№ 22027
., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110167653 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Oбразувано e по искова молба на „.“ ЕАД срещу Г. Г. А. и А. Г. Ц.. Ищецът „.“
ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ., находящ
се в град София, ж.к. „.“, ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2020 г. – 30. 04. 2022 г.
Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през
съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно
отношение с тях в качеството им на собственици на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнася съответната фактура. Като не са сторили това, ответниците изпаднали
в забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в
исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т.“ ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване
на предявените искове. Иска от съда да установи съществуването на паричните
задължения на ответниците при равни квоти (всяка по 1/2) за заплащането на сумата
3 579 лева и 39 стотинки, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за съответния период, ведно със законовата лихва от 31. 05. 2023 г. до
окончателното изплащане, сумата 464 лева, представляваща мораторна лихва,
1
начислена върху стойността на незаплатената топлинна енергия за друг период, сумата
55 лева и 55 стотинки, представляваща цената на услугата дялово разпределение,
извършена през съответния период, ведно със законовата лихва от 31. 05. 2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 10 лева и 99 стотинки, представляваща
мораторна лихва за цената на дяловото разпределение, начислена през друг период.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Отричат да са
собственици на процесния недвижим имот. Признават, че са наследници по закон на
предходния му собственик М. Г. К.. Последната обаче го завещала в полза на третото
лице А.Д.С.. Излагат подробни доводи за водени граждански дела за прогласяване на
нищожността, съответно унищожаването на завещателното разпореждане, по които
исковете им са били отхвърлени. Правят извод, че не са собственици на
топлоснабдения имот. Искат от съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца ,,Т.”
ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., р-н ., ул. ,,.” № 3.
След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни
изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по
отношение на внесената държавна такса, се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128
ГПК. Изхождайки от формалното разграничение на процесуалноправната и
материалноправната легитимация на страните по делото и по материалното
правоотношение, настоящият съдебен състав споделя виждане, което се застъпва и в
съдебната практика (решение № 61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3306/2013 г.,
IV г. о.). Пасивната процесуалноправна легитимация на ответниците Г. Г. А. и А. Г. Ц.
е обусловена от твърденията на ищеца, направени с исковата молба, че те са
наследници на М. Г. К., която е била собственик на процесния топлоснабден имот.
Въпросът дали те действително са нейни наследници, както и дали са придобили
процесния имот въз основа на универсално правоприемство или последният е бил
завещан на трето лице, извън кръга законните наследници, е свързан с тяхната пасивна
материалноправна легитимация, тоест с основателността на иска, при което съдът се
произнася по този въпрос с крайния акт по същество след събирането и преценката на
доказателствата. По сходен начин стои въпросът и с твърденията на ответниците, че
топлоснабденият имот не е тяхна собственост, тъй като наследодателката им се е
разпоредила с него чрез саморъчно завещание в полза на трето лице. Тяхното
твърдение, че не притежават право на собственост върху топлоснабдения имот, се
разглежда от съда по същество след събирането и анализа на съответните
доказателства. По изложените съображения предявените и поддържани от ищеца
искове са процесуално допустими и предвид липсата на оттегляне или/и отказ от
предявените искове следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът е сезиран по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с осем обективно и субективно
кумулативно съединени установителни иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични суми,
свързани с доставянето на топлинна енергия. В тежест на ищеца по тези искове е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
отношение между него и всяка една от ответниците на твърдяното от него основание,
2
по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден имот, както и
че през процесния период сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и в нея е била реално извършвана услугата
дялово разпределение, както и стойността на тази услуга. По останалите обективно и
субективно съединени акцесорни иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване поставянето на
ответниците в забава за заплащането на задълженията за стойността на доставената
топлинна енергия и за стойността на извършената услуга дялово разпределение,
периодите на забавите и размерите на обезщетенията за забава.
Ответниците по начало не носят тежест на доказване. Доколкото обаче те са
въвели пресекателни възражения, то в тежест на ответниците Г. Г. А. и А. Г. Ц. е да
докажат, че процесният апартамент не е наследен по закон от тях, тъй като
наследодателката им се е разпоредила с него чрез завещание в полза на третото лице
А.Д.С..
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
на вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа съгласно чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката – било при условията на пряко договаряне на облигационен
ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на
индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия съгласно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК
на ВКС. В настоящия случай ищецът се домогва да докаже възникването на
облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с ответниците
автоматично по силата на закона въз основа на придобито от тях на правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Във връзка с това пред
първостепенния съд бяха събрани писмени доказателства, от които се установява, че
през 2000 г. М. Г. К. е придобила чрез покупко-продажба процесния топлоснабден
имот от В.П.Т. и В.С.Т.. След това приобретателката съставила саморъчно завещание
(завет) с дата 12.11.2017 г., по силата на което завещала процесния топлоснабден имот
в полза на А.Д.С.. След смъртта на М. Г. на 31.12.2017 г. по искане на А.Д.С. било
обявено завещанието, съгласно което последният получавал част от движимото и
недвижимото имущество на завещателката, като изрично в завещанието бил описан и
процесният апартамент. Така от приложените по делото доказателства се установява,
че А.Д.С. притежава титул за собственост върху процесния топлоснабден имот.
Що се отнася до липсата на право на собственост в патримониума на
ответниците, каквато липса те твърдят, следва да бъдат съобразени събраните като
доказателствен материал по делото съдебни актове, постановени по производства,
инициирани от настоящите ответници. С решение № 16/05.01.2022 г. по възз.гр.д. №
2992/2021 г. въззивният съд е отменил акта на първата инстанция и е отхвърлил
исковете на ищците (ответници по настоящото производство) за прогласяване
нищожността на завещанието и за признаване на установено по отношение на тях, че
те са собственици на описаните в еднострА.та сделка активи, както и за осъждане на
А.Д.С. да предаде фактическата власт върху завещаните недвижими имоти. Г. Г. А. и
А. Г. Ц. са инициирали и втори процес, като са предявили обективно и субективно
кумулативно съединени искове по чл. 42, б. ,,б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН във вр. с чл.
42, б. ,,в” ЗН, във вр. с чл. 43, ал. 1, б. ,,б”, предл. второ ЗН, както и иск с правно
3
основание чл. 108 ЗС. По така упражнените претенции, първите две инстанции са
постановили отхвърлителни решения, а Върховният касационен съд не е допуснал
касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Следователно що се отнася до ответниците Г. Г. А. и А. Г. Ц., съдът приема, че
те са били призовани да наследят по закон М. Г. К. като нейни племенници, тъй като
всички останали наследници от по-близък ред са починали. От представените от двете
ответници съдебни решения, а и от приложения препис от саморъчното завещание
обаче се установява, че те не са наследили правото на собственост върху процесния
апартамент, тъй като наследодателката им се е разпоредила с последния чрез
еднострА. сделка: завет.
Както вече беше посочено като доказателствен материал по делото са
приложени няколко акта по преходни водени граждански дела от ответниците, с които
последните са искали да атакуват завещанието, респективно завещаните вещи да се
върнат в състава на наследството. Предмет на наследяването са имуществените права
и задължения на починалото физическо лице - наследодател към момента на смъртта
му, които преминават към определените със завещание или от закона лица.
Наследници по закон могат да бъдат законово определен кръг лица, които имат
семейноправна връзка с наследодателя. Наследници по завещание могат да бъдат
всички субекти на гражданското право. Наследилият чрез завещание не притежава и
не придобИ. в по-късен момент качеството наследник, но разполага с иск спрямо
наследниците за изпълнение на направения в негова полза завет. От друга страна, ако
чрез извършената еднострА. сделка по повод на смърт завещателят - наследодател е
накърнил права на своите наследници по закон, за последните се поражда
възможността да атакуват действителността на така извършената сделка. Приема се,
че исковете, регламентирани в чл. 42 ЗН, ,,са установителни и за тях важи общият
принцип на чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, сега чл.124 от ГПК, че ищец може да бъде всеки,
който има правен интерес от това. Исковете са на разположение тези лица, чиито
права, произтичащи от наследяване по закон или от предходно завещание, са засегнати
от завещанието, от което се ползва ответникът. С други думи - надлежен ищец по тези
искове е всеки, който твърди за себе си права, отречени със завещанието на
ответника.” (решение № 153 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 4632/2008 г., по описа на ВКС,
I Г.О.) Съдебните състави, които са разглеждали делата за прогласяване на
нищожността на направеното в полза на А.Д.С. безвъзмездно разпореждане, са
приели, че в разглежданата ситуация не е налице порок във волята на наследодателя,
който да обуслови най-тежката форма на недействителност на извършената от него
сделка. Като неоснователен е отхвърлен и искът за унищожаване на завещателното
разпореждане, предявен от ответниците по настоящото производство. Приема се, че в
настоящия случай върху завещателката не е било упражнявано насилие (основание за
унищожаемост по чл. 42, ал. 1, б. ,,б”, предл. второ ЗН). Доколкото диспозитивът на
едно съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, а съгласно нормата на
чл. 197 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и
за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, настоящият
съдебен състав следва да съобрази решенията по водени между настоящите ответници
(в качеството им на законни наследници на М. Г. К.) и третото за настоящия процес
лице А.Д.С. (легитимиращ се като наследник по завещание) съдебни производства. От
влезлите в сила актове по посочените граждански дела безспорно бе установено, че
процесният апартамент е бил придобит от заветника А.Д.С. от момента, в който
последният е приел направения в негова полза завет. Тоест процесният недвижим имот
4
е бил изваден от масата на наследството и не е преминал по силата на универсално
правоприемство в имуществата на двете ответници.
Липсата на вещно право върху недвижимия имот обуславя и липсата на пасивна
материалноправна легитимация на ответниците да отговарят спрямо ищеца за
задължения във връзка с имот, който е преминал в патримониума на трето за
настоящото производство лице. При това положение те не са пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията на М. Г. К., съответно
между тях и топлопреносното предприятие не е възникнало облигационно отношение
по доставянето на топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Както беше вече изложено, изискуемостта
за тези задължения е настъпила съгласно приложимите към процесния период общи
условия за доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители от град
София, с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който съответните
фактури се отнасят (месечни суми и суми по т. нар. обща фактура след извършеното от
третото лице помагач дялово изравняване) – чл. 33, ал. 4. Отново според общите
условия обезщетение за забава се начислява единствено след изтичането на 45-дневния
срок от края на отчетния период, за който е издадена т. нар. обща фактура след
извършеното от третото лице помагач дялово изравняване. В разглеждания случай
обаче и с оглед на неоснователността на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с
чл. 150, ал. 1 ЗЕ съдът приема, че липсата на вещни права върху процесния имот,
респективно липсата на пасивна материалноправна легитимация по иска за заплащане
на дължимите на „.“ ЕАД суми за ползване на топлинна енергия, изключва
претенцията на ищеца да търси мораторно обезщетение за неизпълнения главен дълг,
при условие, че ответниците не са страна по това правоотношение и по начало нямат
задължението да престират.
Разноски. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК право на
разноски имат само ответниците. При това положение ищцовото дружество трябва да
бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Г. Г. А. и А. Г. Ц.
извършените разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Доколкото с исковата молба процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение,
съдът следва да обсъди в мотивите си така релевираното възражение. Разглежданият
спор не се ползва с фактическа и правна сложност, но доколкото ответниците не са
дали основание за завеждане на исковете и още повече - още с отговора на исковата
молба представиха доказателства, с които се установява, че поради липсата на
правоприемство по отношение на процесния имот, Г. Г. А. и А. Г. Ц. не би следвало да
отговарят за задължения към топлоснабдително дружество, с което нямат
облигационно отношение на това основание. Поради това съдът следва да остави без
уважение релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Следва да се допълни освен това, че възнаграждението в размер на
1 000 лева е сторено от всяка една от двете ответници (по 500 лева) и че всяка една от
тях има право на разноски за така заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид
броя на исковете и с оглед на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения така заплатените две адвокатски
възнаграждения не надхвърлят нормативноустановения минимум по чл. 7, ал. 2. т. 1 от
същата наредба, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
5
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес град София, ул. „.“ . с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите срещу ответниците Г. Г. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ., общ. ., ж.к. ., . и А. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ., общ. ., ж.к. ., .,
за разделното присъждане (всяка по 1/2) на сума в общ размер от 4 379,96 лв., от които
3 579,39 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабдения имот ., находящ се в град
София, ж.к. „.“, ., аб. номер ., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането и 464 лв. - мораторна лихва за забава за периода
от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 55,55 лв. -
главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
31.05.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, и 10,99 лв. - лихва за периода от
16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес град София, ул. „.“ ., да заплати в полза на Г.
Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ., общ. ., ж.к. ., ., сумата 500 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес град София, ул. „.“ ., да заплати в полза на А.
Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ., общ. ., ж.к. ., ., сумата 500 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ,,Т.” ЕООД, с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., р-н ., ул. ,,.” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6