Присъда по дело №4464/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 23.05.2022г. по НОХД № 4464/2021г. по описа на
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Б. М. Б.- ЕГН ********** от
гр.Павликени,за престъпление по чл. 198 ал.1 от НК за това, че на 01.01.2014г., в гр.
Варна, отнел чужда движима вещ: мобилен телефон марка „Самсунг кор 8260" на
стойност 310,50 лв. от владението на Н. П. АНД., с намерението противозаконно да я
присвои, като употребил за това заплашване.
Производството по делото се проведе при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“
от НПК , тъй като видно от изготвените справки подс.Б. е напуснал Р.България и
местоживеенето му в чужбина не е известно.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
възведеното против подс. Б.Б. обвинение , като счита, че то е доказано както от
обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие
безпротиворечиви и категорични доказателства.По отношение на вида и размера на
наказанието, прокурорът пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието
изтърпяване на бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, като акцентира върху
невисоката стойност на инкриминираната вещ, нейното връщане и чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Подс. Б.Б. участва в производството чрез служебно назначен процесуален
представител.В хода на досъдебното производство той с е възползвал от правото си да
не дава обяснения.
Процесуалният представител на подсъдимия - адв.Кр.К., се присъединява към
становището на ВРП относно обективната и субективна съставомерност , както и
авторството на деянието и също пледира при определяне на наказанието да бъдат взети
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно младата възраст на Б.,
данните за неговата личност, възстановяването на отнетата вещ и др.Поради това и
моли да му бъде наложено наказание в минималния предвиден от закона размер.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Св.Н.А. притежавал мобилен телефон марка „Самсунг кор 8260". На 01.01.2014г.
около 20:00 часа той се намирал в парка в кв.“Аспарухово“ със своя приятел св. С.Д..
Около 20,30ч. двете момчета , които тогава били 14 годишни, седнали на пейка в
близост до заведението „Кометата“. Алеята, на която се намирали не била добре
осветена, но от светлината от съседни сгради, имало видимост. В един момент към
св.А. и св.Д. се доближил подс. Б.Б. и попитал колко е часа. Св.А. му отговорил, след
което подсъдимият благодарил и се отдалечил. След около 10 минути обаче подс.Б. се
върнал при момчетата и попитал дали някой ще му даде телефон, за да се обади на
негов познат. Св.Д. му казал, че е на ваучер , а св.А.- че няма пари в телефона.
Подсъдимият пак си тръгнал, но след малко пак се върнал и попитал колко е часа.
Тогава св.А. извадил телефона си, включил го и му казал часа- 20,58ч. Подс.Б. попитал
каква е марката на телефона и поискал да го разгледа. Св.А. отказал, при което подс.Б.
извадил от джоб на якето си пистолет. Пистолетът бил тъмен с къса цев. Като видели
1

оръжието двете момчета се вцепенили. Подс.Б. започнал да вика на св.А. да му даде
телефона си, като насочил пистолета към него и му казал, че ще го гръмне. Уплашен от
поведението на подсъдимия, св.А. му дал телефона си. След това подс.Б. му
разпоредил и св.А. извадил сим- картата си, след което дал телефона на подсъдимия.
След това той тръгнал по алеята в парка с телефона, а двете момчета побягнали. Св.А.
разказал на родителите си за случилото се и отишъл с баща си в ІV РУ-Варна, където
подали сигнал и било образувано настоящото досъдебно производство.
Подс.Б., който към него момент пребивавал в гр.Варна, се прибрал в жилището, в
което живеел заедно със св.Г.Х., с която имали общо дете. На сутринта той дал на
свидетелката мобилния телефон и й казал, че трябва да го заложи.Тя го попитала от
къде го има, а подсъдимият й казал, че няма значение.След това св.Х. отишла до
Заложна къща „Линкеш“ ООД и заложила мобилния телефон за сумата от 100лв..Бил
изготвен Заложен билет № 1171 от 02.01.2014г., в който бил описан и ИМЕИ номера на
телефона.Срокът на заема бил 1 месец с падеж 01.02.2014г., като следвало да бъде
върната сумата от 112лв. В уговорения срок никой не откупил телефона. В
последствие той бил купен от св.Н.П. за сумата от 170лв., който пък по-късно го
оставил за продажба в магазин за мобилни телефони в гр.Пловдив, чийто собственик
бил св.Д. К..От там го закупил св.Й.П., който бил таксиметров шофьор и ползвал
телефона със сим-карта, собственост на таксиметровата компания „Виайлет 1 „ ЕООД.
Няколко месеца по-късно св.Петров върнал телефона на св.К., защото имало проблем с
него.След това апаратът паднал от шкаф в магазина на св.К., в следствие на което се
спукало стъклото му.
В хода на разследването били изискани и получени справки от мобилните
оператори.От тях се установило, че телефонът се намира в гр.Пловдив.С протокол за
доброволно предаване от 19.09.2014г. св.К. предал телефона на разследващ полицай от
гр.Пловдив, като в последствие апаратът бил върнат на св.А..
За изясняване на обективната истина в хода на разследването били извършени
разпознавания, при които св.А. и св.Д. разпознали категорично подс.Б. по снимки
като мъжът, който извадил пистолет и ограбил св.А..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно и поддържано от
вещото лице в съдебно заседание, съдът кредитира изцяло.От него е видно, че
стойността на телефона към момента на извършване на деянието е 310,50лв.
Подс. Б. М. Б. е роден на 24.04.1991г. в гр.Павликени, живее в гр. Павликени,
български гражданин, с начално образование, не работи, неженен.Към момента на
извършване на деянието той не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- показанията на
св.Д.С., св.Д. К. и св.Й.П., депозирани в хода на съдебното следствие, от обясненията
на подс.Б.Б. и показанията на св. Н.А., св.С.Д., св.Н.П., св.Г. Г. и св.Г.Х., св. Д.С., св.Д.
К. и св.Й.П. , от досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото
на основание чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК за подсъдимия и на основание чл.281 ал.5
вр.ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.5 от НПК за свидетелите, които са последователни, взаимно
обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду си, така и с
писмените доказателства по досъдебно производство № 1 /2014г. на ІV РУП – МВР-
Варна , инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- съобщение за извършено
2

престъпление, докладна записка, копия на заложен билет и декларация, протокол за
доброволно предаване, разписка, протоколи за разпознаване на лица с фотоалбуми
към тях, данни по чл.159 „а” от НПК, предоставени от мобилните оператори в страната
, справка за съдимост и др., както и от приобщеното в хода на съдебното следствие
заключение на изготвената съдебно-оценителна експертиза, които анализирани в
съвкупност, не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. Б. М. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 01.01.2014г., в гр. Варна, отнел
чужда движима вещ: мобилен телефон марка „Самсунг хкор 8260" на стойност 310,50
лв. от владението на Н. П. АНД., с намерението противозаконно да я присвои, като
употребил за това заплашване.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените
права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна грабежът е сложно присвоително престъпление, което
включва отправянето на заплаха, както е в случая , с оглед отнемането на вещ от
чуждо владение и с намерение да бъде присвоена.Изпълнителното му деяние започва с
началото на заплашителните действия с цел отнемане на вещта и завършва с факта на
това отнемане.Подсъдимият е възприел св. А., който се е намирал на пейка в парка
заедно със св.Д., и с оглед мястото , времето и възрастта им, той решил да отнеме
телефона на св.А., като го заплашил с пистолет. Това заплашване е било необходимо
условие , за да бъде отнета инкриминираната вещ, която е била взета от подсъдимия. С
това е осъществен съставомерния резултат и престъплението е довършено. Съдът
намира авторството на деянието за безспорно установено с оглед събраните по делото
писмени и гласни доказателства, свързани със залагането на телефона от св.Г.Х., с
която подсъдимият е живеел тогава и е имал общо дете, с оглед проведените
разпознавания, при които той категорично е бил разпознат от двете момчета като
извършител на грабежа, както и с оглед последвалото локализиране на телефона в
гр.Пловдив и връщането му на св.А..
От субективна страна подс. Б. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал че
вещта е чужда и се владее от св. А.. Безспорно е съзнавал и несъгласието както на
момчето за отнемането му, като употребената заплаха е било средството за
установяване на фактическа власт върху телефона, своен от подс. Б..
При горните констатации , и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият
обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът призна Б.Б. за виновен в
извършването на престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. Същевременно като
смекчаващи обстоятелства съдът приема младата възраст на подс.Б. и чистото му
съдебно минало .Възстановяването на отнетата вещ не е такова обстоятелство,
доколкото телефона е предаден от св. К., а не от подсъдимия, който се е разпоредил с
него. От друга страна обаче като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема изминалия период от време от извършване на деянието
до настоящия момент, а именно повече от 8 години. Поради това съдът прецени, че
3

следва да бъде приложена нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. С оглед на това и съдът ,
като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и всички
обстоятелства свързани с неговото извършване, наложи на подс.Б. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" -
условно или ефективно, съдът счете, че не е налице законова пречка за прилагане на
чл.66 ал.1 от НК.Поради това и като взе предвид, че за реализиране на целите на
наказанието не е наложително това наказание да бъде изтърпяно, съдът го отложи с
изпитателен срок от 3 години.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и размер наказание е съответно на
извършеното деянието и с него биха се постигнали целите на генералната и
специалната превенция по отношение на подсъдимия.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият направените по
делото разноски в размер на 83,65 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна и 30лв. в
полза на ВРС.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	112
Дата:	23 май 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110204464
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4464/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите