Решение по дело №707/2019 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

Номер 546/17.09.                                      Година  2019                                    Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                Втори наказателен състав На единадесети септември                                                                                    Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                        Председател: Петя Котева

                                                                Съдебни заседатели:

Секретар Катя Василева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административнонаказателно дело    №  00707  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 18-1158-004732 от 14.12.2018 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на В.Г.А., ЕГН ********** за извършени нарушения на 01.11.2018 г. в района на км 14+800 на Автомагистрала № А-6, намиращ се на територията на общ. Перник при управление на товарен автомобил „МАН 26.403” с рег. № **********са наложени две административни наказания както следва:

1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;

2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.

Жалбоподателят В.Г.А., по изложени в жалбата  доводи, моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Лично или чрез свой повереник не участва в хода на съдебното производство, за което е редовно призован.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 01.11.2018 г. свидетелят И.П.И.- на  длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник, изпълнявал служебните си задължения, свързани с контрол на правилата за движение по пътищата. В 16:12 часа бил в района на км 14+800 на Автомагистрала Струма (№ А-6), намиращ се на територията на общ. Перник, когато видял движещия се в посока към гр. София  товарен автомобил „МАН 26.403” с рег. № **********. Полицейският служител визуално възприел, че водачът на моторното превозно средство не е поставил обезопасителен колан, поради което го спрял за проверка. Установил, че автомобилът се управлява от В.Г.А.. Била извършена проверка на представените на контролния орган документи, при която актосъставителят И.И. установил, че  жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство. В присъствието на жалбоподателя  срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, № 0748277 от 01.11.2018 г., с който отговорността на В.А.  била ангажирана за нарушения  на чл. 137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяването на акта водачът не възразил срещу отразените констатации, като не депозирал и допълнителни писмени такива в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 18-1158-004732 от 14.12.2018 г.. В обстоятелствената част на същото административнонаказващият орган (АНО) приел констатациите изложени в АУАН, като за двете нарушения наложил на А. съответни административни наказания, а именно:

1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;

2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 21.02.2019 г.    

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия Д, № 0748277 от 01.11.2018 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на МВР и писмо изх. № 11-00-30 от 17.05.2019 г. на Областно пътно управление Перник от чието съдържание е видно, че км 14+800 на Автомагистрала Струма (№ А-6) се намира  на територията на община Перник. Настоящият състав кредитира с доверие свидетелските показания на И.П.И., който разпитан  в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства. Съдът дава вяра на неговите показания,  тъй като същият е имал непосредствени впечатления за установените факти.

От правна страна:

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят И.П.И. е заемал длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник  и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:

Съдът прие за безспорно установено, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „МАН 26.403” с рег. № **********по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано. В.А. не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства, които се потвърждават изцяло и от свидетелските показания на актосъставителя И.П.И., чийто показания са подробни и последователни, като не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че свидетелят е бил предубеден и не е възпроизвел добросъвестно пред съда причината, за да бъде спрян за проверка автомобила, а именно, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движението. Ето защо и АНО правилно е наказал жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите на моторни превозни средства от съответно изброени категории, по време на движение да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани.

Процесното нарушение е ясно и точно описано, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП обстоятелствено е описано, че водачът управлява товарния автомобил като по време на движението не използва обезопасителен колан, което не е спорно по делото, с оглед събрания доказателствен материал. Липсата на вписване на категорията на МПС не се явява съществен порок, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като по делото не се установява водачът да е бил препятстван да разбере какво е нарушението, което е извършил и за което е наказан.

Задължението на жалбоподателя по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е обвързано с налагането на административно наказание по реда на чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1-во от ЗДвП, който предвижда абсолютно определена санкция - глоба в размер на 50 лева, която изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН.  Ето защо и наказващият оран правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на В.А., а именно глоба в нейната абсолютна стойност от 50 лв.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че правилно АНО е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае  за маловажен случай по смисъла на чл.  11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК. Този извод се налага, защото обществената опасност на извършеното нарушение е типична за нарушение от този вид, т.е. не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на деяния по  чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното НП в тази му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на МПС водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на И.П.И., че жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство, поради което и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му нарушение. Обосновани възражения срещу тази констатация А. не е направил, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Вярно е отбелязаното в жалбата, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че по време на проверката жалбоподателят не е представил контролния си талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство, а не че не го е носил, но съдът не споделя лансираната теза, че това описание на нарушението не съответстват на посочената правна норма на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменявала задължение на водачите да „носят”, а не да „представят” визирания документ. Съображенията са следните:

Използваният от законодателя в посочената разпоредба термин „носи” въвежда задължение за водачите на МПС, когато бъдат спрени от контролните органи и при поискване от тяхна страна, да удостоверяват наличието на контролен талон. Ето защо и непредставянето на същия от жалбоподателя правилно е било правно квалифицирано като не носене на контролния талон. Използваният в АУАН и в НП термин „не представя” (който конкретен факт от обективната действителност е бил установен по време на проверката) вместо „не носи” не е довел до нарушаване правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, поради което съдът счита, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-во от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена на В.А..

Така изложеното мотивира съдът да потвърди изцяло обжалвано НП като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1158-004732 от 14.12.2018 г., издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на В.Г.А., ЕГН ********** за извършени нарушения на 01.11.2018 г. в района на км 14+800 на Автомагистрала № А-6, намиращ се на територията на общ. Перник при управление на товарен автомобил „МАН 26.403” с рег. № **********са наложени две административни наказания както следва:

1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;

2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

Председател:/п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ