№ 645
гр. К., 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101557 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
„*********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. *******, представлявано от инж. Р.М., чрез
пълномощника юрисконсулт М.З., против К. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., ул. „***********, общ. К., обл. С.З. с правно основание чл. 422 ГПК.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че във
“*********” ЕООД - С.З. била открита партида № ****** на името на К. П.
Д., ЕГН ********** за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********* по КККР на гр. К., предназначение - Жилище, апартамент №35,
находящ се в гр. К., ул. „**********
По партидата на К. П. Д. имало неизплатени в срок задължения към
ищцовото дружеството в размер на 722,89 лв., произтичащи от доставка на
питейна вода и отведена канална вода за период от 17.05.2021г. до
16.01.2023г., за което били издадени фактури, съгласно приложен опис -
лихвен лист, както и лихви за забавено плащане в размер на 59,48 лв. за
период от 22.06.2021г. до 06.04.2023г.
За този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на
ползваните *** услуги в имота на потребителя, находящ се в гр. К., ул.
„***********. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било
обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и
ставало през текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се
издавала до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума
по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ***, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара
1
редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В случая били издадени 20
бр. фактури, сумите по които незаплатени, с дата на последната фактура
22.01.2023г.
Срещу К. П. Д. от гр. К. от страна на ищцовото дружество „*********”
ЕООД - гр. С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/*****2023г. по
ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на Районен съд - К., с която на длъжника е
разпоредено да заплати на „*********” ЕООД - гр. С.З., както следва: 722,89
лева за главница; 59,48 лева - лихва върху тази сума за периода от
22.06.2021г. до 06.04.2023г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението 13.04.2023г. до окончателното заплащане на сумата; 25,00 лева
държавна такса. Заповедта била връчена по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника К. П.
Д., ЕГН **********, адрес - гр. К., ул. „Г. Драгомиров“ № 6, вх. Б, ет. 6, ап.
35, че дължи да заплати на “*********” ЕООД - гр. С.З., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. С.З., ул. „**********, представлявано от
управителя инж. Р.И.М. сумата 722,89 лева /седемстотин двадесет и два лева
и осемдесет и девет стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени
***, услуги в периода 17.05.2021г. до 16.01.2023г., за което са издадени 20 бр.
фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
13.04.2023г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за
забавено плащане в размер на 59,48 /петдесет и девет лева и четиридесет и
осем стотинки/ за период от 22.06.2021г. до 06.04.2023г., претендирана на
основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение
от сметките, за което задължение са издадени платежни документи, както и
да осъдите ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. ***/2023г.
по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 25,00 /двадесет и пет лева/
заплатена държавна такса.
Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка:
банка „************” АД - С.З., IBAN **********.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника. На същия са редовно
връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Счита същата за допустима, но неоснователна.
Оспорва всички твърдения и факти, изложени в обстоятелствената част на
предявената от ищеца „***********“ ЕООД искова молба, както по
основателност, така и по размер.
Счита, че ответникът не притежавал качеството на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги и в този смисъл не потребявал
тези услуги за процесния период. Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от
2
Наредба №4/14.09.2004г., потребител на услугите В и К били собствениците
или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище
или нежилищен имот или друг водоснабден обект. Счита, че към настоящия
момент липсвали доказателства, че през процесния период ответникът К. П.
Д. е бил собственик или ползвател на водоснабдения жилищен обект, където
е предоставена услугата на ищцовото дружество. Тази липса на доказателства
изключвала материално-правната легитимация на ответника като длъжник по
цитираната наредба, поради което за ответника не било възникнало
паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури.
В условията на евентуалност, счита, че не били налице годни доказателства за
установяването на консумацията на твърдените от ищеца количества. Всички
доказателства, представени от ищцовото дружество за консумираните
количества вода, представлявали частни, изходящи от него документи, които
установявали благоприятни за ищеца обстоятелства и нямали обвързваща
материална доказателствена сила. Ищецът твърдял, че отчитането на
количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в
електронен карнет за партидата на ответника, но същият не бил приложен
към Исковата молба. Счита, че по отношение на електронния карнет
липсвали нормативни изисквания в законов и подзаконов нормативен акт за
отчитането на количествата доставена и отведена вода, т.е. липсвала каквато
и да е яснота за начина на снемане на данните от електронният карнет и как
се констатират отчитаните чрез него количества. Освен с описания в Исковата
молба електронен карнет, ищцовото дружество основавало вземанията си на
представените с Исковата молба фактури за консумирана вода и канал по
партидата на ответника. Счита, че както електронния карнет, така и
процесните фактури представлявали едностранно изготвени частни
документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна
обстоятелства, поради което същите не следвало да имат обвързваща
доказателствена стойност за отразените в тях данни. Предвид горното, смята,
че ответникът К. П. Д. не дължи на ищцовото дружество стойността на
доставена, отведена и пречистена вода в посочения в заповедта за изпълнение
размер, което водило до извод за неоснователност на исковата претенция за
установяване на вземането на ищеца.
По отношение на мораторната лихва, счита същата за неправилно
изчислена. Мораторната лихва представлявала обезщетение за забавено
изпълнение, поради което от съществено значение за преценката за нейната
дължимост бил моментът на изпадане на длъжника в забава. Действали
правилата на ЗЗД. Доколкото за заплащане на всяка от месечните суми за
доставена, пречистена и отведена вода не бил налице фиксиран ден, след
изтичането на който потребителят да изпадне в забава, то последният,
съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, изпадал в забава след като бъде поканен да плати
от кредитора. Към исковата молба не били представени данни ищецът да е
отправял подобни покани до ответника. Следвало да се счита за покана
подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
Действително, в Общите условия (ОУ) бил предвиден срок за плащане - 30-
дневен след датата на фактуриране. Счита, че по делото липсвали
доказателства моментът на датата на фактуриране да е бил сведен до знанието
на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ОУ във връзка с чл.32 от
3
същите, операторът на ***-услуги имал задължението да връчи на
потребителя фактурата.
Счита претенциите на ищеца „***********“ ЕООД - гр. С.З. за
неоснователни и недоказани, предвид което моли съда да остави същите без
уважение ведно с всички законни последици от това.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ЧГД № ***/ 2022г. по описа па
Районен съд К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано
от „*********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, срещу К. П. Д. с ЕГН
********** заявление за издаване на заповед за изпълнение за неплатено
задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по партида № ******
за имот, находящ се в гр. К., ул. "Ген. Драгомиров" № 6, вх. Б, ет. 6 за периода
от 17.05.2021 г. до 06.01.2023 г. и дължимата лихва за закъсняло плащане на
задължението, съдът е издал Заповед за изпълнение № ***/*****2023 г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът К. П. Д. да заплати на кредитора
сумата 722,89 лева (седемстотин двадесет и два лева и 89 стотинки),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 59,48 лева (петдесет и девет лева и 48
стотинки), представляваща лихва за период от 22.06.2021 г. до 06.04.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева).
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс.
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и от тях
е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде
обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
Представена е от ищцовото дружество Справка неплатени задължения
за ЕГН ********** аб. К. П. Д..
По делото са представени Общи условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите от *** оператор „***“ ЕООД – гр. С.З., като в чл.5, т.6 е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните *** услуги
съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Според чл.44 от Общите условия при неизпълнение на това задължение в
срока, потребителят дължи на *** оператора обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на оператора.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебна
експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно
изготвено.
От същото се установява, че:
4
Към ищцовото дружество „*********" ЕООД има незаплатени 20
/двадесет/ броя фактури по партида №101****** за град К., ул. „***********.
Неплатените фактури, издадени от ищецът по делото „*********"
ЕООД са за периода 17.05.2021 година до 16.01.2023 година, с номера, както
следва: фактура №**********/22.06.2021г., на обща стойност с ДДС 20,90
лева; фактура №**********/22.07.2021Г., на обща стойност с ДДС 21,65 лева;
фактура №**********/22.08.2021г., на обща стойност с ДДС 21,07 лева;
фактура №**********/22.09.2021г., на обща стойност с ДДС 20,69 лева;
фактура №**********/22.10.2021г., на обща стойност с ДДС 20,23 лева;
фактура №**********/22.11.2021г., на обща стойност с ДДС 20,45 лева;
фактура №**********/10.12.2021г., на обща стойност с ДДС 26,81 лева;
фактура №**********/22.01.2022г., на обща стойност с ДДС 36,10 лева;
фактура №**********/22.02.2022г., на обща стойност с ДДС 37,87 лева;
фактура №**********/22.03.2022г., на обща стойност с ДДС 32,33 лева;
фактура №**********/22.04.2022г., на обща стойност с ДДС 31,13 лева;
фактура №**********/22.05.2022г., на обща стойност с ДДС 35,98 лева;
фактура №**********/22.06.2022г., на обща стойност с ДДС 32,74 лева;
фактура №**********/22.07.2022г., на обща стойност с ДДС 52,03 лева;
фактура №**********/22.08.2022г., на обща стойност с ДДС 58,97 лева;
фактура №**********/22.09.2022г., на обща стойност с ДДС 49,30 лева;
фактура №**********/22.10.2022г., на обща стойност с ДДС 53,78 лева;
фактура №**********/22.11.2022г., на обща стойност с ДДС 47,21 лева;
фактура №**********/09.12.2022г., на обща стойност с ДДС 51,17 лева;
фактура №**********/22.01.2023г., на обща стойност с ДДС 52,48 лева
Размерът на неплатеното задължението е формиран от неплатени суми
по 20 броя фактури и е на стойност 722,89 /седемстотин двадесет и два лева и
89 стотинки / лева.
Начислените суми по фактурите отговарят по количество и стойност на
отчетените и начислени количества ползвани *** услуги, месечно по
партидата на потребителя.
Размерът на лихвата за забава дължима по реда на чл.40 ал.1 от Наредба
№4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, респ. представляваща законна лихва до 13.04.2023 година - датата на
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда е в размер на 59,07 /петдесет и девет лева и 07 стотинки/ лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство
срещу длъжник.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило
се заповедно производство ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на РС-К., по което е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена
5
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения: От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на *** системи и Общите условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор «***» ЕООД –
гр. С.З.. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в
случая от 11.08.2006г. В чл.71, ал.2 от Общите условия е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат във *** оператора заявление, в което да
предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В
тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 от Търговския
закон за действителността на търговска сделка, каквато е налице между
страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в
случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не
се съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение
между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез
издадените фактури. По силата на така възникналото договорно
правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите
водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за
питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да
заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на
фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. На
въпроса дали ответникът е потребил посочените количества вода за
процесния период, чиято стойност съответства на представените от ищеца
фактури, според настоящия съдебен състав следва да се даде положителен
отговор. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ***, и/или в имотите на
потребителите – чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на
отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Претендираните вземания
на ищеца се установяват и от заключението на вещото лице, което
кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето
защо, съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи
дължимата сума за ползваните от ответника *** услуги, респ. задължението
на последният да я плати.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава, представляваща лихва за
период от 22.06.2021 г. до 06.04.2023 г.Тя има акцесорен характер по
отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата
съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително в чл. 40,
ал. 1 изр. 2 от Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е
6
предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на
изразходваното количество вода в определените срокове, в случая 30 дни
след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до изплащането й, чийто размер
възлиза на сумата от 59,48 лева, за период от 22.06.2021 г. до 06.04.2023 г.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските в производството.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ЧГД № ***/2023 г. по
описа па Районен съд К.. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за
платена държавна такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 765,00 лева, състоящи се от: държавна такса 25,00 лева;
възнаграждение за особен представител - 400,00 лева и възнаграждение за
вещо лице – 340,00 лева, предвид представения списък по чл.80 от ГПК.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на К. П. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. К., ул. „***********, общ. К., обл. С.З., съществуването на
вземания на „*********“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. *******, спрямо него за следните суми:
722,89 лева (седемстотин двадесет и два лева и 89 стотинки), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 59,48 лева (петдесет и девет лева и 48 стотинки),
представляваща лихва за период от 22.06.2021 г. до 06.04.2023 г., за които
суми е издадена Заповед № ***/*****2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № ***/2023 г. по описа на Районен
съд К..
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „***********,
7
общ. К., обл. С.З., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „*********“
ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., ул. *******, сумата от 790,00 лева /седемстотин и деветдесет лева/,
представляващи разноски по настоящото дело и разноски по ЧГД № ***/2023
г. по описа на Районен съд К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд- С.З..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ЧГД № ***/2023г. по описа па Районен съд К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8