на отменените санкционни разпоредби, същите са продължили да се
визуализират в приложенията на АИ ПП и АИС АНД, в т.ч. и в периода на
извършване на процесното дисциплинарно нарушение, както и, че това е наложило
предприемане на допълнителни действия за промяна в процеса на синхронизация на
информацията, които са осъществени след извършване на вменените на оспорващия
дисциплинарни нарушения. От това писмо следва, че допуснатото от жалбоподателя
нарушение се дължи на несъвършенствата на прилаганата от органите на МВР АИС ПП
и АИС АНД, а не на проявена от него небрежност при изпълнение на произтичащите
от заеманата длъжност служебни задължения, което изключва съставомерността на
наказаното с обжалваната заповед дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР във вр.с чл.199 ал.1 т.3 предл.първо от ЗМВР, изразяващи се в неизпълнение
на служебно задължение, поради липса на субективния признак на същото - виновно
поведение от страна на държавния служител, изразяващо се в проявена небрежност.
По отношение наложената глоба с
фиш за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП съдът приема, че и за това дисциплинарно
нарушение не са налице категорични доказателства за виновно поведение на
жалбоподателя. Наказващият орган е следвало да изследва причините за
допуснатото объркване. Изрично в Справката, изготвена от назначената комисия по
проверката е посочено, че „…в бързината при работата с граждани държавният
служител се е заблудил и наложил глоба с фиш, а не е съставил Акт за
установяване на административно нарушение“, като в хода на дисциплинарното
производство не са събрани доказателства в тази насока и не е установена
действителната фактическа обстановка, при която е извършено това дисциплинарно
нарушение. Не на последно място следва да се отбележи липсата на какъвто и да е
вредоносен резултат от действията на служителя и по двете нарушения,
включително и моментът на тяхното извършване – почти непосредствено /в рамките
на четири месеца/ след назначаването му в структурата на ПП и преминалият
задължителен стаж от шест месеца. Категорично е установен и фактът, че
оспорващият няма допуснати други нарушения с такъв характер, а именно наложена
санкция по отменена разпоредба и наложена санкция с фиш, а не съставен Акт за
установяване на административно нарушение.
Материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в
нея фактически основания. В случая не се установи по категоричен начин наличието
на виновно действие/бездействие на наказания държавен служител във връзка с
вменените му дисциплинарни нарушения. Напротив, събраните доказателства
подкрепят поддържаното от оспорващия становище досежно липса на нарушения, а поведението
на държавния служител сочи на добросъвестност при изпълнение на служебните
задължения.
Изложеното
обосновава извода, че като е наложил на оспорващия дисциплинарни наказания за
нарушения по посочените по-горе законови текстове, наказващият орган е нарушил
материалния закон. Съдът намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с
целта на закона. Както бе посочено по-горе действителни вредни последици (преки
такива) от нарушенията не са налице, доколкото глобите по издадените фишове са
платени. Липсват каквито и да било индиции нарушенията да са осъществени от
държавния служител с цел прилагане на
корупционни практики. В този ред на мисли актът е в несъответствие с
целта на ЗМВР – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно
доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а Заповед №869з-7/06.01.2020
г. на Началник Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР град Шумен, с която е определено
на оспорващия две дисциплинарни наказания «мъмрене» за срок от един месец и му е наложено
за изтърпяване едно общо наказание «мъмрене» за срок от три месеца е незаконосъобразна,
тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел - основание
за отмяната на същата по аргумент от чл.146 т.4 и
т.5 от АПК.
В настоящото
производство жалбоподателят няма претенция за присъждане на разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Заповед №869з-7/06.01.2020
г. на Началник Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР град Шумен, с която на
държавния служител младши инспектор Л.М.С., на длъжност младши автоконтрольор II
степен в група ОДПКПД в сектор "Пътна полиция", отдел
"Охранителна полиция" при ОД на МВР град Шумен, са определени две
дисциплинарни наказания «мъмрене» за срок от един месец и е наложено за
изтърпяване едно общо дисциплинарно наказание «мъмрене» за срок от три месеца.
Разноски не се присъждат.
На основание чл.211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3 във
вр. с чл.137 от АПК, в т.ч. и на електронен адрес.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: