№ 4932
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110128232 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И.,
чрез адв. И. Г., срещу „..“ ООД, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се иска да бъде
обявена нищожността договор за паричен заем №..20.03.2023г., при условията
на евентуалност – да се признае за нищожна на същите основания клаузата за
неустойка, поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и
частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 16.05.2024г. до
изплащането. С молба от 02.08.2024г. е направено искане за увеличаване на
размера на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД до размер от 98,69 лева, който е пълния
размер на претенцията и искът вече не е частичен. Ответникът е взел
становище по искането с молба от 14.08.2024г., с която е заявил, че не
възразява срещу него. В исковата молба се излага, че между страните бил
сключен договор за паричен заем №..20.03.2023г., по силата на който на ищеца
била предоставена заемна сума в размер на 400 лева, чието връщане било
уговорено да бъде с три погасителни вноски. Не бил посочен годишен лихвен
1
процент и ГПР по договора. В чл.6 от договора било предвидено задължение
за заемателя да предостави обезпечение на кредитодателя – едно физическо
лице- поръчител или банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима
вещ. В чл.8 била уговорена неустойка при неизпълнение на това задължение в
размер на 272,07 лева. Ищцата заплатила сума в размер на 500 лева на
23.03.2023г., с което погасила изцяло процесния кредит. Излага доводи
относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит,
доколкото не били спазени изискванията на ЗПК по отношение на
законоустановената форма на договора. Счита, че клаузите по договора не са
ясни и разбираеми. Твърди, че уговорената неустойка противоречи на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, както и че същата не е съобразена при формиране на ГПР по
кредита, което има за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК.
Сочи, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави и представлява
неравноправна клауза по договора. Клаузата за възнаградителна лихва също
противоречала на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. Счита, че договорът е нищожен, като с оглед специалната
разпоредба на чл.23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва и други разходи, поради което и предявява иск да
й бъде върната сумата, която е платила без основание по договора. С
определение от 01.11.2024г. съдът е допуснал увеличение на предявената
искова претенция по чл.55 ЗЗД до пълния размер от 98,69 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ш., е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Излага доводи относно действителността на процесния
договор за кредит, като твърди, че клаузите му са индивидуално договорени с
ищцата. Счита, че формата на договора е съобразена със законовите
изисквания относно размера на шрифта. Твърди, че уговорената неустойка не
следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита, както и че
дължимостта й е обусловена от поведението на кредитополучателя. Излага
подробни съображения относно действителността на оспорваните клаузи.
Твърди, че в съдържанието на договора не са налице неравноправни клаузи.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Признава, че
ищцата е погасила изцяло задълженията си по кредита, като е посочил, че със
заплатената от нея сума от 500 лева са погасени 400 лева главница, 1,31 лева –
възнаградителна лихва, 98,69 лева – неустойка. Претендира разноски.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото
наличието на сключен между страните договор за паричен заем
№..20.03.2023г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в
размер на 400 лева, който следвало да изплати на 3 вноски, уговорена
неустойка в размер на 272,07 лева при неизпълнение на задължение по чл.6 от
договора. Заплатена от ищцата сума в размер на 500 лева, с която са погасени
400 лева главница, 1,31 лева – възнаградителна лихва, 98,69 лева – неустойка.
Съгласно чл.6 от договора е предвидено заемът да бъде обезпечен с
гаранти, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора и с
още едно обезпечение от изброените: ипотека на недвижим имот, особен залог
върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга. В чл. 8 от
договора е предвидено, че не предостави обезпечението в тридневен срок от
сключване на договора или същото не отговаря на изискванията в общите
условия, то заемателят дължи неустойка в размер на 272,07 лева, платима
разсрочено съобразно погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
3
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
тридневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за
длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена
съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на
неустойката надхвърля 50% от заемната сума, с оглед което при добавянето й
към разходите за потребителя, то ГПР ще надхвърли значително
законоустановения максимум от 50 %. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
4
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно договор за потребителски кредит №..20.03.2023г. се явява
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК
заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на
предоставената заемна сума.
При тези изводи на съда предявеният при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, не следва да
бъде разглеждан.
По предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД:
Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил на ответника по
договор за заем №..20.03.2023г. сума в размер на 500 лева, с която са погасени
400 лева главница, 1,31 лева – възнаградителна лихва, 98,69 лева – неустойка.
С оглед изводите на съда за нищожност на същия и дължимост само на
главницата в размер на 400 лева, то сумата от 98,69 лева се явява платена без
правно основание. Предявеният иск следва да бъде уважен до пълния
предявен размер от 98,69 лева.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
него разноски в производството, като той претендира 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ,
и 80 лева държавна такса. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на възнаграждението, като е навел доводи за ниска фактическа и правна
сложност на делото. Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното
възражение Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално
възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В
конкретния случай по делото са предявени два обективно съединени иска,
като делото е с ниска фактическа и правна сложност и с нисък материален
интерес. Настоящият състав намира, че буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5
НМРАВ не следва да намира приложение при обективно съединени
5
обуславящи и обусловени искове(доколкото по главния иск се твърди
нищожност на посочената клауза, връщането на платени суми по която е
предмет на съединения осъдителен иск). Поради изложеното съдът намира, че
следва да се намали адвокатско възнаграждение до размер от 400 лева при
съобразяване на актуалната практика на СЕС (решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация
на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС).
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от А. Н. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, .., срещу „..“ ООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, .., на договор за паричен заем №..20.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „..“ ООД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ
на А. Н. И., ЕГН ********** сумата от 98,69 лева, платена без основание въз
основа на нищожен договор по клауза за неустойка, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2024г.
ОСЪДЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ООД, ЕИК .. ДА
ЗАПЛАТИ на А. Н. И., ЕГН ********** сумата в размер на 880 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6