№ 488
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508336 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8336/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.В.К.. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20089314 от 08.04.2021 г постановено по гр.д.
№50624/2019 г на СРС , 66 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 1164,14 лева цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2014 г за ап.№3 в гр.София ,
ул.******* ; и сумата от 33,63 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
12.08.2016 г – 23.11.2016 г , ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 08.12.2016 г по ч.гр.д.№68756/16 г на СРС , 66 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че сумите до м.10.2013 г са погасени по давност и не е вярно , че
ищецът не е претендирал суми за този период /те са включени в обща фактура от м.07.2014 г
/ . Ищецът прави опит да удължи погасителната давност , което е забранено от чл.113 ЗЗД .
Не е доказано , че ищецът е потребител на топлинна енергия /собственик или вещен
ползвател/ , а такъв е трето лице . Не се дължат лихви за забава , защото липсва покана до
1
въззивника няма данни за публикуване на сметката на интернет страницата на ищеца . В
производство по чл.415 ГПК не е допустимо да се искат законни лихви .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.04.2021 г и
е обжалвано в срок на 26.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от нотариален акт за
собственост на стр.15-17 от делото пред СРС . Няма данни трето лице да е подало молба-
декларация за откриване на партида .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на
решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
2
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че
индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим,
тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид
характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ.
Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Ищецът е
представил доказателства , че процесните ОУ са надлежно публикувани.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил , че с оглед подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 29.11.2016 г и 30-дневния срок за плащане по ОУ
/2008 г/ , то погасени по давност за вземанията за периода м.05.2013 г – 09.2013 г .
Задълженията за м.10.2013 г не са погасени по давност . Издаването на обща фактура
законосъобразно е съобразено доколкото с нея за първи път са установени задължения за
доплащане т.е. няма „удължаване на давността“ .
По отношение на присъдените лихви за забава – те касаят само периода на действие на ОУ
/2016 г / , докато доводите на въззивника са относими към ОУ /2014 г/ . При действието на
ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на ищеца ,
нито отправяне на изрична писмена покана .
Не съответства на практиката на ВКС доводът на ищеца , че не следва да се присъждат
законни лихви върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение . Законните лихви се присъждат на основание чл.214 ал.2 ГПК и не
подлежат на „установяване“ по делото . Издаването на заповед за изпълнение и
последващото предявяване на иск по чл.422 ГПК има същите последици както предявяване
на осъдителен иск , включително и по отношение на законните лихви .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . Пред СГС разноски се дължат от въззивника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20089314 от 08.04.2021 г постановено по гр.д.№50624/2019 г
на СРС , 66 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо С.В.К.. ЕГН
********** от гр.София , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 1164,14 лева цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2014 г за ап.№3 в гр.София ,
ул.******* ; и сумата от 33,63 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
12.08.2016 г – 23.11.2016 г , ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 08.12.2016 г по ч.гр.д.№68756/16 г на СРС , 66 състав ; както и
в частта за разноските .
ОСЪЖДА С.В.К.. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4